№ 152
гр. Разград, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20223330200237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Интер Фешън ” ООД – Русе, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Р.*******, представлявано
от Управител Я. О. С. ЕГН **********, чрез процесуален представител,
против наказателно постановление № 17-2200015/31.03.2022г. на и.д.
Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на
основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на жалбоподателя, в
качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 лв., за нарушение на чл.403а,ал.1, пр. последно от КТ, в която счита
същото за неправилно и незаконосъобразно, по същество отрича да е
извършено административно нарушение.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр. Разград, счита жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради
което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На
01.03.2022г., около 10,15ч., ст. инсп. в ДИТ – Разград – св. М. И. в присъствие
на св. Д. Д. – ст. инспектор в ДИТ – Разград и в присъствие на С. С. –
упълномощено от работодателя лице, извършила проверка по работни места
1
по спазване на трудовото законодателство в обект – шивашки цех в гр. Цар
Калоян, пл.” Демокрация „ № 1, в който дейност, чрез наети лица
осъществява „ Интер Фешън ” ООД – Русе, ЕИК *********, при която
проверка били установени на работа седем работници, посочени в
Констативен протокол от датата на проверката. При поискване от страна на
контролните органи, не бил представен график за работното време за м.Март
2022г., утвърден от работодателя/ при сумарно изчисляване на работното
време, въведено със Заповед № 2/03.01.2017г./ .
За констатираното нарушение на 02.03.2022г. в присъствие на
Управителя на дружеството бил съставен АУАН № 17 – 2200015, в който
нарушението е описано, квалифицирано като такова по чл. 403а, ал.1 от КТ и
връчено срещу подпис на Управителя. В седемдневния срок по ЗАНН срещу
съставения АУАН е постъпило писмено възражение, в което се сочи, че към
датата на проверката в процесния обект не е установявано сумарно
изчисляване на работното време.
На База съставения АУАН на 31.03.2022г. е издадено и процесното
НП, в което адм. наказващият орган е описал нарушението по аналогичен с
АУАН начин, също го е квалифицирал като такова по чл. 403а, ал.1, пр.
последно от КТ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ
наложил имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. НП редовно връчено
на 05.04.2022г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган с
вх. № от 19.04.2022г.
Свидетелите М. И. и Д. Д., разпитани в с.з., по същество
потвърждават изложеното в АУАН. Двете свидетелки са категорични, че
както при проверката по работни места в обекта на 01.03.2022г., така и при
съставяне на процесния АУАН в присъствие на Управителя на дружеството,
нито работниците, нито Управителя са направили възражения, че е
преустановено сумарното изчисляване на работното време, считано от
01.03.2022г. За първи път такова възражение прави в съдебно заседание по
делото, проведено на 17.05.2022г., процесуалния представител на
жалбоподателя, като се позовава на приобщеното по делото заверено копие на
Заповед № 3 Русе/28.02.2022г. и заверени копия на страници от Заповедна
книга на дружеството.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
2
направи следните правни изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право
на жалба, срещу акт подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по
същество е неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства безспорно установяват, че на 01.03.2022г. при проверка от
контролни органи по работни места в обект – шивашки цех в гр. Цар Калоян,
пл.” Демокрация „ № 1, в който дейност, чрез наети лица осъществява „
Интер Фешън ” ООД – Русе, ЕИК *********, не е представен график за
работното време за м.Март 2022г., утвърден от работодателя/ при сумарно
изчисляване на работното време, въведено със Заповед № 2/03.01.2017г./,
като по този начин с бездействие жалбоподателят не е изпълнил адм.
задължение по чл. 403а, ал.1, пр. последно от КТ.
Този извод се подкрепя и от приложените в адм. наказателната
преписка Констативни протоколи и АУАН.
Относно приобщеното по делото заверено копие на Заповед № 3
Русе/28.02.2022г. и заверени копия на страници от Заповедна книга на
дружеството, съдът ги намира за недостоверни. От една страна Заповедта е
издадена на 28.02.2022г. в седалището на дружеството – гр. Русе и се отнася
за две поделения – това в гр. Русе и в гр. Цар Калроян. С нея се „
преустановява“ действието на Заповед № 2/03.01.2017г., с която е въведено
сумарно изчисляване на работното време в предприятието, действала повече
от пет години. За Заповед № 3 Русе/28.02.2022г. не са уведомени работниците
в поделението в гр. Цар Калоян, тъй като при проведения разговор със
контролните органи по време на проверката на 01.03.2022г., същите не са
споделили, че вече не са на сумарно изчисляване на работното време, а и
самия Управител на жалбоподателя при съставянето на АУАН не е отправил
такова възражение, възражение в този смисъл не е отправено и в
депозираното възражение срещу съставения АУАН, позовавайки се на тази
Заповед, защото тя още не е била издадена. Положените в нея подписи,
вероятно от работещите в цеха в гр. Цар Калоян са поставени след
извършването на проверката и съставянето на АУАН, нещо повече, в самата
Заповед е указано, че тя следва да се сведе до знанието на „…всички
отговорни длъжностни лица…“, каквито не са работниците и на последно
3
място – Заповедта действа единствено и само за м. Март 2022г. Всичко това
навежда на единствено логичния извод, че Заповед № 3 Русе/28.02.2022г. е
изготвена и издадена единствено и само за целите на жалбоподателя в
настоящото производство – да избегне административнонаказателна
онговорност.
Касае се до налагане на имуществена санкция на юридическо лице,
съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е
своеобразна обективна отговорност. При тази отговорност не може да се
обсъжда въпросът за субективна страна на административното нарушение
като психическо състояние на дееца, изразяващо определено негово
субективно отношение към общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието, тъй като никое юридическо
лице не може да прояви психическо състояние, защото това е присъщо само
за физическите лица.
Правилно адм. наказващият орган е наложил санкция по чл.414,
ал.1 от КТ, в размер към минималния предвиден в Кодекса, при липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства.
В тази връзка съдът намира, че не са налице и основания по чл.28 от
ЗАНН, доколкото се касае за документ, от който да стане ясно при проверка
разпределението на работното и време и почивките.
От процесуална гледна точка: Наказателното постановление, както и
Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и
при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание.
Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване,
съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени
са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните
норми, въз основа на които следва да се ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на
това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от
фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и
всички необходими елементи, които определят и индивидуализират
административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради
4
което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57,
ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Съдът намира възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателя за неоснователни.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
От този изход на делото искането за присъждане на разноски за
юристконсулско възнаграждение от страна на процесуалния представител на
адм. наказващия орган е основателно и следва да бъде уважено в размер на
150,00лв.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-2200015/31.03.2022г. на и.д. Директор
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416,
ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „ Интер Фешън ” ООД – Русе, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Р.*******, представлявано
от Управител Я. О. С. ЕГН **********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., за нарушение на
чл.403а,ал.1, пр. последно от КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „ Интер Фешън ” ООД – Русе, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Р.*******, представлявано от Управител
Я. О. С. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр. Разград сумата 150, 00/сто и петдесет/ лева, представляваща разноски по
делото за юристконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5