Решение по дело №387/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260273

гр.Пловдив, 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

         ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      СЪДИЯ: СИМЕОН ЗАХАРИЕВ

при секретаря Милена Левашка, като разгледа докладваното от съдията   търговско дело № 387 по описа за 2020 година, намери за установено следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

М.Г.М., съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.П., и Т.Г.М., съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.К.,***, твърдят, че са наследници на Г.Т. М. ЕГН **********, починал на 04.06.2018 г., в следствие на травми, несъвместими с живота, получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата, в с. *** на кръстовище между ул. Г. Димитров и ул. Бузлуджа. Твърдят също, че виновен за настъпване на ПТП е Д.Т.В., който като управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДРН РВ **** АВ, блъснал електрическа инвалидна количка, в която се движел Г.Т. М.. Твърдят още, че факта на настъпване на произшествието, причинно-следствената връзка, както и вината на водача В. са установени с влязло в сила решение № 215/04.12.2019 г., постановено по ВНОХД 492/2019 г. на ПАС, с което е потвърдена присъда № 83/04.09.2019 г. на ПОС, постановена по НОХД № 1359/2019 г.

Ищците заявяват, че от внезапната кончина на наследодателя им са претърпели и продължават да търпят неимуществени вреди – душевни болки и страдания и силен емоционален стрес, които не могат да преодолеят и до момента. Същите се дължали и на факта, че техния баща ги е подкрепял изцяло, материално и морално, тъй като другият им родител е починал.

Твърдят също, че към момента на настъпване на деликта, виновният водач е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД с полица № BG/06/118000149135. Ето защо, същите отправили искане за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди, като на 20.05.2020 г. дружеството заплатило по банков път по 70 000 лв. на всеки от тях. Твърдят, че този размер не съответства на реално търпените от тях неимуществени вреди, поради което молят да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от тях по 50 000 лв. допълнително обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането 04.06.2018 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. Ангажира писмени и гласни доказателства.

Ответното дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по посочената полица, както и изплащането на сумата 70 000 лв. за всеки от ищците. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия за настъпване на посочения резултат като същият е предприел внезапна маневра „завой на ляво“. Прави възражение и за прекомерност на търпените вреди и размера на обезщетението им.

Твърди също, че претенцията на ищците за присъждане на законна лихва върху главницата, не е съобразена с чл.497, ал.1, т.2 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ, съгласно която застрахователят изпада в забава след изтичане на тримесечен срок от заявяване на претенцията, което в конкретния случай, се е случило на 16.03.2020 г., поради което счита, че е в забава след 16.06.2020 г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, че с влязло в сила решение № 215/04.12.2019 г., постановено по ВНОХД 492/2019 г. на ПАС, е потвърдена присъда № 83/04.09.2019 г. на ПОС, постановена по НОХД № 1359/2019 г. Със същата Д.Т.В. от с. ***, е признат за виновен за това, че на 04.06.2018 г. в с. **, Община Калояново, област Пловдив, на кръстовище между улици Георги Димитров и Бузлуджа, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДРН РВ **** АВ, е нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил смъртта на управляващия инвалидна количка, задвижвана от електрически двигател Г.Т. М. ЕГН **********, поради което е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от две години.

Последно констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от Д.Т.В. и неговата вина.

Цитираното НОХД е приложено по настоящото дело.

Въз основа на данните от констативния протокол, протокол за оглед на местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно производство № 59/2019 г. по описа на ОСО при ОП - Пловдив, както и от заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице В.С., която като компетентно изготвена и непротиворечаща на събраните по делото доказателства, съдът кредитира изцяло, се установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:

На 04.06.2018 г. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДРН РВ **** АВ, управляван от Д.Т.В., се движил по улица Г. Димитров в северната пътна лента в с.**, в посока от изток на запад с около 95.17 км/ч. По същото време, Г.Т. М. управлявал инвалидна количка, задвижвана от електрически двигател, по южната пътна лента на същата улица в посока от запад на изток. На кръстовището между улица Г. Димитров и улица Бузлуджа, Г. М. предприел завой наляво от улица Г. Димитров към улица Бузлуджа. Водачът на лекия автомобил възприел опасността и есктрено задействал спирачната система, но въпреки това, в резултат на скорости и пресичане на траектории, последвал удар. Ударът настъпил в инвалидната количка и нейния водач с предната лява част на лекия автомобил, чиято скорост, в момента на сблъсъка, била около 68.78 км./ч. Мястото на удара е в кръстовището, образувано от посочените улици, в северната пътна лента на разстояние по дължина на около 3.00-3.50 м. южно от ориентира и по широчина – на около 6.80 – 7.50 м. източно от ориентира, след което лекият автомобил се качил на северния тротоар и продължил движението си по него, застъргал се в ограда и спрял до нея, така както е отразено в протокола за оглед, а инвалидната количка и движещия се с нея, са отхвърлени на асфалта, както е отразено в протокола за оглед.

Според експерта, причина за настъпилото ПТП е предприетото отклонение на траекторията на инвалидната количка, с което тя е пресекла траекторията на приближаващия автомобил на разстояние, което е било по-малко от опасната му зона за спиране /82.61 метра/ при установена скорост 95.17/км./ч. Експертът е категоричен, че максималната скорост на движение на автомобила, при която водачът му би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпване на сблъсъка е 74.63 км./ч., както и всяка скорост по-малка от нея.

Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, причините, както и участниците в него. Те напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът намира за доказани.

Безспорно е между страните, че в резултат на произшествието, пострадалият Г.Т. М., е получил множество травми несъвместими с живота, от които починал. Предвид посочените доказателства, съдът приема, че смъртта на Г. М. е пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.

При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя на вредата.

Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* с полица № BG/06/118000149135. Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.

Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на починалия, направено от ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.

Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.

Ответното дружество твърди, че починалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като е предприел неправилна маневра завой наляво. Според ответника, така пострадалият сам се е поставил в опасност.

Съдът не споделя посоченото възражение.

От изяснения механизъм за стъпване на процесното ПТП, се установява действително, че на кръстовището между улица Г. Димитров и улица Бузлуджа, Г. М. е предприел завой наляво от улица Г. Димитров към улица Бузлуджа. Според заключението на вещото лице, същият е имал техническа възможност да възприеме автомобила и да го пропусне, като по този начин предотврати сблъсъка. Не това обаче е причина за настъпването му. Г. М. е управлявал инвалидната количка и се е намирал преди лекия автомобил, в момента на настъпване на удара. Казаното означава, че водачът на лекия автомобил е бил длъжен освен да се движи с максимално допустимата в населени места скорост от 50 км./ч., и да се съобразява и следи пътната обстановка непосредствено пред него. Нещо повече, съгласно чл. 193 от ППЗДвП, водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, и към престарелите хора“. Ето защо, съдът намира, че водачът на автомобила е бил длъжен да съобрази освен нормативно определената максимална скорост, така и обстоятелството, че пред него се движи инвалид с инвалидна количка. Никаква част от поведението на починалия не може да му бъде вменена като вина за това, че като се е движел пред автомобил управляван с 97 /км/ч. е предприел маневра завой вляво. Не се установи по какъвто и да е начин тази маневра да е неправилна, както твърди ответното застрахователно дружество. Напротив, предприета е на място, където същата е възможна и законосъобразна. Обратно, лекият автомобил се е движил с изключително висока скорост 95.17 км/ч. при максимално допустима в населено място от 50 км/ч. Безспорен е извода, че при движение дори с 74.63 км/ч. или каквато и да е скорост под нея, водачът на автомобила, би могъл да избегне удара с движещия се пред него инвалид. Ето защо, съдът приема, че водачът на инвалидната количка не е допринесъл с каквото и да е за настъпване на фаталния удар, а вината за това е изцяло във водача на автомобила и движението на същия с   несъобразена, изключително висока и опасна скорост, без каквото и да е съобразяване с движението на инвалид пред него. Съдът намира, че приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото производство не се събраха, поради което съдът намира възражението за съпричиняване, за неоснователно.

Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на причинените на ищците, в качеството им на синове на починалия,  неимуществени вреди, изразяващи се в загубата на единствения им родител, както и интензитета и продължителността на тези страдания.

По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на М. Г. М., изготвена от ** М. Г. – *** и Д.Н.В. –**, която не бе оспорена от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което и съдът я кредитира изцяло. Съгласно същата, ищецът М.М. е израснал в благоприятна семейна среда, с хармонични отношения. Родителите му са полагали грижи за задоволяване на базовите му потребности, изградил е стойностна морално-етична ценностна система. Ищецът е преживял загубата на баща си като внезапна промяна в семейството, както и като прекъсване на близка доверителна връзка. Сложен е край на хармонични, грижовни и всеотдайни взаимоотношения с баща му, а смъртта му е внезапно и неочаквано събитие, нарушило неговия нормален жизнен цикъл. Тези преживявания като характеристики и продължителност покриват критериите на травматична стресова реакция на скръб, симптомите на която се проявяват в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенния стимул или събитие и изчезват в разстояние, често от няколко часа до месец след настъпилото събитие. Според експертите, нарушената адаптация на М.М. се изразява с емоционални симптоми на тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, ограничени контакти и други. Първоначално ежедневието му е било нарушено с промяна на планове, перспективи, необичайно физическо и психическо натоварване. Това е затруднило ежедневието му, но не е довело до нарушаване на функционирането.

Състоянието на субективен дистрес и емоционално разстройство обикновено настъпва до един месец след стресогенното събитие или жизнената промяна, като продължителността не надхвърля шест месеца. Видно от изложеното, М.М. разкрива тревожно състояние, което се характеризира с емоционални промени, състояние на дискомфорт, което следва хронологично стресовото събитие. Преживяното събитие е довело до негативни чувства и оплаквания, като към момента на експертизата, е налице процес на възстановяване на равновесието му.

В съдебно заседание, проведено на 07.12.2020 г., е изслушана като свидетел ** на М.М.. Същата сочи, че на 04.06.2018 г., когато научил за настъпилото ПТП и вследствие за загубата на **, М. е бил в голям шок, не е знаел къде се намира. Свидетелката заявява, че със свекъра й са живели заедно в една къща. Преди това живели със съпруга й в ****, но се наложило да се преместят при него, за да полагат грижи. Според нея, свекърът й обичал много внуците си, а М. преживял и се съвзел много трудно от настъпилата трагедия. След произшествието, спрял да ходи на работа за около седмица-две, станал по-затворен, не говорил, намалил общуването. Всичко посочено се отразило на социалния му живот, станал по-свит, притеснен, не могъл да се отпусне дори при общуване с децата си, често плачел след инцидента и станал много неспокоен. Свидетелката сочи, че всичко това се дължи на изключително близките отношения между баща и син, които си споделяли всичко и от общия им живот.  

 Съдът приема също, че освен претърпените физически болки и страдания, в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, на ищеца са причинени и фактически, ежедневни неудобства, свързани с характера на описаните травми и промяната на начина на живот, наложена за протичане на възстановителния процес.

При така събраните доказателства, съдът приема, че в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, на ищеца М.М. са причинени неимуществени вреди – душевна болка и скръб от загубата на изключително близък човек и единствен **. Между баща и син са съществували ежедневни, близки и изключително силни по своя характер отношения, повлияни освен от факта на съвместно съжителство, така и от обективното инвалидно състояние на Г. М., който е разчитал изцяло на своите синове и семействата им в ежедневието си и свързаните с това трудности.

Съдът взема предвид и факта, че към момента на узвършване на прегледа към комплексната експертиза, подробно цитирана по-горе, ищецът М. М. се е възстановил от преживения стрес и психологическа травма.

При така установените болки и страдания на ищеца М.М. във връзка с причинените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на неговия баща Г. М., настъпила вследствие на описаното, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 120 000 лева. Не се спори между страните, че ответното дружество е изплатило доброволно преди завеждане на делото сумата 70 000 лв. на посочения ищец, поради което иска за присъждане на останалите 50 000 лева е основателен и изцяло доказан.

По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на ищеца Т. Г. М., изготвена също от ** М. Г. – *** и Д.Н.В. – **, която не бе оспорена от страните, не противоречи на събраните по делото доказателства, поради което и съдът я кредитира изцяло. Съгласно същата, ищецът Т.М. е израснал в същата благоприятна семейна среда, с хармонични отношения. Родителите му са полагали грижи за задоволяване на базовите му потребности, като родителите му са осигурили възможност за придобиване на образование и професия.

Ищецът е преживял загубата на баща си като внезапна промяна в семейството, както и като прекъсване на близка доверителна връзка. Сложен е край на хармонични, грижовни и всеотдайни взаимотношения с баща му, а смъртта му е внезапно и неочаквано събитие, нарушило неговия нормален жизнен цикъл. Според експерта, посоченият ищец е приел трудно и загубата на майка си, която е била с множество придружаващи заболявания, довели до смъртта й. По отношение на процесния инцидент изразява възмущение, непримиримост. Неговите преживявания, когато научава за смъртта на баща си, като характеристики и продължителност покриват критериите на травматична стресова реакция на скръб, симптомите на която се проявяват в разстояние на няколко минути след въздействието на стресогенния стимул или събитие и изчезват в разстояние, често от няколко часа до месец след настъпилото събитие. Налице е непосредствена по време връзка между влиянието на стресора и началото на сипмтомите, които съответстват на преживяното от него. В конкретния случай, за него е последвал нежелан и неизбежен период от време, в който той е имал редица задължения, свързани с наложителна активност от негова страна. Това включва уреждане на административни въпроси, отговорност и участие в ритуали, съобразяване си изсквания, традиции, общо приети норми. Едновременно с това той е бил под влияние на собствените си изживявания – скръб, гняв, чувство за вина, съпричастие към емоционалното състояние на близките му. Според експертите, нарушената адаптация на М.М. се изразява с емоционални симптоми на тревожност, понижена самооценка, психична и физическа умора, ограничени контакти и други. Първоначално ежедневието му е било нарушено с промяна на планове, перспективи, необичайно физическо и психическо натоварване. Това е затруднило ежедневието му, но не е довело до нарушаване на функционирането.

Предвид изложеното, налага се извод, че вследствие смъртта на неговия единствен родител, ищецът Т. М. е имал негативни чуства и оплаквания, които към момента на експертизата са отшумяли и е настъпило психологично равновесие.

В съдебно заседание, проведено на 22.02.2021 г., е изслушана като свидетел И.М.., която живее на съпружески начала с ищеца Т.М.. Същата сочи, Т. и ** са имали много силна емоционална връзка помежду си, двамата били мълчаливи хора, но се разбирали по своему. Двамата често се виждали и чували. Заявява, че когато научил за смъртта на баща си, той преживял истински шок. Свидетелката сочи, че вследствие на претърпяната загуба, Т. се затворил много в себе си, рядко ходил до бащината си къща и отказва да влиза в нея. Преживяното се отразило на съня му, на емоционалното му състояние.

При така събраните доказателства, съдът приема, че в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, на ищеца Т.М. са причинени неимуществени вреди – душевна болка и скръб от загубата на изключително близък човек и единствен родител. Между баща и син са съществували близки и изключително силни по своя характер отношения, повлияни и от обективното инвалидно състояние на Г. М., който е разчитал изцяло на своите синове и семействата им в ежедневието си и свързаните с това трудности.

Съдът взема предвид и факта, че към момента на узвършване на прегледа към комплексната експертиза, подробно цитирана по-горе, ищецът Т. М. се е възстановил от преживения стрес и психологическа травма.

При така установените болки и страдания на ищеца Т.М. във връзка с причинените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от смъртта на неговия баща Г. М., настъпила вследствие на описаното, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 120 000 лева. Не се спори между страните, че ответното дружество е изплатило доброволно преди завеждане на делото сумата 70 000 лв. на посочения ищец, поради което иска за присъждане на останалите 50 000 лева е основателен и изцяло доказан.

Върху посочените посочените обезщетения следва да се присъди и законна лихва. На основание чл.497, ал.1, т.2 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ, съгласно която застрахователят изпада в забава след изтичане на тримесечен срок от заявяване на претенцията, което в конкретния случай, се е случило на 16.03.2020 г., законната лихва следва да се присъди, считано от 16.06.2020 г. до окончателното изплащане на главниците, като се отхъврли искането за присъждане на законна лихва, считано от 04.06.2018 г.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски, съгласно чл.80 от ГПК, които са в размер по 3 200 лв. за всеки от ищците. Съдът намира за неоснователно възражението на ответното застрахователно дружество за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, предвид материалния интерес, правната и фактическа сложност на спора, както и проведените съдебни заседания.

Предвид изложените мотиви, на основание чл. 432 от КЗ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, да заплати на М.Г.М., съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.П., и на Т.Г.М., съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.К.,***, сума в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за всеки от тях, освен изплатените до момента извънсъдебно по 70 000 лева за всеки от тях, представляващи обезщетения за неимуществени вреди – преживени душевни болки и страдания от смъртта на тяхния баща Г.Т. М. ЕГН **********, починал на 04.06.2018 г., в следствие на травми, несъвместими с живота, получени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на същата дата, в с. **, на кръстовище между ул. Г. Димитров и ул. Бузлуджа, причинено виновно от Д.Т.В., управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДРН РВ **** АВ, със сключена гражданската отговорност на водача на автомобила при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* с полица № BG/06/118000149135, ведно със законната лихва върху посочените главници, считано от 16.06.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 04.06.2018 г. като неоснователно.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, съдебен адрес:***, да заплати на М.Г.М., съдебен адрес:***, чрез адвокат Н.П., и на Т.Г.М., съдебен адрес:***, чрез адвокат Г.К.,***, деловодни разноски в размер по 3 200 лева за всеки от двамата ищци.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        Съдия: