Р
Е Ш Е
Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер………………………22.10.2019
година……..…….……..Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…..Седми
граждански състав
На…двадесет
и четвърти септември………….....……………….……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Димитрова….……………………………………………………….
Прокурор……….…………………………………………….…………………………
като
разгледа докладваното от……………….….………….……съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 5486……по описа за 2018…………………..……...година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда
на чл. 410 ГПК за вземанията си към Д.Д.Ж., в размер на 251,05 лв. В резултат
на това било образувано ч. гр. д. № 2553/18г. по описа на Старозагорски районен
съд и издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и поради това бил предявен настоящият установителен
иск.
Ищецът поддържа, че в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. Сочи, че се намира в договорни правоотношения с
ответницата с предмет предоставяне на електрическа енергия срещу заплащане. По
силата на чл. 7, т.1 от общите условия,
ищецът е поел задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на
потребление на ответницата, а именно: ИТН /измервателна точка номер/: 2041262,
гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй“ № 5, вх. „Б”, ет.3, ап. 28. За клиента Д.Д.Ж.
бил открит клиентски номер **********. Ответницата от своя страна, съгласно чл.
11, т. 1 от общите условия, се задължила да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по
договора ищецът доставил на обекта на ответницата за периода от 02.10.2015 г.
до 01.01.2016 г. електроенергия на обща стойност 202,50 лв., която до този
момент не била заплатена. Поради забава в заплащане на консумираната ел.
енергия, ответницата дължала и законна лихва в общ размер от 48,55 лв. за
периода от 16.12.2015 г. до 17.05.2018 г. За задължението били издадени фактури
с номера както следва: фактура № **********/25.11.2015 г. – 87,79 лева, фактура
№ **********/22.12.2015 г. – 92,29 лева и фактура № **********/25.01.2016 г. –
22,42 лева.
Моли съда да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 202,50 лв., представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода
02.10.2015г. до 01.01.2016г., сумата от 48,55 лв. представляваща обезщетение за
забавено плащане, за периода от 16.12.2015 г. до 17.05.2018 г., ведно със
законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.05.2018г./, до
окончателното изплащане на задължението.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се сочи, че гореспоменатите
фактури били издадени на името на друго лице/получател, а именно на Радни
Желязков Раднев, а не на ответницата Д. Недева, като също така се сочи, че
съществува разлика в клиентските им номера. Затова задължението за тяхното
заплащане следвало да бъде на това лице. Особеният представител на ответницата
твърди, че според така представените с исковата молба доказателства за
задължение на Д. Недева, същите не установявали наличието на твърдяното от
ищеца задължение на ответницата, а евентуално на друго лице с име Радни
Желязков Раднев и в такъв случай същите били неотносими към настоящия спор. Също
така сочи, че поради липсата на други доказателства, подкрепящи тезата на ищеца
за претендираното от него вземане на ответницата Д. Недева, настоящия иск се
явявал неоснователен. Моли съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за
установено следното:
Старозагорски районен съд, VII граждански състав, е бил сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК.
Ищецът по делото разпространява и продава
електрическа енергия, като за адрес: гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй“ № 5, вх.
„Б“, ет. 3, ап. 28, ИТН 2041262 е издал три фактури с получател на доставката
Радни Желязков Раднев, а именно фактура № **********/25.11.2015 г. – 87,79 лева, фактура №
**********/22.12.2015 г. – 92,29 лева и фактура № **********/25.01.2016 г. –
22,42 лева. В посочените фактури е записано, че получател на доставката е Радни
Раднев, като клиентският номер е посочен **********.
В препис извлечение
от сметка /л. 6 от делото/ за същия адрес: гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй“ №
5, вх. „Б“, ет. 3, ап. 28 и ИТН 2041262 е посочено, че потребителят е Д.Д.
Недева вече с клиентски номер **********.
От представеното по
делото бракоразводно решение № 1372/18.12.2014 г. на Старозагорски районен съд
по гр.д. № 4043/2014 г. се установява, че апартамент с адрес: гр. Стара Загора,
ул. „Козлодуй“ № 5, вх. „Б“, ет. 3, ап. 28 /собственост на родителите на
съпруга Живко Раднев Желязков/ е предоставен за ползване на ответницата Д.Д.
Недева за срок от една година считано от 09.12.2014 г.
При така установената фактическа обстановка
Старозагорски районен съд намира от правна страна следното:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален
положителен установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той
може да постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за
установено срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск се
постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително изпълнение.
В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
За основателността на предявения иск ищецът следва да
установи следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответницата по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период; 3. стойността на
доставената електрическа енергия в претендирания в исковата молба размер.
По делото нямо спор, че ищецът е предоставял
електрическа енергия в периода 02.10.2015 г. – 01.01.2016 г. на посочената в
исковата молба стойност за обект с ИТН 2041262 и адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Козлодуй“ № 5, вх. „Б“, ет. 3, ап. 28.
Спорът по делото е правен и се отнася до това кому е
задължението за заплащане на предоставената електрическа енергия за периода
02.10.2015 г. – 01.01.2016 г. за
обект с ИТН 2041262 и адрес: гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй“ № 5, вх. „Б“, ет.
3, ап. 28 – на Радни Раднев или ответницата Д. Недева. Още тук следва да се посочи, че по третата от процесните фактури, а
именно фактура № **********/25.01.2016 г. ответницата очевидно не дължи
плащане, тъй като тя обхваща отчетен период от 02.12.2015 г. – 01.01.2016 г., а
периода на предоставеното ползване на жилището на ответницата е изтекъл още на
09.12.2015 г. и няма данни да е бил продължаван – така решение № 1372/18.12.2014 г. на Старозагорски
районен съд по гр.д. № 4043/2014 г.
От представеното решение № 1372/18.12.2014 г. на
Старозагорски районен съд по гр.д. № 4043/2014 г. се налага извода, че на
ответницата е било предоставено семейното жилище за срок от една година и
поради това по силата на това съдебно решение е възникнало наемно правоотношение между
нея и собствениците на недвижимия имот /родителите на нейния бивш съпруг/ -
чл. 57, ал. 1 вр. чл. 56, ал. 3 СК in fine.
Това е така, защото в случая ползването на жилищния имот е предоставено по
силата на съдебното решение по бракоразводното дело на един от бившите съпрузи
– ответницата по делото, като от влизането му в сила същата дължи обезщетение
на собствениците за ползването на тази вещ в размер на средномесечния пазарен
наем. За възникването на това задължение дори не е нужно отправянето на покана
по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като бракоразводното решение е задължително за
страните и ги задължава да се съобразят с него,/то представлява и изпълнително
основание и въз основа на него страната може да се снабди и с изпълнителен
лист/. Когато имотът е и семейно жилище, което с прекратяване на брака е
предоставено на единия от бившите съпрузи за ползване след развода, между него
и собствениците, респ. другия съсобственик възникват отношения, сходни на
наемните, без да се дължи наем за ползваната жилищна площ от ненавършилите
пълнолетие деца. Така възприетото тълкуване на чл. 107 СК от 1985 г. /отм/. е и
изрично регламентираното в чл. 57, ал. 1 от Семейния кодекс от 2009 г. /в този
смисъл решение № 133/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 535/2012 г., IV г.о./. В
посоченото решение № 133/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 535/2012 г., IV г.о. е
прието, че размерът на обезщетението е средномесечния пазарен наем, считано от
датата на влизане в сила на решението, като в хипотези като настоящата, като
дори не е нужно ответницата да е ползвала фактически вещта, нито ползването да
е било за лични нужди, не е нужно също и да й е отправяна и покана по смисъла
на чл. 31, ал. 1 ЗС. С предоставяне цялото жилище за ползване на съпруга, се
ограничават правата на другия съсобственик, респ. собственик за период от една
година – в случая родителите на бившия съпруг на ответницата, което е форма на
лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. В решение № 627/08.03.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 176/2009 г., IV г.о. и решение № 392/01.02.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 1641/2011 г., III г.о. също се приема, че с предоставяне на ползването
на жилището на единия съпруг, между него и другият съпруг, респ. неговите
близки възникват наемни правоотношения. В полза на съпруга комуто е
предоставено правото на ползване върху жилището възниква облигационно право на
ползване, което няма вещен характер. То обаче не е безвъзмездно, доколкото
другият съсобственик, респ. собствениците, встъпва в правоотношението по
необходимост и против волята си поради ограничаването на правата му за срока на
ползване.
Съгласно § 1, т. 27б, т. 27в и т. 27г от
ДР на ЗЕ, „Клиент“ е клиент на едро или краен клиент на енергия или природен
газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен газ;
„Клиент на едро“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа
енергия с цел препродажба, както и физическо или юридическо лице, различно от
оператор на газопреносна и газоразпределителна мрежа, което купува природен газ
с цел препродажба, а „Краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия
или природен газ за собствено ползване. В случая без съмнение е налице
хипотезата на „Краен клиент“. От друга страна съгласно чл. 1, т. 4 от Общите
условия на договорите за
продажба на електирческа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД
одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008 г. клиент/потребител на електрическа
енергия за битови
нужди е физическо
лице, собственик или ползвател
на имот /има се предвид вещно
право на ползване – арг. чл.6, ал. 2 ОУ/, присъединен към
електроразпределителната
мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си, като в чл. 6, ал. 2 от Общите
условия е уточнено, че правата и задълженията на клиента/потребителя може да се
упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие пред
ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде
потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок. Затова
получателят на процесните фактури Радни Раднев има качеството клиент/потребител
на електрическа енергия за процесния имот, тъй като е собственик на процесния
имот с адрес: гр. Стара Загора, ул. „Козлодуй“ № 5, вх. „Б“, ет. 3, ап. 28, от
което следва, че за исковия период между ищеца и получателя /а не между
ищеца и ответницата/ на фактурите е налице облигационно правоотношение по
валидно сключен договор за доставка на електирческа енергия при общи условия.
Безспорно е, и това, че ищцовото дружество е „Краен снабдител“ по смисъла на §
1, т. 28а от ДР на ЗЕ и чл.
98а ЗЕ и продава електрическа енергия срещу заплащане. Съгласно нормата на чл.
98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ, продажбата на електрическа енергия се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от
клиентите, като крайният снабдител е длъжен да публикува одобрени от ДКЕВР общи
условия на договорите най - малко в един централен и един местен всекидневник и
те влизат в сила в тридесетдневен срок от публикуването им, а в последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответния краен снабдител заявление, в което да предложат различни
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Ето защо,
когато потребителят не се е възползвал от горепосочената правна възможност,
следва да намерят приложение установените в чл. 298, ал.1, т. 2 от Търговския
закон последици, а именно: общите условия на ищеца – краен снабдител стават
задължителни за потребителя с последователното изтичане на посочените два
периода. При положение, че по делото не е представен и не се твърди да е
сключен индивидуален договор между страните за уреждане на отношенията им по
повод предоставяните от ответника услуги /на основание чл. 98а, ал. 5 ЗЕ/, то
следва, че в отношенията между тях се прилагат Общите условия. Поради това от
данните по делото се установява наличието на валидно облигационно
правоотношение, като по делото са представени Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД и се установи, че собственик на
процесния имот е получателят на фактурите. Още повече, че по аргумент от чл.
155, предл.1 ГПК, както посочените общи условия, които са достъпни в интернет
сайта на ищеца, така и решение
на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. съставляват общоизвестни факти като такива
същите не се нуждаят от доказване. С оглед на това при преценка наличието на
облигационна връзка между страните, следва да се съобразят Общите условия
на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД.
С оглед на изложените съображения не може
да се приеме, че задлъжено лице пред ищеца за заплащане на консумираната
електрическа енергия е ответницата – наемател в процесния имот. Както се посочи
ищецът и получателят на фактурите са в облигационна връзка по силата на договор
при общи условия. Действително възможността дадено лице да придобие качеството
потребител е разширена съгласно чл. 6, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД, съгласно които потребител може
да бъде и друго лице, вкл. наемател на имот /бел. – съдията докладчик/, за
който се продава електрическа енергия - за времето на наемното правоотношение,
при услови, че собственикът или титулярът на вещното правото на ползване на
имота лично декларира съгласие това лице / вкл. и наемател/ да бъде потребител
ва електрическа енергия за определен срок. Неправилно обаче ищецът обвързва
това условие единствено с наличието на съдебното решение № 1372/18.12.2014 г.
на Старозагорски районен съд по гр.д. № 4043/2014 г. В тази връзка съдът намира
за необходимо на първо място да посочи т. 1 от Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГК /напълно приложимо в
настоящия случай/, в което е прието, че „трети лица ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане
на доставената топлинна енергия към топлопреносното предприятие, но само
когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят е клиент на топлинна енергия и дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо се лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот“. В тази
връзка следва да се посочи, че по правилата за разпределянето на
доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните
задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен
факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Всяка страна в
процеса трябва да установи чрез пълно и главно доказване фактите, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, като прилагането на неизгодните
процесуални последици от недоказването в процеса на определен правнорелевантен
факт не е обусловено от установяването на друго правнозначимо обстоятелство,
процесуалното задължение за чието доказване принадлежи на ответната страна. В
тази насока настоящият съд при разпределяне на доказателствената тежест в
доклада по делото е дал точни указания на ищеца, че нему принадлежи
процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване на
правнорелевантното обстоятелство, че ответницата на процесния имот е в
договорни правоотношения с ищеца, респ. че е имала открита партида на нейно име
- с доклада по делото на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК установяването на това обстоятелство изрично
бе възложено в доказателствена тежест на ищеца. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК
му бе указано, че не сочи доказателства за наличие на договорно правоотношение
между него и ответницата, вкл. заявление и откриване на партида на нейно име
или че тя е собственик на процесния имот, но въпреки това ищецът не ангажира нито едно доказателство в тази
връзка.
Отделно от това следва да се посочи, че
чл. 232, ал. 2 предл. второ от ЗЗД урежда отношенията между наемодател и
наемател, свързани с консумативните разходи за ползването на имота, като
повелява, че те се заплащат от наемателя. Тази норма действително е
императивна, но тя не сочи изрично и
изчерпателно по какъв начин следва да се изпълнява горното задължение на
наемателя, произтичащо от съществуващото между тях облигационно отношение в
смисъл, че не разпорежда дали заплащането на тези разходи следва да се извършва
на наемодателя или пък следва да се извършва директно на експлоатационните
предприятия, доставящи съответно ел. енергия, вода или телефонни услуги. Иначе
казано, въпросната норма на чл. 232, ал. 2 предл. второ от ЗЗД не забранява
плащането на тези разходи да се извършва както пряко на наемодателя, така и по
сметката на наемодателя при предприятието – доставчик, който наемодател е и
титуляр на съответната партида водена в експлоатационното предприятие –
доставчик на услугата. Това обаче не означава, че наемателят е станал страна по
конкретните договори за доставка на определена услуга вместо наемодателя, който
остава страна по тези договори. Отношенията между наемодател и наемател се
регулират от договора за наем и от нормите на чл. 228 и следв. ЗЗД, които са
важими и при възникване на наемно правоотоншение по чл. 57, ал. 1 СК, а
отношенията между страните по договор за доставка на ел. енергия, вода или
телефон са нещо различно – те са отношения по друг договор и с различни страни.
Отношенията между наемодателя като
титуляр на партидата за ел. енергия, вода или телефон и предприятието -
доставчик са нещо различно, което не касае пряко наемателя /тези отношения
поначало не са предмет на уреждане в един наемен договор по който доставчикът
на услугата не е страна/.
Доколкото
по делото не са претендирани и не са представяни доказателства за направени
разноски от назначения особен представител, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран и
на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет Петкова Стойчева, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на Д.Д. Недева, ЕГН: ********** *** че дължи на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД следните суми: 202,50 лв., представляваща стойността на консумираната от
обекта на потребителя електрическа енергия за периода 02.10.2015г. до
01.01.2016г., сумата от 48,55 лв. представляваща обезщетение за забавено
плащане, за периода от 16.12.2015 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /18.05.2018г./, до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.05.2018 г. по ч. гр. д. №
2553/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, като неоснователен.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на
страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: