№ 257 / 20.6.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор ....... като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 686 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.378, ал.1 и сл. от НПК.
Производството е образувано с постановление на Зам. Районен прокурор при Районна прокуратура - гр.Монтана от 25.04.2019г., с което се предлага обвиняемият Г.В.Б. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx да бъде освободен от наказателна отговорност по повдигнатото обвинение в извършено престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание глоба в полза на държавата.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и моли съда да признае лицето за виновно по така повдигнатото му обвинение като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в полза на държавата към предвидения в закона минимум.
Обвиняемият Г.Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който пледира за оневиняване на неговия подзащитен. В пледоарията си пред съда намира, че извършеното деяние е несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна, поради което счита, че следва да бъде постановено оправдателно решение. Развива подробни съображения в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Г.В.Б. е роден на xxxгxxx, Област Монтана, ул. ,,Аметица” № 4, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
Свидетелят Александър Алексиев от гр.Перник се занимавал с внос и продажба на автомобили - втора употреба, автокъщата му се намирала в с. Драгичево, Област Перник.
В началото на месец януари 2018г. автовозът му доставил от Република Италия автомобили сред които и лек автомобил Нисан Терано с рама VSKTVUR20U0361596. Публикувал снимки на автомобила в сайт за продажби, където го видял обвиняемият Г.Б.. Той се свързал по телефона със свидетеля Алексиев и отишъл на място в с.Драгичево със свои близки, за да огледа автомобила. След като спазарили цената и тъй като автомобила бил без регистрационни табели, свидетелят Алексиев съдействал за намиране на платформа на автомобила, който да го докала до гр.Монтана. Свидетелят предоставил на обвиняемия документите, съпътстващи автомобила и му казал да се подпише в десния ъгъл на декларацията, както и че с тези документи ще го регистрира.
Обвиняемият Г.Б. откарал автомобила в сектор ,,КАТ" Пътна Полиция при ОДМВР - гр.Монтана за регистрация, но се оказало, че двигателят е без номер и следвало същия да бъде огледан от комисия няколко дена по - късно. На 22.01.2018г. лицето било на комисия за автомобила в КАТ, за предстоящата регистрация попълнил и подписал декларация, в която посочил че лично е закупил автомобила от неговия собственик - италиянският гражданин Кристина Тампуци в Република Италия и представил на едно от гишетата в КАТ ПП. Пред членовете на комисията обяче заявил, че е закупил автомобила от с.Драгичево и не е пътувал до Италия, което мотивирало служителите на КАТ да подадат сигнал за извършено документно престъпление.
С Постановление на Зам.Районен прокурор при Районна прокуратура - гр. Монтана от 19.07.2018г. било образувано досъдебно производство. В хода на разследването били разпитани в качеството на свидетели Александър Алексиев, Татяна Борисова и Даниел Трайков. Също така бил извършен и превод на документи от италиянски на български език, както и била назначена съдебно графическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че подписа в декларацията от 22.01.2018г. от името на Г.В.Б., е бил положен лично от него. Не било установено кое е лицето, подписало декларацията срещу името на Тампуци.
С Постановление от 29.03.2019г. към наказателна отговорност била привлечен Г.В.Б. по обвинение в извършено престъпление в извършване на престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
В разпита си в качеството на обвиняем, същият не признава вината си и не депозира обяснения. Видно от показанията на разпитаните свидетели е, че оригиналните документи по автомобила са били предоставени лично на обвиняемия, като непосредствено пред Даниел Трайков заявил, че предоставената за регистриране декларация е била подписана лично от него. Гласните доказателствени средства се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно графическа експертиза, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства.
Съдът не споделя наведеното от защитника на жалбоподателя становище, че в своите показания, в качеството на свидетел, същият е навел релевантни факти, които го оневиняват по повдигнатото обвинение. Това е така, тъй като е процесуално недопустимо позоваването на показания, изложени от свидетел който впоследствие е придобил качеството на обвиняем. Редът на приобщаване на наведените твърдения се базира на обясненията на дееца именно в това процесуално качество, а не на депозираните преди това свидетелски показания. Тъй като деецът е отказал да депозира обяснения в качеството му на обвиняем, не може съдът да цени неговите показания, дадени в друго процесуално качество.
При така приетата за безспорна фактическа обстановка и при съвкупния анализ на събрантия по делото доказателствен материал, съдът намира, че с действието си, обвиняемият Г.Б. е извършил престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението е формално и се счита за извършено с акта на потвърждаване на неистински обстоятелства в нарочна декларация, която е била подадена пред орган на власт, за удостоверяване на тези обстоятелства. В конкретния случай законодателят изрично е изискал в подаването на декларацията по образец да бъде посочен действителният собственик на автомобила към обстоятелствата, подлежащи на деклариране. Тези обстоятелства са съществени и изрично изискуеми от нормативната уредба. Същите попадат в обхвата на онези релевантни обстоятелства, които при невярно деклариране обуславят реализирането на наказателна отговорност. Същевременно посочването им е в пряка причинно – следствена връзка с изискуемите обстоятелства, тъй като към момента на подаване на декларацията, обвиняемият не е бил закупил процесиня лек автомобил от италиянския гражданин Кристина Тампуци, с което е декларирал неверни данни.
Съдът не споделя възражението на защитника на обвиняемия, че изпълнителното му деяние е несъставомерно от обективна страна. В чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е вменено задължението на едно лице за извършване на регистриране на МПС.
Препращащата от закона разпоредба към наредбата, регламентираща реда на извършване на изискуемата регистрация не означава липсата на законорегламентирано изискване, което да изключва съставомерността по чл.313, ал.1 от НК. В самата декларация (стр. 7 от ДП) изрично е била разяснена наказателната отговорност, която се носи за невярно декларирани обстоятелства, а свидетелските показания на Александър Алексиев потвърждават, че автомобилът е бил докаран от Италия. Обвиняемият не е закупувал автомобила от лицето Кристина Тампуци. Ето защо наведеното оплакване, че е налице препращане към подзаконов нормативен акт, което е в противоречие с разпоредбата на наказателния закон и обуславя отсъствието на престъпен състав, се явява неоснователно.
От субективна страна изпълнителното деяние е умишлено, тъй като деклараторът е съзнавал, че не е бил закупил автомобила от посоченото в декларацията лица преди подаване на инкриминирания документ пред орган на власт и въпреки това е отразил това обстоятелството, независимо че и в самата декларация е била отразена наказателната отговорност по чл.313, ал.1 от НК. По разбиране на настоящия съдебен състав подсъдимият е осъзнавал, че въпросният автомобил не е бил закупуван от него и от посоченото в договора лице и въпреки това е потвърдил наличието на това невярно обстоятелство в писмена декларация.
По отношение отговорността съдът счете, че предложението на прокурора, обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е основателно и следва да бъде уважено. В случая са налице предпоставките за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и липсват отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК. За извършеното престъпление по чл.313, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години или глоба в полза на държавата от сто до триста лева.
Видно от справката за съдимост на лицето е, че към момента на извършване на деянието, то е неосъждано за престъпление от общ характер и не е било освобождавано от наказателна отговорност по реда на този раздел. Липсват и съставомерни имуществени вреди.
Ето защо обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в полза на държавата. При определяне размера на наказанието съдът съобрази от една страна отегчаващите отговорността обстоятелства - високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, ниското правно съзнание и незачитане на установения правов ред, а като смекчаващи такива – доброто процесуално поведение на обвиняемия и чистото му съдебно минало.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК предвижда налагане на административно наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева. Предвид извършената преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде определено към предвидения в закона минимум, а именно 1 000.00 лева. Същото в най – пълна степен би постигнало целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 148,08 лева, представляващи възнаграждение за вещо лица по назначените съдебно – графическа експертиза, сумата от 63,48 лева за превод на документи, както и по сметка на съда сумата от по 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемият Г.В.Б., роден на xxxгxxx, Област Монтана, ул. ,,Аметица” № 4, българин, български гражданин, с основно образование, работещ, неженен, неосъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx за ВИНОВЕН в това, че на 22.01.2018г., в гр.Монтана, пред системен оператор в сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с писмена декларация от същата дата, която по силата на закон - чл.140, ал.1 и ал.2 от ЗДвП във вр. с чл.12а, ал.1 т.6 от Наредба № І - 45 от 24.03.2000г. на министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съзнателно потвърдил неистина, а именно, че на 05.01.2018г. в Република Италия е закупил лек автомобил марка ,,Никан", модел ,,Терано" с идентификационен номер на рама VSKTVUR20U0361596 от италиянската гражданка Кристина Тампуци, поради което и на основание чл.313, ал.1 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ като му налага административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1 000.00 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият Г.В.Б. (със снета самоличност) да ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР – гр.Монтана направените по досъдебното производство разноски в 63,48 (шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки) лева, представляващи разноски, сдързани с превод на документи, сумата в размер на 148.08 (сто четиридесет и осем лева и осем лева и осем стотинки) лева възнаграждение на вещо лице по изготвената съдебно - графическа експертиза, а сметка на Районен съд – гр. Монтана и държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист в размер на по 5.00 лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 – дневен срок от днес пред Окръжен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: