Присъда по дело №408/2014 на Районен съд - Сливен

М О Т И В И

към присъда № 91 от 27.03.2014 год. по НОХД № 408/2014 год. на СлРС

РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й.С.В. за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът, след като изслуша становищата на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим, и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимия, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира, предвид самопризнанието на подсъдимия и проведеното съкратено съдебно следствие, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а от НК, а именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което да бъде намалено с една трета и подс. В. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Разпитан в съдебно заседание, подсъдимият Й.С.В. се признава за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК. Признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено минимално наказание.

Адв. Я. *** – служебен защитник на подс. В., не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразява съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 от НПК. Моли съда да определи на подс. В. наказание „Лишаване от свобода” за срок от 24 месеца, което да се намали с една трета и подс. В. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 16 месеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Й.С.В. е с основно образование, не женен, не работи, осъждан.

На 14.09.2013 год., около 04,00 часа, свид. П.М.М. се прибирал пеш към дома си, намиращ се в *****. В близост до бл. 21 в кв. „Българка”, свид. М. усетил, че някой го хваща за ръцете отзад (като в прегръдка), след което бил съборен на земята по очи. Нападателят издърпал мъжката кожена чанта, която свидетелят носел на рамото си. Свид. М. видял със сигурност, че мъжът, който го нападнал е неговият познат – подс. Й.С.В. от с. Глуфишево. Свид. М. познавал много добре подс. В. от около 20 години, тъй като имал роднини в това село и често го посещавал. Свид. М. извикал по име подсъдимия, но той избягал между блоковете в кв. „Българка”. В чантата си свид. М. имал лични документи, СУМПС, талон на автомобила си, сумата от 60 лева и 3 броя мобилни телефони – марка „Nokia”, модел 1208 с IMEI – 356866024609350, мобилен телефон марка „Samsung” модел GT-Е1081-Т с IMEI 352960042371236 и мобилен телефон „Nokia” модел Х2-00 с IMEI-356236043179532. Свид. М. установил, че от врата му липсва и златен синджир 22 грама – 14 карата.

След проведените ОИМ и приложени справки от мобилните оператори, служителите на РУП – Сливен установили, че подс. В. дал два от телефоните – марка „Samsung” модел GT-Е1081-Т и „Nokia” модел Х2-00 на свид. И.Й.Г. от гр. С.З.. Свид. Г. от своя страна дал мобилния телефон „Самсунг” на своя приятелка, заедно със сим картата на майка си – Т.И. Г.а, която от дълго време се намирала извън територията на РБългария. Инкриминираният телефон е върнат от свид. Г. с протокол за доброволно предаване. Другият телефон свид. Г. дал на вуйчо си свид. П.П., който го ползвал няколко дни, след което го дал на свид. Д.Т.К., негов работник. Двата инкриминирани телефона са върнати на собственика им – свид. М..

Видно от заключението на изготвената съдебно - оценителна експертиза, общата стойност на отнетите движими вещта и пари към датата на деянието 14.09.2013 год., възлиза на 1007,88 лева, собственост на П.М.М..

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнанията на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, предявени на страните по съответния процесуален ред и не оспорени от тях.

Съдът кредитира и прочетеното по реда на НПК заключение на вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността му.

Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимия призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

С деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимия Й.С.В. е осъществил състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, тъй като на 14.09.2013 год. в гр. Сливен, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон м. „Нокиа” модел „1208” на стойност 15,66 лева, мобилен телефон марка „Самсунг” модел „GT-EI081 T” на стойност 37,16 лева, мобилен телефон м. „Нокиа” модел Х2-00” на стойност 77,50 лева, златен синджир 14 карата с тегло 22 грама на стойност 802,56 лева, мъжка кожена чанта на стойност 15,00 лева и сумата от 60,00 лева, всичко на обща стойност 1007,88 лева (хиляда и седем лева и осемдесет и осем стотинки) от владението на П.М.М. ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.

Безспорно е установено, че е налице квалифициращият елемент от състава на престъплението, а именно употреба на сила (подс. В. хванал свид. М. за ръцете отзад, като в прегръдка, след което го съборил на земята по очи и издърпал мъжката кожена чанта, която свидетелят носел на рамото си).

Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици от него с цел лично облагодетелстване.

Деянието е довършено, вещите са били във владение на подсъдимия и същият се е разпоредил с тях. Имуществените вреди са частично възстановени.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени изразеното от него съжаление за извършеното.

Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете негативните им характеристични данни и предишните му осъждания.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието, обществената опасност на подсъдимия, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специална превенция. Съдът определи наказание на подсъдимия при условията на чл. 58а от НК (ДВ, бр. 26/2010 год. в сила от 06.04.2010 год.), предвид изказаното от него самопризнание и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. Съдът приложи посочената редакция на разпоредбата на чл. 58а от НК, тъй като деянието е извършено от подсъдимите на 14.09.2013 год., т.е. след влизане в сила на посоченото изменение на НК. Ето защо, съдът на подсъдимия Й.С.В. за извършеното от него деяние по чл. 198, ал. 1 от НК – определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл. 58а от НК намали така определеното наказание с 1/3, като подсъдимия следва да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, при първоначален общ режим в тип затворническо заведение – Затворническо общежитие от открит тип.

Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за максимално справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.

Съгласно правилата на процеса, подсъдимият Й.С.В. беше осъден да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 55,00 лева в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД на МВР – гр. Сливен.

Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: