ПРОТОКОЛ
№ 731
гр. Смолян, 20.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20235440100663 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
На второ именно повикване в 10,10 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. М. Х., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез адв. М. М. е постъпило писмено становище от
27.09.2023 г., с което моли да се даде ход в негово отсъствие. Поддържа изцяло
депозираната искова молба, като представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК. В
случай, че ответната страна не предостави справка за извършени плащания по
процесния договор за кредит, моли да се приемат тези факти за доказани и да се
приложни разпоредбата на чл. 161 от ГПК. В условията на алтернативност моли да
бъде назначена ССчЕ. Изразява се становище и по съществото на спора.
ЗА ОТВЕТНИКА „***“ АД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез адв. Х. Н. е постъпило заявление от
09.10.2023 г., с което сочи, че поради служебна ангажираност не може да се яви в
съдебното заседание, като моли да бъде даден ход в негово отсъствие. Поддържа
изцяло подадени отговор на исковата молба и представените към него доказателства.
Изразява становище по същество и представя списък с разноски по чл. 80 от НК.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото.
Предмет на делото са предявените искове по чл. 55, ал.1 от ЗЗД от ищеца А. М.
1
Х. срещу ответника „***“ АД, с което се иска заплащане на сумата 538,61 лева
недължимо платена по недействителен договор за кредит № 763433/05.12.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на основание чл. 55
,ла.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника „***“ АД да заплати на А. Х. сумата от 200,00
лева – недължимо платена неустойка по договор за кредит, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, ищецът е страна по Договор за кредит № *** г.,
сключен със „**“ АД. Съгласно чл. 1 от Договора за кредит Кредитодателят се
задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 1 200,00 лева, а
Кредитополучателят се задължава да върне сумата от 2 915,92 лева, съгласно
условията на договора. Съгласно Договор за кредит № *** г., ГПР по кредита е в
размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %. В чл.27 ал.1 от договора е
предвидено, че ако кредитополучателя не предостави допълнително обезпечение
дължи на КРЕДИТОРА неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. А,
съгласно ал.2 от същата разпоредба неустойката се заплаща периодично заедно с всяка
погасителна вноска. В тази връзка на А. Х. е начислена неустойка в общ размер на
1345,58 лева, разпредЕ. на 15 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница
и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата месечна погасителна вноска
нараства на 194,39 лева. Това е видно и от предоставения погасителен план към
Договор за кредит.
Ищецът е бил добросъвестен и е заплатил сумата от 1 738,61 лева, с което е
погасил Договора за кредит предсрочно.
Сочи, че Договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл. 27 ал.1 от Договор за
кредит предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
На първо място, Договор за кредит сключен със „** АД е нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.
Закона за потребителския кредит въвежда императивни изисквания по повод
формата и съдържанието на сключените между потребител и кредитор договори,
нарушаването на които води до тяхната недействителност. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Договор за
кредит № *** г., сключен със „**“ АД. е недействителен на специалните основания по
2
чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит, сключен със „**“ АД. е
посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за
прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за
целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото
нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на
дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с
главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за
недействителност на Договор за кредит.
На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл. 11
ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В Договор за кредит сключен със „**“ АД. е посочена
само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената
величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не
става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е
предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР.
Не става ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота
досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
3
Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при
което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на
ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи
или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не
може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на
ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти,
които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е
включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит № ***г., сключен със „**“
АД, поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на
разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11
ал. 1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е
включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на
възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха
нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение
относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С
предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по
управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата
за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит,
известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Налице е заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни
4
разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута опредЕ. с ПМС№426/2014г.
Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в
размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на
потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в
кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите,
на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните
клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези -
нищожната клауза на процесния Договор за кредит № *** г., сключен със „**“ АД.
относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на
закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е
включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване
в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима нормата на чл.26,
ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от
ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това Договор за кредит № *** г., сключен
със „**“ АД, следва да се прогласи за недействителен.
При условията на евентуалност, ищецът счита, че клаузата на чл. 27 ал.1 от
Договор за кредит предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са
сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Вправната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването
на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то, вр. от ЗЗД е налице именно,
5
когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен
чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка,
нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила
на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната
практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал. 1 предл.3 от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1,
пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора.
В допълнение, клаузата за неустойка, предвидена в чл.27 от Договор за
предоставяне на кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и
неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира
чрез нея в размер на 1345.58 лева е в размер на над 100% от сумата на отпуснатия
кредит в размер на 1200.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата
предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост именно и въз основа на това, така уговорената клауза в чл.27 от Договор
за кредит № *** г., е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни
по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава
четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за
кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна
оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от
Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект,
клаузата на чл.27 от Договор за потребителски кредит според които се дължи
неустойка в размер на 1345.58 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на
сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с
6
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки
прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху
самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която
излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.20Юг. на ВКС по тълк.
дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза
за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
С процесната клауза на чл.27 от Договор за потребителски кредит в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на
заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за
заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на
така уговорените клаузи е да доведът до неоснователно обогатяване на кредитодателя
за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница. В същия смисъл и решение № 511
от 17.04.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 324/2018 г. Последователна е и
практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави: Решение № 107 от 25.06.2010г., на ВКС по т.д.№ 818/2009г., II т.о, Решение №
511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.
Клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за потребителски кредит предвиждаща
заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Считам, че клаузата на чл.27 ал.1 от Договор за
потребителски кредит не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2
ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит по безспорен начин се
установява, че клаузата на чл.27 ал. 1 от същия е част от едни стандартни и бланкетни,
отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да
влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл
е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори.
Предявените искове са с правното основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответното дружество „***“ АД се
изразява становище, че иска е допустим, а по същество е неоснователен.
7
Правят се възражения срещу иска и обстоятелствата на които се основават като
се посочва, е в действителност на 05.12.2021 година между „**“ АД като кредитор и
ищеца А. М. Х., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние с № ***, по силата на който кредиторът е
предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв., която сума същата е била
длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно
Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при
спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата представляваното от мен
Дружество е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно
изразеното от ищеца желание на каса на „***“.
В чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза,
съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя
визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е
договорно задължен да претендира подобна неустойка.
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият
договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите
нрави се излагат доводи, че процесният договор е сключен от разстояние, като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за
организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията
между „**“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството
финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от
индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на
уебсайта.
Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват
Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща,
както и уебсайта на „**“ АД, и/или кратки текстови съобщения (СМС) като средство за
комуникация и извършване на правни изявления.
Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез
извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването
може да се извърши по някой от следни те начини: 1) попълване на електронна форма
за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб
страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване
потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар. Идентификационен
номер) и електронна поща (имейл).
В раздел 2 „Термини и Понятия“ на ОУ е посочено, че „Идентификационен
8
номер“ представлява „мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител
кандидатства за заем по Телефонна линия. Страните се съгласяват, че във
взаимоотношенията между тях (настоящи и бъдещи), изявленията направени до
Дружеството от този Идентификационен номер са изявления на заявителя“. Отделно от
горното, ползвайки своята електронна поща, потребителят може да създаде т.нар.
„Личен акаунт“. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен профил/“ представлява „лично
виртуално пространство на потребителя, индивидуализирано от него чрез
предоставяне на информация за електронна поща и парола. Електронната поща
посочена от потребителя във Формата/Заявлението за кандидатстване представлява
средство за индивидуализация на същия от страна на електронната поща или в
портала. В допълнение, в ОУ е посочено, че използването на Идентификационният
номер. Профил на клиента/Електронен профил“ и електронна поща от потребителя
представлява елек тронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
В настоящият случай сключването на договора е инициирано от ищеца с
попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството.
На 05.12.2021 година чрез създаденият от А. М. Х. личен профил, същата е
попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета
в заявлението са въведени следните данни - три имена. ЕГН, номер на документ за
самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване па
документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията
при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В
заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.
След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие е посоченото
в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация,
включваща СЕФ. за да завърши заявката потребителят натиска бутон ..Вземи парите“,
което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от
Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се
предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако
е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което
действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласие то му със
съдържанието на договора и за неговото сключване.
След одобрението на подадената Заявка от страна на „**“ АД за отпускане на
сумата посочена от ищеца на елек тронна поща посочена от него в Заявката са
изпратени автоматично проект на Договор за по потребителски кредит - кредитна
линия сключен от разстояние № *** г. с приложение № 2 Погасителен план към него,
Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните
документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният
9
кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на
приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и
приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на
главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер па лихвеният процент
по кредита, ГПР. изискването за предоставяне на обезпечение.
След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 05.12.2021 година
ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не
двусмислено съгласие за сключване на Договора.
В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „**“ АД и
ищеца като кредитополучател на 05.12.2021 година е сключен във формата на
електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен
от разстояние с № 763443. Сключването на договора във формата на електронен
документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР. ЗПК и с всички други приложими
нормативни документи.
Относно дължимата неустойка при непредоставяне на обезпечение, се сочи, че
независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството,
намирам, че тази клауза е валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото
законодателство.
На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката
представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл. 8 ал. 1 от ЗЗД, като
същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение
обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен
съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение,
което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски
кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се
прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД.
За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко
предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на
договорното задължение, чисто изпълнение неустойката обезпечава и
обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2 -р о
търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай.
Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази
форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на
обезпечение по договора. Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да
гарантира изпълнението „под страх" 1 че в противен случай би се начислила /в този
смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С оглед което
е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава нс бъде изпълнено -
10
размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би
следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция.
В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за
предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а
нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в
някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се
определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде
изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята па заемателя. Съгласно
Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, Г.О., при определяне ,
дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
де не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато
възможност разполага и заемателят по Договора. Видно от Договора неустойката се
дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил
обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се
начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било
единствено виновното поведение на ищеца.
Така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл.
46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски
кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора
изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно
разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2 -
ро търг. Отд./. Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции -
обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира
допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън
присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и
функция",т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на
закона и на установената съдебна практика. Неустойката има стимулираща роля за
длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай щс носи
отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният
размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и
кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г.
по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. №
5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. №
516/2010 па Софийски Апелативен съд/.Въпреки това счита вредите ог неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни. С оглед на не
предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане
някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес.
11
Основната цел па уговорената неустойка е да репарира причинените от
неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да
реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за
неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от 02.10.2019
г. по т.д. № 1214/2018 г. па ВКС 2 - ро търг. Отд./. С оглед изложеното, считаме, че
задължението на заемателя да предостави обезпечение, както и неблагоприятните за
него последици от неизпълнение на това негово задължение са валидни и не
противоречащи на добрите нрави.
Няма въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като
няма въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният
размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение.- Доколкото по -
големият размер на неустойката е обусловен от бездействието на длъжника, същият не
може да се приеме като изначално договорен в противоречие на добрите нрави..
Нищожността, поради противоречие с добрите нрави следва да се преценява към
момента на сключване на договора, а не въз основана размера, получаващ се в резултат
на неизпълнението. /Решение № 80 от 25.01.2010 г. по в.гр.д. № 1297/2009 г. на
Апелативен съд София, ГО. 3 състав/. Съгласно чл. 92 ал. 2 от ЗЗД, както и съдебната
практика се приема, че дори е неустойката да се приеме за прекомерна, въпреки това тя
е действително задължение, което може да бъде намалявано, без обаче да отпада
изцяло. Намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между неустойката и
действително понесените вреди, като този извод се налага от дефинитивно
определения и обезпечителен и санкционен характер /в тази насока Решение № 223 от
19.04.2016 г. по т.д. № 3633/2014 г. на ВКС 1 ТО; Решение № 80 от 25.01.2010 г. по
в.гр.д. № 1297/2009 г. на Апелативен съд град София, ГО, 3 състав/. С оглед на което,
ако се приеме, че същата е прекомерно голяма, нейният размер би следвало да бъде
намален и не би следвало цялата клауза да бъде обявена за недействителна.
По правило неустойката представлява предварително определено обезщетение
/Определение № 100 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 5831/2015 г. на ВКС, 3 ГО/ с оглед
което е нормално нейният размер да е предварително уговорен между страните и
включен, като част от погасителните вноски, като изрично е записано, че това е
дължимата вноска само при хипотезата на чл. 20 от Договора - а именно в случай, че
заемателят не представи обезпечение. Поради това считаме включването на
неустойката в падежните вноски за правилно с оглед изискванията на закона.
Освен това, съгласно ТР от 15.06.2010 г по тълк.д. № 1 по описа на за 2009 г. на
ОСТК гласи, че прекомерността на неустойката не я прави , а priori, нищожна поради
накърняване на добрите нрави, като същата следва да се приеме за нищожна, само ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
12
Предвид изложеното, установява с задължението за неустойка, предвидено в
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 763443 от 05.12.2021
година отговаря на присъщите и функции и не следва да бъде прогласяване за
нищожна. Считам, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният
в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът е бил
запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (е изпращането на
първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и е
изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да
сключва договора веднага, а с разполагал с възможността първо да открие лице, което
да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде
солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че
няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна е действала
недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при
воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да действат
добросъвестно - в промивен случай те дължат обезщетение. Отново искам да отбележа,
че въпросната неустойка се начислява САМО докато не бъде предоставено
обезпечение.
Няма разпоредба в закона, която да определя момента на предоставяне на
обезпечение. Това е допустимо да стане преди подписването на договора, но е
възможно и да бъде предоставено в процеса на изпълнение на същият. Именно поради
това и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД предвижда възможност задължението по договора
да стане предсрочно изискуемо при не предоставяне на обещаното обезпечение от
страна на длъжника.
Тежестта на доказване с оглед правната квалификация на претенциите пада
върху ищеца, който следва да установи основанието за плащане на сумата съобразно
изложените твърдения като недължимо платена, както и размера на претенцията.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, тъй като е назначена
ССчЕ, заключението по която не е изготвено за днешно съдебно заседание.
Ще следва да се укаже на ищеца чрез адв. М.М. да внесе своевременно
определеното възнаграждение за вещото лице, с оглед делото да не бъде отлагано.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА съдебно заседание по делото за 24.11.2023 г. – 11,00
часа, за която дата и час, страните се считат уведомени.
УКАЗВА на ищеца, чрез процесуалния му представител адв. М. М., да внесе
своевременно определеното възнаграждение за вещото лице, с оглед делото да не бъде
отлагано.
13
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Е. К..
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,30 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
14