Р Е Ш Е Н И
Е
№261148 18.10.2021
година град
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
тридесети септември две хиляди двадесет и първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 7234 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1404, район ****, представлявано от ****, действащо
чрез пълномощника си адвокат ****, против М.А.Т. с ЕГН **********, настоящ
адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1615/16.07.2020
г. по ч.гр.д. № 3589/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:
сумата 81. 03 лева, представляваща общ размер на главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги в периода от 22.01.2017 г. до 22.05.2017
г., дължима въз основа на сключен договор между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с клиентски номер **** от 18.12.2016 г., за
която са издадени фактури от 22.02.2017 година, 22.03.2017 година, 22.04.2017
година и 23.05.2017 година, както и 23.
18 лева - лихва за забава, начислена за периода от 11.06.2017 година до
01.04.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявление на 09.07.2020 година до окончателното ѝ изплащане,
който вземания на Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са прехвърлени на
„С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на
„ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски, в това число и на тези от заповедното
производство.
Основанията за дължимост на
търсените суми се основават на твърдения за съществували облигационно правоотношение
по горния договор между ответника и
„БТК“ ЕАД, съобразно уговорките по които са останали дължими търсената в
настоящото производство главница и лихви. Съобразно горепосочените договори за
цесия, за които се твърди, че са достигнали до ответника, ищцовото дружество се явява носител на
претендираното вземане.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во и 86 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал отговор на исковата молба, не се
явява в производството
пред съда, нито изпраща свой представител, и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено
решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези
предпоставки.
Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1615/16.07.2020 г. по ч.гр.д. № 3589/2020 г.
по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът-ответник да заплати
на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил открит по постоянния и
настоящия си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на същия, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето
производство.
Вероятната основателност на иска се
установява от представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна,
а именно сключения между ответника и „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги № 1651526918122016-*********
от 18.12.2016 г. относно клиентски номер ****, съгласно който между страните са
уредени отношенията във връзка с предоставянето на мобилни услуги относно
следния мобилен номер **** при план Smart M и
уговорена месечна такса от 23.99 лв. с ДДС плюс 1.99 лв. за допълнителен пакет
за удвоени МВ на максимална скорост и 8.00 лв. с ДДС за неограничени минути т.е.
общо 33. 98 лв. с ДДС. Издадени въз основа на това са и съответните фактури от 22.02.2017
година, 22.03.2017 година, 22.04.2017 година и 23.05.2017 година, за месечното
потребление в размер на 81. 03 лева в отчетния период от 22.01.2017 г. до
21.5.2017 г., за които липсват доказателства да са заплатени на посочените в
тях падежи, поради което и са дължими търсените лихви. Вземания на Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за
цесия от 16.10.2018 г., а последното дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия
от 01.10.2019 г. Представено е уведомително писмо до длъжника за извършените
цесии, за което по делото не са представени доказателства да е достигнало до
него преди завеждането на иска, при което и същият следва да се счита за
уведомен с получаването на исковата молба, ведно с приложенията към нея, което
съдът следва да отчете на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. Както вече бе
отбелязано не са представени доказателства за плащането на търсените суми, нито
е налице някакво оспорване досежно дължимостта на търсените в настоящото
производство суми.
Ето защо съдът намира, че исковете като
вероятно основателни следва да се уважени, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението.
При това положение на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на
направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответника да заплати
сумата от 255 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса и 180 лв. за
изплатено адвокатско възнаграждение.
При това се налага извода, че се
дължат и направените в заповедното производство разноски в размер на 205 лв.,
които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Или общата дължима сума за
разноските възлиза на 460 лв.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че М.А.Т. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***, дължи на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район ****, представлявано от
****, сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1615/16.07.2020 г. по ч.гр.д. №
3589/2020 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 81. 03 лева, представляваща общ размер
на главница за потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги в периода от 22.01.2017 г. до 22.05.2017
г., дължима въз основа на сключен договор между ответника и „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД с клиентски номер **** от 18.12.2016 г., за
която са издадени фактури от 22.02.2017 година, 22.03.2017 година, 22.04.2017
година и 23.05.2017 година, както и 23. 18 лева - лихва за забава, начислена
за периода от 11.06.2017 година до 01.04.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявление на 09.07.2020 година до окончателното ѝ
изплащане, който вземания на Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са
прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с договор за цесия от 16.10.2018 г., а последното
дружество на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г.
Осъжда М.А.Т. с ЕГН **********, настоящ
адрес: ***, да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район ****,
представлявано от ****, сумата от 460 лв.
/четиристотин и шестдесет лева/ за направените по делото разноски, от които 255 лв. за настоящо гр.д. № 7234/2020 г. и 205 лв.
за ч.гр.д. № 3589/2020 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението не подлежи на обжалване, но
може да бъде атакувано пред Бургаския окръжен съд в едномесечен срок от
връчването му по реда на чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.к.