№ 20541
гр. София, 09.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20251110121989 по описа за 2025 година
намери следното:
Постъпила е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с която
длъжникът по делото моли съда да измени Заповед № 11911 от 23.04.2025 г.,
постановено по същото като намали присъдените в полза на заявителите
разноски. Заявителите по делото, в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК подават
отговор на молбата, взимат становище за неоснователност.
Съдът счита, че молбата е основателна по следните съображения:
В заповедното производство намират съответно приложение всички
общи правила по част І от ГПК, в това число и за отговорността за разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
един адвокат е прекомерно спрямо действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да намали
възнаграждението до минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата.
При направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК за заплатеното реално възнаграждение от страната на нейния
процесуален представител /адвокат/, съдът следва да изхожда отново от
посочените критерии, за да определи дали заплатеното възнаграждение за
представителство от адвокат пред съда, съответства на данните за
осъществена защита от адвокат по делото. Правната и фактическа сложност на
делото се преценява като се отчетат предмета на делото, въведените
възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съд, трайната и
задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса. С
изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е “съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото” преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е “прекомерно” законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговорят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква да познава в детайли този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че съдът установи, че възнаграждението е уговорено в
1
съществено отклонение, наложено от този пазар, съдът следва да намали
отговорността на страната, предизвикала спора до обичайния и разумен
размер.
С оглед указанията на Решението от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-
438/22 всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78,
ал. 5 от ГПК in fine, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил
съществено надценен /така определение № 2995 от 13.06.2024г. на ВКС по
к.ч.гр.д. № 991/2024г./. Съгласно даденото задължително тълкуване с решение
на СЕС по дело С-438/22, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждение не обвързват съда.
Предвид на това възнаграждението следва да бъде определено според
предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на
делото, защитавания материален интерес, обем на извършената от адвоката
работа.
В случая от пълномощника на заявителя е изготвено и подадено
заявление по чл. 410 от ГПК, което е по утвърдена бланка. Претендираното
вземане представлява обезщетение за неизпълнен договор за въздушен превоз,
чиято регламентация и правопораждащ фактически състав не обосновава
фактическа и правна сложност на делото. При съобразяване на предмета на
производството /заповедното производство е уредено като формално/, вида и
количеството на действително извършената от адвоката работа и ниската
фактическа и правна сложност на делото, се налага извод, че заявителят не
обосновава наличието на предпоставки за присъждане на адвокатско
възнаграждение над неоспорения от длъжника размер от 200 лева.
Релевираното възражение за прекомерност е основателно, поради което
обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в която в полза
на заявителя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата
над 200 лева.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Заповед за изпълнение № 11911 от
23.04.2025 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА У.Е.У. със съдебен адрес гр. *** да
заплати на Е. И. Б. със съдебен адрес гр. *** сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Заповед за изпълнение № 11911 от
23.04.2025 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА У.Е.У. със съдебен адрес гр. *** да
заплати на Е. Л. В. със съдебен адрес гр. *** сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Заповед за изпълнение № 11911 от
23.04.2025 г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА У.Е.У. със съдебен адрес гр. *** да
заплати на Т. Л. В. със съдебен адрес гр. *** сумата от 200 лева – адвокатско
възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2