Определение по дело №870/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 9285/26.11.2012г., постановено по Г.д. № 62/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „Р. ПРОТРЕБИТЕЛНА К.”, ЕИК . със седалище и адрес на управление – град Б., У. „А. Ч.” № 5, представлявана от К. Г.Б.чрез пълномощника – адв. С. Е. от АК Б., със служебен адрес: град Б., У. “. А. № 47, . 3, офис 5.

Във въззивната жалба е наведено възражение, че с обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск, като е приел за разглеждане иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, а в последствие се е произнесъл по иска с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, какъвто не е бил заявяван от ищеца с исковата молба по делото. Във връзка с така направено оплакване се иска от съда да обезсили първоинстанционното решение като постановено по непредявен иск и да го върне на РС Б., за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК.

С въззивната жалба са направени оплаквания и за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, поради необоснованост и неправилното приложение на материалния и процесуалния закон. Оплакването е за превратно тълкуване на събраните доказателства, с които съдът основно се е съобразил, без да съпостави заявените от ищеца подобрения с исковата молба със заключението на вещото лице, като така е признал и стойността на подобрения, които самият ищец не е претендирал да е извършил, а са признати подобрения които недросъвестно са били поискани в по-голям размер.

С въззивната жалба са изведени оплаквания, че дори иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД да е бил заявен от ищеца за доказване на правното основание на вземането, чието установяване е било предмет на първоинстаницонното производство, то този иск е неоснователен. Във връзка с оспорване на правните изводи на съда с обжалваното съдебно решение, се излагат възражения, че въз основа на сключения договор за наем между „Р. ПРОТРЕБИТЕЛНА К.” и „Е.” ЕООД, наемателят не е имал право да преотдава имота под наем на трето лице. Съгласно постигнатите договорености между наемодателят и наемателя по сключения договор за наем/чл. 7.7 и 7.8/, основният и текущ ремонт и подобренията извършени от наемателя в имота, в срока на договора, са за негова сметка, като след прекратяването на договора за наем, всички трайни подобрения в имота, с които се увеличава стойността му, остават собственост на наемодателя и той не дължи на наемателя обезщетения за тях. Разпоредбата на чл. 59 ал.1 от ЗЗД уреждаща правилата на неоснователното обогатяване, е приложима само когато между страните с договор не е уговорено нещо друго, поради което в настоящия случай съдът неправилно е счел че следва да се прилагат правилата на недопускане на неоснователно обогатяване, въпреки че с договора за наем изрично е било уговорено, че направените от наемателя подобрения в срока на договора за наем, остават за негова сметка, а наемодателят след изтичане на договора става техен собственик, без да дължи обезщетение за тях. Навадени са доводи, че съобразно чл. 234 ал.2 от ЗЗД, относно ползването на имота пренаемателя не може да има повече права от намателя и поради това, пренаемателя няма е ни може да има повече претенции спрямо наемодателя, отколкото спрямо наемателя, и то по реда на чл. 134 от ЗЗД. Изложеното дава основание на жалбоподателя да твърди в жалбата си пред ОС Б., че след като наемателят не може да претендира обезщетение за направените подобрения от наемодателят, поради изричната клауза в договора за наем, уреждаща тези отношения между тях, още по-малко такова обезщетение може да претендира от наемодателят, пренаемателя на имота. Навадени са възражения срещу основателността на предявения иск и поради това, че направените подобрения в недвижимия имот, собственост на „Р. ПРОТРЕБИТЕЛНА К.”, са луксозни такива, тъй като същите са направени от пренаемателя не от необходимост във връзка с ползването на имота, а поради създаване на допълнителни удобства, поради което не се дължи тяхното заплащане от собственика на отдадения под наем недвижим имот. От въззивния съд се иска да бъде отменен обжалвания съдебен акт, ведно с всички законови последици от това. Във въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото не е депозиран писмен отговор от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Делото е с предмет предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, като първоинстанционният съд правилно е приел същия за разглеждане, след като е счел че предявения иск е допустим, а исковата молба е редовна. С въззивната жалба са направени оплаквания досежно правните изводи на РС - относно приложимия материален закон и неговото тълкуване, относно обосноваността на първоинстанционното решение от събраните по делото доказателства, както и за това че съдът се е произнесъл по непредявен иск, като същите са по съществото на делото и съда ще се произнесе по тях във въззивното си решение.

С оглед горното и липсата на доказателствени искания съдът насрочва открито съдебно заседание по делото.

Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК във връзка с чл. 262 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 28.03.2013г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: