Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
гр. Велико Търново, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, в
съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
И с участието |
|
на прокурора |
Илиан Благоев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно наказателно-административен характер
дело № 10321 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 г. |
||
Производството е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от ЗАНН.
Касаторът Н.Т.Т. ***, чрез ***Ч. от ВТАК, обжалва решение №501 от
29.10.2020 година, постановено по АНД №1275/2020 година по описа на
Великотърновският районен съд като неправилно.
Поддържа се неправилност на решението поради неправилно приложен закон
– касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно се поддържа, че
прилагането на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП е строго лимитирано, като тази
приложимост касае установяване на нарушението чрез АТСС, което е стационарно и
предварително оповестено, какъвто не е процесният случай. В тази насока е и
цитираното от касатора ТР №1/2014 г. на ОСС на ВАС, постановено по т.д. №1/2013
година. Сочи се и, че съдът неправилно приема формалната законосъобразност на
процесния пред него електронен фиш, тъй като последният изобщо не съдържа
релевантна информация за съответните обстоятелства, описващи мястото на
нарушението. Всъщност от ВДС също не можело да се установи къде е извършено
нарушението и с какво именно АТСС е установено. Не е приложен снимков материал
към ЕФ, нито били посочени географски координати, индивидуализиращи мястото на
нарушението. Съдът не е установил знак В 26 за ограничение на скоростта на
движение извън населено място до 40 км/час, като необосновано е приел наличието
на такова ограничение. Касаторът се е движил със скорост, която е по-ниска от
разрешената по път, който е извън населено място. Поддържа се най – сетне и, че
електронният фиш няма конкретен издател, като този реквизит опорочава
електронното изявление. Касаторът моли
за отмяна на решението и на потвърдения с това решение електронен фиш.
Ответникът по касация ОДМВР - Велико Търново не
взема становище по касационната жалба, прокурорът дава заключение за
неоснователността й.
Административният съд – В. Търново, като прецени
наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от
надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразен
електронен фиш серия К, №3476441 на ОДМВР – Велико Търново, с който на кастора
на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер от 100 лв.
За да постанови този резултат ВТРС е приел, че според представената му
преписка МПС, товарен автомобил „Фиат Дукато“ с регистрационен №***е собствено
/регистрирано като собствено/ на касатора, като на 18.03.2020 година в 11,05
часа, на път III-514, километър 47+000, в посока към град Велико Търново, това МПС се е
движило със скорост от 64 км/час при наложено ограничение на тази скорост извън
населено място чрез знак В26 от 40 км/час. Посочените обективни признаци на
нарушението са установени чрез мобилна /преносима/ система за контрол на
скоростта, тип ARH CAM S1, след проверка на направените записи на
20.03.2020 година, установено чрез приобщения протокол. Съдът, с оглед
събраното удостоверение е приел, че тази система е функционално пригодна, като
тази и пригодност е със срок на валидност до 7.09.2027 година. Констатирано е и
на база на протокол №68-С-ИСИС/22.10.2019 година, че на тази дата е била
извършена периодична проверка на въпросната преносима система. Самото
използване на системата за констатиране на описаните в електронния фиш
обстоятелства е фиксирано чрез протокол рег.№1275р-1800 от 19.03.202 година.
Въз основа на тези факти, въззивният съд е намерил оспореният
електронен фиш за формално, процесуално и материалноправно законосъобразен.
Съдът е аргументирал на първо място, че правилно е ангажирана
отговорността на касатора като собственик на МПС с оглед разпоредбите на
чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от ЗДвП, тъй като същият не е използвал предвидения
в чл.189, ал.6 от закона процесуален институт. Посочено е, че давността по
чл.34 от ЗАНН не е изтекла. По отношение на административно – наказателните
правила съдът е аргументирал, че според чл.189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш
не отговаря на изискванията за форма, които се поставят към АУАН и към НП, като
същият е приравнен само като последици към последиците на НП. Съдът е отбелязал
в това отношение, че процесният пред него електронен фиш съдържа всички
реквизити, които нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда. Посочил е и, че
няма как в този електронен документ да се съдържа изчерпателно описание на
всички обстоятелства, при които нарушението е извършено. По същество е прието,
че при издаването на процесният фиш е приложен правилно съставът на чл.182,
ал.2, т.3 от закона. Съдът е развил съображения, че средства като процесното
може да се използва за установяване на нарушения на правилата за движение по
пътищата по аргумент от чл.165, ал.2, т.16 от ЗДвП. Според съда от ВДС е
установено и по същество извършеното нарушение, като обстоятелствата като
време, място и начин на извършване се извличат именно от съдържанието на това
доказателствено средство. Съдът е отхвърлил и поддържаното и пред него
оплакване досежно неприложимостта на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДВП с
оглед параметрите на АТСС, което не е стационарно. В това отношение съдът е
изтъкнал, че според новата редакция на нормата на чл.189, ал.4 /ДВ, бр.54 от
2017 година/ отпада изискването за предварително обозначаване на местата, на
които се извършва контрол за скорост. Съответно легална дефиниция на АТСС е
дадена в допълнителната разпоредба на §6, т.65 от ЗДвП, като и двете системи –
мобилна и стационарна, са предвидени уреди за контрол по ЗИ, като при мобилната
АТСС намесата на контролния орган се свежда до позиционирането и настройката на
самото АТСС. Всъщност, независимо от вида на съответното АТСС законът предвижда
– предвид гарантиране на правото на защита – да се прилага към
административната преписка информация за участъка от пътя, с описание на
мястото и координатите, на които е действало ограничението, за нарушаването на
което е издаден електронния фиш.
Съдът е счел, че е неприложим текста на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно постановено, тъй като не са налице релевираните
касационни основания.
Същото е постановено при спазени съдопроизводствени правила и при
правилно приложен закон.
Касационната жалба съдържа оплаквания, вече изложени пред въззивния
съд. Последният ги е обсъдил обстойно и на всички тях е даден законосъобразен и
обоснован отговор в мотивите на обжалваното решение, които изцяло се споделят
от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.
Както правилно е приел и районният съд, при
установяване на нарушение от съответното техническо средство, електронният фиш
се издава в отсъствието и на нарушителя и на контролен орган, при констатирано
автоматизирано (в отсъствие на контролен орган) нарушение. Самият фиш
представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има
удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без
възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за
това средство), като в случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на
нарушение не се издава и тази фаза на производството не съществува.
Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва
автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство
- снимков материал, което има висока доказателствена стойност по арг.
от чл.189, ал.15 от ЗДвП.
В конкретният
случай правилно районният съд е приел, че е приложима процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е различна от описаната в ЗАНН относно
установяването на административните нарушения и ангажирането отговорността на
нарушителя. След измененията на ЗДвП с бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г., бр. 54 от 2017 г., издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е
допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, поради което това наведено в
касационната жалба оплакване е неоснователно.
Неоснователно в касационната жалба се
поддържа и, че районният съд не е констатирал липсата на точното описание на
нарушението. Всъщност описанието на нарушението е описано в електронния фиш по
начин, позволяващ същото да бъде безспорно идентифицирано. От представената
пред съда схема на постоянната организация на движение /лист 36 от
първоинстанционното дело/ е видно, че на км. 46+514 в посока към Велико Търново
е поставен знак В26 с ограничение на скоростта от 40 км/час. Що се касае до
мястото, на което се е намирало АТСС, установяващо обективните признаци на
нарушението, то следва да се отбележи, че на ВДС, представляващо снимков
материал /лист 32 от делото на районният съд/ са отбелязани сателитни
координати на местонахождението на АТСС. Освен това, в това ВДС са отбелязани
точната дата и час на заснемането. За употребата на това АТСС и за
установяването му на контролираният участък е изготвен протокол от 19.03.2020
година, като е отразено, че измерването е по стационарен метод /т.е. самото
АТСС, макар и намиращо се в патрулен автомобил, е било в покой към момента на
измерването на скоростта/, измерването е ставало и в двете посоки на движение,
диапазона на работа е два часа, като са обективирани 95 нарушения. Протоколът е
съставен на основание чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
като съдържа всички важни данни за мястото на поставянето на конкретното мобилно
АТСС, за начина на работата му и за времетраенето на осъществения контрол. По
тази причина, както се отбеляза,
оплакванията на касатора досежно неправилност на изводите на съда по
отношение на формалната законосъобразност на електронния фиш заради неустановени обстоятелства досежно
нарушението, са неоснователни.
Обратно на твърдението на касатора, по делото
е събрана като ВДС снимка, изготвена от съответното АТСС /листове 31 и 32 от
първоинстанционното дело/, като всъщност съдът се е съобразил с оплакванията,
които са релевирани в първоначалната жалба. С оглед на всичко изброено дотук
касационният състав състав намира, че от формална страна електронният фиш
съдържа предвидените в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, както
правилно е приел и районният съд. Няма основание да се приеме, че някои от
отразените в електронния фиш параметри, вкл. мястото на извършване и описание
на нарушението са неверни и неясни и същият се явява редовно съставен.
Действително, по делото липсва снимка на
разположението на АТСС, но посоченото нарушение съдът намира за несъществено,
доколкото съдът вече констатира, че неговото положение се установява от
приложения протокол, като е ясно, че АТСС е разположено върху полицейския
автомобил със съответната регистрация. Данните в протокола, ведно с приобщения
снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че
нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално
разрешена скорост за същия от 40км/ч. с оглед на вече коментираното наличие на
пътен знак В26, показващ ограничение на скоростта до 40 км/ч.
Правилно е посочена
нарушената материално правна норма на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП и
санкционната такава по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП и наложеното наказание е в
предвидения от закона абсолютен размер. Според тази разпоредба „Водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100
лв.“. Вписаното в електронният фиш от обективна страна се вписва в този административно-наказателен
състав, като с оглед нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е определен и
субекта на отговорността.
Правилното решение следва да се остави в сила.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №501 от 29.10.2020 година, постановено по АНД
№1275/2020 година по описа на Великотърновският районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.