Р Е
Ш Е Н
И Е
№………./20.06.2017г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и трети февруари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ В.
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
5590 по описа за 2013г, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „К.Т.“ ООД, ***, с която се иска да се признае за установено по
отношение на Е.М.М. с ЕГН **********, П.Т.Н. с ЕГН **********, Д.П.Б. с ЕГН **********,
М.Д.Б. с ЕГН **********, С.Д.Х. с ЕГН **********, Б.Д.П. с ЕГН **********, С.Д.Т.
с ЕГН **********, Д.Н.К. с ЕГН **********, Л.Н.В. с ЕГН ********** и Н.Л.М. с
ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, че е собственик на основание чл.79
от ЗС на следния недвижим имот, а именно: МАГАЗИН, находящ се в град София, район
В., бул. „**********партер, с обща площ от 78,30 кв.м., състоящ се от търговска
зала с площ от 42 кв.м., складови площи с квадратура от 21 кв.м., гардероб с
битови помещения за персонала с площ от 8.30 кв.м. и помещение - приемник с
площ от 7 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ I,
квартал 237, местност „ЗОНА Б-5” по плана на град София, при съседи: север -
бул. „А.С.”, юг - двор, запад - ***** изток - блок 13.
В исковата молба ищецът твърди, че е
собственик на имота по силата на договор за продажба обективиран в нот.акт №
189, том I, peг. № 11298, дело №165/03.06.2004г. на Нотариус Р.Р., сключен с ЕТ
„М.-К.- Х.З.”. Последният го придобива от „Х.И.В.” АД, ЕИК ********. Исковата
молба по предходния спор, между „Х.и.в.“АД и ответниците, не е вписана в
Службата по вписванията, поради което ищецът не е знаел за воденото между тях
дело и владее необезпокоявано гореописания имот от м. юли 2004 г. до
предявяване на иска, поради което го е придобил по давност. По изложените
съображения и предвид осъщественото владение повече от 5-години, е придобил собствеността
върху имота, поради което се иска уважаването на исковете.
В срока за отговор ответниците Е.М.М.
с ЕГН **********, П.Т.Н. с ЕГН **********, Д.П.Б. с ЕГН **********, М.Д.Б. с
ЕГН **********, С.Д.Х. с ЕГН **********, Б.Д.П. с ЕГН **********, С.Д.Т. с ЕГН **********,
Д.Н.К. с ЕГН **********, Л.Н.В. с ЕГН **********, и Н.Л.М. с ЕГН **********, не
оспорват, че исковата молба по предходния спор за собственост с „Х.и.в.“АД не е
била вписана в Службата по вписванията. Твърдят, че предходното решение има
сила на пресъдено нещо по отношение и на ищеца, тъй като се явява правоприемник
на спорното право в хода на висящия процес. Договорът за продажба сключени
между „Х.и.В.“АД и ЕТ „М.-К.- Х.З.”, както и този сключен между едноличния
търговец и ищецът, считат за нищожни, тъй като имат за предмет чужда вещ,
евентуално, поради липса на предмет, тъй като описания в договорите обект на
правото на собственост не съществува реално. Така ищецът се явява приобретател
по нищожен договор, което го прави недобросъвестен владелец, поради което не
може да придобие собствеността по силата на кратката придобивна давност.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С решение от 06.08.2004г.
постановено по гр.д. № 3502/2000г. по описа на СРС, 44-ти състав, се признава
за установено по отношение на „Х.И.В.“АД, че ответниците Е.М.М. с ЕГН **********,
П.Т.Н. с ЕГН **********, Д.П.Б. с ЕГН **********, М.Д.Б. с ЕГН **********, С.Д.Х.
с ЕГН **********, Б.Д.П. с ЕГН **********, С.Д.Т. с ЕГН **********, Д.Н.К. с
ЕГН ********** и Л.Н.В. с ЕГН **********, и Н.Л.М. с ЕГН ********** са
собственици на по силата на реституция по реда на ЗОСОИ на следния недвижим
имот, а именно: МАГАЗИН за хляб с площ от 70 кв. м., находящ се в гр. София, на
бул. „*********при граници: бул. „Ал. *********- стълбище, междублокова
площадка, калкан на бл. № 13 - Банка „Биохим“, отгоре - първи етаж на сградата;
разположен в партерния етаж на сградата, построена в дворно място, съставляващо
парцел I, отреден за обществено жилищно строителство, в кв.237 по плана на „Зона
Б – 5“, одобрен със заповед № 383/23.11.1977 г., при съседи на дворното място:
бул. „Ал. Стамболийски“, ул. „Охрид“, ул. „Позитано“ и ул. „Българска морава“;
ведно със съотв. идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж; и „Х.И.В.“ АД е осъдено да предаде общо на Л.Т.Ц., М.Т. И., П.Т.Н., Д.Д.Б.,
М.Д.Б., С.Д.Х., Б.Д.П., С.Д.Т., Д.Н.К. и Л.Н.В. владението на гореописания
недвижим имот, на основание чл.108 от ЗС. Решението е влязло в сила на
24.07.2012г.
С договор за покупко-продажба обективиран
в нот.акт №187, том I,
рег. №13468, дело № 150/2001г. по описа на нотариус Р.Р., поправен с нот.акт № 12, том I, рег. № 0233, дело №07/2004г по
описа на нотариус В.Г., „Х.И.В.“ АД продава на Х.З., осъществяващ търговска
дейност като ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ с фирма „МИЛТ – Х.З.“, следния недвижим имот, а
именно: МАГАЗИН, находящ се в град София, район В., бул. „**********партер, с
обща площ от 78,30 кв.м., състоящ се от търговска зала с площ от 42 кв.м.,
складови площи с квадратура от 21 кв.м., гардероб с битови помещения за
персонала с площ от 8.30 кв. м. и помещение - приемник с площ от 7 кв.м.,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху общинска земя, представляваща УПИ I, квартал 237, местност
„ЗОНА Б-5” по плана на град София при съседи: север - бул. „А.С.”, юг - двор,
запад - блок *******.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в нот.акт №189, том I, рег. №11298, дело № 165/2004г. по описа на нотариус Р.Р.,
Х.З., осъществяващ търговска дейност като едноличен търговец с фирма „МИЛТ – Х.З.“
продава на „К.Т.“ ООД, следния недвижим имот, а именно: МАГАЗИН, находящ се в
град София, район В., бул. „**********партер, с обща площ от 78,30 кв.м.,
състоящ се от търговска зала с площ от 42 кв.м., складови площи с квадратура от
21 кв.м., гардероб с битови помещения за персонала с площ от 8.30 кв.м. и
помещение - приемник с площ от 7 кв.м., заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя,
представляваща УПИ I, квартал 237, местност „ЗОНА Б-5” по плана на град София.
Съгласно заключението на вещото лице
по СТЕ между имота предмет на гр.д. № гр.д. № 3502/2000г. по описа на СРС,
44-ти състав и процесния имот няма идентичност, тъй като в актът легитимиращ
ищеца като собственик няма посочени граници на имота, поради което той не може
да се съпостави с този, на който ответниците твърдят да са собственици.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства съдът намира исковете за неоснователни по следните съображения:
Активната си легитимация по иска ищецът
извежда при твърдения за осъществена в негова полза кратка придобивна давност.
Фактическият състав на соченото придобивно основание налага установяването в
кумулативна даденост на следните елементи: придобиване на фактическата власт
върху една вещ, на основание годно да направи владелеца собственик, без да
знае, че не е спазена формата или че праводателя му не е собственик, ползването
да продължава през предвидения в закона 5-годишен срок.
В случая няма спор, че фактическата
власт върху спорния имот се осъществява от ищеца в периода от м.07.2004г. до 11.03.2013г.,
а до доказване на противното, законът приема, че то е с намерение за своене на
вещта – арг. от чл. 69 ЗС. Няма спор и че праводателите на ищеца не са
собственици на имота, тъй като придобивното основание на „Х.И.В.“ АД е отречено
с влязлото в сила решение от 06.08.2004г. постановено по гр.д. № 3502/2000г. по
описа на СРС, 44-ти състав, чиято сила на пресъдено нещо настоящия състав
зачита. В случая не намира приложение разпоредбата на чл.221 ГПК (отм.),
съответно чл. 226 ГПК и отводът за недопустимост на исковете е неоснователен, тъй
като соченото от ищеца придобивно основание е оригинерно (придобивна давност), което
основание е без праводаване от лицето, спрямо което се разпростират
субективните предели на силата на пресъдено нещо.
Договорът за продажба обективиран в
нот.акт №187, том I,
рег. №13468, дело № 150/2001г. по описа на нотариус Р.Р., поправен с нот.акт № 12, том I, рег. № 0233, дело №07/2004г по
описа на нотариус В.Г. представлява годно правно основание за придобиване на
собствеността върху имота. Възраженията на ответниците, че сделката е нищожна
са неоснователни. Продажбата на чужда вещ не е нищожна. Такава сделка няма
вещно-транслативен ефект. Договорът не е нищожен и поради липса на предмет, тъй
като ответниците, които носят тежестта на доказване не установиха, че към
момента на постигнатото съгласие между ищеца и продавачът по договора за
продажба, предметът е вече невъзможен, тъй като е погинал или е правно
невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право на собственост – арг.
от ТР №3/2014г по т.д. №3/2014г на ОСГК на ВКС.
Владението, основано на придобивно
основание, с което е извършено разпореждане с чужди права, е добросъвестно, ако
приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик на прехвърлените
права. Незнанието трябва да е налице към
момента на сключване на договора, с който се придобива фактическата власт върху
имота – арг. от чл. 70, ал.1 от ЗС. /така и задължителната практика на ВКС
по чл. 290 ГПК обективирана в Решение № 185 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2382/2015 г., I г. о., ГК; Решение № 250 от 21.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3897/2015 г., I г. о., ГК, Решение № 153 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
889/2012 г., I г. о., ГК и др./. Поначало и съгласно чл. 70, ал. 2 ЗС добросъвестността
се предполага до доказване на противното. По делото няма спор, че исковата
молба по предходното производство водено между ответниците и „Х.И.В.“ АД не е
била вписана. Това не означава, че ищецът е добросъвестен, тъй като не е знаел
за него. Юридическите лица формират воля чрез физическите лица участващи в
управителните им органи. Юридическото
лице знае за чуждите права, ако за това знаят лицата от състава на неговите
органи. Достатъчно е на последните да са известни обстоятелствата, от които
произтичат правата на кредитора – така и Решение № 13 от 19.02.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о. От приложените по делото справки от Търговския
регистър се установява, че С.М.Д.и К.М.Д.са съдружници и управители в „К.Т.“
ООД. Тези физически лица са членове на управителния и надзорния съвет и на „Х.И.В.“
АД. При това положение и по аргумент от §1 от ПЗР на ТЗ двете дружества се
явяват свързани лица. На лист 18 от гр.д. № 1948/2007г по описа на СГС, се
нахожда договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което К.М.Д.упълномощава
процесуален представител за защита интересите на „Х.И.В.“ АД в производството
по делото. При това положение няма как да се приеме, че последният не знае
какъв е бил предмета на делото, а следователно и свързаното с него търговско
дружество „К.Т.“ ООД.
С оглед изложеното налага се извода,
че ищецът не е добросъвестен владелец, тъй като знае, че праводателят му не е
бил собственик на имота. Следователно исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При този изход на спора, право на
разноски имат само ответниците. Последните доказват направата на такива за адвокатско
възнаграждение в размер на 2000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „К.Т.“ ООД, ***, предявени
срещу Е.М.М. с ЕГН **********, П.Т.Н. с ЕГН **********, Д.П.Б. с ЕГН **********,
М.Д.Б. с ЕГН **********, С.Д.Х. с ЕГН **********, Б.Д.П. с ЕГН **********, С.Д.Т.
с ЕГН **********, Д.Н.К. с ЕГН **********, Л.Н.В. с ЕГН ********** и Н.Л.М. с
ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на основание чл.79 от ЗС на следния недвижим имот, а именно: МАГАЗИН,
находящ се в град София, район В., бул. „**********партер, с обща площ от 78,30
кв.м., състоящ се от търговска зала с площ от 42 кв.м., складови площи с
квадратура от 21 кв.м., гардероб с битови помещения за персонала с площ от 8.30
кв.м. и помещение - приемник с площ от 7 кв.м., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общинска земя,
представляваща УПИ I, квартал 237, местност „ЗОНА Б-5” по плана на град София,
при съседи: север - бул. „А.С.”, юг - двор, запад - блок *******.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ООД, ***, да заплати на Е.М.М. с ЕГН **********, П.Т.Н.
с ЕГН **********, Д.П.Б. с ЕГН **********, М.Д.Б. с ЕГН **********, С.Д.Х. с
ЕГН **********, Б.Д.П. с ЕГН **********, С.Д.Т. с ЕГН **********, Д.Н.К. с ЕГН **********,
Л.Н.В. с ЕГН ********** и Н.Л.М. с ЕГН **********, всички със съдебен адрес ***,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата
от 2000,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: