Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                   21.10.2019г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 192 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

Иск с правно основание чл. 50 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че 27,11,2018г. посетил дома на свои приятели, намиращ се в гр. Асеновград, ул.“Полковник Дрангов“ №34. Около 18,00 - 18,10 часа си тръгнал, но като излязъл на двора, точно пред входната врата, върху него се нахвърлило домашно куче. Било приблизително едро. Дошло изведнъж, без никаква причина. Нападнало го изключително настървено и го захапало в областта на корема. Ищецът бил облечен с много дебели дрехи, което попречило да бъде разкъсан. Изпитал невероятна уплаха и много силна болка. Нанесена му била сериозна рана. В това време се появила жена, която повикало кучето и то го оставило. Впоследствие разбрал, че това е ответницата, под чийто надзор се намира животното. Оттогава ищецът е в стрес. Почти не спи, неспокоен е, непрекъснато се оглежда, когато върви. Страхува се от повторно нападение от друго куче, както и за детето си.   Раната му не зараснала в продължение на два месеца, въпреки че му била оказана медицинска помощ. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 2500 лева, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от нападение и ухапване от куче, намиращо се под неин надзор, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че познава ищеца от лятото на 2018г., когато той многократно влизал в двора им, тъй като извършвал ремонт в един от етажите на къщата. През това време кучето й било вързано. То е домашно, добре гледано, свикнало е с хора и не е агресивно. Радвало се и на ищеца. Въпреки това той го дразнел чрез подвиквания, издаване на специфични звуци и жестове, насочени към него. Поради това и в случай, че ищецът докаже, че е нападнат и ухапан от животното, то той е съпричинил вредоносния резултат. Ето защо моли предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.   

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че на 27,11,2018г. под надзора на ответницата било оставено домашно куче. Не е спорно също така, че тя живее в гр. Асеновград, ул.“Полковник Дрангов“ №34, като на посочената дата била в дома си, заедно с кучето. На същия адрес живее и свидетелят Д.И.. От показанията му се установява, че кучето е средно голямо, жълто-оранжево на цвят. То е собственост на Христо Дочев, син на И. Гичева. Те двамата се грижат за него. На датата на инцидента ищецът бил на гости у свидетеля. След 18,00 часа В.П. си тръгнал. Секунда-две след като излязъл от входната врата на жилищната сграда свидетелят чул, че два-три пъти извикал „ухапа ме“, но не видял какво е станало. След като и той излязъл на двора ищецът му разказал, че го е ухапало кучето на ответницата. Свидетелят не видял рана в областта на корема на В., тъй като било тъмно. Видял две червени точки. Скарал се на жената, която се грижи за кучето, тъй като приел, че разказът на ищеца е истина. Тя му отговорила, че кучето е вързано. Веднага след случката В. си тръгнал.

От показанията на свидетелката Мая Петрова, негова съпруга, се установява, че след това той посетил лечебно заведение. Когато се прибрал, тя видяла, че на корема има рана – голяма около 2-3 см, личало си, че е от ухапване от куче. Тя била обработена. В. й разказал, че са му поставили инжекция, както и че ме е предписано лечение. То продължило повече от два месеца – налагали компреси. След тази дата поведението на съпруга й коренно се променило. Не можел да спи спокойно. Изпитвал страх да излезе, както и страх от кучета, който преди това нямал. Свидетелката разговаряла със съпругата на свидетеля И.. От нея разбрала, че последният е видял как кучето на ответницата е ухапало В.. Раказала й това, което разбрала от съпруга си – че то се нахвърлило веднага, без видима причина.

При съвкупна преценка на така събраните показания се налага извод, че на посочената дата ищецът е бил нападнат и ухапан от кучето, което е било под надзора на  ответницата. Действително свидетелят И. отрича да е бил очевидец, но същият е разказал на съпругата си какво е видял, а тя от своя страна е споделила това със свидетелката Петрова. Обстоятелството, че кучето принадлежи на Христо Дочев, както и че към момента на инцидента се е отглеждало от майка му И., се потвърждават от показанията на свидетелката И. и свидетелката Милена Дочева. Според тях кучето не е агресивно, свикнало е с хора. Когато е на двора, то винаги е вързано. Това обаче, е ирелевантно за спора, тъй като обичайното поведение на кучето не изключва инцидентно на 27,11,2018г. то да нападне В.П..

Причинените увреждания са описани в съдебно-медицинско удостоверение от следващия ден – охлузване и кръвонасядане по предната коремна стена. То е взето предвид от вещото лице в заключението по съдебно-медицинската експертиза. От него се установява, че на В.П. е причинена разкъсно-контузна рана и кръвонасядане по предната коремна стена. Увреждането е възможно да е получено от действието на зъби при ухапване от куче. Болките, страданията, неудобствата са били умерени, съответстващи на обичайните в такива случаи. Те са били по-силни през първите дни и постепенно са намалявали с напредването на оздравителните процеси. Раните са зараснали вторично. Обичайно оздравяване е за около 12-15 дни, след което не остават трайни последствия за здравето. Белезите от тях ще останат.

От заключението по съдебно-психологичната експертиза се установява, че в резултат на инцидента ищецът е имал неудоволствени изживявания, с негативен емоционален нюанс, които повлияват и емоционалното му състояние. Това обаче, не е д интензитет и болестна обусловеност. Към момента на експертната процедура не са налице последици от преживяната стресова реакция, която е състояние с продължителност от часове до дни.   

Така описаните болки и страдания представляват неимуществени вреди, причинени от вещ – куче, вследствие на неупражнен надзор от ответницата, която е осъществявала същия на 27,11,2018г. Между нейното бездействие и настъпването им безспорно е налице причинна връзка, поради което е възникнала отговорността по чл. 50 ЗЗД и тя дължи обезщетение. За да бъде определен размерът на сумата, с която следва да се репарират, съгласно чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне обезщетението, следва да се преценят конкретно и обективно настъпилите обстоятелства. Като има предвид степента на търпените болки и страдания от В.П., които първоначално са били по-значителни, а впоследствие са отзвучали, необходимостта от посещение на лечебно заведение, продължителността на оздравителния процес от около 12-15 дни, обстоятелството, че не са останали трайни увреждания на здравето на пострадалия, че уврежданията не са причинили невъзможност за извършване на обичайните ежедневни дейности, че са претърпени и негативни емоции, като е изпитан страх, както и че всички болки и страдания са били обичайни за подобни увреждания, съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 1500 лева.

Не са събрани доказателства, че ищецът е съпричинил вредоносния резултат, тъй като преди време е дразнел кучето. Ето защо възражението в този смисъл е неоснователно.

Съгласно чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължения от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на причиняване на вредите - 27,11,2018г. до окончателното изплащане на главницата.     

На основание чл. 78, ал.1 и 3 от ГПК страните си дължат разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част на иска, или ответникът дължи 549 лева от общо направените такива в размер на 915 лева (съгласно списък по чл.80 от ГПК), а ищецът – 240 лева от общо направените такива 600 лева за адвокатско възнаграждение. Ето защо по компенсация съдът присъжда на ищеца 309 лева.

            По мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОСЪЖДА И.А. Гичева, ЕГН ********** *** да заплати на В.Д.П., ЕГН ********** ***, сумата от 1 500 лева (хиляда и петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, страх и стрес, причинени на 27,11,2018г. от нападение и ухапване от куче, намиращо се под надзора на И. Гичева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 27,11,2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 309 лева (триста и девет лева), представляваща направени по производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер от 2500 лева (две хиляди и петстотин лева).

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Плодвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: