№ 488
гр. Русе, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520200677 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Н. Х. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 23-4569-000011 / 01.03.2023г. на Началник РУ Две могили при ОД на
МВР-гр.Русе, с което за нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са били наложени наказания
“глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление, като
необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява; вместо нея се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща упълномощен процесуален
представител .
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.04.2022г. около 01,15 ч. в с.Иваново обл.Русенска, жалбоподателката
управлявала собствения си л.а. „Тойота Аурис“ с ДК № Р 39 73 КР. Докато преминавала по
ул.“Олимпийска“ пред № 49, била спряна за проверка от полицейски служители, които в
хода на проверката установили, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
основание чл.143 ал.10 от ЗДвП от 23.11.2021г. поради неплатена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Материалите били изпратени на Русенската Районна
прокуратура с оглед извършено престъпление по чл.345 ал.2 от НК, но с постановление от
02.08.2022г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство с оглед липса на
субективна страна за извършване на това престъпление. Материалите били изпратени на
АНО за произнасяне с оглед извършено административно нарушение. При условията на
чл.36 ал.2 от ЗАНН АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателката били наложени горепосочените кумулативни административни наказания.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е основателна. При издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно е приложен материалният закон. Същественото процесуално нарушение се
изразява в това, че наказателното постановление е неподписано от издателя му.
Неправилността се изразява в това, че по делото не са представени доказателства, че е
налице субективна страна за извършено административно нарушение по чл.175 ал.3 пр.1 от
ЗДвП.
Видно от наказателното постановление, л.21 гърба, същото действително не е подписано,
което е абсолютно основание за отмяна на същото, само на това основание без да е
необходимо да се изследват каквито и да е други обстоятелства. Липсата на подпис на
наказателното постановление на практика следва да се приравни на липса на наказателно
постановление. Това е така, защото не може да бъде проверено кое длъжностно лице го е
издало, което препятства извършване на всякаква проверка по чл.47 – чл.51 от ЗАНН. По
напълно идентичен начин стои въпросът с неподписване на присъдата от страна на
първоинстанционния съд, доколкото издаването на наказателното постановление е
изключение от принципа, че правораздавателна власт имат само съдилищата.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, регистрацията на
превозните средства се прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд.
Съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се установява, че при
наличие на така описаната хипотеза, службата по регистрация на превозни средства е
необходимо да уведоми собственикът на превозното средство, посочен в регистъра за
прекратената регистрация на пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат каквито и да било доказателства, от които да
бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят, в качеството му на собственик на
посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно превозно средство е
било със служебно прекратена регистрация, поради получено уведомление от Гаранционния
фонд във връзка с липса на валиден застраховател договор "Гражданска отговорност" по чл.
574, ал. 11 КЗ. По делото не са налице доказателства жалбоподателят, в качеството му на
собственик на моторното превозно средство да е бил уведомен, в съответствие с
изискванията чл. 143, ал. 10 ЗДвП и на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство
и не може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са намерили
2
отражение представи, че управляваното от него моторно превозното средство е било с
прекратена регистрация.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В настоящия случай, нито в хода на протеклото
административнонаказателно производство, нито в производството по обжалване на
наказателното постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената тежест, които да
установяват и доказват, субективната страна на деянието, а именно, че същото е извършено
от наказаното лице, след като в съзнанието му са намерили отражение представи, относно
факта от обективната действителност, че управляваното от него моторно превозно средство
е с прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение лицето да е
привело в движение и управлявало посоченото моторното превозно средство. Недопустимо
е административнонаказателна отговорност да се реализира на базата на предположения, а е
необходимо, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
административнонаказателното обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин,
което в настоящия случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган,
който носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на деянието е била
причината да бъде отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл.
345, ал. 2 НК от прокурора.
Напълно идентично е и становището на ВКС, материализирано в ТП № 2/2023г., съобразно
диспозитива на което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението
по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за
движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно
средство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.
При такъв изход на делото АНО следва да бъде осъден да заплати разноски на
жалбоподателя в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, доколкото същите са под
минималния размер, предвиден в чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.ал.3 т.1 вр.чл.63д ал.1 от ЗАНН,
съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4569-000011/01.03.2023г. на Началник на
РУ Две могили при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Л. Н. Х., с ЕГН ********** са й
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и ЛПУМПС за срок от 6
месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-гр.Русе да заплати на жалбоподателката сумата от 400 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4