Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 11.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
януари през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4804 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от *** рег. № *** ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
***, представлявано от ***против М.Б.З. с ЕГН **********, в която се твърди, че
при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***ответника
дал съгласието си, освен получения усвоен крадит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта *** Твърди се, че
на 08.03.2017г. ответника активирал предоставената му от ищеца кредитна карта №***,
с максимален кредитен лимит в размер на 2500лв. Същият представлявал револвиращ
потребителски кредит, който кредитополучателят усвоявал посредством всякакви
транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални
устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Излага се, че
върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и
чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя
възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Твърди се, че ответника преустановил редовното
обслужване на кредитната карта на 01.07.2018г., когато било последното плащане
по нея. Твърди се също, че към датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение ответника дължал непогасена главница в размер на
2598,15лв., както и договорна лихва върху използваната сума за периода от
01.07.2018г. (първа пропусната вноска) до 06.12.2018г. (датата на изпращане на
поканата за доброволно изпълнение) в размер на 468,12лв. Сочи се, че ответника
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 48,55лв. за периода
от 06.12.2018г. (датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение) до
11.02.2019г. (датата на завеждане на делото). Излага се, че горните суми били
претендирани от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по ч.гр.д.№***била
издадена заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск.
Като следствие
от изложеното се претендира постановяване на решение за признаване за
установено спрямо ответницата, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи
на ищеца следните суми: 2958,15лв. – главница; 468,12лв. – възнаградителна лихва; 48,55лв. – лихва за забава за периода
от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
При условия на
евентуалност, в случай, че установителните искове бъдат отхвърлени, ищецът
предявява осъдителни искове за същите суми.
Ответникът,
чрез особения представител адв.З.Т. е депозирал писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Оспорва да е била усвоена от
длъжника претендираната главница по кредита.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на
заповедния съд по ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, поради което са допустими.
От
представения препис на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***от 28.10.2016г., сключен между страните в настоящото производство,
Приложение към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити и съответните Общи условия за застрахователна
програма *** се установява, че по силата на подписан между страните договор от 28.10.2016г.
било постигнато съгласие за предоставяне на потребителски кредит в размер на 55 000лв. при посочени в
съглашението елементи на правоотношението.
Установява
се също така, че е било постигнато съгласие за предоставяне за ползване на
кредитополучателя на кредитна карта ***с револвиращ кредит в размер, годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в приложението към договора – чл.12 –
чл.21 от договора за кредит. Според предвиденото в чл.13 кредитния лимит е следвало
да се определи от кредитора и съобщен на кредитополучателя. Във волята на
последния е било предоставено ползването на кредитната карта при определените
условия. Договорът за револвиращ потребителски кредит е бил сключен като
безсрочен (чл.15).
Видно е от
Приложението по чл.21 от Договора за кредит, че размерът на револвиращия кредит
е бил определен на 2500лв. при годишен лихвен процент определен на 35%,
начисляван върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му (чл.16 от договора и т.14 от
Приложението). Дневният лимит за теглене на пари в брой и покупка на ПОС е бил
определен на 1000лв., а минималните погасителни вноски на 60лв. при усвоен
кредитен лимит до 1000лв. и нарастващи при нарастване на усвоения кредитен
лимит, в това число 180лв. при усвоен кредитен лимит до 3000лв. Според
регламентираното в т.12 от Приложението, кредиторът е следвало да издава
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като
неполучаването му не е причина за неплащане на погасителната вноска. Кредитополучателят
е следвало да заплаща погасителните вноски до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението (т.13 от Приложението).
На
08.11.2016г. е бил сключен и договор между ответницата в качеството на
застрахован от една страна и от друга в качеството на застраховател *** и ***,
последните двама чрез ищцовото дружество, в качеството на застрахователен
посредник - застраховащ. Застрахователното покритие е било уговорено по пакет ***,
включващ посочени в договора застрахователни рискове. Застрахователната премия
е била определена на 0,602% от използвания лимит по кредитната карта.
Застрахователната премия е била дължима от застрахованото лице, изчислявана,
събирана и плащана от застраховащия на застрахователите. Дължимата месечно
застрахователна премия е следвало да се начислява като задължение по кредитната
карта на застрахования и да се плаща в срока за плащане на месечната
погасителна вноска, определена от застраховащия за застрахования.
Установява
се от приложения препис на покана, изходяща от ищеца и адресирана до ответника,
че кредитора е предприел уведомяване на
кредитополучателя за натрупаните задължения по договора за револвиращ кредит,
предоставяйки 7-дневен срок за доброволно плащане с предупреждение за
пристъпване към принудително изпълнение на всички вземания по този
договор. Не са налице данни за
връчването му на длъжника.Приложеното копие на товарителница установява
извършено на 07.03.2017г. връчване, което очевидно касае друго изявление на
кредитора.
От
изслушаното в о.с.з. на 13.01.2020г. заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предоставената на ответника
кредитна карта е била активирана на 08.03.2017г. с извършеното първо теглене на
сума с нея. За периода от 08.03.2017г. до 01.06.2018г. ответника е усвоил чрез
кредитната карта суми в общ размер на 5 005лв., а за периода от 12.05.2017г. до
30.04.2018г. е погасил вноски в общ размер на 3 513,96лв. Същите са били
отнесени от кредитора за погасяване на главница в размер на 2 505,66лв.,
лихва в размер на 805,06лв., застраховки в размер на 155,24лв. и такси в размер
на 48лв. След 30.04.2018г. не са били извършвани погасителни вноски. Установява
се също така от експертното заключение, че към датата на инициране на заповедното
производство отвеника е дължал по договора за револвиращ кредит следните суми:
главница в размер на 2 598,15лв., от която усвоена просрочена главница в
размер на 2 499,34лв. и неплатена вноска от застрахователна премия в
размер на 98,81лв. или общо 2 598,15лв.; просрочена договорна лихва за
периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г. в размер на 444,12лв.; просрочена
месечна такса обслужване в размер на 24лв. и лихва за забава за периода от 06.12.2018г.
до 11.02.2019г. в размер на 48,55лв. Видно е още от експертното заключение, че към
м.декември 2018г. ответника е забавил плащането на шест месечни минимални
вноски по 180лв. – общо 1 080лв.
Сдът
възприема изцяло обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът
намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между ответника, в качеството на кредитополучател
и ищцовото дружество, в качеството на кредитодател, е възникнало облигационно
правоотношение по сключен между тях Договор за револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта от 28.10.2016г.
Установи
се от обсъденото експертно заключение, че ответника е активирал предоставената
му кредитна карта на 08.03.2017г., извършвайки плащане с ПОС в размер на 2 400лв., като до 01.06.2018г. е усвоил суми в общ
размер на 5 005лв.
Установи се
също така от експертното заключение, че за периода от 12.05.2017г. до 30.04.2018г.
длъжника е внесъл в полза на кредитора суми в общ размер на 3 513,96лв. за
погасяване на задълженията по договора за кредитна карта.
За да
извърши преценка кои от претендираните вземания на кредитора следва да се
приемат за погасени с внесените суми, съдът извърши преценка за валидността на
договорните клаузи, регламентиращи тези вземания.
При това,
съдът се занима с валидността на клаузата за договорна лихва. По правната си характеристика договорната лихва е
възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и
се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в
момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва
да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не
се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват
в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави
се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг. В съдебната практика е прието, че противно на
добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека), противно на добрите нрави е да
се уговаря лихва за забава, надвишаваща двукратния размер на законната
лихва- решение № 906/30.12.2004 г. на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ
г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение №
1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д. №5093/2007г., ІІ г.о. и др. В случая съдът
съобрази, че към момента на сключване на процесния договор законната лихва,
като сбор от основния лихвен процент на
БНБ за периода плюс 10 пункта, възлиза на 10.01% или трикратния размер се изчислява на
30.03%. При това, съдът приема, че уговорката в процесното съглашение,
регламентираша възнаградителна лихва в размер на 35% се явява нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, с оглед сочената по-горе съдебна практика,
възприемана и от настоящия състав.
Предвид
горното, съдът счита, че сумите, отнесени от кредитора за погасяване на
вземането за договорна лихва, клаузата за която се прие за нищожна, следва да
се приспаднат от главницата по процесния договор. Или сумата от 805,06лв.,
която от плащанията през периода от 12.05.2017г. до 30.04.2018г. е била
осчетоводена за погасяване на част от договорната лихва, следва да се приспадне
от остатъка за главница в размер на 2 598,15лв. (2 598,15 – 805,06),
при което непогасената главница остава в размер на 1 793,09лв.
Стана ясно
от експертното заключение, че към м.декември 2018г. ответника е забавил
плащането на шест месечни минимални вноски по 180лв. – общо 1 080лв.,
които съдът приема, че са част от общо непогасената главница.
Съдът счита,
че не се установи в настоящото производство, че кредитора е упражнил преди
депозиране на заявлението си по чл.410 от ГПК правото си да обяви изцяло вземанията
по процесния договор за предсрочно изискуеми.
С оглед
горното, съдът счита, че следва да се приеме за установено, че към момента на
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в полза на кредитора е съществувало
вземане за главница по процесния договор в размер на 1 080лв., за която е
бил настъпил падежа, с оглед установеното от заключението по ССЕ.
При
посочения размер на главницата с настъпил падеж към 06.12.2018г., съдът приема,
че размерът на лихвата за забавеното й плащане за периода от 06.12.2018г. до
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.02.2019г. се
изчислява на 20,40лв., посредством използване на онлайн калкулатор за законна
лихва. Такова по размер вземане за мораторна лихва, съдът приема, че е
съществувало в полза на кредитора към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното, съдът счита, че по предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК следва да се признае за установено съществуването на вземане на
кредитора по процесния договор за сумата от 1 080лв., представляваща непогасена
главница по процесния договор, на която падежът е бил настъпил към м.декември
2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане и сумата от 20,40лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на посочената главница за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г.
Установителната претенция в останалата част до пълния претендиран размер на
главницата от 2 598,15лв., изцяло за претендираната договорна лихва от
468,12лв. и за претендираната мораторна лихва за разликата над сумата от 20,40лв.
до размера на търсената сума от 48,55лв. следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора по установителните искови
претенции, съдът следва да разгледа и предявените при условия на евентуалност
осъдителни искове.
Тук съдът съобрази, че в хода на производството по делото е
връчено на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК изявлението на кредитора за
обявяване предсрочна изискуемост на вземанията, произтичащи от процесния
договор. Това следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Установи се,
че общия размер на непогасената главница по процесния договор възлиза на 1 793,09лв. (след приспадане на платените суми, в това число и
отнесени от кредитора за погасяване на начислената въз основа на приетата за
нищожна клауза за договорна лихва). С оглед приетото при разглеждане на
установителните искове, че за главницата до размера на сумата от 1 080лв.
падежа е настъпил преди депозиране на заявлението, съдът счита, че осъдителната
претенция за главница се явява основателна за разликата над сумата от
1 080лв. до пълния размер на дължимата главница от 1 793,09лв., за
която падежът е настъпил в хода на производството по делото или за сумата от
713,09лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
Осъдителната
претенция за договорна лихва се явява неоснователна и недоказана по изложените по-горе
съображения за нищожност на регламентиращата я клауза и като такава следва да
бъде отхвърлена. Неоснователна и недоказана се явява и осъдителната претенция
за мораторна лихва, която също следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските: В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
62,30 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. или общо
разноски в размер на 112,30лв. Съразмерно частта от вземанията, за които се
установи, че са съществували към момента на депозиране на заявлението (за
главница в размер на 1 080лв. и мораторна лихва в размер на 23,40лв.),
ответника дължи съразмерно на тях част от направените в заповедното
производство разноски – в размер на 39,31лв.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 141,63лв.,
за особен представител в размер на 440лв., за вещо лице в размер на 200в. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 881,63лв. Съразмерно уважената част
от установителните и осъдителни искове, ответника дължи част от горните
разноски – в размер на 511,35лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че М.Б.З. с ЕГН **********,
постоянен адрес:г***, ДЪЛЖИ на *** рег. №
*** ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, следните суми : сумата от 1 080лв., представляваща главница и сумата от 20,40лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г.,
ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.02.2019г. до
окончателното изплащане, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 21.02.2019г. по
ч.гр.д.№***по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер на главницата
от 2 598,15лв., изцяло за претендираната договорна лихва от 468,12лв. и за
претендираната мораторна лихва за разликата над сумата от 20,40лв. до размера
на търсената сума от 48,55лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Б.З. с ЕГН **********,
постоянен адрес:г***, ДА
ЗАПЛАТИ на *** рег. № ***
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, сумата от 713,09лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер на главницата
от 2 598,15лв., изцяло за претендираната договорна лихва от 468,12лв. и за
претендираната мораторна лихва от 48,55лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК М.Б.З. с ЕГН **********,
постоянен адрес:г*** ДА ЗАПЛАТИ на *** рег. №
*** ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, ***, следните суми: сумата от 39,13лв., представляваща разноски за
заповедното производство и сумата
от 511,35лв., представляваща разноски за исковото производство, съразмерно
уважената част от исковете.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен
съдия: