Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 907/9.5.2019г. Година
2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На петнадесети април Година две хиляди и деветнадесета
В публичното съдебно заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС
ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 1545 по описа за две хиляди и
деветнадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП №23-0000158/14.03.2019. на Началник
Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на “Ф.В.К.“ ООД е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лева на основание
чл.96Г ал.1 пр.2 от Закона за автомобилните превози.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на
Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция .
С жалбата се изразява
позиция, че е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, като липсва посочване на нарушена
материално- правна разпоредба, а е посочена само санкционна такава. Счита се,
че деянието е несъставомерно, тъй като се касае за
извършен превоз за собствена сметка, за който не се изисква УПГ. Алтернативно
се счита, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Формулира
се искане за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание
представляващ дружеството поддържа жалбата.
По същество моли съда
да отмени наказателното постановление , като доразвива доводите, наведени с
жалбата.
Представител на
органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.
По същество моли съда
да потвърди наказателното постановление.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец февруари
2019г. била приключена документална проверка на „ФЗ В. К.“ ООД- дружество,
лицензирано за обществен превоз на товари на територията на РБългария.
Проверката била
извършена в гр. Варна, от служители към ОО“АА” Варна, сред които св. Й.. При това проверяващите установили, че на 01.06.2018г. превозвача „ФЗ
В. К.“ ООД е допуснал водача Н. И. М. да
управлява МПС- т.а. „Ивеко“ с рег.№В5202КТ, като е
осъществил превоз за собствена сметка на товари. Водача М. при извършване на
превоза не притежавал УПГ. С такова удостоверение водачът се снабдил на
14.01.2019г.
След като констатирал
горното, на 14.02.2019г. св. Й. пристъпил към съставяне на акт за установяване
на административно нарушение срещу дружеството-превозвач. В съдържанието на
акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на
същото. В графата за възражения представляващ дружеството вписал наличието
на такива. Възражения не постъпили в
тридневен срок.
Впоследствие
на 14.03.2019г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.96г ал.1 пр.ІІ от ЗАвП и
въззивното дружество било санкционирано на основание този текст от Закона за
автомобилните превози.
Гореизложената
фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства- показанията на св. Й.; заповеди относно извършени превози от Н. И.
М.; пътни листи; товарителници; справка
от регистър за психологическите изследвания на водачите за явяванията
на психологически изследвания относно водача М.; трудов договор; СРМПС;
покана и др.
След
служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от
ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в
тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за
възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване
на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат
всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно
наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно
наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено
административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на
деянието. При определяне на административното наказание правилно е преценена
приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е
било определено правилно по вид и размер.
Що се отнася до
доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът
констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:
Счита се, че е нарушен чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, с което е
препятствано ефективното упражняване на правото на защита.
Съдът, при проверка на съдържанието на АУАН и НП констатира,
че в обстоятелствените им части са описани всички елементи от състава на
нарушението, състоящо се в неизпълнение на задължението на дружеството да не
допуска извършването на превози от водач, който не отговаря на изискванията на
чл.7а ал.2 пр. ІІІ от ЗАвП.
Нарушението е
конкретизирано по своето местоизвършване и дата,
както и по своята правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на
закона при квалифицирането на деянието с АУАН и НП, както и вписване в
съдържанието на НП на доказателствата, потвърждаващи нарушението.
Съдът намери, че
правилно установените факти са били съотнесени към
разпоредбата на чл. 96г ал.1 пр.2 от ЗАвП, съдържаща
елементите от състава на нарушението и
предвиждаща имуществено санкциониране на лице, което допусне до работа
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с подзаконовите
нормативни актове по прилагането на закона, да извърши превоз за собствена сметка .
С чл. 7а ал.2 пр. ІІІ от ЗАвП е предвидено , че лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за за
психологическа годност.
Безспорно, в настоящия казус превоза е извършен от лице,
неотговарящо на изискванията на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАвП, като превозвач е „Ф.В.К.“ ООД и в този смисъл правилно
са определено административнонаказателно отговорното
лице и вида отговорност, която следва да
се понесе.
По
отношение на соченото, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно
нарушение, съдът,
изхождайки от факта, че законодателят е предпоставил
завишената степен на обществена опасност на нарушението, предвиждайки , че във
всеки случай, в който лице допусне до работа водач, който не
отговаря на изискванията на чл.
7а ал.2 пр. ІІІ от ЗАвП,
се осъществява състав на административно нарушение, както и предвид броя на
установените превози в нарушение на закона, намери, че на практика се изключва
възможността фактите от настоящия казус да бъдат съотнесени
към разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което и
правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на
дружеството.
Като
взе предвид гореизложеното, съдът намери, че
следва да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: