Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 217
гр. Пловдив, 11.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7769/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на
жалба, подадена от А.С.С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19-6207-000647
от 09.10.2019г., издадено от Началник
група към ОД на МВР- Пловдив, РУ- Труд, с което за нарушаване състава на чл.
102, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на А.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1,
т. 3, б. „а” ЗДвП му е наложена глоба в размер от 100 / сто / лв.
В жалбата и писменото допълнение
към нея се навеждат конкретни съображения в насока незаконосъобразност на
атакувано наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че фактическата обстановка,
касаеща нарушението е поднесена съвсем бланкетно, както в АУАН, така и в
атакуваното НП. Поддържа се, че е неясно кога наказващият орган приема да е
извършено процесното нарушение, тъй като в АУАН и НП е посочена датата на
извършване на проверката, но не и момента, в който се счита, че жалбоподателят
е допуснал или предоставил управлението на МПС на неправоспособен водач.
Изтъква се, че неправилно е посочено и изпълнителното деяние, доколкото нормата
на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП изобщо не предвижда допустителството като
съставомерно поведение. Сочи се, че това води до необходимост от отмяна на
атакуваното наказателно постановление, доколкото чл. 10 ЗАНН изрично повелява,
че допустителите се наказват само в изрично предвидените в закона случаи.
Предвид изложеното, се моли атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено в своята цялост, като в полза на жалбоподателя бъдат присъдени и
сторените в рамките на производството разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, изпраща упълномощен
процесуален представител в лицето на адв. Н.. Поддържа се така депозираната
жалба и допълнението към нея. Излага се становище по съществото на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на атакуваното НП,
произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на
самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН досежно съдържанието и по- конкретно на изискванията,
разписани в чл. 42, т. 4, т. 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5, т. 6 ЗАНН.
На първо място, напълно
неизяснено е дали наказващият орган приема, че жалбоподателят е допуснал
автомобилът да бъде управляван от неправоспособно лице или го е предоставил на
такова. Тази неяснота произтича от факта, че в обстоятелствената част на НП,
при описание на нарушението е посочено, че нарушителят „допуска”, а малко по-
надолу отговорността му е ангажирана за това, че „допуска или предоставя”
управлението на МПС на неправоспособен водач. Допустителството и
извършителството са две съвършено различни проявни форми на осъществяване на
дадено нарушение. Допустителството представлява непопречване да бъде извършено
административно нарушение от друго лице, различно от допустителя. Предвид това,
осъществяването на допустителството може да предхожда или съпътства самото
извършване на административно нарушение. При всяко положение обаче, след като
административният орган приема, че е налице допустителство, то следва ясно и недвусмислено
да посочи в какво се изразява то ( с какви действия или бездействие е
осъществено). В конкретния случай, дори и да се приеме, че органът е ангажирал
отговорността на жалбоподателя за допустителство, то е следвало да попълни този
свой извод с конкретни факти, а не да се задоволи единствено с предоставянето
на правно заключение за ролята на жалбоподателя при извършването на нарушение
от друго лице. Същевременно, напълно недопустимо от процесуалноправна гледна
точка би било, съдът за пръв път да изследва при какви обстоятелства е
осъществено евентуалното допустителство, да ги предяви на жалбоподателя и
впоследствие да ги ползва при формиране на изводите си за наличие на извършено
нарушение.
Коментирането на обстоятелството
налице ли е допустителство, неизбежно налага и необходимостта да се посочи, че
съобразно нормата на чл. 10 ЗАНН, допустителите се наказват само в случаите
изрично предвидени в закона. Прочитът на нормата на чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
налага разбирането, че изпълнителното й деяние се осъществява само и единствено
чрез проявна форма „предоставя”. Тоест, посоченото в АУАН и НП правило за
поведение не касае допустителите, а единствено лице, което с активно поведение
е предоставил управлението на МПС на неправоспособен водач ( например чрез
връчването на ключ за достъп и запалване на дадено МПС). В тази насока, то е
следвало както актосъставителят, така и наказващият орган да съобразят, че разпоредбата
на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП включва в себе си, както правило за
поведение, така и санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с
диспозицията. Предвид това, като правило за поведение, което е нарушено, в АУАН
и НП е следвало да се посочи чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП, а не чл. 102,
ал. 1, т. 1 ЗДвП. Всъщност, в самия АУАН, актосъставителят е предоставил
непълна правна квалификация, като е отразил единствено, че е нарушена нормата
на чл. 102 ЗДвП, без да съобрази, че същата се състои от две алинеи, разписващи
съвсем различни хипотези. Съдът счита, че така допуснатите нарушения при
съставянето на АУАН и НП са от категорията на съществените, водят до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и водят до необходимост от пълна
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
За яснота и пълнота на
изложеното, настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи и следното:
оставяйки настрана допуснатите съществени нарушения на процедурните правила при
съставянето на АУАН и НП, то отразеното в тях остава недоказано. Допустителството
може да бъде реализирано единствено при форма на вината- умисъл. Тоест,
допустителят знаейки, че се върши административно нарушение ( в случая
управление на МПС от неправоспособен водач) бездейства или макар да има
възможност, не попречва на извършителя на нарушението. В конкретния случай, от
показанията на св. С. С. ( л. 17 от съд. пр.), то се изяснява, че
жалбоподателят не е бил в управлявания от неправоспособния автомобил, като дори
не е и знаел, че ключовете от МПС са били взети без неговото знание и съгласие.
Предвид това, то напълно ясно е, че поведението на жалбоподателя е
несъставомерно.
Доколкото установените пропуски в
съдържанието на АУАН и НП се явяват съществени и винаги водят до отмяна на
атакуваното наказателно постановление, то безпредметно е по- нататъшното
обсъждане на казуса, включително и досежно обстоятелството съставлява ли
процесното нарушение маловажен случай.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено
в своята цялост.
По разноските:
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по
реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният
акт е отменен. Процесният случай е именно такъв, предвид което и съобразно
изхода по делото, ОД на МВР- Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателят А.С.С. сума в размер от 300 лв., представляваща сторени от
последния разноски за процесуално представителство ( за същите е представен и
оправдателен документ- л. 5 от съд. пр.).
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 6207- 000647 от
09.10.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР- Пловдив, РУ- Труд, с което за нарушаване състава на чл. 102, ал.
1, т. 1 ЗДвП, на А.С.С., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б.
„а” ЗДвП му е наложена глоба в размер от 100 / сто / лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр. Пловдив, да заплати на А.С.С.,
ЕГН ********** сума в размер от 300 / триста / лева, представляваща сторени от
последния разноски за процесуално представителство в рамките на настоящото
дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.