№ 29*6
гр. Варна, 0*.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2* СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия В.а
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия В.а Гражданско дело №
20223110103*64 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. *00,ал.1, т.3 КЗ и чл.86 ЗЗД
от ЗЕАД „БВИГ“ срещу Н. Н. П. за приемане за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение
№**/21.01.2022г., издадена по ч.гр.д. №*/2022г. по описа на ВРС,2* с. суми : сумата от 1
838.76 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №** за
увреждания на лек автомобил Мицубиши с рег.№В ** **, собственост на Г.Ил.Ив.,
получени при ПТП от 12.**г. в гр.Варна, ул.“Христо Смирненски“ №147, причинени
виновно от Н. Н. П., като водач на лек марка Тойота, с рег.№ В ** **, собственост на Т. Х.а
К., който напуснал мястото на произшествието, както и сумата от 68.44 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2021г. до 19.01.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -20.01.2022г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ЗЕАД „БВИГ“ и Т. Х.а К. като собственик
на л.а. Тойотоа с рег.№В* ** била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирна в застрахователна полица
№BG/03/121001386644/ **г., действаща за периода 17.0*.2021г. до 16.0*.2022г. Твърди се,
че при ПТП , настъпило на 12.**г. в гр.Варна, на ул.Хр.Смирненски №147 Н. Н. П., като
водач на л.а. Тойота с рег.№В ** **, нарушил правилата за движение по ЗДвП и при
движение с несъобразена скорост блъснал паркираното МПС Мицубиши с рег.№В ** **,
собственост на Г.Ил.Ив.. Щетите, нанесени на л.а. Мицубиши били подробно описани в
опис-заключение по щета №**. Били увредени облицовка предна броня, лайсна предна
броня; лайсна предна броня дясно; преден капак; предна решетка, калник преден десен;
1
подкалник преден десен ПВЦ; фар десен; мигач предна броня дясна; фар за мъгла преден
десен; облицовка задна броня дясна; калник заден десен; стоп десен; рамка радиатор; основа
преден калник десен; греда под радиатора; резерв. стъклоумивател. Застрахователят
изплатил по банков път на Г.Ил.Ив. сумата от 1813.76 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета №**. За ликвидацията на щетата били сторени
разноски в размер на 2* лева. От Протокол за ПТП №1739864/27.**г. се установявало, че Н.
Н. П. е напуснал причиненото на 12.**г. ПТП. На същия били изпратени покани от
19.10.2021г. и от 30.11.2021г. да заплати претендираните суми, но до настоящия момент
регресната претенция на дружеството не била удовлетворена.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска по
основание и размер. В исковата молба не било посочено основанието, на което дружеството
претендира заплащане на сумите и същата не отговаряла на изискванията на ГПК. Излага
се, че на 12.**г. ответникът с негов приятел -Петър Николов отишли да играят футбол и се
придвижвали с автомобил, който управлявал ответника, собственост на близка на
семейството му. Докато шофирал, когато се прибирали, изведнъж колата рязко се отклонила
вляво, опитал се да я овладее, но не успял. Загубил контрол над нея и си помислил, че се е
спукала гума, но не бил сигурен, тъй като бил шофьор от скоро и нямал опит. И двамата
много се изплашили, изпаднали в шок. Хора, които минавали от там се спрели, за да
проверят дали са добре, задавали му въпроси, но той бил толкова стресиран, че не можел да
отговори. Малко покъсно се обадил на родителите си и те дошли, видели го, че е в шок и
искали да отидат в спешно отделение. Няколко часа останали на мястото на инцидента, за да
се успокоят и изчакат собственика на колата. През тези няколко часа никой не дошъл и не
успял да разбере кой е собственика на колата. Заради шока и стреса не излизал две седмици
от вкъщи и не шофирал около 3-4 месеца. Оспорват се описаните в исковата молба щети по
л.а. Мицубиши и твърди, че същите не биха могли да бъдат причинени единствено и само от
ПТП на 12.**г. Твърди, че скоростта, с която управлявал колата не била висока, при
настъпване на инцидента управляваната от него кола „забърсала“ първо отпред и после в
задната част дясната страна на другата кола, поради което било невъзможно част от
описаните щети в предната част- греда под радиатор, преден капак, рамка радиатор и др. да
следствие на процесното ПТП. Счита, че следва да се има предвид, че л.а. Мицубиши бил
оставен за ремонт, като част от този ремонт може да са били някои от описаните щети.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.23* от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
В Констативен протокол за ПТП №1739864 от 27.**г. е отразено, че на 12.**г. Н.
П. като водач на л.а. Тойота Айго с рег.№В * ** при движение в гр.Варна, ул.Христо
Смирненски 147 поради движение с несъобразена скорост с характера на пътя, губи контрол,
насочва се вляво и блъска л.а. Мицубиши с рег.№В**** и бетонна стена, с което причинява
материални щети.
2
Представена е полица за сключена застраховка Гражданска отговорност на л.а.
Тойота Айго с рег.№В * ** с Булстрад с период на действие 17.0*.2021г. до 16.0*.2022г.
Подадено е заявление до Булстрад от Г.Ил.Ив. в качеството му на собственик на
л.а. Мицубиши Спейс Вагон във връзка с настъпило ПТП на 12.**г. в гр.Варна, ул.Христо
Смирненски 147 в което е посочено, че автомобилът е бил оставен за ремонт в автосервиз и
е бил паркиран на тротоара пред сервиза, като следващия ден бил уведомен, че същият е
ударен. Посочени са следните щети : преден капак, десен калник, предна броня, заден десен
калник, заден десен стоп, преден десен фар за мъгла. Съставен е опис заключение по щета и
е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1813.76 лева, видно от представеното
преводно нареждане.
Изпратена е регресна покана от застрахователя до Даниел П. с искане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1813.76 лева.
Свидетелят Д. Р. Б. /майка на ответника/ излага, че на 12.**г. разбрала, че синът й
катастрофирал. Отишла на място. Той бил много притеснен и не можел да обясни какво се е
случило, не можел да говори. Може би два часа останали на местопроизшествието. Не
подали сигнал до КАТ. Чудели се какво да правят. Никой друг не се появил. Не си оставили
координатите на ударения автомобил.
Съгласно заключението на проведената по делото САТЕ реалният и възможен
механизъм за настъпване на ПТП е пряк контакт между двете пътни превозни средства, като
едното е паркирано успоредно на оста на пътя извън платното за движение, в близост до
бетонна стена и гаражни врати. Другото превозно средство при движение се отклонява от
траекторията си за движение, излиза от платното за движение, преминава между
паркираното превозно средство и стената, като се удря в предната дясна част и странична
задна част на автомобила и се удря с приплъзване в бетонна стена. Стойността за ремонта
на увреденото МПС е 1 838.76 лева.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните правни
изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски от лицето, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да докаже валидно
3
сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" с ответника,
изплащането на застрахователното обезщетение, настъпването на процесното
ПТП и обстоятелството, че ответникът като участник в същото е напуснал
произшествието, когато посещението му е било задължително от органите за
контрол на движението по пътищата.
В настоящия случай безспорно между страните е, че автомобилът,
управляван от ответника, е бил застрахован при ищцовото дружество по
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на процесното ПТП.
Безспорно е и настъпването на ПТП. Установява се още, че на ответника е
наложено наказание по административен ред за нарушение на чл.20,ал.2
ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП – затова, че е не оказал съдействие за
установяване на вредите.
В разпоредбата на чл.12* ЗДвП са разписани случаите, в които
посещението на контролните органи е задължително при настъпване на пътно
транспортно произшествие, а именно : при произшествието има убит или
ранен човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за
движение; в произшествието участва пътно превозно средство, което
превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и в резултат на
това създава опасност за движението; има съмнение, че участник в
произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,* на хиляда и/или
е употребил наркотични вещества или техни аналози; произшествието е с
участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или
на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили,
преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на
нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на
отбраната; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му от произшествието вреди.
По делото не се установява да е налице нито една от посочените
хипотези, изискващи посещението на ПТП от органите за контрол на
движението по пътищата респ. задължаващи водача да остане на
местопроизшествието до пристигането им. Единственото нарушение на
ЗДвП, касаещо напускане на произшествието е това установено от
4
контролния орган, а именно неоказване на съдействие за установяване на
вредите, което само по себе си не представлява основание по КЗ за
възстановяване на изплатеното от застрахователя застрахователно
обезщетение. При това положение съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл.*00,ал.1, т.3 КЗ за ангажиране на регресна отговорност
на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на МПС,
причинил процесното ПТП, поради и което претенцията като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответника се следват
реализираните в хода на процеса разноски в размер на 400 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
На горните съображения съдът :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗЕАД„БВИГ“,ЕИК: ** със седалище и адрес на
управление гр.София, пл.Позитано №* срещу Н. Н. П., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна,
ул.“**“ №2 д, **.2, ет.2,ап.2 иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. *00,ал.1, т.3 КЗ и
чл.86 ЗЗД за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №**/21.01.2022г., издадена по
ч.гр.д. №*/2022г. по описа на ВРС,2* с. суми : сумата от 1 838.76 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета №** за увреждания на лек автомобил
Мицубиши с рег.№В ** **, собственост на Г.Ил.Ив., получени при ПТП от 12.**г. в
гр.Варна, ул.“Христо Смирненски“ №147, причинени виновно от Н. Н. П., като водач на лек
марка Тойота, с рег.№ В ** **, собственост на Т. Х.а К., който напуснал мястото на
произшествието, както и сумата от 68.44 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 14.09.2021г. до 19.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда -20.01.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗЕАД „БВИГ“,ЕИК: ** със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.Позитано №* да заплати на Н. Н. П., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №2 д,
**.2, ет.2,ап.2 сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща разноски по делото, на
основание чл.78,ал.3 ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му пред
Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6