Решение по дело №554/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 167
Дата: 5 май 2022 г.
Съдия: Симеон Георгиев Захариев
Дело: 20215300900554
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Пловдив, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Симеон Г. Захариев
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Симеон Г. Захариев Търговско дело №
20215300900554 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Ю.. С. К., ЕГН **********, адрес: гр. **** чрез адвокат Г. Д. - ****,
адрес за кореспонденция: гр. ****, твърди, че на 30.10.2020 г., около 06:00 ч.
по автомагистрала „Марица“ е пътувала в лек автомобил „Хюндай Гетз“ , с
рег. № ****, управляван от И. Д. Л... Твърди също,че по вина на водача на
автомобила, която загубила управление над същия, претърпели ПТП,
вследствие на което й били причинени Фрактура с разместване на дясната
лакетна кост, наложила извършване на оперативна интервенция за кръвна
репозиция на костните фрагменти и поставяне на метална
остеосинтеза, довела до трайни усложнения; Фрактура с разместване на
дясната лъчева кост, наложила извършване на оперативна интервенция за
кръвна репозиция на костните фрагменти и поставяне на метална
остеосинтеза, довела до трайни усложнения; Счупване на тялото на втори
поясен прешлен Л2. наложило извършване на оперативна интервенция;
Тежка пост-травматична остеопороза зудеков тип в областта на дясна
гривнена става; Счупване без фрагментарно разместване на 4-то ребро вляво;
Множество контузии с трайни хематоми и охлузвания в областта на лицето,
гърдите и корема. Излага твърдения, че е била настанена за лечение в
УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където са извършени оперативни намеси, а в
последствие е била с продължително домашно лечение.
Всички описани травми, причинили на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от получените травми; промяна в начина й
на живот, която наложило непрекъсната помощ от **** й, било силно
влошено и психическото й здраве. Въпреки проведеното медикаментозно и
рехабилитационно лечение, пълно възстановяване на здравословното
състояние на Ю.К. не настъпило. Повече от половин година след
1
катастрофата тя все още изпитвала болки, оплаква от ограничени и болезнени
движения на китката на дясната ръка, болки в областта на десния лакет, рамо
и в областта на кръста, особено обострящи се при дълго ходене или стоене в
изправено положение. Все още изпитвала слабост в дясната ръка, която за нея
е водеща, поради което не успява да извършва обичайните домакински
дейности. Твърди, че пострадалата работи в *** като **** и болките,
ограничените движения на дясната китка, слабостта в захвата, както и
бързото изморяване се отразяват негативно и в служебните й задължения.
Според ищцата, видно от приложеното постановление за прекратяване
от РП Стара Загора в хода на досъдебното производство е прието, че вина за
причиненото ПТП и нанесените й с него травми, има И. Д. Л...
Ищцата сочи, че за автомобилът, управляван от виновния водач, е към
момента на ПТП, е била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното ЗАД “ДаллБогг Живот и Здраве” АД и валидна от
15/05/2020 г. до 14/05/2021 г.
На 17.05.2021 г. била предявена пред дружеството претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, по която била заведена щета с №
0801-002744/2021-01 и -02, относно събитие от 30.10.2020 г. Без да бъде
подписвано Споразумение между страните, на 24.06.202 г. ответното
дружество определило и изплатило застрахователно обезщетение по
банковата сметка на ищцата общо в размер на 17 687,30лв, която по този
начин счита, че изцяло изплаща имуществените вреди /в размер на 2 687,30
лв/ и частично неимуществени вреди /в размер на 15 000 лв/ от претендирани
общо 70 000 лв. Ищцата счита изплатеното обезщетение за такова със
занижен размер, което не я удовлетворява и не кореспондира с утвърдената
застрахователна и съдебна практика.
Претендира да се постанови решение, с което да се осъди ответното
дружество да й изплати допълнително сумата от 55 000 лв / петдесет и пет
хиляди лева/ за неимуществени вреди, вследствие на претърпените болки и
страдания като пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП,
ведно със законна лихва върху претендираната сума от датата на ПТП -
30.10.2020 г., както и разноските по делото, включително адвокатски хонорар.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Ответното ЗАД “ДаллБогг Живот и Здраве” АД оспорва исковете по
основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователна полица
относно процесния автомобил и за посочения период. Прави възражениеза
съпричиняване на настъпилите последици от поведението на пострадалата,
която не била с предпазен колан при настъпване на ПТП. Оспорва
продължителността на възстановителния период от посочените травми, както
и твърдението за настъпили психически травми в ищцата. Оспорва размера на
иска като прекомерен и несъобразен със съдебната практика. Оспорва и
претенцията за законна лихва относно началото на периода, от който се
дължи.
Ангажира гласни доказателства. Претендира разноски.
2
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Не се спори между страните, че на 30.10.2020 г., около 06:00 ч. по
автомагистрала „Марица“ ищцата Ю.. С. К. е пътувала в лек автомобил
„Хюндай Гетз“, с рег. № ****, управляван от И. Д. Л.. като поради загуба на
управление на автомобила е настъпило ПТП.
От представените констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
30.10.2020 г., съставен от дежурен към ОД на МВР – град Чирпан, протокол
за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбум и скица, всички те
приложени по образувано по повода ДП 375 ЗМ – 337/2020 г. по описа на РУ
– Чирпан, както и заключението по допуснатата и изслушана по делото
КСМАТЕ, което в тази си част не е оспорено от страните и като компетентно,
съдът кредитира изцяло, се установява следния най-вероятен механизъм на
настъпване на произшествието:
На 30.10.2020г. около 6.00 часа на АМ „Марица“, км 19 в посока от
изток на запад на хоризонтален и равен участък от пътя водачът И. Д. Л..
управлявала лек автомобил л.а. „Хюндай Гетц“ с рег. № ****. Пътната
настилка е била мокра след валеж на дъжд. При отклоняване вдясно спрямо
посоката на движение - към отбивка за манастир „Св. Атанасий“, водачът на
автомобила е загубил контрол над автомобила и автомобилът е напуснал
платното за движение отдясно, след което последвал удар в предната част на
автомобила и в указателен пътен знак „Ж2“. След настъпилото произшествие
автомобилът се е установил с предната част в канавка, а задната част се е
възкачила на бетонова основа на указателен пътен знак „Ж2“. Пътната
настилка по време на произшествието е била мокра, след валеж от дъжд, като
към момента на настъпване на произшествието няма данни за валежи.
Произшествието е настъпило на хоризонтален, равен и прав участък от пътя в
зона на отбивка, като от събраните данни по делото, няма информация за
наличието на ограничена видимост. В анализираната пътна ситуация водачът
на автомобила е имал техническа възможност да възприеме геометричните
параметри на платното за движение, да промени скоростта на автомобила и
при необходимост да спре и по този начин да избегне произшествието, но не
го е направил.
Посочените изводи, не са оспорени от страните, като съдът намира
изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира
изцяло.
Съдът намира, че от така събраните по делото доказателства се
установява, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло върху
водача на автомобила И. Д. Л.., която не е съобразила скоростта на движение
на автомобила с конкретната пътна обстановка и мокрото пътно платно,
загубила е контрол върху автомобила, което е довело до излизането му извън
пътното платно по указания по-горе начин и настъпване на удар с пътен знак
в предната част на автомобила.
3
Предвид така посочените доказателства, съдът намира, че по делото
безспорно се установява механизма на настъпване на процесното пътно-
транспортно произшествие, причините за това, както и участниците в него.
Същите напълно кореспондират с твърденията в исковата молба, които съдът
намира за доказани.
От представената епикриза, издадена от КОТ при УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД гр. Пловдив с ИЗ № 63413/2020 ищцата Ю.. С. К. е постъпила на
30.10.2020г. 18,30 ч. и изписана на 02.11.2020г. в 11,25ч. Била и е извършена
операция на 30/10/20, при която е осъществено закрито наместване на
отделена епифиза, радиус и улна.“ с оперативна диагноза: „Счупване на
дясната лакътна и лъчева кости“ като на ищцата е поставена метална
остеосинтеза и гипсова превръзка.
От представената епикриза, издадена от КОТ при УМБАЛ „Св. Георги“
ЕАД гр. Пловдив с И.З. № 63840/2020 ищцата е постъпила на 02.11.2020г.
11,32ч. и е била изписана на 06.11.2020г. в 12,13ч. В графа анамнеза е
отбелязано: Анамнезата е снета по данни на пациента. Постъпва на лечение в
УМБАЛ „Свети Георги" ЕАД, гр. Пловдив. Оплаква се от болки в кръста след
травма. Установена е компресионна фрактура на предно-горната част на
тялото на L2 прешлен. На ищцата е извършена оперативна намеса,
обективирана в Оперативен протокол № 647/04.11.2020г. „Анестезия - обща.
Интервенция - Вертебропластика. Възстановяване при прешленнна фрактура
находка - Фрактура корп. вертебре L2.“
От Епикриза, издадена от КОТ при УМБАЛ „СВ. Георги“ ЕАД гр.
Пловдив с И.З. № 66910/2020 ищцата постъпва отново в болница на
18.11.2020 г. 10,10 ч. и е изписана на 23.11.2020г. в 11,25 ч. В графа анамнеза
е отбелязано: „Анамнезата е снета по данни на пациента. Постъпва на лечение
в КОТ на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. На 30.11.2020г. след ПТП
се появила болка в дясна дистална предм., лекувана неоперативно на
последваща контрола дислокация на фрактурата. Приема се за оперативно
лечение в КОТ.“ Извършена е операция, като съгласно „Оперативен протокол
№ 670/19.11.2020 г. е констатирано Счупване на дясната лакътна и лъчева
кости с разместване на счупените фрагменти“.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото
произшествие на ищцата са причинени следните травматични увреждания:
Съчетано закрито счупване на долните краища на десните лакътната и
лъчевата кости, както и закрито счупване на тялото на втори поясен прешлен.
Според експерта, съчетаното закрито счупване на долните краища на десните
лакътната и лъчевата кости, е довело до трайно затрудняване на движенията
на лесния горен крайник. Закритото счупване на тялото на втори поясен
прешлен е довело до трайно затрудняване на движенията на снагата.
При съчетаното закрито счупване на долните краища на десните
лакътната и лъчевата кости, нормалният оздравителен процес трае около 5-6
месеца при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в него, за
4
каквито данни липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото.
При закритото счупване на тялото на втори поясен прешлен,
нормалният оздравителен процес трае около 11-12 месеца при благоприятен
ход на същият и липсата на усложнения в него, за каквито данни липсват
писмени и гласни доказателства в кориците на делото.
В о.з. на 17.01.2022 г. е изслушана като свидетел Ф.Г. К., **** на
ищцата. Същата заявява, че вследствие на претърпяното произшествие,
ищцата е имала и множество охлузвания, за които са налице данни и в
цитираните епикризи. Според свидетелката, пострадалата „не можеше да се
обслужва сама, беше на легло, беше на памперси.“ Обслужвали я тя и **** й.
Според нея, ищцата „много дълго време имаше много силни болки,
изключително трудно й беше възстановяването, не можа бързо да се
възстанови, да стъпи на крака. Минаха четири месеца и половина, на петия
месец започна да ползва проходилки, такива разни бастунчета, за да може да
се придвижва. Имахме си тоалетен стол, с който я обслужвахме, хранехме я
ние. Първо беше със сламки, защото и храненето й беше много трудно и вече
след първия месец започна да се храни с лъжица общо взето. Много трудно
беше! Близо пет месеца продължи това като период докато се изправи и
стане. След пет месеца стана.“ „Психически в началото беше много зле.
Постоянно плачеше, имаше страшно много болки. Като започна вече да
работи, малко и настроението й се повдигна“. Според свидетелката и към
настоящия момент, ищцата изпитва силни болки в кръста и не може да стои
дълго време седнала.
Други доказателства относно претърпените от ищците неимуществени
вреди по делото не са ангажирани.
Всички тези негативни последици и вреди, съдът приема, че са пряко и
непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това положение е налице фактическия състав на разпоредбата на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че гражданската отговорност на водача на
автомобила, е била застрахована при ответното застрахователно дружество.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432
от КЗ.
Съдът намира за недоказано възражението на ответното дружество за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от поведението на ищцата,
която не поставила правилно предпазния колан и в момента на удара била без
поставен такъв.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
5
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
/наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и
значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да
получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Тежестта на установяване верността на направеното възражение, е
изцяло върху този, които го твърди (ответника по делото), който при
доказването му би намалил своята отговорност. Това твърдение обаче остана
изцяло недоказано. В протокола за оглед на ПТП липсват каквито и да е
данни за това ищцата, като пътник на предна дясна седалка, да е била без
предпазен колан. Такива данни не се съдържат и в образуваното наказателно
производство. Този факт, сам по себе си не би могъл да се установи и от
изслушана по делото експертиза, към която ответното дружество е поискало
да се постави въпрос: дали ищцата е пътувала с поставен колан. Експертите
не са свидетели и следва да се разграничават възможностите на отделните
доказателствени средства. Експертът би могъл и е дал заключение относно
механизма на възникване и протичане на ПТП, както и причините за това.
Относно поставените въпроси за това могли ли са да бъдат намалени
последствията от удара при поставен колан, може да се даде отговор
единствено и само, ако действително и безспорно е установено с годни
доказателствени средства, липсата на поставен такъв към момента на ПТП. А
такива данни по делото не са налице.
Съгласно неоспореното заключение на експертизата, процесния
автомобил е бил оборудван, както с предпазни колани отпред и отзад, така и с
въздушни предпазни възглавници, предназначение за защита на водач и
пътник на предна дясна седалка. Експертизата е анализирала подробно
фактите като е обосновала извод, че към момента на настъпване на травмите
ищцата не е била с поставен предпазен колан. Този извод, от друга страна,
противоречи на свидетелските показания на свид. Л., която сочи, че и двете
пътуващи в автомобила пътнички са били с поставени колани. Дори да се
приеме, че ищцата не е била с поставен предпазен колан, каквито еднозначни
доказателства по делото не са налице, то от същите доказателства не се
установява при поставен такъв по какъв начин биха се намалили или
избегнали конкретно описаните претърпени от ищцата физически
наранявания и травми. Съдът намира, че приносът на пострадалия следва да
бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение, какъвто е настоящия случай, но и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото производство не се
събраха, поради което съдът намира посоченото възражение за неоснователно
и недоказано.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
6
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на самото общество. Следователно, справедливо
обезщетение за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда
онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено
лице емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита обективно съществуващите,
конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с вида и характера на
причинените на ищцата физически травми, както и интензитета на
причинените й болки и страдания и тяхната продължителност.
Ищцата е претърпяла посочените подробно по-горе травми, които имат
характер на средни телесни повреди, довели до общо разстройство на
здравето, което не е опасно за живота, както и до временно затрудняване на
движението на снагата и ръката.
Същевременно, посочените травми са преодоляни изцяло в хода на
оздравителни процес и към момента на експертизата.
Посочените травми са били съпътствани в началото с обичайно високи с
интензитета си физически болки и страдания, които постепенно са
отшумявали в хода на оздравителния процес. Съдът приема, че болките и
страданията са били интензивни в началото на периода непосредствено след
произшествието, продължили са в обичайни за посочените травми граници
след всеки оперативен период и се характеризират с нормална
продължителност до пълното възстановяване на пострадалата. Към
настоящия момент ищцата е напълно възстановена физически като са налице
свидетелски показания за продължаващи, временни болки в кръста.
Съдът приема също, че освен претърпените физически болки и
страдания, в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП, на ищцата
са причинени и фактически, ежедневни неудобства, свързани с характера на
описаните травми и промяната на начина на живот, наложена за протичане на
възстановителния процес.
Същевременно, следва да се отчете, че по делото не се ангажираха
доказателства за по-голям от обичайния интензитет на болки и страдания,
свързани с такива травми.
Съдът взема предвид, че към момента на увреждането ищцата е била на
средна възраст, която е способствала за нормалното възстановяване без
усложнения.
При така установените болки и страдания на ищцата във връзка с
причинените й при процесното ПТП телесни увреди, съдът намира, че
справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според
настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната
към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни
7
случаи, е в размер на 50 000 лева.
Не се спори между страните, че ответното дружество е изплатило на
ищцата доброволно сумата 15 000 лв., като тя претендира допълнително
обезщетение в размер на 55 000 лв. или счита, че общо дължимото й
обезщетение следва да е в размер на 70 000 лв., от които вече е получила
15 000 лв.
Съдът намира, че общо дължимото на ищцата обезщетение е в размер на
50 000 лв., от които са изплатени 15 000 лв. или ответника следва да бъде
осъден да й заплати допълнително 35 000 лв., като в останалата част до
пълния предявен размер от 55 000 лв., искът като неоснователен следва да се
отхвърли.
На ищцата следва да се присъди и дължимата законна лихва,
определена на основание и по размер съгласно чл. 429, ал.3 от КЗ. В този
случай, предвид чл. 497 във вр. с чл. 496, ал.1 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава, считано от изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне по направеното на 17.05.2021 г. искане за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение, т.е. от 17.08.2021 г., до
окончателното му изплащане, а не както е претендиран от ищцата от датата
на настъпване на процесното ПТП – 30.10.2020 г.
На ищцата следва да се присъди претендирания от нея адвокатски
хонорар, съобразно уважената част от иска в размер на 1580 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
ПОС дължимата ДТ в размер на 1400 лв., както и 430 лв. разноски за
КСМАТЕ.
Предвид изложеното, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 20299615,
седалище и адрес на управление град София, пк 1172, район Изгрев, бул. Г.М.
Димитров № 1, чрез адв. И.Ц., да заплати на Ю.. С. К., ЕГН **********,
адрес: гр. **** чрез адвокат Г. Д. - ****, адрес за кореспонденция: гр. ****,
допълнително, извън изплатени доброволно 15 000 лв., сумата 35 000
/тридесет и пет хиляди/ лева, обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания от физически травми - съчетано закрито счупване на долните
краища на десните лакътната и лъчевата кости, както и закрито счупване на
тялото на втори поясен прешлен, получени в резултат на пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 30.10.2020 г., около 06:00 ч. по автомагистрала
„Марица“, причинено по вина на И. Д. Л.., при управление на лек автомобил
„Хюндай Гетз“ , с рег. № ****, за което е образувана преписка щета с №
0801-002744/2021-01, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.08.2021 г., до окончателното й изплащане, както и 1580 лв. адвокатски
хонорар, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска в останалата
му част до пълния предявен размер от допълнителни 55 000 лева.
8
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 20299615,
седалище и адрес на управление град София, пк 1172, район Изгрев, бул. Г.М.
Димитров № 1, чрез адв. И.Ц., да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив
държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 1400 лв. и
заплатени разноски за сметка на бюджета на съдебната власт в размер на 430
лв.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9