Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 322
01 март 2021 година
град
Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД БУРГАС, осми състав, в открито
заседание на седемнадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия
Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като разгледа административно дело номер 2557 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 405 от Кодекса на труда КТ/, вр.
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
жалба на Земеделска кооперация/ЗК/ „Сила”, ЕИК/Булстат *********, със седалище
и адрес на управление - с.Пирне, община Айтос, представлявана от Р.И.Н., против
принудителни административни мерки по
чл.404, ал.1 КТ, обективирани в т. 2, т. 3 и т.4 на протокол № ПР
2031247/17.11.2020 г. за извършена проверка, съставен от длъжностни лица в Дирекция
„Инспекция по труда“/ДИТ/ Бургас, с които на кооперацията в качеството й на
работодател е предписано: да оразмери в съответствие с броя на потенциалните
ползватели и вида и характера на извършените дейности и да осигури достатъчно
по размери и безопасно място за пешеходците на маршрутите, използвани за
пешеходци и за транспортни средства на територията на стопанисваните от него
селскостопански обекти, съгласно изискванията на чл.49 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване
/обн.ДВ, бр.88 от 08.10.1999 г., в сила от 01.01.2000 г., Наредба №7/23.09.1999
г., наредбата/, във вр. с чл.69б с.н./т.2/; да означи, маркира,
поддържа и контролира маршрутите, използвани за пешеходци и за транспортни
средства на територията на стопанисваните от него селскостопански обекти, в
съответствие с установените изискванията, съгласно разпоредбата на чл. 51 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване /обн.ДВ,
бр.88 от 08.10.1999 г., в сила от 01.01.2000 г., Наредба №7/23.09.1999 г.,
наредбата/, във вр. с чл.69б с.н./т.3/ и да създаде, при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, необходимата организация за
осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнение на планираните мерки за
превенция на риска, съгласно чл.16, ал.1, т.5 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/, обн.ДВ, бр. 124 от 23.12.1997 г./т.4/, със
срок на изпълнение - 27.11.2020 г., във връзка с констатирани нарушения по т.2,
3 и 4 от протокола.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда
жалба. Твърди, че предписанията са незаконосъобразни, тъй като са издадени при
допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния
закон. Твърди също, че не е извършил нарушенията по т.2, 3 и 4 от протокола за
проверка и че липсва фактическо и правно основание за прилагане на оспорените
принудителни административни мерки, тъй като до нивата, където е извършена
проверката, нямат достъп пешеходци затова и няма изградени маршрути, по които
да преминават. Същата се обработва изцяло и единствено механизирано със
земеделска техника, поради което са неприложими нормите на наредбата, по които
са дадени предписанията на контролните органи. Твърди още, че дейностите по
обработката и по обслужване на земеделската техниката се извършват фактически
от водачите на тази техника, които не могат да бъдат квалифицирани като
пешеходци. Иска да се отменят предписанията по т.2, 3 и 4 от протокола. Не
ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответникът - Дирекция
„Инспекция по труда“/ДИТ/ Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Представя
административната преписка по издаване на предписанията. Не ангажира
допълнителни доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Бургас, като
взе предвид изложените доводи, съобрази доказателства и закона намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна, при следните съображения:
На 28.01.2019 г.,
между
ЗК „Сила” като работодател и Н.К.Н. като работник, е сключен трудов договор №
151. На същата дата му е връчена и
длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност - водач на селскостопански
машини/л.63-65 от делото/.
Във връзка с
настъпила трудова злополука на 23.10.2020 г., на нива, стопанисвана от ЗК „Сила“,
с летален изход за пострадалия Н.Н., контролни органи при ДИТ Бургас са
извършили проверка на кооперацията, в качеството й на работодател, в присъствие
на нейния председател за спазване на Кодекса на труда/КТ/ и Закона за
здравословни и безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/, резултатите от която са
обективирани в протокол №ПР 2031247/ 17.11.2020 г./л.5 и 6 от делото/. Последната
е извършена на 23.10.2020 г., на място-нива в землището на с.Пирне и въз основа
на документи, изискани от кооперацията, свързани с осигуряването на
здравословни и безопасни условия на труд, сред които: план-програма за превенция на риска за
здравето в ЗК „Сила”/л.16-20 от делото/; правилник за вътрешния трудов ред в ЗК
„Сила”/л.21-26 от делото/; книги за
начален и за периодичен и изванреден инструктаж по безопасност и здраве при
работа в ЗК „Сила”/л.27-43 от делото/;
инструкции за безопасна работа на водачите на МПС, със сеитбени машини, трактор и др.земеделска
техника/л.44-49 от делото/.
Представени са и
писмени обяснения на работници, полагали труд на нивата по време на злополуката
на 23.10.2020 г./л.10-12 от делото/.
На 26.10.2020 г., на
осн.чл.58, ал.1 КСО, директорът на ТП НОИ Бургас, по повод подаден от ДИТ
Бургас сигнал, е издал заповед
№Ц1015-02-121, с която е наредил да се извърши разследване на злополуката с Н.К.Н.
на 23.10.2020 г. при осигурител ЗК „Сила“, с.Пирне, като е определил комисия,
която да изготви протокол за резултатите до 23.11.2020 г./л.51 от делото/.
Били
дадени допълнителни писмени обяснения от работниците станали свидетели на
инцидента на 23.10.2020 г., от които се установяват обстоятелствата, при които
е извършен/л.55-59 от делото/.
Установява
се от декларация за трудова злополука, вх.№Ц5101-02-76 от 30.10.2020 г.,
подадена от осигурителя- ЗК „Сила“/л.77 от делото/, че на 23.10.2020 г. е
извършвана сеитба и при зареждане на сеялката със семена, която пострадалият е
управлявал, той слязъл от нея за почивка. Докато почивал, покрай него минала
друга машина с валяци, които го съборили на земята и го прегазили. Н.Н. бил
откаран в болница, но същият ден, поради черепно-мозъчна травма починал/виж
съобщение за смърт №89 от 24.10.2020 г. и препис извлечение от акт за смърт от
27.10.2020 г., л.60 и 61 от делото/.
Въз
основа на събраните доказателства проверяващите органи са констатирали четири
нарушения, като на жалбоподателя, в качеството му на работодател, са издадени
четири предписания на осн. чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, обективирани в протокол №ПР 2031247 от
17.11.2020 г., който е връчен на управителя на
ЗК „Сила”, на 23.11.2020 г./л.5 и 6 от делото/.
С
разпореждане №5104-02-3 от 29.01.2021 г. на длъжностно лице, ТП НОИ Бургас,
председател на назначената със заповед №Ц1015-02-121/26.10.2020 г. комисия, е
прието, че декларираната от осигурителя злополука е трудова./л.78 от делото/.
Обективираните
в протокол № ПР 2031247/17.11.2020 г. за извършена проверка, съставен от
длъжностни лица в Дирекция „Инспекция по труда“/ДИТ/ Бургас, принудителни
административни мерки по чл.404, ал.1,
т.1 КТ, по т. 2, т. 3 и т.4, са предмет
на разглеждане в настоящото производство.
При тези факти се
налагат следните правни изводи:
На първо място, обжалваните
принудителни административни мерки - задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т.1 КТ, са приложени от
компетентни контролни органи в Дирекция „Инспекция по труда“/ДИТ/ Бургас,
съобразно чл.404, ал.1 КТ и чл.21 от Устройствения правилник на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“.
На второ място,
същите са издадени в предписаната от закона писмена форма с посочени фактически
и правни основания за прилагането им и при липса на допуснати съществени
нарушения на административнопроизводстветните правила.
На трето място, относно приложението на
материалния закон, съдът съобрази следното:
Материалноправна
предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 КТ е наличието на
нарушение/нарушения/ на трудовото законодателство като основание за даване на задължителни
предписания на контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното
отстраняване или предотвратяване.
Настъпилият инцидент
със смъртен изход сочи наличието на допуснати нарушения, точно дефинирани от
контролните органи.
В протокола за
извършената проверка ясно са описани четирите нарушения, установени по повод
настъпилата с Н.Н. злополука, във връзка с които са дадени и четири отделни предписания
на жалбоподателя.
Жалбоподателят
оспорва задължителните предписания предпоставени от нарушения по т.2, 3 и 4 от
протокола.
На 23.10.2020 г.,
деня на проверката, контролните органи са констатирали, че маршрутите
използвани за пешеходци и за транспортни средства на територията на
селскостопанския обект, стопанисван от Земеделска кооперация „Сила” - нива в землището на с.Пирне, не са били
оразмерени в съответствие с броя на потенциалните ползватели и вида и характера
на извършваните дейности, така, че за пешеходците да се осигури достатъчно по
размери безопасно място, в какъвто смисъл са изискванията на чл.49 от Наредба №
7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване, вр. чл.69б
от същата наредба/нарушение по т.2/. Във връзка с това нарушение е даденото
предписание по т.2 от протокола, работодателят Земеделска кооперация „Сила” да
оразмери тези маршрути, съгласно посочените изисквания на наредбата като осигури
достатъчно по размери безопасно място за пешеходците по тях.
Контролните органи
са констатирали също, че маршрутите, използвани за пешеходци и за транспортни
средства на територията на селскостопанския обект, стопанисван от Земеделска
кооперация „Сила” - нива в землището на
с.Пирне, не са били означени, маркирани, поддържани и контролирани, съгласно
установените изисквания в т.51 от
Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване, вр.чл.69б с.н./нарушение по т.3/. Във връзка с последното е даденото
предписание по т.3 от протокола, работодателят Земеделска кооперация „Сила” да
означи, маркира, поддържа и контролира тези маршрути, съгласно посочените
изисквания на наредбата.
Неоснователно е
възражението на жалбоподателя за неприложимост на изискванията на Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване. Разпоредбата на чл.69б
от тази наредба, която е изрично посочена в обжалваните предписания, предвижда,
че изискванията на чл. 49 - 52 от наредбата се
прилагат и за работни места на открито, каквато е и стопанисваната от
жалбоподателя нива, където са установени нарушенията и е настъпила трудовота
злополука с работника Н.. Твърдението на жалбоподателя, че на територията на нивата
нямат достъп пешеходци, тъй като тя се обработва изцяло с техника, се
опровергават от доказателствата, представени с административната преписка -
писмени обяснения на работниците, които са били свидетели на инцидента;
декларация за настъпилата злополука и разпореждане на длъжностно лице при ТП
НОИ Бургас, с което тя е призната за трудова. От тях се установява, че злополуката
е станала, след като двама от работниците заредили сеялката, която пострадалият
Николов управлявал. Последният слязъл от машината и докато си почивал на
нивата, край него минала друга машина с валяци, които го прегазили. Безспорно
се установява, че Н.Н. е бил застанал прав пред трактора, управляван от друг
негов колега и тъй като не се отместил, бил съборен по гръб на земята от валяците
и прегазен от тях. Ето защо съдът приема за доказано, че към момента на
настъпване на инцидента пострадалият Н. е бил извън управляваната от него селскостопанска
машина и се предвижвал на собствен ход. Останалите двама работници, станали
очевидци на злополуката, също не са били водачи на земеделска техника, а са почивали
на територията на обекта.
Налага се изводът, че жалбоподателят като
работодател не е изпълнил задълженията си по чл.49 и чл.51 от наредбата във
вр.чл.69б с.н. да оразмери, в съответствие с броя на потенциалните ползватели и
вида и характера на извършваните дейности; да означи, маркира, поддържа и
контролира маршрутите, използвани за преминаване през нивата на земеделската
техника от една страна, а от друга на пешеходците - работниците,
които обслужват селскостопанските машити и тези, които ги управляват, по време
на тяхната почивка на територията на нивата и във всички случаи, когато им се
налага да се преминават пеша през нея, така, че да им бъде осигурено достатъчно
по размери безопасно място за преминаване.
Четвъртото нарушение
е за неизпълнение на задължение по чл.16, ал.1 т.5 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд/ЗЗБУТ/, тъй като Земеделска кооперация „Сила” като работодател
не е създал необходимата организация за осъществяване на наблюдение и контрол
по изпълнение на планираните мерки за превенция на риска, като е допуснал
движение на машини и МПС, без да се осигури защита чрез обезпечаване на необходимия
габарит и зона за движение. В тази връзка е предписание по т.4 от протокола.
Според чл.16, ал.1
т.5 ЗЗБУТ, при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд жалбоподателят като работодател е бил длъжен да
създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по
изпълнението на планираните мерки. В представения
по делото план - програма за превенция на риска за здравето в ЗК „Сила” е
предвидено да бъдат взети мерки за осигуряване на защита от движещи се машини и
МПС и да се обезпечават необходимия габарит и зона за движение/л.16-20 от
делото/. Жалбоподателят, обаче, не е
създал необходимата организация за осъществяване на наблюдение и контрол по
изпълнение на така предвидените мерки за превенция на риска, което е безспорно
с оглед настъпилата трудова злополука. Макар жалбоподателят да е ангажирал
доказателства, че формално е предвидил мерки за превенция на риска, то след
като е допуснал настъпването на трудовата злополука следва извода, че не е осъществил
контрол по реалното им осъществяване. Липсата на ефективен контрол е валидна и
в случая, когато е налице някакъв вид подценяване на ситуацията от страна на
самия пострадал работник, както е в конкретния случай.
В протокола са посочени конкретните
дейности, които работодателят следва да извърши, за да се създаде нужната
организация по осигуряване на ефективен контрол при осъществяване дейността на
кооперацията.
Целта на принудителните административни
мерки от вида на оспорените е да се осигури спазване на трудовото
законодателство и здравословни и безопасни условия на труд за работниците.
Значението на тези ПАМ е двояко - от една страна преустановяващ ефект, насочен
към прекратяване на конкретно деяние, осъществяващо състава на административно нарушение,
а от друга - превантивно-възпиращ характер, целящ да осуети възможността на
дееца да извърши други подобни нарушения. Съответно на това задължителните дадени
предписания при контролната дейност на Дирекция „Инспекция по труда“ следва да
бъдат конкретни, ясни и недвусмислени, каквито са процесните.
По изложените
съображения, приложените принудителни административни мерки са законосъобразни
като издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон и неговата цел, а жалбата на ЗК „Сила“ е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този
резултат и предвид направеното искане в полза на администрацията се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00/сто/
лева, съобразно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ/обн.ДВ, бр.5/2006
г./.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Земеделска
кооперация/ЗК/ „Сила”, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление- с.Пирне, община Айтос, представлявана от Р.И.Н., против принудителни
административни мерки - задължителни предписания по чл.404, ал.1 КТ,
обективирани в т. 2, т. 3 и т.4 на протокол № ПР 2031247/17.11.2020 г. за
извършена проверка, съставен от длъжностни лица в Дирекция „Инспекция по труда“/ДИТ/
Бургас, дадени на кооперацията като работодател във връзка с констатирани
нарушения по т.2, 3 и 4 от протокола.
ОСЪЖДА Земеделска
кооперация/ЗК/ „Сила”, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление - с.Пирне, община Айтос, представлявана от Р.И.Н. да заплати на Изпълнителна
агенция/ИА/ „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00/сто/ лева.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховен административен
съд на Република България.
СЪДИЯ: