гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Божидар Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 12043 по описа за 2020 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С
решение № 160275 от 26.07.2020 г., постановено по гр. д. № 63582/2018 г. на
Софийски районен съд, 165 състав, е отхвърлен предявеният от „Ю.И." ООД по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 1 ТЗ за установяване по отношение на „В."
ЕООД, че „В." ЕООД с ЕИК: ******дължи на „Ю.И." ООД с ЕИК:******,
сумата от 16 642, 65 лева - неотчетена сума за цени на билети, които ответното
дружество е продало за международни автобусни превози по линии на „Ю.И."
ООД по договор от 12.10.2015 г. - задължение по заповед за изпълнение, издадена
по частно гражданско дело № 20923/2018 г. на Софийския районен съд, 165.
състав.
Решението
е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „Ю.И." ООД, действащ чрез процесуалния
си представител. Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на
решението. Поддържа се, че районният съд
в нарушение на ГПК е решил делото без да са събрани всички поискани от
ищеца доказателства. На следващо място се заявява, че от приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява акумулиране на приходи от процесния
договор от 12.10.2015 г. в размер на 5317.47 лева, платени в периода 02.03.2016
г. – 25.07.2016 г. Излагат се доводи и се обсъждат конкретни доказателства в
подкрепа на основателността на иска. Моли се решението да бъде отменено, като
предявеният иск бъде изцяло уважен и да се присъдят сторените пред двете съдебни
инстанции разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - „В." ЕООД, действащ чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба.
В него се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд. Иска се присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски
в полза на въззиваемия.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При произнасянето
си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и
задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно приложимото
право и възприетата от районния съд фактическа обстановка, което очертава
обхвата на въззивната проверка за правилност на решението.
Не се
установява при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно
решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа
обосновка. Безспорно е между страните, че на 12.10.2015 г. между тях чрез
упълномощени представители е сключен договор за представителство в чужбина.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора „В." ЕООД е следвало да действа като
търговски представител на „Ю.И." ООД в своя офис, като съгласно т. 2 от
същата клауза е следвало да продава билети за международни автобусни линии,
обслужвани от ищеца по определен от него ценоразпис. Съгласно чл. 1, ал. 5 от
договора „В." ЕООД е следвало да продава билетите в Кашкаиш, обл. Лисабон,
Португалия и е бил ексклузивен (т.е. изключителен) представител за продажба на
билети в района между град Бадахос, Испания, и Лисабон. Понятието „ексклузивитет"
е дефинирано в чл. 22 от договора и предоставя на „В." ЕООД изключително
право да продава билетите на ищеца с изключение на неговите собственик каси,
които могат да продава билети на 150 метра от местонахождението си, а при
нарушение на ексклузивитета ответникът има право на 80 % от комисионните на
продавача - нарушител. Съгласно чл. 2 договорът е сключен за срок от една
година. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за извършените продажби на билети „В."
ЕООД е имал право да удържа възнаграждение съгласно приложение към договора,
посочено в приложение № 1 (приложено на лист 22 от договора), което
представлява процент от цената на продадените билети. Съгласно чл. 4, ал. 3
след приспадане на комисионното възнаграждение ответникът „В." ЕООД е
следвало да предаде на каса на „Ю.И." ООД или по банкова сметка ***и суми,
като това е следвало да стане в срока по чл. 13 от договора, а именно - до
вторник на седмицата след края на периода за отчитане, който съгласно чл. 13,
ал. 2 от договора е седмичен. Съгласно чл. 8 от договора „Ю.и." ООД е бил
длъжен да предостави на ответника „В." ЕООД кочани с финансови билети,
които ответникът да продава, като за предадените билети се съставя писмено
приемо- предавателен протокол. Съгласно приложение № 2 към договора от
12.10.2015 г. органният представител на „В." ЕООД - М.Я., е представила на
ищеца образец от подписа си и се е задължила да се подписва само по този начин
в кореспонденцията си с „Ю.И." ООД. Със споразумение за изменение на договора
между страните от 12.10.2015 г., сключено на 01.12.2015 г., се променят
правилата относно отчитането на издадени билети, което е подписано за ответника
„В." ЕООД с подпис, който се различава от поставения в приложение № 2 към
договора. Съгласно приемо-предавателен протокол от 15.10.2015 г., с който „Ю.И."
ООД е предало на К.Я. два броя кочани с финансови билети, серия Ю-150, №№ от
087126 до 087175. Съгласно представен приемо-предавателен протокол от
12.04.2016 г. „Ю.И." ООД е предало на К.Я. два броя кочани с финансови
билети, серия Ю- 160, №№ от 006801 до 006925, като в договора ръкописно е
изписано „В." ЕООД. И двата документа са оспорени от ответника за това, че
не изхождат от негов представител.
От приетата в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на „Ю.И." ООД
са му изплатени от „В." ЕООД общо 5 317, 47 лева, платени в периода от
02.03.2016 г. до 25.07.2016 г., а общото задължение за цени на продадени билети
е 21960, 12 лева. В счетоводството на ищеца се води неплатен остатък от 16 642,
65 лева. Вещото лице не е правило проверка в счетоводството на ответника или в
НАП, тъй като такива не са поискани от страните по делото.
Пред въззвиния съд е разпитан свидетеля
К.Я.. Според неговите свидетелски показания
е получил кочана с билетите, за който е съставен протокол от
15.10.2015г. в град София на Централна автогара София в офис на „Ю.И.“ ООД, но
не е бил продаден нито един билет. Свидетелят заявява, че не познава и не е в
близки отношения със служителите от „Ю.И.“ ООД. Посочва, че няма и не е имал
пълномощно да представлява „ В.“ ЕООД. Според свидетелят „В.“ ЕООД с управител
и собственик М.В.Я., която е негова съпруга, не е получила и не е продала нито
един автобусен билет, нито пък самият той е имал възможност да продаде билети.
Причината за това е, че е бил нарушен ексклузивитетът, а именно други лица са
продавали неправомерно автобусни билети на „Ю.И.“ ООД и е била налице нелоялна
конкуренция към „В.“ ЕООД.
В разглеждания случай районният съд е
стигнал до обоснован извод, че не е доказана в съдебното производство една от
предпоставките за уважаване на предявения иск, а именно че „В." ЕООД е
продал билети в изпълнение на процесния договор между страните за търговско
представителство. Правните аргументи на районния съд, въз основа на които е
отхвърлил предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно
прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства. Ето
защо настоящият състав счита, че постановеното решение част е правилно и следва
да се потвърди.
Неоснователни
са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба. Същите се
основават на твърдения за доказаност на процесния иск, които са безпочвени.
Следва да се посочи, че дори и да приемем, че с двата приемо-предавателни са
предадени билите на „В." ЕООД, то за уважаване на исковата претенция е
необходимо да бъде установено по категоричен начин и че тези били са били
реализирани на пазара – подадени са на съответни пътници, които са ползвали
пътнически превоз с автобуси на „Ю.И.“ ООД.
Доказателства в подкрепа на последното не са ангажирани от въззивника,
въпреки правилно разпределената доказателствена тежест от районния съд.
Обстоятелството, че в счетоводството на „Ю.И.“ ООД е отразен неплатен неплатен
остатък от 16 642, 65 лева като цени на продадени билети, не доказва че реално
съответните билите са били продадени, респективно че са били предоставяни точно
въз основана на тях превозни услуги от страна на „Ю.И.“ ООД.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди.
Въззиваемият
на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК имат право на разноски за
изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден
от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 160275 от 26.07.2020 г., постановено по гр. д. № 63582/2018 г. на
Софийски районен съд, 165 състав.
ОСЪЖДА „Ю.И."
ООД с ЕИК:****** да заплати на „В." ЕООД с ЕИК:******на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК разноски за въззивната инстанция в размер на 400
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.