Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №

град Габрово, 31.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на десети август .......................................................... през две хиляди и двадесета година ............................ в състав:

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА ..................... и в присъствието на прокурора ..................................................................................................... като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 527 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Жалбоподателя Х. Юлианов К. *** като управител на „МАНИЯ – К. И СИН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, булевард „Хемус” № 29, е обжалвал Наказателно постановление № 07-001245, издадено на 08.04. 2020 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, на дружеството в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 лева, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ. По съображения, изложени в подадената жалба и подробно развити при воденото по съществото на делото съдебно заседание чрез процесуален представител, който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е счел постановлението за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това.

Ответната по жалба страна чрез свой процесуален представител, който е упълномощен по предвидения за това ред, оспорва твърденията и искането в подадената жалба, като застъпва становище за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез нея постановление като правилно, обосновано и законосъобразно.

След като съпостави събраните при производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

Към месец февруари 2020 година санкционираното дружество е наемало самостоятелно работници на трудово правоотношение, като с оглед на това обстоятелство е представлявало работодател по смисъла на указаното в & 1 т.1 от ДР на КТ.

Свидетелите Ц.К. и М.А. са служители на Дирекция „Инспекция по труда” Габрово.

През периода 16,00 – 16,30 часа на 18.02.2020 година посочените свидетели осъществили проверка в обект – пицария „Мания”, който се намирал на ул. „Иван Гюзелев” № 15 в гр. Габрово и бил стопанисван от санкционираното дружество. При проверката те установили в този обект да работи лице – В.К.А., със статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, ЛНЧ *********, който извършвал дейност като пицар. Посоченото физическо лице подписало декларация, в която собственоръчно отразило, че работи в обекта, находящ се на същия адрес от 18.02.2020 година, на длъжност „пицар”, с определено работно време от 08,00 до 15,00 часа, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 610 лева и при спазване на трудова дисциплина. Впоследствие, въз основа на изисканата и представена в Дирекция „Инспекция по труда” Габрово на 27.02.2020 г. и 23.03.2020 година писмена документация от работодателя, се установило, че между това лице и „МАНИЯ – К. И СИН” ЕООД, ЕИК *********, е имало сключен трудов договор № 7 от 18.02.2020 г. за длъжност „готвач”, подписан от двете страни, с уговорено работно време и трудово възнаграждение, който е бил регистриран в ТД на НАП в 11,08 часа на 19.02.2020 година – факт, за който свидетелствала справката за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ № 07388203003855/19.02.2020 година.

Като са се базирали на изложеното и на представената служебна бележка за инструктаж № 6/18.02.2020 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в дружеството съгласно чл. 12, ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, проверяващите са приели, че след като на 18.02.2020 година в качеството си работодател по смисъла на & 1 т.1 от ДР на КТ, дружеството е допуснало до работа посоченото физическо лице като „готвач” през часовия диапазон 16,00-16,30 часа в обекта на ул. „Иван Гюзелев” № 15 в гр. Габрово, преди да му предостави/връчи срещу подпис копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, на същата дата то е допуснало нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Резултатите от описаната по-горе проверка са отразени в протокол за извършена проверка Изх. № ПР2008131 от 23.03.2020 година. Въз основа на констатациите в тях и останалите писмени материали, съдържащи се в административно-наказателната преписка, на тази дата – 23.03.2020 г., срещу дружеството е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение в присъствието на неговия управител, който е получил препис след неговото съставяне. Въз основа на него от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово е издадено и посоченото наказателно постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Копието от съответната разписка в приложения на л. 7 екземпляр от постановлението сочи, че то е било връчено на управител на дружеството на датата 29.05.2020 година. Жалбата против това постановление е постъпила при наказващия орган на 05.06.2020 година, или на последния ден от определения в чл. 59 от ЗАНН 7 дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на искането за отмяна на наказателното постановление.

Законосъобразността на всяко едно НП се предпоставя от тази на акта за установяване на нарушението, което се санкционира чрез него. Той следва да бъде  съобразен с определени изисквания, посочени в чл. 42, т. 1-10 от ЗАНН, между които и това да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. Актът отговаря на тези изисквания, като съдържа данни не само за датата и мястото, на които нарушението е било извършено (и установено), но и в какво точно се е изразявало самото то. Съществуването на последното може да се приеме за безспорно от фактическа страна, след като сравнението между данните в приложената (на л. 12) справка за приети и отхвърлени уведомления № 07388203003855/19.02.2020 година и датата (18.02.2020 г.), на която е била извършена проверката по работни места, води до извод, че съответния работник е започнал трудовата си дейност на последната без да е получил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП. Чл. 63, ал. 1 от КТ е задължавал работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП. Преди изпълнението на  това задължение дружеството не е имало право да допуска посоченото физическо лице до работа, и след като го е допуснало, в явно нарушение на установената забрана по чл. 63, ал. 2 от КТ заради липсата на връчено уведомление, това обосновано е довело до ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност като работодател въз основа на предвиденото в чл. 414, ал. 3 от КТ. Нарушението е установено съобразно нормативно предвидения в ЗАНН ред, като от компетентен (по смисъла на чл. 416, ал. 5 от КТ) орган е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което то е било санкционирано.

В рамките на съдебното производство упълномощения процесуален представител на жалбоподателя твърди, че чуждестранния гражданин не е изпълнявал дейност въз основа на съществувал трудов договор с него към часовия диапазон на проверката, а такава, произтичаща от договор за ученичество, предвид която и отбелязаното в последният работно време от седем часа, което е съвпадало с данните в попълнената от К. декларация на л. 10, нарушението не е осъществено от обективна страна. Основателността на тези възражения не би могла да бъде споделена, и то не само заради отразените данни в приложения трудов договор (според които работника е постъпил на работа в деня за неговото сключване, на която му е бил връчен екземпляр от този договор), но и с оглед на приложената на л. 6 от делото служебна бележка, съставена за проведения инструктаж на 18.02.2020 г. и подписаната на същата дата от К. длъжностна характеристика за длъжност „готвач”, които също навеждат на обосновани заключения за това. Очевидно е, че при това положение намиращия се на л. 15 от делото договор за ученичество, който е бил представен след датата за проверката по работни места, не би могъл да се счита за документ, установяващ други причини за осъществяваната от чуждестранния гражданин дейност, свързана с полагане на труд, още повече при липсата на подпис от самото лице, фигуриращо като ученик в него и съответния срок – три месеца, за който е бил сключен договора за ученичество.

 Освен за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената правна квалификация на нарушението и съответната правно-организационна форма на отговорния за него нарушител, който се явява ЮЛ, съдът намира наложената за нарушението имуществена санкция за законосъобразна и по отношение на нейния размер. При издаване на НП наказващия орган е посочил обстоятелства, които водят до невъзможност за санкциониране на нарушението въз основа на установеното с чл. 415в от КТ поради факта, че (според чл. 415в, ал. 2 от КТ) за вида, към който то се числи, не е предвидена възможност за квалификация като маловажен случай. Доколкото това отговаря на действително установеното от закона, а заради естеството на самото нарушение не е имало и предпоставки, които биха могли да обосноват приложението на чл. 28 б.”А” от ЗАНН, наказателното постановление не може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК, и изискването за неговата законосъобразност по същество. От друга страна, свързаните с него обстоятелства очевидно са били отчетени от страна на наказващия орган при индивидуализацията на наложеното наказание, макар наказващия орган да е определил имуществена санкция за него над минимално предвидения с чл. 414, ал. 3 от КТ размер. Отнасящата се до нея сума от 2000 лева не е ниска, но в този вид наложеното наказание очевидно отговаря в най-пълна степен както на тежестта на самото нарушение, така и на целите на административно-наказателната репресия по смисъла на чл.12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане, след като в жалбата и производството по делото не са изложени конкретни оплаквания за прекомерност от аспект на обстоятелството, че същата е определена над минималния размер от 1500 лева. Поради това съдът приема, че не са налице основания, които да водят до необходимост от отмяна или изменяване на обжалваното наказателно постановление, и счита, че следва да го потвърди.

Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 1, предложение 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-001245, издадено на 08.04.2020 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”, с което за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62 ал.5 от КТ, на „МАНИЯ – К. И СИН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Габрово, бул. „Хемус” № 29, в качеството на работодател е била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 2000 (две хиляди) лева – на осн. чл. 414, ал. 3 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр. Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................