Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….
гр. Ловеч,
14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен състав в публично
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в
присъствието на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия
Вълков к.а.н.д. № 12/2022 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от В.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.П. от САК с адрес ***, срещу
Решение № 80/17.12.2021 г. на Районен съд - Тетевен, постановено по АНД № 228/2021
г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че
касаторът не е извършил твърдяното административно нарушение, тъй като
отсечените дървета са попадали в технологичната просека за прокарване на
временен път, ограничен от горския стражар чрез маркиране на крайните за
просеката дървета с две успоредни сини линии, и не е било необходимо
маркирането на тези дървета. На следващо място се твърди, че наказаното лице е
с трудов договор с продължителност на работното време от четири часа на ден, и
ако незаконната сеч е била извършена извън работното време, той не е бил длъжен
да контролира, съответно да не я допуска. Иска се отмяна на решението на
Тетевенски РС и на НП.
Касационният жалбоподател – редовно призован, не се явява
и не изпраща представител.
Ответникът по делото – в
съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба с
доводи по същество. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
съгласно приложен списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав намира
касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно
легитимирана страна в законоустановения
срок. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Тетевенският районен съд е
потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление (НП) №НП-УСОГ-3/16.07.2021г.
на Кмета на Община Тетевен, с което на В.М.П. с ЕГН **********, на основание
чл.257, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за горите (ЗГ) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 и т.3
във връзка с чл.108, ал.2 и ал.3 и чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.61 и чл.47,
ал.1, т.1 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че между Община
Тетевен и „Семекс” ЕООД, гр. Ботевград е бил сключен договор за
покупко-продажба на дървесина на корен № 437/23.09.2020 г., попадаща в обект № 2028,
отдел 30208, подотдели „г” и „в” и отдел № 30209 подотдел „х”, м. „Осморката”, землище
на с. Рибарица, обл. Ловеч, и със срок на договора до 21.09.2021г. Съгласно сключения между В.М.П. и „Семекс”
ЕООД, гр. Ботевград трудов договор (л. 56 от първоинстанционното дело), П. е
изпълнявал длъжността „Специалист лесовъдство”, при условията на четири часа
непълно работно време. В.М.П. е лице, вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика по чл.108, ал.2 от ЗГ, съгласно удостоверение
№2799/10.05.2012г. На
името на В.М.П., като представител на
„Семекс“ ЕООД гр. Ботевград за отдел № 30209, подотдел „х“, собственост на
Община Тетевен имало издадено позволително за сеч № 0580905/05.10.2020 година, като срокът
на сечта бил от 08.10.2020 г. до 30.12.2020 г.
Пред РС било установено също, че служители на РДГ
Ловеч и Община Тетевен извършили проверка на 29.12.2020 г. и съставили
Констативен протокол, в който била отразена констатирана сеч на немаркирани с
КГМ 7 броя дървета, от вида „зелена дугласка“ с обща кубатура 8 кубически метра,
в отдел 30209, подотдел „х”, имот с кадастрален номер
Въз основа на цитирания акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд приел, че П., като лице упражняващо лесовъдска практика не е
изпълнил контролните си правомощия по добиване на дървесината, в резултат на
което в имота, посочен в АУАН и НП, са отсечени описаните дървета, немаркирани
с контролна горска марка, поради което П. е осъществил административно
нарушение, изразяващо се в неупражняване на контрол по извършването на добива
на дървесина в местността „Осморката“, землището на с. Рибарица, Ловешка област
в отдел 30209, подотдел „х“, собственост на Община Тетевен. РС
приел, че нарушението е описано със съставомерните му елементи - форма на
изпълнително деяние, време и място на извършването му, както и че е доказано от
представените доказателства в административнонаказателната преписка.
Въззивният
съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя, като мотивирано ги е приел за
неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка
в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон. Като е стигнал до цитираните правни изводи, районният съд е
постановил законосъобразен съдебен акт.
По същество на спора и при преценка
законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира
решението на РС Тетевен за постановено при правилно прилагане на относимите
разпоредби на ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му. Извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано, включително от показанията на разпитаните
свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в
посочената като нарушена разпоредба административно нарушение.
Чл. 108, ал. 3 от ЗГ въвежда задължение за лицето,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е
издадено позволителното за сеч да упражнява контрол и да взема мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на
дървесина в съответния имот до освидетелстване на сечището. В случая е
безспорно, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в Публичния
регистър на ИАГ София. На негово име е било издадено позволително за сеч №
0580905 от 05.10.2020 г. за имот в землището на с. Рибарица, общ. Тетевен,
отдел 30209, подотдел „х“, имот с кадастрален № 62579.242.104 – общинска горска територия, както и че в
същия имот е била констатирана незаконна сеч на 7 броя немаркирани дървета,
извършена в периода от 08.10.2020 г. до 29.12.2020 г. (в рамките на действие на
разрешителното за сеч). Поради изложеното се споделят изводите на РС Тетевен,
че касаторът не е изпълнил контролни правомощия при добива на дървесина от
процесния имот, възложени му по ЗГ, с което е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност по чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗГ.
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/05.08.2011
г. за сечите в горите (Наредбата), сечите се провеждат след издаване на писмено
позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от ЗГ въз основа на одобрен
технологичен план за добив на дървесина. Съгласно чл. 53, ал. 1 от Наредбата,
технологичният план по чл. 52, ал. 1, т. 3 се изготвя от лице, регистрирано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика по чл. 235 от ЗГ и се
одобрява от лицата по чл. 108, ал. 1 от ЗГ. При необходимост от изменение на
одобрения технологичен план се изготвя и одобрява нов.
Според чл. 53, ал. 6 от Наредбата, в случаите, когато
в одобрения технологичен план са проектирани извозни пътища, технологични
просеки и трасета за въжени линии и се налага отсичане на немаркирани дървета,
позволителното за сеч се издава след маркирането им и включването им в
карнет-описа на насаждението.
Съобразно чл. 53, ал. 7 от Наредбата, когато след
издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при
санитарна или принудителна сеч, както и за изграждане или промяна на трасетата
на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят
карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на
насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната
агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета
се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране.
Безспорно по делото има изготвен и одобрен на
05.10.2020 г. по надлежния ред технологичен план за обекта, в който са
обозначени извозните пътища –съществуващите такива и проектните. На същата дата
– 05.10.2020 г. е издадено и позволителното за сеч. Безспорно е също, че преди
издаване на позволителното за сеч не е извършено маркиране на дърветата,
включени в одобрения технологичен план и влизащи в проектираните извозни
пътища. За тези дървета не е изготвен и карнет-опис. Предвид изложеното,
процесният случай не може да се подведе под тази правна норма, предвид
цялостното й неизпълнение.
В касационната жалба се излагат доводи за приложимост
на чл. 50, ал. 6, т. 1 от Наредбата, поради което не е било нужно маркирането
на дърветата, попадащи във временните извозни пътища. Разписаните в
нормативната уредба правила обаче не кореспондират с този довод. Сочената в
касационната жалба разпоредба допуска сеченето на немаркирани дървета, при
провеждане на технически сечи с интензивност сто процента върху ограничена
площ. В чл. 36 от Наредбата са посочени техническите сечи, една от които е
изграждане и поддържане на временни горски пътища. Съгласно на чл. 50, ал. 7 от Наредбата, ограничаването на площта в
случаите по ал. 6, т. 1 се извършва чрез маркиране с контролна горска марка в
основата на стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с
отбелязване на височина
От друга страна разпоредбата на чл. 50, ал. 6, т. 1 от
Наредбата не изключва изготвянето и одобряването на технологичен план за
изграждането на нови извозни пътища. Изключението касае единствено маркирането
на дърветата и то само и единствено при изпълнение на разпоредбата на ал. 7, а
именно маркиране с контролна горска марка в основата на стъблата на крайните
дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина
По делото, както бе посочено по-горе, за имота, в
който ще се извърши сечта е одобрен технологичен план. В него не са залегнали
като одобрени извозни пътища прокараните такива на място, за които се
претендира незаконната сеч. Установено е, че за изграждане или промяна на
трасетата на временните извозни пътища не е одобряван нов технологичен план,
както изисква нормата на чл. 53, ал. 7 от Наредбата.
Временните извозни пътища задължително се отбелязват в
технологичния план, като последният е необходим документ съгласно изискванията
на чл. 93а, ал. 5 от ППЗГ. Тази норма установява изграждането на временни
извозни пътища и спускове да се извършва при наличието на технологичен план и
скица, одобрени от директора на държавното горско стопанство или държавното
ловно стопанство, като срокът за изграждане се определя в позволителното за
сеч. Изградените извозни пътища и спускове се закриват с протокол, изготвен от
комисия, включваща представители на държавното горско стопанство или държавното
ловно стопанство. Закриването на извозни пътища и спускове се извършва в
присъствието на ползвателя. Или изводът, който се налага е, че отразяването на
временен извозен път в технологичен план е необходимо условие sine qua non за
разрешение за изграждане на такъв с цел опазване на горските масиви и прилагане
на най-ефективен достъп до временни складове.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 и т. 3
от ЗГ, на която норма се е позовал наказващият орган „Наказва се с глоба от 300
до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях“. От
анализа на нормата е видно, че нарушението следва да е извършено от длъжностно
лице, което следва да отговаря и на изискванията на хипотезата на чл. 211, ал. 2,
т. 1 от ЗГ предвид описаното в обстоятелствената част на постановлението. Обстоятелството,
че касаторът е длъжностно лице не е спорно.
Алтернативно изискване за обективната страна на
състава на нарушението е този особен субект да не е изпълнил задължение, което
му е нормативно вменено или му е вменено с акт, по силата на който на този
особен субект са вменени определени задължения, като именно такова поведение е
описано в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.
Конкретно в НП е вписано, че касаторът в качеството си на лицензиран лесовъд не
е изпълнил вменените му по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му задължения
и контролни правомощия за недопускане на нарушения по ЗГ, в резултат на което в
имота са отсечени немаркирани с КГМ 7 броя дървета.
Ясно е от цитираните по-горе норми, че на лице, което
упражнява лесовъдска практика и което попада в обхвата на субективният състав
на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е вменено от тази разпоредба задължението лично
да следи в това си качество за недопускане на незаконна сеч на дървесина в
имота, за който има издадено позволително за сеч, а именно за отсичане на
немаркирани дървета, включително и в частта на технологичните планове, касаеща
временните извозни пътища, по които добитата въз основа на разрешителното за
сеч дървесина следва да се извози. Посочената норма изисква активно действие и
контрол от страна на съответния лесовъд, който следва да осуети или пресече
именно такова незаконосъобразно ползване на немаркирана дървесина и извозването
й по непредвиден от съответният технологичен план извозен път.
Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като
е бил назначен на четиричасов работен ден, то ако незаконната сеч е извършена
извън работното му време, той не е бил длъжен да упражнява контрол, нито е бил
длъжен да не допуска незаконна сеч. Тези доводи изцяло противоречат на смисъла
и целта на относимите разпоредби на ЗГ и Наредба № 8/05.08.2011 г. Нормата на
чл. 61 от Наредбата не поставя времеви ограничения в рамките на работния ден за
осъществяване на контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за
изпълнение на технологичния план за добив на дървесина, като отговорността на
лицето, на което е издадено позволителното за сеч, е до освидетелстване на
сечището.
Извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както правилно и с подробни
мотиви е приел РС Тетевен, чиито изводи се споделят напълно от настоящия
касационен състав.
С оглед изложеното, касационната жалба е
неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не
са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на
НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора и с оглед своевременно
направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за
присъждане на сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лв., настоящият съдебен състав счита, че следва да бъде уважено, като същото е
в рамките на предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ размер.
По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/17.12.2021
г. на Районен съд - Тетевен, постановено по АНД № 228/2021 г.
ОСЪЖДА В.М.П. с ЕГН ********** ***.
„….“ да заплати на Община Тетевен разноски по делото в размер на 100 (сто)
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: