Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 10.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14253 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 03.08.2018 г. по гр.д. №8242/2016 г. на Софийския
районен съд, 68 състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
срещу Е.Г.М. кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за
следните суми: 6151,94 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „**********бл**********,
с аб. №252984, за периода мес.07.2012 г. - мес.04.2014 г., и сумата от 1377,84
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
забава за периода 31.08.2012 г. - 14.08.2015 г., като ищецът е осъден да
заплати разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е титуляр на вещни
права върху имота. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата
страна Е.Г.М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „МХ Е.” ООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответника за заплащане на доставена
топлинна енергия за периода мес.07.2012 г. - мес.04.2014 г. за имот, находящ се
в гр. София, жк. „**********бл**********, с аб. №252984, и мораторна лихва
върху главниците за периода 31.08.2012 г. - 14.08.2015 г.
В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да докаже и
че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в съответното
количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащането.
Настоящият
съдебен състав намира за установен факта, че за процесния период мес.07.2012 г.
– мес.04.2014 г. страните са били във валидна облигационна връзка, по силата на
която ответникът е доставял на ищеца топлинна енергия. Договорът касае доставка
на топлинна енергия до обект апартамент №17, находящ се в гр. София, жк. „**********, с абонатен №252984, противно на
приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят
по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото
възражение по делото няма данни. Тази възможност за възразяване от
потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка,
обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да
приеме, че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и
възникнала по силата на закона, е договорна облигационна връзка, за която се
прилагат съответно правилата за договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът е
оспорил обстоятелството, че е собственик или ползвател на процесния имот, но
това обстоятелство се установява от представените и неоспорени от страните
постановление от 31.07.2013 г. на ЧСИ за налагане на възбрана, вписано в Служба
по вписванията - София на 05.08.2013 г., списък на етажните собственици, носещ
подписа на ответника и главни отчети от 13.05.2013 г. и 23.05.2014 г., носещи
подписа на ответника в качеството му на абонат за процесния недвижим имот. Представените и
посочени по-горе писмени доказателства сочат на връзка между ответника и
топлоснабдения имот, макар и да се касае за документи със свидетелстващ
характер.
За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в
първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява, че през процесния
период технологичните разходи в АС са отчислявани от доставената в АС топлинна
енергия и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца, ФДР е извършила
дяловото разпределение за процесния имот в съответствие с действащата
нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна уредба при
начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се установява още, че
за периода мес.07.2012 г. - мес.04.2012 г. начислените и дължими от ответника
суми за ТЕ, включително с отчитане на изравнителните сметки, възлизат в общ
размер на 5168,62 лв.
Видно от приетата по делото ССчЕ, която
съдът кредитира напълно, за процесния период мес.07.2012 г. – мес.04.2014 г.
дължимата от ответника сума за топлинна енергия при съобразяване на
изравнителните сметки възлиза на 5168,62 лв., която сума не е заплатена. Вещото
лице сочи още, че общият размер на законната лихва върху сумите на месечните
главници за периода 31.08.2012 г. – 14.08.2015 г. възлиза на сумата от 1120,12
лв.
Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ,
за предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да
претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за
продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената
част, страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна
енергия, възникнала по закон, като за периода мес.07.2012 г. – мес.04.2014 г.
ответникът не е заплатил потребената топлоенергия, цената на която, съгласно
приетите по делото СТЕ и ССчЕ, възлиза на сумата от 5168,62 лв.
Поради
изложеното, съдът приема, че искът е основателен за сумата от 5168,62 лв.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от
5168,62 лв. и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е
изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било
да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от
новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока
по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача.
Поради изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен до размера на сумата от 1120,12 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна
енергия за сумата от 5168,62 лв. и за лихва за забава за сумата от 1120,12 лв.
и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени до
посочените размери. В останалата част, в която исковете са отхвърлени за
разликата над посочените по-горе размери, решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да се отмени и в частта, в която на ответника са присъдени
разноски за разликата над сумата от 116,51 лв. до пълния присъден размер от
707,00 лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК
следва да се присъдят разноски за производство пред СРС, съразмерно с уважената
част от исковете, както следва: в заповедното размер на сумата от 125,78 лв.,
представляваща държавна такса и сумата от 83,52 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и в исковото производство – в размер на сумата
от 125,78 лв., представляваща държавна такса, сумата от 334,08 лв.,
представляваща депозити за вещи лица и сумата от 83,52 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, и разноски за въззивното производство в размер
на сумата от 125,78 лв., представляваща държавна такса и сумата от 83,52 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски
във въззивното производство в размер на сумата от 123,60 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №463915/03.08.2018 г., постановено по гр.д. №8242/2016 г. по описа на СРС, ГО, 68
състав, в
частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, срещу Е.Г.М., ЕГН **********, адрес:
***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
за сумата от 5168,62 лв., представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „**********бл**********,
с аб. №252984, за периода мес.07.2012 г. - мес.04.2014 г., и с правно основание
чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 1120,12 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за забава
за периода 31.08.2012 г. - 14.08.2015 г., и в частта, в която „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, е осъден да заплати на адв.
В.В.Т., адрес: гр. София, бул*********ет.2
НП /вход ул. „Бачо Киро“/, на основание чл.38 ал.1 вр. чл.78 ал.1 ГПК
адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 116,51 лв. до пълния
присъден размер от 707,00 лв., и вместо
него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК, че Е.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 5168,62 лв., ведно със
законната лихва, считано от 20.08.2015 г. до окончателното изплащане,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, жк. „**********бл**********, с аб. №252984, за периода
мес.07.2012 г. - мес.04.2014 г. и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1120,12 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 5168,62 лв. за периода 31.08.2012 г. -
14.08.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №49905/2015 г. по описа на СРС, 68 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.Г.М., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 209,30
лв., представляваща разноски в заповедното производство, сумата от 543,38
лв., представляваща разноски в исковото производство пред СРС и сумата от 209,30
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. В.В.Т., адрес: гр. София, бул*********ет.* НП /вход
ул. „Бачо Киро“/, на основание чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 123,60
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „МХ Е.”
ООД.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.