№ 12581
гр. София, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110132886 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба на „С...” АД против Ц. Д. П., с която са предявени
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
198о, ал. 1 от Закона за водите и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 1 876,94
лв. представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода 02.11.2016 г. до
06.06.2021 г., ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва от 03.12.2016 г. до 06.06.2021 г. в размер на 313,04 лв., в обект, находящ се
в гр. София, ж.к. Гоце Делчев, ул. „....
Ищецът „С...” АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в
посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за
забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Ето защо ищецът
моли съда да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи процесните суми, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2021 г. до
окончателното изплащане, за което била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
59165/2021 г. по описа на СРС, 141 състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Прави възражение за давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
С оглед изложените фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулираният петитум, съдът намира, че главният иск, с който е сезиран е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 198о ЗВ.
За уважаване на предявния иск ищецът следва да установи при условията на пълно
1
доказване следните правопораждащи факти: че ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало облигационно правоотношение между страните, че в процесния период ищецът
е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми, респ. че са налице обстоятелства, обуславящи основание за
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно
срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили
обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за
вземанията.
От приложеното ч.гр.д. № 59165/2021 г. на СРС, 141 състав се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК от
20.10.2021 г. против ответника за следните суми: 1 876,94 лв. за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води, ведно със законна лихва от 15.10.2021 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 03.12.2016 г. до 06.06.2021 г. върху главницата в
размер на 313,04 лв. за обект, находящ се в гр. София, ж.к. Гоце Делчев, ул. „..., клиентски
№ **********. Срещу заповедта е постъпило възражение от длъжника, подадено в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, като след това ищецът е предявил иск по реда на чл. 422 за установяване
на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този
закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са
тези по пречистване и доставка на вода за питейно битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК услуги", това са юридически или физически лица собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи /в редакция- попр., бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр. 41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал.
1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
/собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1
и ал. 3 от Наредбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на
услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
2
местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая общите условия на ответното
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на
ДКЕВР, като посоченото обстоятелство съдът приема за ноторно известен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК
оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.
По делото ответникът Ц. Д. П. не оспорва да е собственик на процесния недвижим
имот: апартамент 5, находящ се в гр. София, ж.к. Гоце Делчев, ул. „.... Заявява, че е сумите
дължими за процесния период са платени, което изявление съдът цени като признание за
това, че между страните налице облигационно правоотношение по повод доставката на ВиК
услуги до процесния имот. Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот
се подкрепя и от представения по делото Нотариален акт № 51, том I, рег. № 3758, дело 52
от 2004 г.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на
водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на имота, находящ се на
посочения по-горе адрес.
От заключенията на приетите в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция
основно и допълнително заключение на комплексна съдебно-счетоводна и техническа
експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден, като в имота са монтирани на
водопроводната инсталация два измервателни уреда – водомер с фабричен № 004088 и
пломба № 1653797 и водомер с фабричен № 006973 и пломба № 1653790. Съгласно
Приемателно- предавателен протокол № 0126012/02.03.2018 г. на сградното водопроводно
отклонение за етажната собственост е монтиран нов общ водомер фабричен № ********** и
пломба № 1773639. Таксуваната вода за исковия период и 963 m3 и общото потребление е 71
m3. Стойността на предоставените за исковия период ВиК услуги за партида с клиентски №
********** е 2790,07 лв. главница по издадените в исковия период фактури. Стойността на
предоставените за исковия период ВиК услуги за партида с клиентски № **********
включва доставка на питейна вода, пречистване и отвеждане на отпадъчни води.
Формираните цени са в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по
наредбите на ДКЕВР. По възражението за погасяване на процесните суми от ответника, от
изслушаната по делото експертиза се установява, че в исковия период от клиента
периодично са извършвани частични плащания по издадените фактури на обща стойност
1155,38 лв. Непогасените задължения по партида с клиентски № ********** са в размер на
2189,98 лв., от които 1876,94 лв. главница и 313,04 лв. мораторна лихва. В таблица 1 на
допълнителното заключение, вещото лице Т. е посочил издадените ежемесечни фактури за
спорния период, с посочени номера, дата на издаване, стойност, консумация на вода, старо
салдо, главница и дата на погасени суми. В таблица 2 от заключението, вещото лице е
показал по кои фактури са извършени съответните плащания. Отразени са датата на
плащане и периодът, който се погасява с него, както и поотделно погасените суми за всяка
от предоставените ВиК услуги. Те включват доставка на питейна вода, пречистване и
отвеждане на отпадъчни води. За спорния период 02.11.2016 г. до 06.06.2021 г. има
извършени 8 плащания на стойност 1155,38 лв., който вещото лице е съобразило и
стойността на непогасени задължения е 1876,94 лв. главница и 313,04 лв. мораторна лихва
Съдът по реда на чл.202 ГПК, цени заключението на комплексната експертиза, тъй
като е изготвено обективно и компетентно от специалист, притежаващ необходимите
специални знания. Въз основа на заключението съдът приема, че в собствения на ответника
имот са ползвани ВиК услуги, доколкото показанията на намиращите се в имота водомери
3
са отчитани. Ответникът твърди да е погасявал задължения към ищеца, но от счетоводната
част на заключението се установява, че плащанията не са за процесния период. Такова е и
становището на ищеца в депозираната по делото Молба вх.№ 151469/20.07.2022 г. Когато
искът е установен по основание, но не са налице достатъчно данни относно неговия размер
съгласно чл. 162 ГПК съдът следва да вземе предвид заключението на вещо лице, доколкото
искът не може да бъде отхвърлен само защото ищецът не е представил доказателства
относно неговия размер. За установяване на същия е заявено доказателствено искане за
изслушване на заключение на съдебна експертиза, с оглед което и това е редът за
установяване на претенцията по размер.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. В случая
приложима е тригодишната давност, доколкото задълженията за заплащане цената на
предоставените ВиК услуги представляват "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД (ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС), тъй като се
характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Следователно
и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за
цената на ВиК услуги се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в отношенията между страните общи условия към
договора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК в
30-дневен срок, след датата на фактуриране. Подаването на исковата молба прекъсва
течението на давностния срок. Исковата молба се счита подадена на основание чл.422, ал.1
ГПК на 15.10.2021 г., така че вземанията извън погасителната давност са тези, чиято
изискуемост е настъпила след 15.10.2019 г. /чл. 114, ал.1 ЗЗД/., респ. погасено по давност са
вземанията за периода 02.11.2016 г. – м.09.2019 г. включително, в размер на 1325.81 лв.,
видно от изслушаната по делото комплексна СТСчЕ. Необхванати от погасителна давност са
вземанията на ищеца за предоставени услуги за периода 01.10.2019 г. – 06.06.2021 г.
Съгласно заключението на комплексната експертиза в техническата му част дължимата
стойност на услугите за посочения период възлиза на сумата от 551,13 лева, за която
предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер следва да
се отхвърли, поради погасяването на вземането по давност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на претенцията за мораторна лихва се предпоставя от наличието на
главен дълг и изпадане на длъжника в забава. Предвид изводите, до които съдът достигна по
отношение на иска за главница, то основателен е и искът за заплащане на лихва за забава,
доколкото падежът на задължението по всяка фактура е установен в приложимите към
договора общи условия – чл. 31, ал. 2 – падежът на съответното месечно вземане настъпва с
изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на всяка фактура. Погасяването по
давност на вземанията по фактури, издадени до м.09.2019 г. /последната фактура, вземането
по която е погасено е от 04.06.2019 г., видно от таблицата по основното заключение на
експертизата/, е довело и до погасяване на акцесорните вземания за лихва за забава върху
същите. Поради което искът за мораторна лихва за забава следва да се уважи за сумата от
88,95 лв. и за периода 04.11.2019 г. – 06.06.2021 г., определен от съда по реда на чл.162 ГПК
чрез използване на лихвен калкулатор и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 313,04 лв. и за периода 03.12.2016 г. – 03.11.2019 г., като погасен по давно.
По разноските.
4
С оглед изхода от спора, право на присъждане на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК се следват разноски за държавна такса
81,28 лв., депозит за възнаграждения на вещото лице в размер на 350 лева и юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда в размер на сумата от 100 лева/. Съобразно уважената
част от исковете следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 155,28 лева от общо
сторени разноски в размер на сумата от 531,28 лева. За заповедното производство
следващите се на ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение са в
размер на сумата от 27,41 лева от разноски по заповедта за изпълнение в размер на сумата
от 93,80 лева. Ответникът претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство в размер на сумата от 600 лева и
150 лева депозит за експертиза. С исковата молба ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК. Предвид изслушаните по делото две заключения на допуснатата комплексна
експертиза и приключването на делото в три открити съдебни заседания, съдът приема
възражението на ищеца срещу разноските на насрещната страна за неоснователно, а
съобразно изхода от спора на ответника следва да се присъди сумата от 530,79 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„С...“ АД, ЕИК ..., с адрес на управление: гр. София, бул. „..., срещу Ц. Д. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. Гоце Делчев, ул. ..., иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, вр. чл. 203 ЗВ, че Ц. Д. П. дължи на „С...“ АД сумата от 551,13
лева, представляваща стойност на предоставени в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Гоце
Делчев, ул. „..., ап.5, ВиК услуги в периода 01.10.2019 г. – 06.06.2021 г., ведно със законната
лихва от 15.10.2021 г. до плащането, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 88,95 лева,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за ВиК услуги за периода
04.11.2019 г. – 06.06.2021 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59165/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 – ви
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до пълния предявен размер от 1876,94 лв. и за
периода 02.11.2016 г. – м.09.2019 г. и иска за мораторна лихва за забава до пълния предявен
размер от 313,04 лв. и за периода 03.12.2016 г. – 03.11.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Ц. Д. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. Гоце Делчев, ул. ..., да заплати на „С...“ АД, ЕИК ..., с адрес
на управление: гр. София, бул."Цар Борис III" № 159, ет. 3, сумата от 155,28 лева – разноски
за исковото производство, както и сумата от 27,41 лева – разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК „С...” АД, ЕИК..., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „..., да заплати на Ц. Д. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж.к. Гоце Делчев, ул. ..., сумата от 530,79 лв., разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6