Р Е Ш
Е Н И Е № 174
гр.Враца, 30.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 01.10.2019 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Веселка Николова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №74 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба с вх. №3845/24.04.2019г,
депозирана от “Топлофикация — Враца” ЕАД гр. Враца с ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. Враца, ул.***, представлявано от Изпълнителния директор Р.И.М.
чрез процесуалния представител ю.к. В.Д.Н., с искане да се признае за
установено, че ответникът Многопрофилна болница за активно лечение „ Христо
Ботев” АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, представлявано от
Изпълнителния директор Е.Г.Л., дължи на ищеца сумата от 71 794.90лв.,
представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2018г. до 31.12.2018г. вкл., сумата от 677.03 лв. представляваща
размера на обезщетението за забавено плащане съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано
от падежа на задължението до датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение за периода 01.01.2019г. до 26.02.2019г. вкл., ведно
със законната лихва върху главницата от 71 794.90лв. от датата на предявяване
на заявлението до окончателното й изплащане. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното производство и в производството пред
настоящата инстанция, включително и заплащане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 450
лв.
Ответникът чрез процесуалния си
представител е оспорил изцяло исковите претенци.
Правното
основание на предявените обективно съединени искове е по чл.422 ГПК във вр. с
чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По делото са събрани писмени
доказателства. Назначена е изслушана специализирана съдебно счетоводна и
техническа експертиза и е приложено ч.гр.д.
ч.гр.д. № 804/2019г. V гр. състав Районен съд гр. Враца.
В
исковата молба се твърди, че за периода от
01.11.2018г. до 31.12.2018г. ответното дружество дължи на ищцовото дружество по
Ф-ра № **********/30.11.2018г. и Ф-ра № **********/31.12.2018г. сумата от 71
794.90 лв., представляваща незаплатени суми: за отопление и битово горещо
водоснабдяване в обект Многопрофилна болница за активно лечение „ Христо Ботев”
с адрес: гр. Враца, ул. **.
Със
заявление на основание чл. 410 ГПК поискали да бъде издадена заповед за
изпълнение за горепосочените суми, като в хода на производството по ч.гр.д. №
804/2019г. V гр. състав Районен съд гр. Враца, длъжникът в законоустановения
срок възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение.
Въпреки
многократно отправяните покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията,
същото не е сторено до момента, което дава основание на ищеца да предяви
претенциите си по съдебен път като претендира:
Заплащане
на сумата от общо 71 794.90 лв., която представлява размера на стойността на
консумираната и незаплатена топлинна енергия по Ф № **********/30.11.2018г.
частично незаплатена сума в размер на 18 409.05лв. и по Ф №
**********/31.12.2018г. изцяло незаплатена сума в размер на 53 385.85лв.;
Претендира
и заплащане на сумата от 677.03 лв., която представлява размера на
обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на месечното задължение до
датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
периода 01.01. 2019г. до 26.02.2019г.
С
гореизложеното обосновава правния интерес на основание чл. 422 ГПК да предяви
настоящия иск да се приеме за установено, че МБАЛ „ Христо Ботев” АД гр. Враца
дължи на Топлофикация - Враца ЕАД гр. Враца сумата от 71 794.90лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода
01.11.2018г. до 31.12.2018г. вкл., сумата от 677.03 лв. представляваща размера
на обезщетението за забавено плащане съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от
падежа на задължението до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение за периода 01.01.2019г. до 26.02.2019г. вкл., ведно със
законната лихва върху главницата от 71 794.90лв. от 05.03.2019г /датата на
предявяване на заявлението/ до окончателното й изплащане .
С
депозирания отговор се излага становище,
че предявените искове са процесуално допустими, но по същество неоснователни.
Оспорва изцяло по основание и по размер
предявените искове, с които се иска да се установи, че лечебно заведение дължи
посочените суми.
Оспорва
всички твърдения, изложени в исковата молба, относно обстоятелствата, свързани
с претендиране на посочените суми. Оспорва твърденията за наличието на
предпоставки за ангажиране на отговорността на дружеството и размера на
претендираниите суми. Оспорва основанието и интереса на ищеца от предявяване на
настоящите искове, вкл. по съдебен ред. Оспорва основателността на акцесорните
искове за присъждане на лихва за забава, предвид аргументите, изложени относно
главния иск.
Не
оспорва обстоятелството, че въз основа на Заявление по чл. 410 от ГПК, подадено
от ищеца, в Районен съд - гр. Враца, е образувано ч. гр. д. № 804/2019 г., по
което съответно е издадена Заповед за изпълнение за посочената в исковата молба
сума. Не оспорва и обстоятелството, че в законоустановеният 14 - дневен срок,
след връчване на издадената заповед за изпълнение, лечебното заведение е подало
възражение срещу същата. Не оспорва и факта, че „МБАЛ - Христо Ботев” АД-
гр.Враца е в договорни отношения с „Топлофикация- Враца” АД, съгласно Договор
за възлагане на обществена поръчка № И- 01/01.02.2018г.
В
отговора се твърди, че ищецът не е представил доказателства за изпълнение на
задълженията си по конкретния договор. Представените фактури не представляват
основание за изпълнение на възложените дейности, поради което оспорва изцяло
изложените доводи в исковата молба относно наличието на предпоставките за
приемане за установено, че Многопрофилна болница за активно лечение „ Христо
Ботев” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Враца, ул. ***, представлявано от Изпълнителния директор Е.Г.Л. дължи заплащане
на претендиралите суми. Твърди се, че ищецът не е изпълнил задълженията си по
сключения договор, поради което липсва основание за претендиране на процесиите
суми.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначално
предявената искова молба. С тази молба
ищеът потвърждава обстоятелството, че ищцовото и ответното дружества са в
облигационни отношения по силата на Договор за възлагане на обществена поръчка №1/2018г
Депозиран
е и отговор на допълнителната искова молба, с която се поддържат изразените в
отговора становища.
От
представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
От представените ОБЩИ УСЛОВИЯ на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация
Враца” ЕАД на потребители в град Враца се установява, че съгласно чл. 71 тези Общи
условия се прилагат и за продажба на топлинна енергия за потребителите,
извършващи стопанска дейност или упражняващи свободна професия или са
организации на бюджетна издръжка в СЕС. Общите условия влизат в сила след
сключване на писмен договор между продавача и купувача и са неразделна част от
него. По делото са представени следните 2бр фактури: Ф-ра №
**********/30.11.2018г на стойност 28 409,05лева и Ф-ра №
**********/31.12.2018г за сумата от 53 385,85лв. Задълженията по двете фактури
възлизат на сумата от 81 794.90 лв. За задълженията по горепосочените фактури,
но в размер на 71 794.90 лв, ищецът на 05.03.2019г е
депозирал заявление пред РС Враца за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. № 804/2019г. на
Районен съд гр. Враца, по което е издадена Заповед №537 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 07.03.2019г. На 15. 03.2019г заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който на 26.03.2019г е депозирал възражение
по чл.414 ГПК. С разпореждане №2357 от
27.03.2019г заповедният съд е указал на ищеца, че може в едномесечен срок да
предяви иск за установяване на вземанията си по оспорената Заповед за
изпълнение. Съобщението е получено на 28.03.2019г от заявителя, който на
24.04.2019г /в срока по чл.415 ал.1 ГПК/ е депозирал настоящия иск. С исковата
молба е представено и Потвърждение от
08.01.2019г за задължения с приложен
списък на фактури към него.
Потвърждението е подписано от представител на ответника. В същото е отразено,
че общото вземание на “Топлофикация — Враца’’ ЕАД гр. Враца с ЕИК *** от Многопрофилна болница за активно лечение „Христо Ботев” АД
с ЕИК *** е в размер на 250 950,47
лева, което е формирано от стойността на
15 бр. фактури сред които и процесните 2бр.
По
делото е изслушана специализирана съдебно счетоводна и техническа експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и се приема от съда като обективно и
компетентно.
Вещото
лице е посочило, че при изготвяне на експертизата е използвало приложените по
делото доказателства, Справка от “Топлофикация-Враца” ЕАД отдел “Инкасо” и
“Топлинно счетоводство“ за извършени отчети на топлинна енергия в абонатни
станции в сградата на МБАЛ „Хр.Ботев“ АС № 74 и № 500 - болница стационари и
нов корпус, АС № 73-Болница, АС № 288- хемодиализа . След извършени проверки по
изготвените отчети в абонатните станции и отразени показания на топломерите в
изготвените отчетни протоколи, събрана информация от счетоводните регистри на
двете дружества и извършени изчисления, вещото лице установило, че в процесния период за доставените по договора
количества топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване от
страна на ищеца са издадени следните фактури:
Ф-ра
№ **********/30.11.2018г на стойност 28 409,05лева, с включен ДДС с падеж на
31.12.2018г;
Ф-ра
№ **********/31.12.2018г за сумата от 53 385,85лв. с включен ДДС с падеж 31.01.2019г.;
По
издадената Ф-ра № **********/30.11.2018г на стойност 28 409,05лева
’’Топлофикация-Враца” ЕАД е извършила прихващане на стойност 10 000.00лева чрез
НЗОК от дължими вземания на МБАЛ „Хр.Ботев“ АД гр.Враца и неплатения остатък
към датата на изготвяне на заключението е 18 409,05лева. По Ф-ра №
**********/31.12.2018г към датата на заключението няма извършвани плащания.
Вещото
лице е посочило още, че е спазена действащата нормативна уредба за отчитане и
начисляване на топлинна енергия за отопление и за БГВ. Отчетената топлинна
енергия е остойностена по цената, утвърдена от КЕВР за 1 MWh топлинна енергия за
Топлофикация Враца за м. ноември и декември 2018 година.
В
„Топлофикация Враца“ ЕАД не са открити подавани възражения от МБАЛ „Хр.Ботев“
по отчетената топлинна енергия и издадени фактури № **********/30.11.2018г. и №
**********/31.12.2018г. за отчетена потребена топлинна енергия за м. 11 и
м.12.2018г.
Данъчен
кредит по издадените фактури не е ползван, тъй като МБАЛ „Христо Ботев“ не е
регистрирана по закона за ДДС.
Издадените
фактури са отразени в счетоводните регистри на „Топлофикация Враца“ ЕАД и МБАЛ
„Хр.Ботев“ съгласно изискванията на Закона за счетоводство.
Обезщетението за забавено плащане за периода
конкретизиран в исковата молба 01.01.2019 до 26.02.2019г. по издадените фактури
е на обща стойност 676,10 лева.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Страните
не спорят относно съществуването на договорно правоотношение (сключен договор
за продажба на топлинна енергия, при общи условия - Договор за възлагане на обществена поръчка № И-
01/2018г., сключен на 01.02.2018г. между МБАЛ ’’Христо
Ботев” АД като възложител, от една страна и ’’Топлофикация-Враца” ЕАД като
изпълнител), а само относно изложените в исковата молба обстоятелства, свързани
с претендираните суми и твърденията за
наличието на предпоставки за ангажиране
на отговорността на ответника относно стойността
на процесните фактури. С изготвения доклад по делото е прието за безспорно
също, че въз основа на Заявление по чл.
410 от ГПК, подадено от ищеца, в Районен съд - гр. Враца, е образувано ч. гр.
д. № 804/2019 г., по което съответно е издадена Заповед за изпълнение за
посочените в исковата молба суми, като в законоустановеният 14 - дневен срок,
след връчване на издадената заповед за изпълнение, лечебното заведение е подало
възражение срещу същата.
Исковата
молба е подадена в преклузивния срок, визиран в закона-видно от
приложеното ч.гр.д. № 804/2019г. по
описа на РС-Враца,съобщенията за подадено възражение срещу издадената заповед
за изпълнение са връчени на ищеца на 28.03.2019
год.,а исковата молба е входирана във ВрОС на 24.04.2019 год.
Правният
интерес е обоснован от вида на търсената защита.Искът,предявен по реда на
чл.422,ал.1 ГПК,е прогласено с правна норма средство за защита на признато в
заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани
предпоставки.
Налице
е и процесуална легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна
против надлежна страна.
По
делото с исковата молба са приложени и не са оспорени - както като съдържание,
така и относно тяхната приложимост към конкретните, процесните правоотношения,
Общи условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия и 2бр.
фактури.
Съгласно
заключението на приетата по делото специализирана съдебно - счетоводна и
техническа експертиза, дължимите от ответника суми за неизплатена консумирана
топлоенергия са в общ размер на от 71 794.90 лв. ( по Ф-ра № **********/30.11.2018г
за сумата от 18 409,05лева и по Ф-ра
№ **********/31.12.2018г на стойност 28 409,05лева). Съгласно
изготвените отчетни протоколи на абонатните станции на ответното дружество и
отразените в тях показания на топломерите, същото е изразходвало топлинна
енергия , която е фактурирана в горепосочените фактури. Съгласно чл.32, ал.З от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
’Топлофикация-Враца” ЕАД, купувачите имат право да предявяват възражения до
продавача, за начислената сума за топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.32, ал.5 от Общите
условия, в случай че възраженията на купувача по ал.З са основателни,
начислените суми се преизчисляват, за което продавачът издава дебитно или
кредитно известие.
При
годишната инвентаризация на дружествата ответното дружество е потвърдило
задължения към ищеца към 31.12.2018г. в размер на 250 950,47лв., което е формирано от
стойността на 15 бр. фактури сред които
и процесните 2бр.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че ищецът е изпълнил задълженията си за доставка
на топлинна енергия в процесния период. Фактурите са издадени въз основа на
отчетеното потребления на топлинна енергия, отразено в констативните протоколи. Спазена е
действащата нормативна уредба за отчитане и начисляване на топлинна енергия за
отопление и за БГВ. Отчетената топлинна енергия е остойностена по цена,
утвърдена от КЕВР за 1 MWh топлинна енергия за Топлофикация Враца за м. ноември
и декември 2018 година. За процесния период от време ответникът не е депозирал
жалби и възражения до ищеца относно начисляваните суми за топлинна енергия от
търговеца, извършил дяловото разпределение.
Съгласно
заключението на вещото лице ответникът не е заплатил изцяло стойността на
доставената топлинна енергия по ф-ра № **********/31.12.2018г. и частично по Ф-ра
№ **********/30.11.2018г.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че ищецът е доказал при условията на
главно и пълно доказване съществуването на претендираното вземане за главница.
Основателен
и частично доказан по размер е
предявения иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно чл.32,
ал.6 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, при неизпълнение в срок на задълженията /30-дневен срок/, купувачите
заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, до момента на заплащане на топлинната енергия. Съгласно заключението
на вещото лице общо дължимата лихва за забава от датата на падежа на всяка една
фактура до посочената в исковата молба дата 26.02.2019г е в размер на 676,10лева.
С
оглед гореизложеното, искът за установяване съществуване на вземането на
кредитора предявено по реда на чл.410 ГПК, по отношение на ответника длъжник,
се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен относно главницата и до
размера на сумата 676,10лева-лихва за забавено плащане за периода от 01.01.2019
г. до 26.02.2019г
По отношение на разноските
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В случая
предвид факта, че установителния иск е основателен и доказан по размер над
99,99%, то разноските в заповедното производства за установените вземания
следва да бъдат възложени на длъжника по заповедта.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се следват и направените в настоящото производство деловодни
разноски. Ищецът претендира заплащане на съдебни разноски от 2 299,44,10лева,
от които 1 449,44лева - платена държавна такса, 400лева възнаграждение на
вещото лице и 450,00лева - юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по делото. За претендираните разноски представя
списък по чл.80 ГПК. На основание чл.78 ал.8 ГПК в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В случая юрисконсултското възнаграждение
определено по реда на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ,
бр. 8 от 2017 г.) във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с
чл. 25 ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на
450лева.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Многопрофилна болница за активно лечение „ Христо
Ботев” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, ДЪЛЖИ на “Топлофикация — Враца’’ ЕАД
гр. Враца с ЕИК ***, сумата от 71
794.90лв./ седемдесет и една хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и
деветдесет ст./, представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2018г. до 31.12.2018г. вкл., сумата от 676,10лв. / шестстотин седемдесет
и шест лева и десет ст./, представляваща размера на обезщетението за забавено
плащане съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, считано от падежа на задължението до 26.02.2019г за периода
01.01.2019г. до 26.02.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от 71 794.90лв., считано от 05.03.2019г /датата на предявяване на заявлението/ до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 804/2019г. V гр. състав Районен съд гр. Враца
ОТХВЪРЛЯ иска за забавено
плащане за периода от 01.01.2019 г. до 26.02.2019 г.над сумата от 676,10лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА Многопрофилна
болница за активно лечение „ Христо Ботев” АД с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация — Враца’’ ЕАД гр. Враца с ЕИК ***, сумата от 1 449,44лв. /хиляда четиристотин
четиридесет и девет лева и четиридесет и четири ст./ - разноски за държавна
такса по заповедното производство, сумата
от 100 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, сумата от 1 849,42лв.
/хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и четиридесет и две ст./,
представляваща разноски съразмерно с уважената част от исковете
по
настоящото дело (за внесени държавна такса от 1449,44лева и депозит за вещо
лице от 400лева), както и сумата от
450,00лв. / четиристотин и петдесет
лева/ юрисконсулско възнагражение за процесуално представителство и защита
по настоящото дело.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: