№ 84
гр. Харманли, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20235630200210 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от Я. Х. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Харманли, **** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №
7017538/27.01.2023г., издаден от ОДМВР - Хасково, с който на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 100,00 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В подадената жалба се релевират оплаквания, че атакуваният
електронен фиш е незаконосъобразен, необоснован и постановен при наличие
на съществени процесуални нарушения, поради което жалбоподателят моли
да се отмени изцяло атакувания електронен фиш.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е депозирано
подробно становище от пълномощника на жалбоподателя адв. Д. А., с което
оспорва разпоредбите посочените в електронния фиш за нарушени и
коментира всяко едно доказателство в представената преписка от
Административно наказващия орган. Претендира разноски.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище
по жалбата.
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, тъй като електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 20.03.2023г., като въззивната жалба е депозирана на
27.03.2023г. и е в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП от лице, легитимирано да
атакува издадения електронен фиш. С оглед на това жалбата е породила
присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ
съда) ефект.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.01.2023 г. в 16:46 часа в гр. Харманли, по бул. „България“ до
бившия завод за релета в посока на заснемането от гр. Любимец към гр.
Хасково при ограничение за населено място от 50 км./ч е било извършено
засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство №
ARH-CAM –S1 с номер 120CD43, на МПС « Ауди КУ 5» с регистрационен
номер СТ 2626 РТ. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи
със скорост от 66 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, и при
приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача -63 км/ч, т.е. с 13 км/ч
превишена стойност на скоростта. Нарушението е извършено повторно в
едногодишния период от влизане в сила на ЕФ № К/5346176. Установено е,
че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя Я. Х. Г..
За това деяние и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1,
т.2 от ЗДвП на жалбоподателя Я. Х. Г. е бил издаден Електронен фиш серия
К № 7017538, с който му било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с
№271р3562/05.02.2023г. с посочена дата на използване 27.01.2023г. с място на
използване в гр.Харманли, по бул. „България“ до бившия завод за релета
посока на движение от гр.Любимец към гр. Хасково, при общо ограничение
на скоростта - 50 км/ч, режим на измерване стационарен, начало на работа –
14.00 часа, край на работа – 17.00 часа.
Наличен по делото е и снимков материал на горепосоченото АТСС,
както и протокол от проверка №85-СГ-ИСИС/29.06.2022г. за преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1, Заповед №8121з-172/29.02.2016г. на
Министъра на МВР, Справка от АИС „АНД“ на ОДМВР Хасково, РУ
Харманли за ел.фиш К/7017538, платежно нареждане образец с основание за
заплащане на ел.фиш Серия № 7017538/27.01.2023г., снимка №
2
120CD43/0016872 на лекия автомобил, данни за първоначална регистрация на
МПС с рег. №СТ 2626РТ и справка за нарушител/водач.
От снимка № 120CD43/0016872 на лекия автомобил от техническо
средство ARH-CAM-S1 120CD43 се установява, че измерената скорост на
движение на процесния лек автомобил «Ауди Ку 5» с регистрационен номер
СТ 2626РТ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство ARH-CAM-S1 120CD43, като
установена стойност на скоростта е 63 km/h, а превишената стойност на
скоростта е 13 km/h. при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача.
Представен по делото е влязъл в сила ел.фиш ЕФ № К/5346176, въз
основа на който е квалифицирано деянието като повторно.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8
от ЗДвП видно от датата на депозирането й пред административно-
наказващия орган, от легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с пълномощно,
приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд- Харманли. Ето
защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ –
аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал.
1 от ЗАНН) ефект.
Видно от събраните по делото доказателства, извършването на
процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) тип ARH
CAM S1, № 120CD43, което безспорно представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП се определя, че "aвтоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
3
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните
работи е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г.), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол
на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС,
като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез
използване на автоматизирана информационна система.
В следствие анализа на посочените нормативни разпоредби се налага
извод, че към процесния момент на нарушението на правилата за движение
по пътищата е било изцяло допустимо по закон такива нарушения да се
установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш, не само при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани
технически средства и системи за контрол.
Нормативно регламентираните изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и
изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.), отговарят на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на "техническите средства" преди
изменението на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ. бр. 19 от 2015 г. Отчитайки
настъпилата законова промяна през 2015 г., настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да
бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно АТСС,
при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.
Оспореният пред районния съд електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити, съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Електронният фиш се
отличава, както от административните актове по смисъла на АПК, така и от
актовете за установяване на административно нарушение по смисъла на
ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189, ал. 4
изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен
фиш и наказателно постановление не може да има, нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им. В
4
случая, изискуемите реквизити (съгласно приложимата редакция на
разпоредбата) са налице, като процесният фиш съдържа данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й
заплащане. С оглед горното, безспорно са налице всички изискуеми елементи
от съдържанието на ЕФ.
В случая се установява, че контролните органи изпълняват и
изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. – контролът да
се осъществява с АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Към дата на нарушението
мобилното средство за контрол е преминало задължителна техническа
проверка, видно от приложения Протокол за проверка № 85-СГ-
ИСИС/29.06.2022г. в който е обективирано заключението, че АТС, с което е
установено нарушението на правилата за движение, съответства на одобрения
тип средство за измерване. Следователно, към датата на посоченото в
Електронния фиш нарушение, процесната система за видеоконтрол,
измерваща скоростта на движение на м. п. с., е била годно за експлоатация,
следователно нарушението е заснето с годно и технически изправно средство
за измерване.
Най-същественото за спора е, че в преписката се съдържа и
задължителният протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система, за дата на използване 27.01.2023 г. (задължително
изискване на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.), на която дата е
извършено и коментираното нарушение от страна на въззивника.
Използваното АТС законосъобразно е приведено в работен режим на
твърдяното място и време, поради което административнонаказателната
отговорност на касационния жалбоподател е законосъобразно ангажирана по
коментирания специален правов ред.
Няма нарушение и на изискването за съставянето на протокола за
използване на АТСС, тъй като същият е приет като доказателство, неоспорен
от жалбоподателя, като от същия се установява, че е съставен в деня на
използването на съответното АТСС- 27.01.2023 г. Данните от него, ведно със
статичните изображения/видеозаписи са били свалени от служител на РУ
Харманли на 27.01.2023г., което е удостоверено с подписа на контролния
орган в качеството му на "проверил" същия. Този протокол се цени като
годно доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му
фактически обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от
записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.
5
Относно наведените възражения от жалбоподателя за липса на
реквизит в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. касаеща непосочване на номер на първото и последното статично
изображение/видеозапис, настоящият състав намира, че в случая макар и да
представлява процесуално нарушение, то същото не е от категорията на
абсолютните такива съгласно ТР №2/2022г на ОСНК на ВКС, което не е
загубило своето значение. Това е така, тъй като в протокола са посочени
часовете за начало и край на работа на АТСС, и от същия може да се
установи надлежно дали АТСС, с което е заснето процесното м. п. с. е
използвано именно в този интервал. Видно от статичното изображение на м.
п. с. са отразени, дата и час на заснемане, както и скоростта на движение,
приложено по делото, същото е заснето именно в посочения в протокола
времеви интервал. На следващо място липсата на отразени номер на първо
статично изображение и номер на последно статично изображение в
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или системи
по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не отрича наличието на
представената снимка към ел. фиш, която е датирана и има номер, вкл. в
която е отразен номера на средството за измерване с фабричен номер –
120CD43. Тук следва да бъде отбелязано, че приложения снимков материал не
е оспорен със заявено доказателствено искане от жалбоподателя. В писмената
защита е посочено, че отсъствието на попълнени първо и последно статично
изображение води до нищожност и недействителност на действията на
контролните органи и издаденият въз основа на тях електронен фиш. В тази
връзка в реда на изложеното – протоколът съдържа данни за начало и край на
работа /14. 00 до 17. 00/, в който период е осъществено заснемането – 16 : 46ч.
Тоест, единствено отсъствието на номера на първо и последно статично
изображение, в конкретиката на фактите – не разколебава и не опровергава
доказателствената сила както на протокола, така и на снимковия материал
/арг. от чл. 189, ал. 15 ЗДв/. Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство е официалният документ и служи за доказване на факти
от предмета на доказване, като е допустимо доказване с всички допустими
процесуални способи. Преценката за същественост на отсъстващи реквизити
от протокола следва да се основава на съпоставка с всички останали
попълнени реквизити, както и с останалите писмени доказателства от
преписката.
Следователно този пропуск при попълване на протокола не води до
невъзможност за надлежна проверка относно действително генерирания
снимков материал във времевия интервал, посочен в протокола, съответно
представената по делото снимка може да бъде съотнесена към установеното с
процесния ЕФ нарушение. Тези изводи на съда се подкрепят и от съдебната
практика Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
184/2022 г., Решение № 512 от 3.09.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
450/2020 г. Решение № 320 от 17.05.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
184/2022 г.; Решение № 2322 от 15.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2774/2019 г. на
6
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2166 от
30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2108/2019 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив и Решение № 1036/19.06.2020 по к. адм. н. д. № 1090/2020 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Посоченото решение от въззивника КАНД № 1286/2019г. на АС –
Хасково е неотносимо към фактите по спора по настоящото дело.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът
счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП , тъй като на 27.01.2023г. в 16.46 часа в
гр.Харманли по бул. „България“ до завода за бившите релета в посока от
гр.Любимец към гр.Хасково при ограничение за населено място от 50 км./ч
е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано
техническо средство ARH-CAM-S1 120CD43, МПС « Ауди КУ 5»
регистрационен номер СТ 2626 РТ. Техническото средство отчело, че
автомобилът се движи със скорост от 66 км/ч при разрешена максимална
скорост от 50 км/ч. При приспаднат толеранс от 3км/ч в полза на водача,
скоростта е с 13 км/ч превишена стойност на скоростта.
От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен
номер, се установява, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен
номер е лек по своя вид и същият е регистриран като собственост на „Порше
Лизинг БГ" ЕООД – клон Стара Загора и като собственик е вписан също Я. Х.
Г.. За процесното нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на Я.
Х. Г. в качеството му на собственик на МПС -то. В тази връзка следва да се
посочи, че по делото е приета, неоспорена от страните справка за собственици
на МПС, и не са налице данни МПС –то марка « Ауди КУ 5» с
регистрационен номер СТ 2626 РТ да е било управлявано от друго лице,
различно от Я. Х. Г., собственик. От страна на жалбоподателя не са въведени
данни да е спазил процедурата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП – при изрично указана
такава възможност в самия ел. фиш. В този смисъл безспорно установено е,
че процесният автомобил, управляван от жалбоподателя Я. Г. е бил в
нарушение, като е превишил с 13 км. /ч. разрешената скорост от 50 км/ч ,
въведена при общо ограничение за населено място.
Неоснователно се явява възражението на процесуалния представител
на жалбоподателя за липса на данни обосноваващи квалифицирация признак
„повторност“, напротив прието и неоспорено от жалбоподателя доказателство
по делото е ел.фиш серия К №5346176, с отбелязване за влизане в сила на
14.02.2022г.
С атакувания електронния фиш е наложено наказание "Глоба" в
размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от
ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Така за
налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в
7
съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва бланкета (в случай на превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място от 11 до 20 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП ); описание от фактическа страна, че нарушението е извършено
повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е
извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който
определя тази квалификация, като за датата на влизането му в сила е прието
писмено доказателство,неоспорено от жалбоподателя, което в процесния
случай е сторено. Това е така, тъй като по делото е приет като писмено
доказателство, неоспорено от жалбоподателя ел.фиш серия К №5346176, с
отбелязване за влизане в сила на 14.02.2022г., а инкриминираното деяние е
извършено на 27.01.2023г. Тоест са налице предпоставките на § 6, т. ЗЗ от ДР
на ЗДвП, според който текст повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Предвид изложеното, наказващият орган е доказал, че Я. Х. Г. е
извършил процесното деяние по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при условията на
повторност по смисъла на § 6, т. ЗЗ от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се
ангажира административнонаказателната му отговорност за деяние,
извършено "повторно".
Неоснователни са възраженията, че от представения снимков
материал не се установявало разположението на АТСС, тъй като по делото с
административнонаказателната преписка е представена и приета като
доказателство по делото снимка с посочена локация, което сочи, че
визираните географски координати определят именно тази точка от земната
повърхност. От доказателствената съвкупност по делото безспорно се
доказва, че участъка от пътя, където е било извършено процесното нарушение
попада в границите на населеното място – гр.Харманли, по бул.“България“. В
този аспект описанието на мястото на нарушението е посочено конкретно и
ясно от гледна точка императивното изискване за означаването му в
съдържанието на ел.фиш, за установяване и доказване на действащия
скоростен режим в съответния пътен участък, и не се нарушава правото на
защита на жалбоподателя.
В заключение, настоящия съдебен състав приема, че
доказателствената съвкупност удостоверява с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на обективната действителност, а оттук - че
8
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на максимално
допустимата стойност на скорост, която за населено място е 50 км/ч.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят Я. Х. Г. е субект на
установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за
него, съгласно чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила,
с който е извършеното нарушението, като същият не е упражнил
възможността в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е
ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
от доказателствената съвкупност безспорно се установява, че на посочените
дата и място жалбоподателя Я. Х. Г. е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно
АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване
на номера и комуникации, тип ARH-CAM-S1 120CD43, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4,вр.
чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
В тази връзка и по отношение административното наказване,
настоящия съдебен състав счита, че АНО законосъобразно е квалифицирал и
приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП, предвиждаща наказание за повторно извършено нарушение по чл. 182,
ал. 1 от ЗДвП. Наложеното наказание е прецизирано съобразно правилата на
ЗАНН и НПК, като е направена и необходимата привръзка със съответната
хипотеза от основния състав на нарушението, а именно с тази на чл. 182, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 4 във вр. ал. 1 от ЗДвП, а именно двоен
размер на предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана
в зависимост от стойността на превишението на скоростта, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 2 / в обхвата на нарушението, извършено от
жалбоподателя. В случая скоростта е превишена с 13км/ч. стойност, получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение, поради което за нарушението е приложима санкцията
по т. 2 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на
разрешената максимална скорост от 11 до 20 км/ч. наказание, определено в
абсолютен размер – глоба 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е.
100 лева, каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 4 от
9
същия закон.
По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и правилно.
По разноските:
Предвид изхода на делото – потвърждаване на ЕФ, претендираните
от страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски за
възнаграждение са неоснователни.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5,
вр. ал. 9 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К
№ 7017538 издаден от ОД на МВР – Хасково, с който на Я. Х. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Харманли, **** на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК,
чрез РС гр. Харманли пред Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
10