Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 498 14.12.2022 год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Стефка Христова като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№714 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от АПК, във вр. с чл.172, ал. 4 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба от Д.Д.Д. ***, чрез пълномощника му адвокат М.М. против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0306-000403/19.08.2022 год. на С.Д.Д. - Началник Районно управление при ОД на МВР гр. Сливен,
РУ Нова Загора, с която на основание чл.171, т.2, б.”м” от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – Временно
спиране от движение на МПС с рег.№*** за срок от 3 месеца. В жалбата са
изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до
постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на
процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите
предпоставки, посочени в хипотезата на чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, тъй като не
е описано извършеното административно нарушение нито текстово, нито цифрово,
поради което не е в състояние да разбере за кое нарушение му е наложената ПАМ. В
заповедта са описани извършените нарушения, които са основания за издаване на съответното
наказателно постановление, като простото им изброяване в заповедта не е достатъчно
да се определи фактическото и правно основание за налагане на ПАМ. Направено е
искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по
делото.
Ответникът С.Д.Д. - Началник Районно управление при ОД на МВР Сливен,
РУ Нова Загора, оспорва жалбата, като в депозираното писмено становище по
делото излага доводи за законосъобразността на оспорената заповед.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от
фактическа страна:
С
оспорената Заповед №22-0306-000403/19.08.2022 год., издадена от С.Д.Д. - Началник
Районно управление при ОД на МВР Сливен, на основание чл.171, т.2, б.”м” от ЗДвП на жалбоподателя Д.Д.Д. е приложена ПАМ – Временно спиране от движение на
МПС с рег.№*** за срок от 3 месеца. От фактическа страна е обоснована с това,
че на 19.08.2022 год. около 00:00 ч. в гр. Нова Загора, на кръстовището на
ул.“Васил Левски“ и ул.“Патриарх Евтимий“ в посока изток-запад като водач на
МПС Ауди РС 6 Авант с рег.№***, негова собственост, на кръговото кръстовище не
спазва пътен знак „Г4“ и извършва неправилна маневра ляв завой. При
приближаването на МПС със специален режим на движение водачът Д. не освобождава
достатъчно място за преминаване на служебния автомобил и не отбива най-вдясно
на платното за движение, а продължава движението си в посока гр. Стара Загора.
Водачът Д. използва пътя отворен за обществено ползване за други цели освен в
съответствие с тяхното предназначение, като извършва демонстративни маневри.
При навлизането си в кръстовището с ул.“Цар Освободител“ нарушава пътен знак
Г-9 в лентата за насрещно движение и в ляв завой, подава рязко газ. Форсира
двигателя на автомобила с потеглянето си, в следствие на което в завоя
превозното средство поднася и се плъзга по асфалта странично, създавайки реална
опасност за ПТП. Не представя контролен талон към СУМПС и СРМПС.
Заповедта е
издадена въз основа на съставения спрямо Т.Н.Т. АУАН серия АД №110010/19.08.2022
год. за това, че на 19.08.2022 год. около 00:00 ч. в гр. Нова Загора, на
кръстовището на ул.“Васил Левски“ и ул.“Патриарх Евтимий“ в посока изток-запад
като водач на МПС Ауди РС 6 Авант с рег.№***, негова собственост, на кръговото
кръстовище не спазва пътен знак „Г4“ и извършва неправилна маневра ляв завой.
При приближаването на МПС със специален режим на движение водачът Д. не
освобождава достатъчно място за преминаване на служебния автомобил и не отбива
най-вдясно на платното за движение, а продължава движението си в посока гр.
Стара Загора. Водачът Д. използва пътя отворен за обществено ползване за други
цели освен в съответствие с тяхното предназначение, като извършва
демонстративни маневри. При навлизането си в кръстовището с ул.“Цар
Освободител“ нарушава пътен знак Г-9 в лентата за насрещно движение и в ляв
завой, подава рязко газ. Форсира двигателя на автомобила с потеглянето си, в
следствие на което в завоя превозното средство поднася и се плъзга по асфалта
странично, създавайки реална опасност за ПТП. Не представя контролен талон към
СУМПС и СРМПС. С така описаните деяния, водачът е нарушил чл.104, ал.1,
чл.105б, т.2, чл.6, т.1, предл. трето и чл.100, ал.1, т.1 и т. 2 от ЗДвП.
По делото са приети като доказателства административната
преписка по издаването на заповедта, включваща Заповед №343з-3031/31.12.2021 год.
на Директора на ОДМВР Сливен; акт за установяване на административно нарушение
серия Ад №110010 от 19.08.2022
год., наказателно постановление №22-0306-001601/20.09.2022 год., докладна
записка №306р-14493/19.08.2022 год., сведение декларация и от Д. Д. Д. от 19.08.2022
год., докладна записка №306р-15267/01.09.2022 год..
След като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от
активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Оспорената
Заповед №22-0306-000403/19.08.2022 год. на С.Д.Д. - Началник Районно управление при ОД на МВР Сливен
е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл.171, т.1,
2, 2, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая С.Д.Д. - Началник Районно управление при ОД на МВР Сливен
е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед №343з-3031/31.12.202
год. на Директора на ОД на МВР Сливен. Постановена е в писмена форма и съдържа
всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч. фактическите и
правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните
факти, предвидени в хипотезата на чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2 от ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се
установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от
компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП,
редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В конкретния случай така отразената фактическа
обстановка не е оборена.
По своята
правна същност ПАМ са актове на държавно управление /израз на държавна принуда/
от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при
издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо
е прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, както и
при липса на всички нормативноустановени за това условия.
Съгласно
чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, принудителната административна мярка „временно
спиране от движение на пътно превозно средство“ се налага на на собственик,
който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени
за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари – за срок три месеца. В конкретния случай, е видно от фактическото
описание на административното нарушение, че административният орган е приел
наличието на последната хипотеза на законовата разпоредба.
В хода на
съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр.
чл.144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните доказателства по
административната преписка, съгласно чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат
доказателствена сила в настоящия процес. Доказателствата по административната
преписка съдът цени, защото са безспорни и следващите от тях фактически
установявания са конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На
основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, съдът при
преценката на валидността на акта за установяване на административно нарушение
във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по
чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл.42 от ЗАНН - съдържа
описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата, при които е извършено,
посочени са нарушените законови разпоредби, съдържат се необходимите
индивидуализиращи данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл.40 - 43
от ЗАНН за съставянето му. При съставянето му, нарушителят Д. е посочил, че възражения
ще представи по-късно. Такива по делото не са приложени от ответника, а от
друга страна не се и твърди да са били депозирани такива. На основание
посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в мотивите му.
Направените
в жалбата оплаквания за неяснота относно кое от вменените му административни
нарушения е наложена ПАМ, са неоснователни. Действително са описани всички
установени нарушения при извършената проверка, но същите са описани за
отразяване на цялата фактическа обстановка по случая, но разпоредбата на
чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, предвижда че същата се налага на собственик, който
използва пътищата за обществено ползване, за цели различни от тяхното предназначение
за превоз на хора и товари. Неоснователно е оплакването и че процесния
автомобил не е собственост на Д.. В приложената по делото докладна записка
рег.№306р-14493/19.08.2022 год. е отразено, че същият е собственост на
жалбоподателя, като това е установено чрез извършена справка с дежурната част.
Доказателства за твърдяното в жалбата не са приложени, макар и с разпореждане
от 24.10.2022 год., съдът е указал на жалбоподателят, че в негова тежест е
установи обстоятелствата, на които основава своите възражения.
При това
положение, настоящият съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за прилагането на ПАМ по чл.171, т.2, б.“м“, предложение
последно от ЗДвП – временно спиране от движение на автомобил с рег. ***,
собственост на Д.Д.Д.. Срокът за който е спряно от движение МПС, е три месеца,
което съответства на законовата разпоредба, в която този срок е фиксиран.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Д., ЕГН ********** *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №22-0306-000403/19.08.2022 год.,
издадена от С.Д.Д. - Началник Районно
управление в при ОД на МВР Сливен, РУ Нова Загора, като неоснователна.
Решението е окончателно на
основание чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: