Решение по дело №1231/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е сезиран с искова молба от Г. С. С., с постоянен адрес в гр. София, срещу ОД на МВР – Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ. Исковата молба е оставяна без движение и е уточнявана неколкократно. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца неимуществени вреди вследствие на издадено Наказателно постановление № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера, с което била наложена глоба в размер на 300 лева и което било отменено със съдебно Решение № 140/29.12.2018 г., постановено по НАХД № 228 на Районен съд – Пещера за 2018 г.

(С Разпореждане № 35/04.01.2024 г. съдът е дал подробни задължителни указания на ищеца за изправяне нередовностите на исковата молба. В тази връзка е депозирана искова молба – допълнение с вх. № 165/08.01.2024 г. В допълнението към исковата молба е заявена претенция за имуществени и неимуществени вреди и са претендирани лихви. С Разпореждане № 183/17.01.2024 г. съдът е дал подробни задължителни указания на ищеца за изправяне нередовностите на исковата молба и исковата молба - допълнение. С оглед указанията в разпореждането от 17.01.2024 г., ищецът е депозирал Допълнение към искова молба вх. № 648/23.01.2024 г., с която заявява, че претендира единствено неимуществени вреди в размер на 800 лева, причинени в периода 21.08.2018 г. – съставяне на АУАН до 29.12.2018 г. – датата на отмяна на НП от РС – Пещера, с влязло в сила решение. В последното уточнение на исковата молба от 23.01.2024 г. не се установява да се иска обезщетение за имуществени вреди или лихви. Точно обратното – заявено, че се претендира „присъждане на обезщетение само и единствено за неимуществени вреди“.)

Съгласно уточнение, направено в първо по делото съдебно заседание, провело се на 15.02.2024 г., претенцията на ищеца се свежда до искане съдът да осъди ответникът да му заплати обезщетение в размер на 800 лева за причинени неимуществени вреди за периода от 12.07.2018 г. до 29.12.2018 г. в следствие на издаване на посоченото наказателно постановление - Наказателно постановление № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера, което е отменено с влязло в сила решение. Не се претендира лихва към този иск. Не се претендират имуществени вреди.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, явява се лично и се представлява лично. Поддържа исковата молба, съгласно направеното уточнение в съдебното заседание от 15.02.2024 г.

Ответникът - Областна дирекция на МВР – Пазарджик, редовно призован за съдебно заседание, не се явява законен представител, представлява се от упълномощен процесуален представител юрк. П., която оспорва исковата молба в съдебно заседание. Ответникът не е депозирал писмен отговор нито в срока по чл. 131 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, нито с оглед дадената възможност след уточнението на иска в съдебно заседание от 15.02.2024 г. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че исковата молба е процесуално допустима. Излага становище, че исковата претенция е доказана по основание, но не и по размер, тъй като е налице акт на административен орган, който е бил отменен като незаконосъобразен, но не се събраха доказателства да е налице причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и отменения като незаконосъобразен акт.

Административен съд- Пазарджик, след като прецени допустимостта на исковата молба и изложените в нея доводи, както и възраженията на ответната страна и на представителя на прокуратурата, и след анализ на данните по делото, приема следното:

От наведените в исковата молба фактически твърдения и заявения петитум съдът приема, че се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, като предмет на иска са 800 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 12.07.2018 г. до 29.12.2018 г., вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт, а именно Наказателно постановление № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера.

Установява се по делото, че на 12.07.2018 г. спрямо ищеца е издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 025368 от 12.07.2018 г., за това че на 12.07.2018 г., около 15:00 часа в с. Козарево управлява лек автомобил Алфа Ромео с рег. № [рег. номер], собственост на В. В. Й., като не носи своето свидетелство за управление на МПС (СУМПС).

Въз основа на посочения АУАН, е издадено Наказателно постановление (НП) № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера, с което на ищеца е наложена глоба в размер на 300 лева, като е прието, че нарушението е, че ищецът е управлявал посоченото МПС, след като е лишен от право да управлява по административен ред.

Наказателното постановление е оспорено по съдебен ред. Образувано е анд № 228/2028 г. по описа на Районен съд – Пещера. С Решение № 140/11.12.2018 г. постановено по анд № 228/2028 г. по описа на Районен съд – Пещера, Наказателно постановление № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера е отменено. За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че в случая в АУАН на лицето е вменено едно нарушение, а в НП съвсем друго, като е приел, че е недопустимо едва с НП да се вменява на жалбоподателя различна деятелност – управление на МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

От решението на РС – Пещера обаче става видно, че са налични данни, че още към 24.06.2018 г. на ищеца е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0367-000236/24.06.2018 г., с която е било вече отнето СУМПС на ищеца още към тази дата – 24.06.2018 г.

Решението на РС – Пещера не е обжалвано пред административния съд и е влязло в законна сила на 29.12.2018 г.

От страна на ответника по делото е представена справка за водач за ищеца. Същата съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр.с чл. 144 от АПК. Справката не е оспорена от страна на ищеца.

От същата става видно, че действително на 24.06.2018 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 18-0367-000236/24.06.2018 г., с която е отнето СУМПС на ищеца. От същата дата е наличен и издаден АУАН № 70259/24.06.2018 г., който е станал основание за издаване на посочената ЗППАМ и на НП № 18-0367-001502 от 29.08.2018 г. Същото видно от справката на водача е оспорено по съдебен ред и е оставено в сила на две съдебни инстанции. Именно поради това и по отношение на ЗППАМ издадена въз основа на същия АУАН е посочено, че основанието за същата е отпаднало, доколкото въпросът е решен по същество посредством издаването на НП и неговият съдебен контрол.

Също през месец юни 2018 г. – на 19.06.2018 г. е издаден и АУАН № 563938/19.06.2018 г., въз основа на който е издадено НП № 18-1006-002060/26.06.2018 г.

От горните следва, че към края на м. юни и началото на м. юли 2018 г. на ищецът са издадени три броя АУАН и една ЗППАМ, с която е отнето СУМПС на ищеца преди издаване на АУАН от 12.07.2018 г.

По искане на ищеца по делото е разпитан свидетелят Б. А. Я.. Съдът кредитира показанията на свидетеля като ясни и обективни и дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода на делото.

Свидетелят Я. твърди, че работел като майстор (автомонтьор), като през лятото на 2018 г. ищецът го посетил за ремонт на личния си автомобил. Докато се осъществявал ремонта, Я. дал своя автомобил на ищеца да отиде до гр. Пловдив. В рамките на телефонен разговор ищецът уведомил Я., че ще мине през гр. Пещера. При връщането си в автосервиза ищецът бил пребледнял. Свидетелят Я. му измерил кръвното налягане, което било 160/115. Ищецът казал, че бил притеснен, бил му съставен акт и щели да му вземат книжката.

Според свидетеля към този момент ищецът тежал 115-116 кг, като за 4-5 месеца бил отслабнал и тежал 75 кг. Посочва, че не е виждал ищецът в рамките на следващите 4-5 месеца, за които реално твърди че ищецът е отслабнал.

Свидетелят посочва, че познава ищеца от 2010 г., като е работил за него като шофьор на камион. Не били приятели, само познати.

По искане на ищеца е разпитана и свидетелят Л. Г. Г., майка на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., въпреки че същата е негова майка, като ги цени с оглед нейната заинтересоват от изхода на делото и доколкото показанията  съответстват на представената по делото справка за водач, от която се установява, че действително на ищеца са съставяни и други актове в рамките на процесния период от органите на МВР.

Свидетелят Г. посочва, че през 2018 г. синът  се върнал от гр. Пещера, като бил видимо стресиран и неспокоен. Това се случило в началото на месец юли 2018 г. Оплакал се, че има стягане във врата и в сърдечната област. Бил повишил кръвното налягане - 170/100. Страдал от безсъние, бил неспокоен и видимо отслабнал след известно време.

Свидетелят посочва обаче, че ищецът живее в гр. София, а тя в гр. Костенец.

На допълнителните въпроси на ищеца свидетелят отговоря, че в този район има и други съставени актове от органите на МВР през същата година и преди, и след това. През 2018 г. имал актове в този район, мисли, че са още четири. Имало и друг съставен акт през 20 дни или 1 месец. И след това имало актове, и преди това. През есента, може би през ноември месец имало акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на административен орган. Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл. 205 от АПК - Областна дирекция на МВР - Пазарджик. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на държавни и общински органи, при или по повод изпълнение на административна дейност, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Пазарджик, който е компетентният съд по мястото на увреждането. Следователно е предявен пред местно и родово компетентния съд.

Съдът намира, че искът е неоснователен.

За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице кумулативно предвидените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. вследствие актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразния акт, респ. поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на държавните органи, когато от това са произтекли вреди.

В настоящото производство е безспорно установено наличието на първия от елементите на посочения по-горе фактически състав – а именно – незаконосъобразен акт, признат за такъв и отменен с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. От цитираната разпоредба се налага извод, че елемент от състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на причинна връзка между незаконосъобразният акт, респ. действието и бездействието и настъпилата вреда. Причинната връзка следва да е пряка и непосредствена. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В настоящия случай с исковата молба се претендира обезщетение от физическо лице за претърпени от него имуществени вреди изразяващи се в противоправно намаляване на неговото имущество.

След анализ на събраните в настоящото производство доказателства, съдът намира тези доводи за недоказани по отношение на основанието на заявената осъдителна искова претенция.

Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл. 4 от ЗОДОВ/ и причинно–следствената връзка за настъпването на вреди от тази незаконосъобразна дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Безспорно е в правната доктирна и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретния случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с отмененото наказателно постановление.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. В случая тя е установена и доказана, с оглед представеното отменено наказателно постановление с влязло в законна сила съдебно решение. Не се доказа обаче наличието на причинени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно – следствена връзка с отмененото наказателно постановление.

За да докаже наличието на настъпили вреди ищецът се е ограничил единствено до ангажирането на свидетелските показания на две лица – свидетелят Я., който твърди да е познат на ищеца и свидетелят Г., която е майка на ищеца. И двамата свидетели дават показания, които не установяват конкретика или настъпили вреди за ищеца, като болки и страдания, които да могат да бъдат приети за такива в следствие на издаване на цитираното наказателно постановление - Наказателно постановление № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера или на АУАН от 12.07.2018 г., въз основа на който е издаденото посоченото наказателно постановление. Ищецът не е ангажирал никакви медицински документи (епикризи, амбулаторни листове от медицински прегледи или др.), от които да се установява влошено здравословно състояние в рамките на процесния период.

Твърдяната загуба на тегло от ищеца, за която споменават свидетелите би могла да се дължи на различни обстоятелства от живота му, било то поради спазване на различен хранителен режим, иницииране на по–здравословен начин на живот или пък на силен стрес, който може да се дължи както на издаване на отмененото наказателно постановление, така и на друг фактор или осъществило се събитие в живота на ищеца. При липса на доказаност обаче на твърдението на загуба на тегло от една страна и на доказана причинно-следствена връзка между загубата на тегло и издаване на отмененото наказателно постановление, то остава недоказано твърдението за претърпяна вреда в следствие на отменения незаконосъобразен акт.

Аналогично и по отношение на загубата на сън и наличието на безпокойство остават недоказани. Двамата свидетели посочват в показанията си, че не са в постоянен контакт с ищеца. Свидетелят Я. твърди, че са само познати и не са се виждали 4-5 месеца в рамките на процесния период, а майката на ищеца – свидетелят Г. посочва, че тя живее в гр. Костенец, а ищецът в гр. София. Следователно не е възможно тези свидетели да установят наличието на трайна или честа загуба на сън и на безпокойство в рамките на процесния период, още по-малко пък същите да са в пряка причинно – следствена връзка с издаденото и отменено наказателно постановление.

Освен горните, свидетелят Г. посочва, че на сина  са издавани и други актове в рамките на процесния период, което се потвърждава и от представената, приета и неоспорена по делото справка за водач.

В този смисъл следва да се отбележи, че още към 24.06.2018 г. на ищеца е отнето СУМПС, като същото не е било действащо и в държането на ищеца към 12.07.2018 г., когато е издаден АУАН станал основание за издаване на процесното НП. Съдът е отменил НП № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. единствено с мотиви, че са различни дадените описания на нарушенията в АУАН от 12.07.2018 г. и в НП от 06.08.2018 г., но и от двете описания става видно, че лицето е управлявало МПС без да разполага със СУМПС в себе си. Действително подобна житейска хипотеза – физическо лице да бъде установено да управлява МПС от органите на МВР без да разполага с действащо СУМПС би могло да бъде стресиращо, но е в подобна хипотеза лицето се поставя само управлявайки МПС без действащо СУМПС.

Независимо от горните от ангажираните гласни доказателства не става ясно и не се доказва дали евентуално претърпян стрес от издаване на акт на органите на МВР се дължи на издадения АУАН към 12.07.2018 г. или на издадения АУАН към 19.06.2018 г., или на АУАН издаден към 24.06.2018 г. или на ЗППАМ от 24.06.2018 г.

По отношение на посочените стойности на кръвното налягане на ищеца, измерени от свидетеля Я. (160/115) и от свидетеля Г. (170/100), съдът намира, че двете измервания не се установява да са направени в кратък период от време непосредствено след издаване на акт от органите на МВР. Едното е направено от Я., без да е установена конкретна дата (свидетелят посочва единствено, че е било лятото на 2018 г., което включва както края на м. юни, така и начало на м. юли 2018 г., в рамките на които са издадени четири различни акта от органите на МВР. Другото измерване на кръвното налягане от майката на ищеца е при връщането му в гр. Костенец (свидетелят посочва в показанията си, че е измерила тези стойности „Той като се върна“, както и че тя живее в гр. Костенец). Това предполага изминаване на значителен период от време и при липса на медицински данни дали лицето не страда трайно от хипертония (високо кръвно налягане) в този период, то е обективно невъзможно да се установи дали стойностите на кръвното налягане са в резултат на силен стрес или на хронично заболяване. Съответно ако са резултат на силен стрес от показанията и на двамата свидетели не става ясно и недвусмислено в кой момент, на кой ден, в следствие от кое конкретно събитие е настъпил този стрес, доколкото от данните по делото – справка за водач и показанията на свидетеля Г. се установява, че на ищца са издавани и други актове от органите на МВР в рамките на същия процесен период.

Нещо повече, в показанията на свидетелите се твърдят настъпили обстоятелства в следствие на издаване на акт от органите на МВР, а не на наказателно постановление. Процедурата по реда на ЗАНН изисква издаване първоначално на АУАН, който служи за основание за издаване на наказателното постановление (НП). Съответно двата акта се издават в различен момент, на различни дати. Не е изяснено от показанията на свидетелите дали повишеното кръвно налягане се твърди да е към момента на издаване на АУАН от 12.07.2018 г. или на НП от 06.08.2018 г. или към момента на издаване на друг акт от същия период.

От изложените по–горе следва, че ищецът не доказва в условията на пълно и главно доказване наличието на настъпили вреди, които да са пряк и непосредствен резултат в следствие на издаване на Наказателно постановление № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера.

Съответно на горните, не се установява и последната предпоставка за присъждане на обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ – причинно следствена връзка между незаконосъобразни действия и настъпили вреди.

Предвид гореизложените, настоящият състав на Административен съд – Пазарджик намира предявения иск за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на Г. С. С., с постоянен адрес в гр. София, срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 800 лева за периода 12.07.2018 г. до 29.12.2018 г. в следствие на издаване Наказателно постановление № 18-0315-000422 от 06.08.2018 г. от Началник група към ОД на МВР – Пазарджик, РУ – Пещера, с което била наложена глоба в размер на 300 лева и което било отменено със съдебно Решение № 140/29.12.2018 г., постановено по НАХД № 228 на Районен съд – Пещера за 2018 г.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.