№ 147
гр. Сливен, 23.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова М.
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500097 по описа за 2022 година
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано във връзка с депозирана частна жалба от адв.К.,
пълномощник на „ ВиК – Сливен“ ООД, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ******* против определение от с.з. проведено на 15.02.2022г.. по
гр.д 5634/2021г. на Сливенския районен съд, с което е било прекратено
производството по делото и е била върната исковата молба. В жалбата се
посочва, че определението е неправилно. По делото били предявени два иска,
за които страната бил внесла д.т. в размер на 79.83лв. първоначално и
допълнително д.т. в размер на 32.94лв. Неоснователно съдът бил определил
да се довнесе д.т. в размер на още 1.20лв. Съдът неправило бил изчислил
дължимата д.т. Страната изтъква, че освен това по делото били предявени два
иска – за главница и за дължима лихва, поради което и да не била довнесена
цялата такса, съдът е следвало да прекрати производството по отношение на
иска за лихва и да продължи производството по главния иск. Моли се
обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато в РС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е депозиран отговор на частната жалба от адв. М.,
пълномощник на В.О.А. с който жалбата е оспорена като неоснователна.
Посочва се, че указанията на съда за внасяне на допълнителна д.т. са били
1
ясни и жалбоподателят ги е бил изпълнил частично. В жалбата били изказани
твърдения, които не отговаряли на истината, а именно, че страната е внесла
д.т. в размер на 32.94 лева. Тя била внесла 31,74 лева. Моли се частната жалба
да бъде оставена без уважение.
От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 08.10.2021г. пред РС – Сливен било депозирано заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от жалбоподателя ВиК –
Сливен ООД против В.О.А. ЕГН ********** от гр.Сливен, за сумата от
1715,95 лева, от които 1564,21 лева главница и 151,74 лева мораторна лихва.
По заповедното дело заявителят внесъл д.т. в размер на 79,63 лева. В
платежното нареждане не е посочено за кой от двата предявени иска
/главница и лихва/ каква част от д.т. е внесена. На 11.10.2021г. била издадена
Заповед № 2069 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
съгласно искането, направено от заявителя. На 27.10.2021г. длъжникът В.А.
депозирал възражение за недължимост на вземането по издадената Заповед за
изпълнение. Заповедният съд задължил заявителя да предяви искова молба и
това било направено на 08.12.2021г. когато заявителят, настоящ
жалбоподател, ВиК – Сливен ООД депозирал искова молба. С разпореждане
от 09.12.2021г. съдът задължил ищеца да довнесе д.т. общо в размер на 32,94
лева. Същият бил предупреден, че при неотстраняване нередовностите в срок
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде
прекратено. Жалбоподателят получил разпореждането на съда на 15.12.2021г.
В изпълнение на указанията същият внесъл с преводно нареждане от
13.12.2021г. сумата от 31,74 лева. С определение от 12.01.2022г. съдът
констатирал, че ищеца не е внесъл определената д.т. в пълен размер, а е
внесъл с 1,20 лева по-малко. Указал му в едноседмичен срок да представи
доказателства за внесена д.т. в размер на 1,20 лева, като отново го
предупредил, че при неотстраняване на посочената нередовност в срок
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
В с.з. на 15.02.2022г. съдът констатирал, че ищецът не е довнесъл
посочената д.т. в размер на 1,20 лева, с оглед на което прекратил
производството по гр.д. № 5634/2021г. по описа на СлРС и върнал исковата
молба.
2
На 22.02.2022г., в законоопределения едноседмичен срок, била
депозирана настоящата частна жалба.
Въззивният съд изиска справка от счетоводството на РС – Сливен, от
която е видно, че жалбоподателят е извършил два превода на такси към съда
на 13.12.2021г. в размер на 31,74 лева и на 06.10.2021г. в размер на 79,63 лева.
Жалбоподателят в преводните си нареждания не е посочил дали
превежданата такса се отнася за претенцията за главницата или за
претенцията за лихва.
От събраните по делото доказателства, съдът направи следните правни
изводи:
Депозираната частна жалба е допустима като подадена в законен срок
от лице имащо правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по
същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Според чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по искова молба се събира такса в размер на 4 на 100
върху цената на иска, но не по-малко от 50 лева. В настоящия случай са били
предявени два иска. Първият е за главница в размер на 1564,21 лева, за който
се дължи д.т. в размер на 62,57 лева, а вторият е за лихва в размер на 151,74
лева, за който се дължи д.т. В размер на 50 лева. Така общата дължима д.т. за
разглеждането на двата иска е в размер на 112,57 лева. От представените по
делото доказателства е видно, че по заповедното производство
жалбоподателят е внесъл сумата от 79,63 лева. По този начин същият е
следвало да довнесе сумата от 32,94 лева, както правилно е бил посочил
първоинстанционният съд. След като той е внесъл 31,74 лева е останал да
внесе още 1,20 лева д.т. Този факт е бил правилно констатиран от съда и
отново са били дадени съответните указания на страната, като тя е била
предупредена и за последиците при неизпълнение на указанията на съда, а
именно прекратяване на производството и връщане на исковата молба.
Жалбоподателят не е изпълнил указаното от съда и правилно производството
по делото е било прекратено, а исковата молба върната. Тъй като ищецът не е
посочил в платежните документи за кой иск плаща съответната държавна
такса съдът не е можел служебно да реши, че пълната платена такса се касае
за главния иск и да прекрати производството само по отношение на иска за
лихва, със същото основание той би могъл да приеме, че изцяло заплатена
3
дължимата д.т. за претенцията за лихва, а не заплатена за претенцията за
главница. Жалбоподателят е проявил тенденциозно поведение и съвсем
съзнателно въпреки двете отправени предупреждения не е внесъл дължимата
се държавна такса. Неговите твърдения, че е внесъл по-голяма сума за
държавна такса не се потвърдиха от извършената справка от съда, а такава
справка той също е можел да извърши в хода на производството пред РС.
Предвид казаното по-горе, съдът намира, че частната жалба следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от „ ВиК – Сливен“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ******* против определение
от с.з. проведено на 15.02.2022г.. по гр.д 5634/2021г. на Сливенския районен
съд, с което е било прекратено производството по делото и е била върната
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4