Р Е Ш Е Н И Е

04.07.2019г.

 

 номер ..................                                                      град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД На двадесет и първи  юни

Трети  наказателен състав година 2019

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

Секретар Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА

НАХ дело номер 1018 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №19-0940-000305 от 04.04.2019г. Началникът РУ-гр.Пордим упълномощен с 8121з-952/20.07.2017г  към ОД на МВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП на М.К.Ж. *** с ЕГН ********** административни наказания глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл139аел1т2 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М.К.Ж.  , който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Не се явява в съдебно заседание и  се представлява от адв. Г.-АК-грПлевен.

         За въззиваемата страна ОД на МВР - Плевен, не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е   частично основателна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт  № 771254 от 17.03.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 11ч. в ***с посока на движение към изхода за град Летница, жалбоподателя като водач на колесен трактор *** с рег. № ***по КТИ извършил следното:тъй като допустимата ширина съгласно чл. 6 от Наредба № 11 на МРРБ от 03.07.2001г. е 2.55 м., а същият е бил с обща ширина от 4.60 м, измерено със стандартизирано измервателно средство в присъствието на водача, последният нямал издадено разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя за движение по републиканската пътна мрежа или пътища, отворени за обществено ползване. Жалбоподателят Ж.  се движил с ППС с размери,маса или натоварване на ос,надвишаващи нормите както  и с товар представляващ опасност за движението.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител  Г.  Н.Р.  и свидетеля Е.К.М. , чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя Р. се установява, че същият като служител на „Пътна полиция“ бил назначен наряд с колегата си Е.М. ***.Спрели колесен трактор,които установили че се движи  с ППС с извънгабаритни размери-4,60,коите било измерено в присъствието на водача без разрешение на Министерството на регионалното развитие и благоустройство .

 От показанията на актосъставителя се установява, че след проверка редовността на машината и самоличността на водача, в негово присъствие били измерени габаритите на управляваният от  него трактор, при което било констатирано, че широчината  била 4.60м, т.е в нарушение с Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за извънгабаритните товари и превози. Вследствие на установеното от полицейските служители, на водача бил съставен акт. От разпита на актосъставителя  се установява,  че не разполагали с разрешително за движение на извънгабаритни пътни превозни средства, издадено от АПИ. От приобщеното като писмено доказателство по делото Разрешително РИ-270 от 18.01.2019г., издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София се установява, че е разрешено движението на ППС, собственост на ***  с рег. № ***с габарити: широчина 4,50 м, височина до 4,10 м, дължина до 22 м, собствена маса до 45 т в област Монтана и области, граничещи с областта, като разрешителното е валидно до 31.12.2019г.

 От показанията на свидетеля Е.М.  се установява, че същият е възприел нарушението, за което е съставен актът, и преповтаря казаното от актосъставителят.Показанията на свидетеля  напълно съвпадат с описаната от актосъставителя фактическа обстановка, при която са били констатирани посоченото в акта административно нарушение. Свидетелят   е категоричен, че след проверка редовността на машината и самоличността на водача, в негово присъствие били измерени габаритите на управлявания от него трактор, при което било констатирано, че широчината на от била 4.60 м, т.е в нарушение с Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за извънгабаритните товари и превози. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Р.  и свидетеля М. , тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприето от тях нарушение на движението по общинските пътища от извънгабаритни селскостопански машини. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Пенков в нарушение, което не е извършил.

Административно-наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят  е извършил нарушение по чл.139, ал.1, т.2, от ЗДвП и му е наложил административни наказания на основание чл.53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.3, т.1от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Условията и редът за движение на извънгабаритни и тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, са регламентирани в Наредба №11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. В АУАН-а актосъставителят Р. не се е позовал Наредбата и  не е посочил, че при разрешена обща ширина от 2.55м, колесният трактор, управляван от жалбоподателят ,  е бил с ширина от 4.60м, измерено със специализирано измервателно средство. След внимателен прочит на посочената разпоредба се установява, че същата не регламентира така описаното в акта изискване за обща ширина на пътните превозни средства, а регламентира допустимата максимална маса на пътните превозни средства за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, които представляват две съвсем различни характеристики. Допустимата обща ширина на ППС при движение по пътищата е уредена в разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, б. „а“  от Наредба №11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно последната допустимите максимални размери на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, са за широчина на всяко ППС - 2,55м, без посочените в б.“б“ превозни средства - хладилно или надстройки на изотермични превозни средства или изотермични контейнери или сменяеми каросерии, транспортирани с превозни средства. От описаната фактическа обстановка в АУАН-а се установява, че нарушението, за които е санкциониран жалбоподателя Ж., е именно неспазена обща ширина на управляваното от него превозно средство, тъй като последното е било с ширина от 4.60м, т.е над разрешената 2.55 м. Същото се установява и от разпита на актосъставителя Р., който е категоричен, че габаритите на селскостопанскат машина са надвишавали почти двойно допустимото. От АУАН и от обжалваното наказателно постановление се установява, че описанието на вмененото административно нарушение на жалбоподателя Ж.  не е  индивидуализирано и не позволява да се установи какво деяние конкретно е извършил – дали размерите на управляваното от него превозно средство са над допустимите или масата на същото е над допустимата. Освен това в настоящия случай актосъставителят е посочил като  нарушена законовата разпоредба на чл. 139, ал.1, т.2 от ЗДвП, отнасяща се до изискванията към извънгабаритните превозни средства при движение по общинските пътища, без да конкретизира кое предложение от същата е налице и без да препрати към съответстваща му правна норма от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по този начин да бъде идентифицирано нарушението в системата на нормативни актове. Необходимостта от препращането възниква от съдържаща се в Наредбата подробна уредба на условията за движение на извънгабаритните превозни средства по пътищата за обществено ползване, реда за издаване на разрешителни за движение и други, което произтича от обстоятелството, че същите поради естеството си могат да създадат риск за останалите участници в движението при неспазване на законовите изисквания.Непосочването на нарушената разпоредба в  от Наредбата правна норма не съвпада с обстоятелствената част на акта, поради което липсват индивидуализиращите признаци на вмененото нарушение. Освен това следва да се вземе предвид, че административнонаказателното производство е строго формално производство и в него за недопустими за предположения и догадки относно вмененото административно  нарушение. От изложеното следва, че правото на защита на жалбоподателя Ж. е било накърнено поради невъзможност да разбере кое конкретно предложение от цитираната разпоредба на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП е нарушил с поведението си. В тази връзка в наказателното постановление липсва конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание глоба от 500 лева. Посочена е разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, без да е обозначено приложимото предложение от същата, което е необходимо с оглед съдържащите се в нея алтернативи нарушения, за които се налага горепосоченото наказание глоба, а именно: управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Последното представлява съществено процесуално нарушение, което е опорочило административно-наказателната процедура и е довело до незаконосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Поради изложеното съдът счита, че следва да бъде отменено наказателното постановление  и не следва да разглежда същата по същество.

Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление№19-0940-000305 от 04.04.2019г. Началникът РУ-гр.Пордим упълномощен с 8121з-952/20.07.2017г  към ОД на МВР - Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 177, ал.3, т.1 от ЗДвП на М.К.Ж. *** с ЕГН ********** административни наказания глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл139аел1т2 от ЗДвП.като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: