Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2118
гр.Русе, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански състав
на 9 декември 2019 г.
в публично заседание в
състав:
Председател
: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на
прокурора ……………………………
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 3892 по описа за 2019 г. , за да се произнесе , взе предвид
следното :
Предявени са искове с правно
основание чл.274 ал.2 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД .
Ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД-София твърдят, че на
19.03.2015г. между “4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под
търговската си марка “Вивус”, и И.Г.И. бил сключен Договор за кредит по реда на
чл.6 от ЗПФУР под № **********.
Съгласно посочената
разпоредба, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
контракт, сключен между доставчик и потребител, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече.
Сочат, че процесният договор е оформен съгласно изискванията на чл.3 във вр. с чл.2 от ЗЕДЕУУ.Процедурата по
сключване на контракта била подробно описана в Общите условия на “4финанс” ЕООД
и била съобразена с изискванията на ЗПФУР. Кредитополучателят подал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на “Вивус” на интернет
страницата на кредитодателя – www.vivus.bg.На последната дружеството
обявява Общите условия, които насрещната страна трябва да приеме, както и
Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, според изискванията на чл.8 от ЗПФУР.
Сочат, че след
подаване на заявката, проект на договора за кредит бил предоставен на ответника
на интернет страницата на “Вивус”.Кредитополучателят подписал контракта, като
физически това било извършено чрез натискане на бутона “Подпиши”.С изпълнението
на това действия, се счита, че потребителят подписва всяка страница от договора
и приложимите Общи условия, предоставени на клиента на подсигурен РDF формат.С
подписването на документа,
кредитополучателят потвърдил, че е прочел и приема условията на
контракта и бланката на СЕФ, че желае възникването на договорни отношения с
кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по
описаната в заявката банкова сметка ***.
Кредитодателят
дал право на кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за
експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата
гарантирала получаването на отговор до 20 минути от изпращане на молбата.В тази
връзка била начислена такса, определена спрямо главното вземане и периода на
действие на контракта.Съгласно т. 3.1 от Общите условия на “Вивус”, договорът
за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния превод.
Твърдят, че на
19.03.2015 г. ответникът заявил желание да му бъде отпусната в заем сумата от
350 лв., която той се съгласил да върне в срок до 09.04.2015 г.Съгласно
заявката и според условията по договора, парите били отпуснати от кредитодателя
на същата дата чрез Изипей.Твърдят, че ответникът е неизправен
съконтрахент.Същият не върнал заетата сума, поради което съгласно клаузите на
договора и т.13.3 от ОУ, от 09.04.2015 г., “4финанс” ЕООД (Вивус) започнали да
му начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен
процент, определен от БНБ -10,01%.На ответника били изпратени три напомнителни
писма на адреса, заявен по контракта, като според т.13.5 от ОУ те се таксуват
по 10 лв. са за сметка на длъжника.
Твърдят, че на
01.02.2018 г. “4финанс” ЕООД, в качеството си на цедент, сключили с
“Кредитреформ България” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № ВСР-2018-005, по силата на който прехвърлили на ищеца
вземанията по Договор № **********/ 19.03.2015 г. в общ размер 884,21 лв., от
които: главница-350 лв., наказателна лихва-504,21 лева и 30 лв. такси за писма,
описани в Приложение № 1, неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания.Според чл.26 от последния, цесионерът
бил изрично упълномощен да съобщи на длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му.В тази връзка ищецът изпратил на насрещната
страна уведомление за цесията, чрез препоръчана пратка посредством “Български
пощи” ЕАД, която се върнала като непотърсена.Считат, че цесията трябва да се
счита съобщена на кредитополучателя с факта на връчване на книжата по
настоящото дело.Искат ответникът да бъде осъден да из заплати
сумата от 350 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № **********/19.03.2015г., ведно със законна
лихва върху нея от подаване на исковата
молба.Претендират разноски за производството.
Ответникът И.Г.И. не
взема становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, с оглед
направеното от ищеца искане по чл.238 ал.1 от ГПК, намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:
В едномесечния
преклузивен срок насрещната страна не е представила отговор на исковата молба,
не се явява в първото заседание по делото, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие.
От друга страна са
налице и предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, а именно : с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от
неявяването им в съдебно заседание.С оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че
ищецът е доказал възникналите договорни взаимоотношения, предаването на сумата
и цената на иска.Липсват данни съконтрахентът да е заплатил последната било на
първочаналия кредитор, било на цесионера. Претенцията следва да се уважи така,
както е предявена.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на делото.
В тежест на ответника са
направените от насрещната страна разноски за производството.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********,***, да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Красно село, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, по банкова сметка ***: ***, BIC: *** “Банка
ДСК” ЕАД, сумата от 350 лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № **********/19.03.2015 г. , цедирана
на дружеството от „4финанс” ЕООД (Вивус) с Договор за прехвърляне на вземания №
ВСР-2018-005/ 01.02.2018 г., със законната лихва върху нея от 19.06.2019 г. до окончателното плащане
на задължението, както и 200 лв.-разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/