ОПРЕДЕЛЕНИЕ№633/17.10.2018
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на шестнадесети
октомври през двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ДАРИНА МАРКОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело №
450 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби
на „Пазари“ ЕАД със седалище гр.Варна срещу решение № 319 от 24.04.2018г. по
търг.дело № 633/16г. по описа на Варненски ОС, търговско отделение, в частта
му, с която „Пазари“ ЕАД е осъдено да заплати на В.Й.М. *** сумата от
38 070лв., представляваща неустойка по чл.18 от прекратен на основание
чл.15 т.3 договор за търговско управление на ЕАД с общинско участие „Пазари“
ЕАД от 24.06.2008г. на основание чл.92 от ЗЗД, както и направените по делото
разноски в размер на 2 260.02лв., по жалба на „Пазари“ ЕАД срещу
допълнително решение № 402 от 23.05.2018г. по същото дело, с което „Пазари“ ЕАД
е осъдено да заплати на В.Й.М. и законна лихва върху главницата от
38 070лв. от завеждане на иска в съда – 22.04.2016г. до окончателното
изплащане на задължението и по насрещна въззивна жалба на В.Й.М. срещу решение
№ 319 от 24.04.2018г. по търг.дело № 633/16г. по описа на Варненски ОС,
търговско отделение, в частите му, с
които са отхвърлени предявените от него срещу „Пазари“ ЕАД искове за сумата от
11 421лв., претендирана като обезщетение по чл.220 от КТ за неспазен срок
на предизвестие по прекратен на основание чл.15 т.3 договор за търговско
управление на ЕАД с общинско участие „Пазари“ ЕАД от 24.06.2008г. и за сумата
11 421лв., претендирана като обезщетение за пропусната полза от неспазен
срок на предизвестие по прекратен на основание чл.15 т.3 договор за търговско
управление на ЕАД с общинско участие „Пазари“ ЕАД от 24.06.2008г. на основание
чл.82 от ЗЗД.
В жалбите
на „Пазари“ ЕАД се твърди, че решението в обжалваните от тях части е
недопустимо и молят да бъде обезсилено, а в отношение на евентуалност твърдят,
че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и молят
да бъде отменено.
Твърди че
съдът е присъдил сумата 38 070лв. като неустойка по чл.92 от ЗЗД, с което
е уважил непредявен и неразгледан в производството по делото иск, поради което
и решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено и върнато на първоинстанционния
съд за произнасяне по предявения иск. Излага, че ищецът не е твърдял че
клаузата на чл.18 от договора предвижда неустойка и не е предявил иска за
сумата 38 070лв. като неустоечно плащане, а многократно е поддържал че
претенцията му е за плащане на обезщетение. Твърди че в процеса не са упражнили
защита срещу насочена срещу тях претенция за плащане на неустойка, а според
изразеното им становище чл.18 от договора между страните предвижда
обезщетително, а не неустоечно плащане. Твърдят че между страните не е имало
спор че разпоредбата на чл.18 от договора предвижда плащане на обезщетение, а
не на неустойка. Сочат, че в обявения доклад съдът е приел за разглеждане
претенция за плащане на обезщетение по
чл.79 ал.1 предл. първо от ЗЗД, а една в решението е разгледана претенция за
неустойка по чл.92 от ЗЗД.
Излага
оплаквания за неправилност на решението. Сочи че съобразно разпоредбата на
чл.18 от договора, освен в случаите по чл.15.2, при прекратяване на договора
прокуристът има право на парично обезщетение в размер на деветмесечното му
възнаграждение. Твърди че страните са уговорили парично обезщетение при всички
случаи на прекратяване на договора, освен в случаите на прекратяване при
условията на чл.12 от договора. Излага че ясно разписаната уговорка в договора
е за право на обезщетение, а не е уговорка за задължение за неустойка. Оспорва
извода на съда за действителност на уговорката по чл.18 от договора, с мотив,
че същата е в тежест на по-силната страна и не излиза извън присъщата и обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функция. Твърди че уговореното в чл.18 от договора обезщетение надвишава повече
от три пъти възнаграждението, което би било получено в срока на предизвестие –
3 месеца, поради което твърди, че уговореното обезщетително плащане противоречи
на добрите нрави, поради което и уговорката е нищожна по смисъла на чл.26 ал.1
предл.3 от ЗЗД. Твърди също така, че същото в значителна степен превишава
обезщетителната си функция. Сочи че поради обезщетителния характер на
уговорката е под въпрос и санкционната и функция. Оспорва извода на съда за
дължимост на обезщетението и с оглед забраната в договора за прокуриста за
осъществяване на конкурентна дейност и след прекратяване на договора между
страните. Излагат, че „Пазари“ ЕАД п никакъв начин не са препятствали
възможността на ищеца да реализира доходи, за което сочат че са представени по
делото доказателства. Сочат също така, че няма твърдения от ищеца за претърпени
вреди или пропуснати ползи. Твърдят че разпоредбата на чл.18 от договора не
съдържа безусловно задължение за плащане на десет месечни възнаграждения при
прекратяване на договора. Твърдят че разпоредбата няма автоматично действие. В
нея ясно е разписано право на обезщетение и същата визира право на прокуриста,
но не и автоматично пораждащо се задължение за заплащане на обезщетение. Сочи
че като обезщетителна, а не неустоечна клауза претенцията за обезщетение се
предполага от твърдения и доказване на вреда и/или пропусната полза, каквито в
настоящия случай нито се твърдят нито се установяват.
В жалбата
срещу допълнителното решение се поддържат доводите за недопустимост за
недопустимост на решението като постановено по непредявен и неразгледан в
производството иск, поради което и твърди че и решението в частта му, с която е
присъдена законна лихва върху неустойката е недопустимо. Поддържа и изложените
доводи в отношение на евентуалност за отмяна на решенето.
Моли съда
да отмени решението и допълнителното решение в обжалваните от него части и да
отхвърли изцяло претенциите срещу него. Претендира направените по делото
разноски.
Насрещната
страна по жалбите В.Й.М. *** в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал писмен отговор,
в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда
да потвърди решението в обжалваните от „Пазари“ ЕАД части.
В
насрещната въззивна жалба на В.Й.М. срещу решението в частите му, предявените
от него искове са отхвърлени е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, необоснованост и в нарушение на
материалния закон. Оспорва фактическите и правни изводи на съда като неправилни
и необосновани и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.
Сочи че
от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява че
ответното дружество е вбило във виновно неизпълнение на задължението си по
чл.15.3 от договора за прекратяване на упълномощаването на прокуриста с
тримесечно писмено предизвестие от страна на търговеца, отправено до
прокуриста, като предизвестие не е изпратено. Поради което и твърди, че
ответното дружество обезщетение поради виновно неизпълнение на договорно
задължение и неправомерно прекратяване на договора. Твърди че в случая следва
да бъде приложена по аналогия и нормата на чл.220 ал.1 от КТ и тъй като
установените между страните отношения по процесния договор по своето съдържание
са съответствали на трудовоправни такива, а самият договор е функционирал като
трудов. Оспорва извода на съда за неприложимост на нормата на чл.220 ал.1 от КТ.
Твърди че
в отношение на евентуалност същата сума следва да се присъди като дължимо
обезщетение за претърпени от него вреди – пропуснати ползи, вследствие на
виновно неизпълнение на задължението на ответника за спазване на срока на
предизвестие по чл.15.3 от договора. Твърди че по този начин не е средствата,
които би получил ако ответникът надлежно задължението си и бе прекратил
договора с тримесечно предизвестие. Твърди че настъпилите вреди за него са в
пряка причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на дружеството –
ответник. Пропусната полза не е хипотетична, а реално настъпила.
Моли съда
да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което
да уважи изцяло исковите му претенции. Претендира направените по делото
разноски.
Насрещната
страна по жалбата „Пазари“ ЕАД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба на М. и моли съда да потвърди решението на първоинстнационния
съд в обжалваните от него части.
Няма оплаквания във въззивната жалба за
допуснати от първоинстнационния съд процесуални нарушения, които да бъдат
отстранени от въззивния съд.
Няма искания за събиране на нови
доказателства.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА съдебно заседание на 20.11.2018г.
от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: