Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 19.09.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, обявено в открито съдебно заседание на деветнадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Десислава Минчева и в присъствието на
прокурора ...................................., като разгледа докладваното от
съдия Христова а.х.д. № 212/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във
вр. с чл.111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Административното дело е образувано по жалба на Р.А.К.
с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗАТВОРА
л.. Оспорва се Заповед № Л-569/15.06.2022г. на Началника на ЗАТВОРА л., с която
на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна
килия” за срок от 10 денонощия за извършено дисциплинарно нарушение.
В жалбата се претендира незаконосъобразност на
заповедта, като се отрича извършеното нарушение. Оспорващият обосновава
доводите си с това, че е болен от епилепсия, за което прилага доказателства. Иска
отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с
назначен служебен защитник, като поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата не се явява
и не се представлява. В придружителното писмо към преписката ангажира становище
за неоснователност на жалбата, като излага подробни доводи за законосъобразност
на оспорения акт.
Окръжна прокуратура Ловеч, своевременно уведомена за
заседанието, чрез прокурор Кирил Петров дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Настоящият съдебен състав, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената по делото дисциплинарна преписка се
установява, че на 01.06.2022г. в 14:00 ч. директорът на МЦ в ЗАТВОРА *получил
обаждане от постовия надзирател на първа група, че л.св. Р.К. се тресе в
леглото си. Докторът незабавно се отзовал и установил К. легнал в леглото,
извит към стената, с изпънато тяло и неритмично свиващ десния си крак. След
като останалите л.св. напуснали килията, медицинското лице прегледало К.,
поставило му инжекция и го приканило да прекрати симулацията на припадък, като
му разяснило, че поредната му демонстрация не помага на състоянието му и няма да
повлияе на решението на ТЕЛК. В отговор К. започнал да крещи и псува
медицинското лице, да се държи предизвикателно и арогантно. Свидетел на
случилото се бил ИСДВР на групата, който многократно се опитал да накара К. да
преустанови гневните си изблици и обиди, но последният не се подчинил.
Горната фактическа обстановка се потвърждава както от
докладната записка за случилото се на директора на медицинския център д-р Ц. Т.
и становището на ИСДВР на І група, така и от писменото обяснение на самия
наказан, дадено на 07.06.2022г.
За случая било изготвено становище от ИСДВР от 07.06.2022г.,
в което подробно били описани установените факти и извършеното от К. нарушение на
чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, прието за дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.100,
ал.1 и ал.2, т.1, т.2 и т.5 от ЗИНЗС. Направено било предложение К. да бъде
наказан с изолиране в наказателна килия за 7 денонощия на основание чл.101, т.7
и чл.102, ал.2 от ЗИНЗС, като било посочено, че за пореден път в рамките на три
месеца л.св. има демонстративни прояви, за които е наказван, което сочи на
системност. Върху становището била поставена резолюция от 07.06.2022г. от НС
СДВР „Предлагам л.св. К. да бъде наказан с изолиране в НК за срок от 14
денонощия!”.
Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) изслушал лишения
от свобода на 13.06.2022г. и приел писмените му обяснения, за което било
направено отбелязване върху обясненията. На 15.06.2022г. ДНО издал и оспорената
в настоящото производство Заповед № Л-569/15.06.2022г., с която на основание
чл.101, т.7 и чл.102, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС наложил на Р.К. дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия. ДНО възприел
в заповедта фактическата обстановка, изложена в докладната записка и
становището на ИСДВР, като приел, че с деянието си (обидно отношение към
служител) К. е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС и е изпълнил
състава на чл.100, ал.1 и ал.2, т.2 и т.5 от ЗИНЗС. В заповедта изрично е
отбелязано, че ДНО е взел под внимание характера и тежестта на извършеното
нарушение, отношението на л.св. към него, както и поведението му на системен
нарушител на реда и дисциплината, и че преди налагане на наказанието л.св. е
изслушан на 13.06.2022г.
По искане на жалбоподателя са изслушани трима свидетели,
които излагат, че същият е имал здравословни проблеми на процесната дата, като
на повикването се е отзовало медицинско лице, всички са напуснали килията, и са
чули псуване и обиди от страна на К. отправени към д-р Т..
По делото са разпитани като свидетели и служители на
затворническата администрация, присъствали при извършване на нарушението. От
показанията им се установява, че те са чули оспорващият да псува и обижда
доктора при прегледа в килията, и че там са били само двамата, без да присъстват
други лишени от свобода.
Въз основа на така приетото от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване като адресат
на оспорения акт, и пред местно компетентния административен съд по
местоизпълнение на наказанието, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по
делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, съдържа всички задължителни по закон реквизити, включително фактически
и правни основания и е мотивирана. В мотивите си органът е описал подробно
фактическата обстановка, извършеното нарушение и се е позовал на съдържанието
на дисциплинарна преписка № ДЗ-274/01.06.2022г. От представените от ответника
писмени доказателства се установява, че дисциплинарната преписка съдържа
докладната записка на д-р Т. (резюлирана на 01.06.2022г. от Началника на ЗАТВОРА
*към ИСДВР И. за проверка и доклад), материалите, събрани от работещия по
докладната ИСДВР И.И., представляващи обяснения от лишени от свобода, от Р.К.,
становището на ИСДВР. Заповедта е издадена от компетентното за това съгласно чл.104,
ал.1 от ЗИНЗС длъжностно лице, в границите на неговата териториална и материална
компетентност. Спазени са установените в чл.106 от ЗИНЗС срокове за издаването
й.
Съдът не установи съществени нарушения на процедурата
по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание.
От жалбоподателя са изискани писмени обяснения, първоначалният му отказ да даде
такива е удостоверен с обяснения на двама л.св., а с дадените писмени обяснения
са били запознати както ИСДВР, така и ДНО. В самите обяснения К. е потвърдил,
че в яростта си е отговорил с няколко обидни думи към медицинското лице и е бил
афектиран, като е помолил за извинение, следователно е бил запознат с вмененото
му нарушение. Няма данни и не се твърди да му е било отказано да се запознае
със събраните по дисциплинарната преписка доказателства. Изготвени са докладна
записка от директора на МЦ и становище от ИСДВР. В този смисъл
административният орган е спазил чл.34 от АПК, преди налагане на
дисциплинарното наказание е извършил проверка на събраните доказателства и е преценил
характера и тежестта на нарушението, като е представил и доказателства за системност
на нарушението. Спазено е изискването на чл.105, ал.1 от ЗИНЗС преди налагане
на наказанието задължително да се изслуша нарушителя.
Съдът намира, че приетата от административния орган
фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и
обстоятелства, събрани в процеса на извършената проверка, като споделя напълно
направените въз основа на нея правни изводи. Заповедта е издадена в
съответствие с приложимия материален закон.
На Р.К. е наложено дисциплинарно наказание затова, че
е нарушил разпоредбите на чл.96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС, с което е изпълнил състава
на чл.100, ал.1, ал.2, т.2 и т.5 от ЗИНЗС. В чл.100, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирана дефиниция за дисциплинарно нарушение – това е деяние (действие
или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава
вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или
обидно отношение към служители или лишени от свобода. В случая е налице именно обидно
отношение към служител.
Съгласно чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС дисциплинарно
нарушение е неизпълнение или лошо изпълнение на заповеди на съответните
длъжностни лица, а съгласно т.5 от същата алинея за дисциплинарно нарушение се
смята и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон.
Анализът на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка дават основание на съда да приеме за
безспорно доказано, че на 01.06.2022г. оспорващият е отправил гневни изблици и
обидни изрази към длъжностно лице и не се е подчинил на нарежданията на ИСДВР
(факт, потвърден в писмените му обяснения). Фактическите обстоятелства, описани
в заповедта, напълно се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели.
К. с посочените по-горе действия е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи
го да спазва установените правила и да изпълнява точно нарежданията и
заповедите на съответните длъжностни лица, поради което деянието му съставлява
дисциплинарно нарушение по чл.96, т.3 и т.4, във вр. с чл.100, ал.1 и ал.2, т.2
и т.5 от ЗИНЗС. Безспорно доказателствата установяват, че жалбоподателят е
извършил вмененото му дисциплинарно нарушение.
При определяне вида и размера на дисциплинарното
наказание наказващият орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното
нарушение, отношението на лишения от свобода към него, и системността при
извършване на нарушения от К.. Наказанието е наложено при условията на
системност по чл.102, ал.2, предл. последно от ЗИНЗС. От представената от
ответника справка от ИСИН се установява, че на К. за последната 1 година преди извършване
на процесното нарушение са наложени още 3 (три) дисциплинарни наказания – на 14.06.2021г.
„изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия ” (за нарушение по чл.100,
ал.2, т.5 от ЗИНЗС), на 17.08.2021г. „изолиране в наказателна килия за срок до 14
денонощия” (за нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС), и на 14.03.2022г. „писмено
предупреждение” (за нарушение по чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС). Не се твърди от
оспорващия тези наказания да са отменени или заличени. Първите две от горните
дисциплинарни наказания са наложени за същото нарушение (отправяне на обиди към
служители или други л.св.). От извършената служебна справка от деловодната
система на съда е видно, че само Заповед № 603/14.06.2021г. е била обжалвана
пред АдмС Ловеч, като по адм. дело № 221/2021г. съдът е оставил жалбата без
разглеждане поради просрочие. Прекратителното определение на съда е влязло в
сила на 09.08.2022г.
Всички изброени наказания са наложени за неизпълнение
на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в ЗИНЗС, и очевидно
не са изиграли своята превантивна и превъзпитателна цел. При наличие на влезли
в сила три или повече наказания за една година по чл.101, ал.2, т.1, т.2 или
т.5 от ЗИНЗС, което обосновава системност, законосъобразно ДНО е приложил
разпоредбата на чл.102, ал.2, предл. последно от ЗИНЗС, като е наложил
наказание „изолиране в наказателна килия“. Следователно наложеното наказание по
чл.101, т.7 от ЗИНЗС и неговия срок се явява съразмерно и адекватно на степента
на нарушението.
Оспорената заповед съответства и на целта на закона
при изпълнението на наказанията да се осъществява контрол върху поведението на
осъдените за ограничаване на възможността да извършват други престъпления и да
причиняват вреди на обществото (чл.2, т.1 от ЗИНЗС). Този контрол включва и
налагането на дисциплинарни наказания за извършени от лишените от свобода
нарушения на разпоредбите на ЗИНЗС, задължаващи ги да спазват установените за
тях правила и да изпълняват нарежданията на длъжностните лица.
Възраженията на К. за незаконосъобразност на заповедта
поради заболяването му от епилепсия настоящият състав намира за неоснователни,
доколкото извършеното нарушение е следствие на поведението на оспорващия, а не
на неговото здравословно състояние.
По изложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна и недоказана, поради което заповедта на Началника на ЗАТВОРА *следва
да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.111, ал.6, т.1 във
вр. с чл.111, ал.5 от ЗИНЗС, Ловешки административен съд, втори административен
състав,
Р Е Ш И:
Потвърждава Заповед № Л-569/15.06.2022г. на Началника
на ЗАТВОРА л., с която на Р.А.К. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в ЗАТВОРА л., е наложено дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок от 10 денонощия.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от неговото обявяване пред тричленен състав на Административен съд Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: