Мотиви на присъда N 1 / 03.01.2019г. по НОХД N 663 / 2018год. по описа на Окръжен съд -
Русе.
Окръжна прокуратура - Русе е обвинила Ш.Е.М., в това, че на 10.06.2017г., в гр. Р.,
обл. Р., на бул.“Б.“, при управление на моторно превозно средство – мотоциклет
„Я. ФЗ 6” с рег. №Р **** Х, нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП –
„….Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“, като водач на пътно превозно средство
не изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре, когато е възникнала
опасността за движението – намиращата се след предпазната еластична ограда с
намерение да пресече платното за движение пешеходка Е. М. ***.
- чл. 116 от ЗДвП – „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците…“, като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението
си да бъде внимателен и предпазлив към пешеходката Е. М. *** и по
непредпазливост причинил смъртта на Е. М. И., ЕГН ********** от гр. Р.
престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Частния
обвинител М.Б.М. (конституиране
по писмена молба, подадена по делото от поверениците й адв.Т.Г. и С.Б.) не се явява в заседание, както и
последните и не изразяват отношение към изхода на делото.
Прокурорът
поддържа обвинението в съдебно заседание. Пледира за определяне на
наказание лишаване от свобода с приложение на чл.58а, ал.1 от НК, и извън
хипотезата свързана с института на чл.55 от НК (съответно
без да са налице предпоставките за обсъждане на условията на чл.58а, ал.4 от НК), като
се предлага след редукцията същото е в размер на 2 години, постановяване отлагане
на изтърпяването му за изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК, като се
предлага носледния да е в размер на 4 години. Също така пледира и за налагане
на наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок, ориентиран към
максимално предвидения.
Защитника
на подсъдимия (адв.С.), пледира за осъдителна
присъда с налагане на наказание лишаване от свобода в размер на средата на
предвиденото, и отлагане изтърпяването му на основание чл.66, ал.1 от НК за
съответен изпитателен срок, както и налагане на съответно по срок на
изтърпяване наказание лишаване от право да се управлява МПС (предлага
се ориентирано в средата на предвиденото).
Подсъдимият Ш.Е.М. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразява
съгласие да не се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК. Пледира за осъдителна присъда, заявявайки
подкрепя на исканото от защитника му, като моли при определяне начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, да бъде постановено отлагането
му за изпитателен срок по реда на чл.66, ал.1 от НК.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия
М. е роден на ***г***, не е осъждан. Същият е правоспособен водач на МПС от
2009г., като притежава категории А, В, М и АМ.
На
10.06.2017г. подс.М. *** собствения си
мотоциклет „Я. ФЗ 6” с рег. № Р **** Х. В ранния следобед решил да напусне
града и се насочил към южното платно на бул.„Б.“ в посока ГКПП „Дунав мост“.
Около 14, 50 часа наближил района на бензиностанция „Лукойл“. В този участък пътното
платно било еднопосочно, с две ленти за движение. Участъкът бил прав, равен и
покрит с гладък асфалт, без повреди и неравности. Ширината на платното била 7,
15 метра. Пътната настилка била суха, а времето слънчево и ясно. Видимостта
била нормална. В това време, в този пътен участък се движили товарен автомобил
„M.“ с рег. № Р**** ВВ, управляван от св.Х., а зад него лек автомобил „Ф. Г.“ с
рег. № Р **** КА, управляван от св.И.. Скоростта на движение на моторните
превозни средства в района на произшествието била ограничена на не-повече от 50
км./ч. с пътен знак, поставен на 220 метра преди началото на бензиностанцията.
На около 40 – 50 метра преди началото на същата, подсъдимия застигнал
автомобилите на свидетелите Х. и И., като те се движили в дясната лента за
движение с позволената от пътния знак скорост. Подсъдимия решил да ги
изпревари, преминал в лявата лента за движение и ускорил скоростта на
мотоциклета. Изпреварил двата автомобила и продължил да се движи в лявата
лента. Скоростта му на движение достигнала 118, 8 км/ч. Видимостта му напред
била около и над 150 метра. По същото време в лявата лента за движение се
намирала пострадалата пешеходка Е. М. ***. Връщала се от магазина, намиращ се
от другата страна на пътя и вече била прескочила предпазната еластична ограда
между северното и южното пътно платно, с намерение да пресече платното за
движение, в което се движил управлявания от подсъдимия мотоциклет. По дължината
на пътя стояла на 8 – 9 метра след десния край на платното, в края на тротоара
между входа и изхода на бензиностанцията. Подсъдимия имал възможност да я види,
приближавайки към участъка където се намирала, не намалил скоростта и не спрял.
Той не бил и достатъчно внимателен и предпазлив към пешеходеца на пътя, а
продължил да се движи напред със същата скорост. Пострадалата Е. И. била
употребила алкохол и концентрацията в кръвта й била 3, 37 на хиляда. Това
влияело както на способността й да оценява правилно ситуацията на пътя, така и
на скоростта й на движение. Макар да можела да възприеме приближаващия с много
висока скорост мотоциклет, управляван от подсъдимия, тя предприела пресичане на
пътното платно, като започнала да се движи от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на мотоциклета със скорост от 4, 4 км./ч. (спокоен темп на движение на
лице в състояние на алкохолно опиване). След 1, 48 секунди тя изминала
разстояние от 1, 8 метра по платното за движение. В този момент последвал удар
между предната част на мотоциклета и тялото на пострадалата Е. И.. От ударната
сила тялото й било изхвърлено нагоре и пренесено напред и надясно по посоката
на движение на мотоциклета. Тялото й останало да лежи безжизнено в близост до
десния тротоар към ускорителната лента след изхода на бензиностанцията. От
удара подсъдимия М. също изгубил равновесие и паднал от мотоциклета.
Инерционните сили го отнесли напред по колене, след което се изправил и
прескочил еластична ограда между северното и южното пътно платно. Мотоциклетът
му продължил да се пързаля напред на едната си страна и преминал пред лек
автомобил „Ф. К.“ с рег. № Т**** МТ, с който св.М. се намирал в ускорителната
лента след бензиностанцията. Очевидец на произшествието станала св.П., която
подала сигнал на тел. 112 от мобилния си телефон. На място бил изпратен
полицейски патрул и екип на спешна помощ, който констатирал смъртта на
пострадалата Е. И.. Последвало извършването на съответни процесуално-следствени
действия.
Съгласно
изводите на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, в резултат на
удара от мотоциклета, пострадалата И.получила съчетана травма – тежка
черепно-мозъчна травма, тежка шийна травма, тежка гръдна травма, тежка коремна
травма, довела до тежки, несъвместими с живота увреждания на централната нервна
система и вътрешните органи и тежка кръвозагуба и станала причина за
настъпването на смъртта.
Съгласно
изводите на назначената и изготвена автотехническа експертиза, подсъдимия е
имал обективна възможност да види и наблюдава пешеходеца на пътното платно от
разстояние около и над 150 метра. При това положение и при скоростта му на
движение от 118, 8 км./ч. той е имал техническа възможност да предотврати удара
чрез спиране в рамките на 133, 3 метра. В случай, че бе спазил ограничението на
скоростта за движение от 50 км./ч. в района на произшествието, подсъдимия
управлавайки мотоциклета би предотвратил
произшествието чрез спиране в рамките на 35, 7 метра. Опасността за движението е възникнала от момента, в
който е имал възможност да види пешеходеца на пътното платно. Дори и движейки
се със скорост от повече от два пъти над максимално позволената в района на
произшествието, подсъдимият е имал възможност да го предотврати чрез спиране, в
случай че би го предприел своевременно.
Тази фактическа обстановка се
установява несъмнено от цялата доказателствена съвкупност, съобразно чл.373, ал.3
от НПК. Направеното самопризнание от подсъдимия М. при хипотезата на чл.370, т.2 от НПК, се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства – от неговите обяснения (в достатъчна степен
по значимите обстоятелства за произшествието попадащи в предмета на доказване,
едновременно с което наведената версия за внезапност на появата на пешеходката
и заявена липса на спомен за субективно възприето нейно наличие при и начеване
на пресичане на платното, се опровергава и фактологията се установява в
наведения в обвинението смисъл от другите следващопосочени доказателствмени
източници, а и от самото признание и на фактите от този кръг), от показанията на свидетелите Ю. М., К. И., Н. П., Б. М., Н. Х.,
Б. М., Н. К., Т… Х., М. Б., Б.И., Б.М., М.М. и М.М., заключенията на авто-техническата
и съдебно-медицинската експертизи, заключенията на компютърно-техническа
и допълнителна такава експертиза, от протокол
за оглед на ПТП с фотоалбум, Протокол за оглед /допълнителен/, талон за медицинско изследване, от
Химически експертизи относно подсъдимия и пострадалата, от две Технически
екпертизи относно кадри от района на произшествието, от Техническа екпертиза
относно съдържание на разговори при обаждания на тел.112, от Протоколи за оглед
на веществени доказателства, Протокол за доброволно предаване,
Препис-извлечение от Акт за смърт, Справка за собственост на МПС - та, Констативен
протокол за ПТП с пострадали, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, автобиография, справка за съдимост, справка от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР за
нарушител по ЗДвП.
От събраните доказателства, установените
факти чрез института на съкратено съдебно следствие при хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК, съдът е стигнал до единствено възможния извод за виновността на
подсъдимия Ш.Е.М. и за постановяване на осъдителна присъда спрямо
него.
Предвид
изложеното съдът достигна следните правни изводи:
Подсъдимия Ш.Е.М. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От обективна и субективна страна Ш.Е.М. осъществил състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като на
10.06.2017г., в гр.Р., на бул.“Б.“, при управление на моторно превозно средство
– мотоциклет „Я.ФЗ 6” с рег. №Р **** Х, нарушил правилата за движение по
пътищата:
- по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да
намали скоростта и да спре, когато е възникнала опасността за движението –
намиращата се след предпазната еластична ограда с намерение да пресече платното
за движение пешеходка Е. М. ***.
- по чл.116 от ЗДвП – като водач
на пътно превозно средство не изпълнил задължението си да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходката Е. М. ***,
при което по непредпазливост
причинил смъртта на Е. М. И., ЕГН ********** от гр. Русе.
От обективна страна елементите на изпълнителното деяние са налице:
Несъмнено при горепосочените време и място подс.М. управлявал посоченото
моторно превозно средство – бил водач на ППС по смисъла на &6, т.25 от ДР
на ЗДвП. При управлението на мотоциклета нарушил правила за движение, първото
от които в това му качество му било вменено с разпоредбата на чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП - не изпълнил задължението да намали скоростта и да спре, при
възникване на опасност за движението – намиращата се в участъка след
предпазната елестична ограда между двете платна имаща намерение и започнала
пресичането на пътното платно пешеходец И.. Подс.М. е имал обективната
възможност да намали скоростта или спре мотоциклета при възникналата опасност, но
нарушавайки това правило не реагирал своевременно /продължил да управлява
мотоциклета със същата скорост на движение/, което било предпоставка за
настъпване удара на мотоциклета в тялото на пострадалата по описания във
фактологията начин. Наред с това, като едновременна даденост, настъпването на произшествието било
обусловено и от неизпълнението задължението на подс.М., следващо от правилото
по чл.116 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците – в случая пострадалата И.. Същата на пътя била
уязвим участник в движението и поведението на подсъдимия към нея е трябвало да
бъде внимателно и предпазливо.
От субективни страна - при извършване на деянието подсъдимият М. бил
пълнолетен и вменяем. Тогава, както и в настоящия момент, не е страдал от
никакви заболявания и можел да разбира свойството и значението на
извършеното. Въпреки, че съзнавал наличието на обективните признаци на
състава, не е искал и не е допускал настъпването на съставомерния резултат -
смъртта на пешеходеца И.. Следователно престъплението е извършено при условията
на непредпазливост под формата на небрежност. Подсъдимият не предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но видно от заключението на
автотехническата експертиза е имал обективна възможност и бил длъжен да
предвиди това.
Настъпилото
произшествие било пряка последица от неспазването на посочените правила за
движение, и в резултат на него били причинени увреждания по пешеходеца И.,
довели до смъртта й. Или, налице е изискваната причинно – следствена
връзка между произшествието и смъртта на Е. М. И..
Причини за извършването на
престъплението – неглижиране на установените правила за безопасно движение по
пътищата.
Индивидуализация
на наказанието.
С оглед приложението института на
съкратеното съдебно следствие при хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, съобразно
чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът първо отчита, че в случая не е налице хипотезата на чл.58а, ал.4 от НК, на алтернативност свързана с наличие на предпоставките и на чл.55 от НК,
тъй като не са налице многобройни смекчаващи вината обтоятелства, нито едно
изключително, а освен това, най-лекото предвидено в състава на престъплението
наказание, не се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия. При отмерване размера на
базисното наказание лишаване от свобода, съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство, но с осносителна ниска тежест (предвид определено неголямата им
бройност в аспекта на обичайното за едно лице, имащо правоспособност за тази дейност
и упражняващо я в продължение на девет години, а и предвид вида на нарушенията,
единствено едно от които е свързано с управление със скорост над максимално
допустимата). Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита чистото му съдебно минало, трайната трудова
ангажираност на подсъдимия, както и съпричиняването на вредоносния резултат
предвид факта, че настъпването на произшествието било обусловено и от нарушаване
от пострадалото лице на правила за движение по пътищата – преминала през
ограждание на пътя, както и пресякла платното за движение, извън място,
определено за това, като в случая в близост имало и функциониращ, годен за
ползване пешеходен подлез (въведени с чл.113, ал.1, т.4 и ал.2, пр.2 от ЗДвП), а и предвид ноторно известното за въздействие
върху поведение и реакции върху лице на такава значителна концентрация на
алкохол, каквато в случая била установена у пострадалата – несъмнено и в
нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. При така костатиращият се превес на смекчаващите
вината обстоятелства, съдът отмерва базисното наказание лишаване от свобода в
размер под средата на предвиденото, а именно ТРИ ГОДИНИ. При тези условия, съдът
прилагайки правилото на чл.58а, ал.1 от НК, намалява така определеното
наказание ТРИ ГОДИНИ с една трета -
на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Този размер съдът счита за адекватен за постигане целите
на наказанието и най – вече от тях, превъзпитаване на подс.М. занапред да
спазва законите и да му въздейства едновременно и предупредително. Без
съмнение, данните по делото от значение,
определят в случая, че са налице предпоставките за приложение института на
условното осъждане. Постановеният срок и липсата на предходно осъждане на М. на
наказаниие лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер /установява
се, че не е осъждан и извън тези параметри/ са положителните формално изискеуми
предпоставки, освен което в случая очевидно за постигане целите на наказанието
и поправянето на М., не е наложително да търпи ефективно определеното наказание
лишаване от свобода. Като съображения за това съдът отчита данните за
инцидентност за такъв вид увреждане на обществените отношения, свързани с
транспорта, следващото от изявленията на подсъдимия разкаяние, полагането на
общественополезен труд и в частност продължаването на това състояние и към момента
напровеждане на съдебното производство по делото, което сочи за трайна трудова
ангажираност (качество,
което напоследък за лица на неговата възраст следва да се адмирира), който комплекс от дадености,
предпоставя сигурният извод, че за постигане целите на наказанието, не се
налага той да го изтърпява ефективно. Ето защо, прилагайки института на чл.66,
ал.1 от НК съдът е постановил отлагане изтърпяването от подс.М., на наказанието
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, като намира
последния определен на максимума за съответен да се реализират целите на този
институт.
Подсъдимият М. притежава правото
да управлява МПС и съответно на императивното правило по чл.343г от НК, следва
да му бъде наложено и наказание лишаване от право да упражнява такава дейност,
съобразно чл.37, ал.1, т.7 от НК. Съобразявайки правилата по чл.49 от НК
относно това наказание, и от една страна по идентичен начин – посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващо вината обстоятелства, съдът приема за
необходимо срока за изтърпяване на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС по отношение подс.М. да бъде ПЕТ ГОДИНИ. Съгласно правилата по
чл.49, ал.2, вр. с ал.1 от НК като в случая е налице налагане на това
наказание, заедно с наказание лишаване от свобода, този размер е максимално възможния,
и по преценка на съда се явява адекватен и нужен, за да се постигне желаната
цел – в този немалък период от време, подсъдимият бидейки лишен от възможността
да упражнява дейността, при нарушаването
на изискванията за която е причинил престъпния резултат, в достатъчна степен да
осмисли извършеното и преосмисли бъдещото си поведение при извършване на тази
дейност, поначало носеща висок риск за неговото здраве, както и здравето на
околните лица, като част от обществото. Такава продължителност на срока на
изтърпяване се налага и поради факта, че макар и неотразяващо се на
съставомерността по предмета на обвинението, към момента на настъпване на
процесните събития при управление на мотоциклета, подсъдимия несъмнено и в
значителна степен (поради
стойността на надвишението) реализирал друго нарушение по ЗДвП, движейки го със скорост от 118, 8
км/ч, вместо с максимално позволената в този участък от пътя – 50 км/ч, указано
с пътен знак.
При
липса на предпоставки за нещо различно, изводимо от правила на НК, на
подсъдимия М. следва да бъдат върнати вещите, приложени към делото като
веществени доказателства – процесния мотоциклет и каска, а същият следва да
заплати направените разноски в производството – в случай за досъдебната му фаза
в размер посочен в диспозитива на присъдата.
Мотивиран така, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия: