№ 611
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20241100601025 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 25.07.2023 г., постановена по н.ч.х.д. № 12895/2021 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20-ти състав,
подсъдимата Р. С. Г. е призната за виновна в това, че на 30.07.2021 г., около
17.30 - 18.00 ч, в помещението на рецепцията на хотел „Цура“, находящ се в
гр.София, пл.”Лъвов мост“ №2, хванала с ръце за гушата - шията В. Б. К. и
започнала да я души, блъснала я назад и тя паднала върху масичка в
помещението, а оттам - на пода, с което причинила на същата зачервяване,
ограничено по площ кръвонасядане - 2 см. в дясно от срединната ос в областта
на шията, охлузване в областта на лявата предмишница по задната й
повърхност /в областта на левия лакът - малка рана/, контузия в долната част
на гърба и таза, изявена с оплаквания от болки и насиняване /кръвонасядане -
2 см. в лявата 1 тазобедрена област, които повърхностни мекотъканни травми
са й причинили болки и страдания /с отслабващ интензитет/, отнасящи се към
критериите на медико-биологичния признак болка и страдание - лека телесна
повреда без разстройство на здравето /по смисъла на чл.130,ал.2 от НК/,
поради което и на основание 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание вид „глоба“ в размер
на 1000,00 (хиляда) лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Р. Г. е осъдена да
заплати на частния тъжител В. К. сумата от 2,263,02 (две хиляди двеста
шестдесет и три лева и две стотинки) лева за адвокатско възнаграждение за
представлявалия последната повереник, както и държавна такса за образуване
на наказателно частен характер дело. На Г. са възложени и разноските,
1
сторени от съда, а именно тези за експертизи, пътни разходи за свидетел и
тези за явяване на вещи лица.
Срещу присъдата е депозирана жалба и допълнение към нея от
подсъдимата Г. чрез защитника й – адв. М. П. от САК, като се излагат
съображения, че същата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като по
делото не се доказва подсъдимата да е извършила вмененото й престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК. На първо място се излагат твърдения, че установените
фактически положения от първостепенния съд са в диаметрална
противоположност на тези, установени със събраните по делото
доказателства. Въвеждат се твърдения, че доказателствената съвкупност е
тълкувана едностранчиво, превратно и пристрастно единствено в полза на
частното обвинение, което се подкрепя само от показанията на свидетеля Н.А..
Акцентира се върху механично преписване на фактите по делото от тъжбата в
мотивите, което сочи на липса на собствен безпристрастен анализ и израждане
самостоятелно на обективно решение по делото. Прави се искане присъдата да
бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде
призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не следва да се
провежда въззивно съдебно следствие.
В открито съдебно заседание на 27.09.2024г. пред въззивния съд
подсъдимата Р. Г., редовно призована, се явява лично, с представляващия я и
упълномощен защитник адв. П.. Защитникът прави искане за отмяна на
обжалваната присъда, като излага твърдения, че е налице абсолютен
доказателствен дефицит досежно това подзащитната й да е извършила
твърдяното престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Поддържа, че няма
свидетели, които да потвърждават с лични впечатления, че подсъдимата е
осъществила побой или физическа конфронтация спрямо частния тъжител, от
които да е причинена твърдяната лека телесна повреда. Прави искане за
отмяна на присъдата, алтернативно – за отмяната й и връщане на делото на
СРС за повторно произнасяне.
Подсъдимата при упражняване на правото си на последна дума моли да
бъде оправдана, тъй като не е извършила процесното престъпление.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция в
пледоарията си повереникът на частния тъжител счита, че
първоинстанционната присъда е правилна и справедлива, а преди
постановяване на мотивите й СРС е провел задълбочено и обективно съдебно
следствие, в което е събрал, а по – късно и обсъдил всички годни
доказателства по казуса, както в тяхната цялост, така и поотделно. Пледира за
решение, потвърждаващо първоинстанционната присъда, с което също така
подсъдимата да бъде осъдена да заплати на тъжителя сторените от него
разноски и във въззивната инстанция за повереник, за което представя договор
за правна защита и съдействие от 11.08.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
решението съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено
следното.
Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в
законоустановения срок, от надлежно активно процесуално легитимирана
2
страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по
същество, СГС ги намира за НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради долуизложеното.
Относно фактическата обстановка:
Въззивният съд, при спазване на императивните изисквания на НПК да
изгради сам фактическата обстановка по делото, прие че възприетата от него
е в корелация с тази, изградена от първостепенния съд.
Фактите по делото са, както следва:
Подсъдимата Р. С. Г. е родена на ****г. в Софийска област, село
Макоцево, български гражданин, неосъждана, с висше образование, работеща,
живуща в град София на адрес улица “ ****, с ЕГН: **********.
Подсъдимата и тъжителката В. Б. К. се познавали добре, тъй като
упражнявали съвместно трудова дейност – били съдружнички в дружество с
ограничена отговорност „ И.“ ООД. Длъжността управител заемала
подсъдимата. Предмет на дейност на юридическото лице било предоставянето
на хотелски услуги в нарочно наетата за тази цел сграда на хотел „ Цура“ в
град София, представляващ хостел и намиращ се на площад „ Лъвов мост“ №
2.
През 2021г, отношенията между подсъдимата и тъжителката били
влошени, тъй като Г. отказвала да предоставя фирмена информация на К. по
въпроси от финансово и счетоводно естество. Това се дължало на факта, че
управителката към онзи момент вече била взела решение да прекрати
участието си и дейността на „ И.“ ООД като продължи хотелиерската си
дейност еднолично чрез друго дружество – „ Ф. РГ“ ЕООД. К. също била
наясно с намерението на съдружничката си, поради което на 30.07.2021г. й
изпратила нотариална покана, получена на 06.08.2021г, с предизвестие за
прекратяване на участието си в съвместното дружество, както и изплащане на
частта от имуществото на „ И.“ ООД съобразно дялът от капитала.
Темпоралният аспект на поканата също не бил случаен, все още като
съдружник К. притежавала информация за наближаващата дата, на която
изтичал договорът за наем между собствениците на горепосочения хостел и
дружеството, в което участвала, а именно 31.07.2021г.
Подсъдимата знаела за планираните от тъжителката действия преди
получаване на нотариалната покана, поради откъслечната им комуникация и
множество лица във връзка с хотелиерската дейност, с които и двете често
общували. За предстоящите промени знание придобила и адвокатът на
собствениците на хотел „ Цура“, свидетелят М.Й.Т..
На 30.07.2021г. Г. и К. се намирали в наетия от общото им дружество
хотел „ Цура“. Тъжителката посетила мястото в часовия диапазон 17:30 –
18:00 часа с цел изнасяне на своите лични вещи оттам поради предстоящото
напускане. Там се намирала и подсъдимата. Конфликтът по повод неуредените
им финансови отношения във връзка с „ И.“ ООД се изострил и докато двете
се намирали в помещението, ползвано като рецепция на хотела прераснал и
във физически. Без предупреждение и без конкретна причина Г. нападнала К..
физически като първо с двете си ръце я хванала за врата, душала я, след което
я блъснала назад, при което тъжителката паднала по посока на бутането и при
удара със земята наранила левия си лакът, гърба и таза. Малко по – късно, след
като осъзнала случилото се, решила да потърси помощ от полицията и в
изпълнение на решението си в 17:51 часа позвънила на спешен телефон 112 и
поискала съдействие от правоохранителните органи. По същото време
позвънила и на свой познат – свидетелят Н.В.А., когото познавала от
3
предходната му връзка с дъщеря й. Полицейските служители и свидетели по
делото Ю.К.П. и И.В.С. обслужвали района като автопатрул № 31 към трето
РУ- СДВР и се отзовали, пристигайки в хотела в 18 и 10 часа. Те не
установили видими наранявания по тъжителката, а и тя самата не споменала
за случилото се нападение от страна на Г.. Приели, че се касае за неуредени
финансови взаимоотношения, който следва да се разрешат по
гражданскоправен ред, и предупредили подсъдимата и тъжителката да се
въздържат от насилие, след което си тръгнали. Последвало обаждане до
собствениците на хотела от страна на К., която търсела съдействие от тях. По
този повод около 19 часа на мястото пристигнала свидетелят М.Й.Т., пред
която Г. и К. си разменили остри реплики, но самата тя не възприела
физически сблъсък като тъжителката не споменала за такова.
Малко след 19 часа, пред хотела, с бус, предназначен за багаж, били
братът на тъжителя и свидетелят А., които влезли в хотела до рецепцията,
където видели Р. Г., В. К., и свидетеля М.Т.. Н.А. възприел видимите
наранявания на К., а именно следи от душене по шията и кървяща рана на
левия лакът. Натоварили багажа и тримата заедно отпътували от хотела, а по
пътя тъжителката разказала на брат си за нападението. Посетили УМБАЛСМ
„ Н.И. Пирогов“, откъдето пострадалата била препратена към болница „
ВМА“. Там й били извършени съответните медицински процедури, както и
надлежно издадени медицински документи / амбулаторни листа/ за тях.
Медиците установили следните наранявания: кръвонасядане в областта на
шията, охлузване в областта на лявата предмишница /към лакътната област/,
който и причинили болка и страдание по смисъла на НК. На 03.08.2021г. К.
посетила УМБАЛ „ Александровска“ в град София, откъдето след преглед
получила и съдебномедицинско удостоверение № 490/2021г, констатиращо
същите телесни увреждания като тези от амбулаторните листове от ВМА.
По повод нападението К. подала жалба до МВР, по случая била
извършена предварителна проверка по ЗСВ, приключила с постановление от
10.09.2021г. на СРП за отказ за образуване на наказателно производство
поради наличие на престъпление от частен, а не общ характер. На същата
дата, 10.09.2021г, била депозирана тъжбата от пострадалата, довела до
образуване на делото пред СРС.
По доказателствата:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал
всички относими към предмета на делото доказателства чрез гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и доказателствени
средства , веществени доказателствени средства и чрез способи за
доказване вид „ експертиза“ както следва:
показанията на свидетелите Н.В.А. и М.Й.Т., дадени в отрито съдебно
заседание пред СРС от 26.05.2022г. / л. 65 от делото/; показанията на
свидетелите Ю.К.П. и И.В.С., събрани в о.с.з. пред СРС от 19.07.2022г. /
л. 77 от делото/
писмените доказателства и доказателствени средства: копие на
постановление от 10.09.2021 г. от СРП за отказ да се образува досъдебно
производство (л. 67 от делото), копие на съдебномедицинско
удостоверение № 490/2021 г. (л. 11 от д.), копия на амбулаторни листове
от преглед във ВМА от 30.07.2021г. (л. 12 до 14 от д.), копие на
нотариална покана от 30.07.2021г., писмо – справка от национален
спешен телефон 112 с приложен диск (л. 31 и следващите от д.), копие на
материалите от 03 РУ – СДВР по повод извършената в хотел „ Цура“
4
визита по сигнала на тъжителката на 30.07.2021г. / л. 330 до 40 от делото/,
справка за съдимост на Р. С. Г., неосъждана / л. 103 от делото/
веществени доказателствени средства: оптичен носител / диск/ с
надпис „30.07.2021г.“ (л. 31 от д.)
чрез експертните способи на доказване: техническа експертиза по
протокол от 04.05.2022г. (л. 58 от д.) приета в съдебно заседание от
26.05.2022г. / л. 68, съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
2-66/2023 г. (л. 110 и сл. от д.), приобщена в о.с.з. на СРС от 16.05.2023г. /
л. 117 от делото/
Въззивната инстанция намира, че при извеждането на релевантната
фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени събраните доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани необосновано за сметка на други, каквито
твърдения са изложени във въззивната жалба. Първоинстанционният съд е
изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК при противоречиви
доказателства да отговори на въпросите защо дава вяра на едни от тях, а други
отхвърля. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната, а и на
правната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по
ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил правилен и пълен анализ на доказателствата и
средствата за тяхното установяване.
Настоящата съдебна инстанция се съгласява изцяло с направените от
първоинстанционния съд доказателствени изводи, като при собствения си
прочит на доказателствата по делото достигна до същите.
Неоснователни са оплакванията на защитата, изложени във въззивната
жалба, че съвкупната доказателствена обезпеченост на първостепенния съд
откъм гласни доказателства почива единствено на показанията на свидетелят
Н.В.А.. Действително, той единствен е възприел категорично нараняванията
по врата на К. и кърващата рана на левия й лакът, които не са видени нито от
пристигналите на място полицай – свидетелите Ю.К.П. и И.В.С., нито от
свидетелят М.Й.Т., също присъствала в хотела с Г. и К. непосредствено след
деянието. Това „ противоречие“ в показанията е превъзмогнато и
аргументирано от СРС, с чиито изводи изцяло се солидализира и настощият
състав – полицейските служители в хода на работата си се отзовават на
десетки сигнали на ден, не са прекарали достатъчно дълго време с
пострадалата, за да отчетат видимите телесни повреди и най – вече, никой не
им е споделил за нанасянето им. Причината поради която В. К. не е разказала
на екипа на МВР, пристигнал в хотела на 30.07.2021г. е ирелевантна, тъй като
видно от разговора й със спешен телефон 112 е сигнализирала конкретно за
нападение като е детайлизирала и механизма на извършването му и
последиците - душене, избутване назад и последвало падане. Свидетелят И.С.
не е очевидец, а тъй като в инкриминирания момент в помещението на
рецепцията на хотела са се намирали единствено пострадалата и подсъдимата,
очевидци не са установени. Въпреки това, пострадалата веднага след
инцидента е споделила детайлно за нападението от страна на Г. на свидетеля
Симеонов и е помолила да бъде откарана до болнично заведение за
освидетелстване, което и се е случило. Фактът, че по делото не е налице
свидетел – очевидец не е пречка да бъде постановена осъдителна присъда,
стига веригата от други доказателства да е непрекъсната и пълна, водеща до
единствения извод за извършено от страна на подсъдимата деяние. Такъв е и
5
извода на СРС, с който СГС се съгласява.
Във жалбата са засегнати и показанията на свидетелят М.Т.Й., който
също се навежда да са в противоречие с останалия доказателствен материал.
СРС е обсъдил и преодолял и това противоречие, а със заключението му и
пътят за достигането до него е съгласен и СГС – Томова е пристигнала на
място за разрешаване на конфликта без той да ескалира, тя е защитавала
интересите на собствениците там. Въззивната инстанция също намира
показанията й в частта, в която твърди, че „ по двете жени нямаше видими
наранявания“ за недостоверни, тъй като на първо място подобен инцидент би
могъл да опетни името на хотела и реномето му, а отделно и да влоши
отношенията между собствениците на сградата и подсъдимата, които
планирали да удължат съвместните си наемни правоотношения. В останала
част са кредитирани правилно и се подкрепят от останалите доказателства.
Извън обсъденото дотук, в жалбата се сочи, и че холистично в
първоинстанционното производство не се е доказало по несъмнен начин, че Р.
Г. е нанесла инкриминираното телесно увреждане на частния тъжител, но
както СРС, така и СГС счита, че от анализа на доказателствената съвкупност
категорично се установява извършеното физическо нападение и причинно-
следствената връзка между него и травматичното увреждане на пострадалата
въз основа на заключението на изготвената по делото съдебно – медицинска
експертиза, предхождащото я заключение от УМБАЛ „ Александровска“ и
медицинските документи от ВМА от деня на инцидента. Същите сочат на
претърпени телесни увреждания, причинени болки и страдания на К..
Заключението на медицинската експертиза е изслушано и прието пред
страните без възражения, а СГС, както и СРС го намира за пълно, обективно,
и професионално изготвено. Досежно изтъкнатата във въззвната жалба липса,
касаеща точното време на получаване на телесните повреди от страна на
пострадалата, то отговор вещото лице е дало в откритото съдебно заседание
пред СРС. Точна дата, час и минути не са посочени, но конкретен и
задоволителен отговор е даден – давността на нараняванията би могла да е
часове по – рано или по – късно от съобщеното от пострадалата. Възможните „
часове“ разлика не отстъпват от цялата изградена доказателствена
съвкупност, не разколебават ни най – малко тезата на частното обвинение,
нито мнението на въззивният съд, тъй като случилото се се установява от
останалите събрани по делото доказателства.
От съществено значение по отношение времевата хронология по случая
е и съдебно – техническата екпертиза, видно от която К. е позвънила на
спешен телефон 112 в 17:51 часа на 31.07.2021г. и е съобщила за точното си
местоположение, както и в детайли за нападението. И това заключение СРС е
приел и тълкувал правилно, обективно и в синхрон с останали по делото
доказателства.
Относно предубедеността на СРС, която защитата на Р. Г. извлича от
техническото копиране изцяло на фактите по делото директно от тъжбата на
К., без да бъдат установени, проверени и възприети от съда, заради което
защитата моли присъдата да бъде отменена, а делото върнато на друг състав,
то настоящият състав намира, че изграждането на фактическата обстановка е
осъществено след проведени пълно, обективно и безпристрастно съдебно
следствие между две противостоящи спорещи страни, доказателствата и
доказатествените средства са събрани по надлежния законов ред, тяхното
съдържание и годност са обсъдени, а изводите на СРС са обявени публично и
са правилни. Поради това СГС намира и това възражение за неоснователно.
След самостоятелна проверка въззивният съд установи, че останалите
6
доказателствени източници не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани детайлно от въззивната
инстанция.
С оглед изложените съображения, след като събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал.
3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
съществува необходимост въззивният съд да го променя или замества.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез
него фактическа обстановка настоящата инстанция споделя и правните изводи
на първостепенния съд, който законосъобразно и обосновано е приел, че
подсъдимата Р. С. Г. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
По правото:
В съответствие с материалния закон районният съд от обективна страна
правилно е изяснил, че подсъдимата на посоченото в частното обвинение
време и място чрез душене с двете ръце и избутване назад, причинила на
пострадалата В. Б. К. кръвонасядане в областта на шията, охлузване в
областта на лявата предмишница /към лакътната област/, контузия в долната
част на гърба и таза / кръвонасядане 2 см./ , като травматичното увреждане е
причинило болка и страдание на тъжителката.
ВС на РБ вече имал възможност да даде императивна дефиниция за „
лека телесна повреда без разстройство на здравето“ в своето Постановление
на Пленума на ВС № 3 от 27.09.1979г, където в точка 16 е заключено, че това
са краткотрайни телесни болки, причиняващи на пострадалия само болка и
страдание. Страданието е дефинирано като по – продължителна болка. В този
смисъл СГС изцяло се съгласява с приетата от първостепенния съд правна
квалификация за член 130, ал. 2 от НК.
Въззивният съд намира за правилни и изводите на районния съд за
субективната съставомерност на деянието на подсъдимия, поради което не
констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
предл. първо от НК като подсъдимата е съзнавала противоправния характер на
деятелността си, предвиждала е настъпването на общественоопасните
последици и е желала тяхното настъпване. Причина за извършване на
престъплението е ниската правна култура на подсъдимата и нежеланието и да
се съобразява с правния ред.
Относно наказателната отговорност:
На следващо място въззивният съд провери
индивидуализацията на наказателна отговорност на подсъдимата и вида и
размера на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд законосъобразно е посочил, че за
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лев.
При провеждането на дейността по справедливо отмерване на
следващото се на подсъдимата Г. наказание районният съд правилно е
установил, че спрямо осъщественото деянието е приложим институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК. От деянието също така не настъпили
съставомерни имуществени вреди, подсъдимата не е осъждана, не е
освобождавана от наказателна отговорност и не са били налице отрицателните
7
предпоставки на чл. 78а, ал. 7 от НК. В този случай СРС е бил длъжен да
изпълни диференцираната процедура, уредена в член 78а от НК, което е и
сторено.
Въззивният съд намира за законосъобразно индивидуализиран размера
на административното наказание глоба, наложена на подсъдимата, в размер от
1000,00 (хиляда) лева. По делото, както е приел СРС, не установени нито
отегчаващи, нито смекчаващи отговорността обстоятелства при
индивидуализацията на размера на глобата, с което СГС е съгласен.
Минималният размер от хиляда лева отговаря и на имущественото състояние
на подсъдимата и би имал предупредително и възпиращо действие / генерална
и лична превенция/ както по отношение на нея, така и на останалите членове
на обществото. В допълнение следва да бъде отчетен и контекстът, в който е
извършено деянието – в условията на обтегнати отношения на частния
тъжител с подсъдимата, и въпреки че причината за това е било поведението на
последната, то СГС намира, че деянието не е типична проява на човек с
арогантно и агресивно поведение.
Наложеното наказание, е достатъчно, за да въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимата, като я мотивира да
изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще
престъпления, доколкото в случай на следващо деяние няма да са налице
основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Наред с това наложеното наказание представлява
ясен предупредителен знак и спрямо останалите членове на обществото.
По разноските:
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и
съпътстващите наказателноправното осъждане въпроси, свързани с
присъждането на разноските в тежест на подсъдимата.
По настоящото производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НК Р. С. Г.
следва да заплати и разноските, направени от тъжителя В. К. за адвокатско
възнаграждение в хода на въззивното съдебно производство, за сумата от
хиляда лева от общо платени две хиляди лева съгласно представения договор
за правна защита и съдействие от 11.08.2023 г. В последното открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция е направено и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на защитника на
подсъдимата. Съдът намира, че същото е основателно и следва да бъде
уважено, поради следните причини. На първо място, делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, подсъдимото лице е едно, като и
престъплението, за което е повдигнато обвинението, е едно. Пред въззивния
съд не е водено съдебно следствие като цялото производство е приключило в
едно съдебно заседание. Критерият в случая досежно справедливият размер на
адвокатското възнаграждение на повереника се извлича от разпоредбите на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждение, а именно член 13,
ал.1, точка втора и възлиза на хиляда лева. Това е размерът, който СГС
намира, че следва да възложи в тежест на подсъдимата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
Софийският градски съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 25.07.2023 г., постановена по н.ч.х.д. №
12895/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 20-
ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НК подсъдимата Р. С. Г. ДА
ЗАПЛАТИ на частния тъжител В. Б. К. направените от нея разноски за
адвокатско възнаграждение за повереник в размер на 1000 (хиляда) лева за
производството пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Да се
съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9