№ 13665
гр. С., 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20231110166532 по описа за 2023 година
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове от Б. В. М. с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за солидарно осъждане за сумите
както следва: сумата от 16 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от противоправното поведение на ответниците (нанесена средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст) Д. С., М. М. и М. Н.), ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане; сумата от
5874,53 лева – мораторна лихва за периода от 15.08.2020 г. до 04.12.2023 г., дължима за
главницата от 16 500 лева; сумата от 1364,86 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от характера на пропуснати ползи за периода от 17.08.2020 г. до
19.11.2020 г. – разлика между реално получено трудово възнаграждение от ищеца и
обезщетение по ДОО; сумата от 742,25 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от характера на претърпени загуби, за закупуване на медицинско изделие за
фиксиране на челюстта, за заплащане на прегледи, за престой в болница – медицински
разходи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане; сумата от 263,27 лева – мораторна лихва върху главницата за медицински разход
за периода от датата на тяхното извършване до предявяване на иска.
Ищецът твърди, че на 15.08.2020 г. около 05:00 ч. пред дискотека „....“, гр. П. му е
нанесен от ответниците побой, вследствие на който била счупена долната му челюст.
Претърпял операция на челюстта си за извършване на репозиция на фрагментите на долната
челюст, като са поставени и 4 винта за фиксация. Била поставена и еластична фиксация.
Ищецът бил изписан от болницата на 21.08.2020 г. за домашно лечение от 30 дни. Търпял
множество болки и страдания вследствие на нараняването на челюстта. Не можел да говори
и да се храни месец, докато не били отстранени винтовете от челюстта. Можел да се храни
само със сламка. За болките постоянно приемал болкоуспокояващи. За около седмица майка
му се грижила за него, готвела му течна храна. По лицето му имало много синини и отоци,
от които се притеснявал да се яви пред хора и те му напомняли силно за случилото се. В този
вид – с шина и синини по лицето се наложило да посещава очни занятия в .... – Б..
Вследствие на вида си, ищецът се отдръпнал от хората, не искал да общува, станал
раздразнителен и сърдит. Случилото се се отразило и на работата му. В този период бил
1
назначен като „....“ и се налагало да води телефонни консултации, които заради болките в
челюстта и фиксацията й, не можел. Случилото се се отразило и на спорта, който
практикувал ищецът допреди това тренирал карате, което прекъснал, т.к. се страхувал да не
бъде ударен по челюстта, която е фиксирана. През времето, в което се хранел само с течна
храна заради нараняването, отслабнал с близо 15 кг., което се отразило негативно на
спортната му форма. За извършване на лечението си ищецът сторил посочените разходи, а
през времето от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г. бил в болничен, заради което от .... получил по-
ниско от месечната си заплата обезщетение.
Ответникът М. М. оспорва исковете, като счита предявените размери на
обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за прекомерни и несъответни на
реално претърпените физически и психически увреждания и принципа за справедливост.
Навежда твърдения за различна фактическа обстановка от изложената в исковата молба.
Прави възражение за изтекла за вземанията за лихва за забава погасителна давност.
Ответниците М. Н. и Д. С. оспорват исковете както по основание, така и по размер.
Заявяват, че единственото съставомерно деяние, за което е било одобрено споразумение, е
средна телесна повреда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е
претърпял твърдените неимуществени и имуществени вреди в претендирания размер,
настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответниците, така
също и по наведеното възражение за давност – да установи факти или обстоятелства, довели
до прекъсване/спиране на погасителната давност.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да установят погасяване
на паричното си задължение.
Няма спор между страните, поради което с доклада по делото съдът е отделил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че срещу ответниците има
приключили наказателни производства по НОХД № 541/2021 г. РС - Ц., НОХД № 629/2021 г.
РС - Ц. и НОХД № 1199/2022 г. на СРС, 108 състав, с които ответниците са били признати за
виновни за това, че на 15.08.2020 г., около 5:00 ч. чрез нанасяне на удари с юмруци и
ритници в областта на лицето в съучастие са причинили на ищеца средна телесна повреда.
Производствата по НОХД № 541/2021 г. РС – Ц. и НОХД № 629/2021 г. РС – Ц. са
приключили със споразумения по чл. 381 и сл. НПК от 28.10.2021 г. и 24.11.2021 г., а
производството по НОХД № 1199/2022 г. на СРС, 108 състав – с присъда от 21.02.2023 г.,
влязла в сила на 09.03.2023 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 ГПК, одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда.
На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл, предмет на установяване по настоящото дело е претърпял ли е ищецът
посочените в исковата молба неимуществени и имуществени вреди в резултат от
противоправното поведение на ответниците, както и техните характер и интензитет.
Ищецът претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
За установяване на спорните обстоятелства, ищецът е ангажирал писмени и гласни
доказателства.
По делото са представени: лист за преглед на пациент 021859/15.08.2020 г.;
медицинско направление № .../17.08.2020 г.; болничен лист № ...../17.08.2020 г.; болничен
2
лист № ...../21.08.2020 г.; болничен лист № ...../24.09.2020 г.; болничен лист № ...../21.10.2020
г.; медицинско направление от 18.08.2020 г., издадено от д-р Ж.Д.; медицинско направление
от 19.08.2020 г., издадено от д-р К. Д.; медицинско направление, издадено от д-р Ж.Д.;
съдебномедицинско удостоверение № V-..../2020 г. от 18.08.2020 г., издадено от доц. д-р А.
М.А., и допълнение към него от 20.08.2020 г.; епикриза на Б. В. М. от .... “С.А.” АД – С. с
изх. № ..../2020 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
Ц.Д. М.а /майка на ищеца/ и А.С.М..
В своите показания свидетелката Ц. М.а – майка на ищеца споделя, че тя се грижела
за него след интервенциите и била до него през целия период на възстановяване. Твърди, че
на следващия ден след инцидента ищецът бил докаран в С. от негов приятел, като при
пристигането бил с множество наранявания по лицето и не можел да говори. Веднага го
закарали в болница “С.А.”, където бил опериран, като след направен скенер било
установено, че има счупена челюст. По думите й на ищеца били поставени ластици, за да
може да оцелее. Твърди, че след множество консултации при различни специалисти
разбрали, че операцията е неизбежна. Споделя, че ищецът бил хоспитализиран за период от
около три дни, в който свидетелката не го придружавала, като впоследствие заявява, че бил
хоспитализиран за период от пет дни. В продължение на седмица след операцията ищецът не
можел да се храни и да говори, като тя поела грижите за него след изписването му. Споделя,
че проф. Д., лекарят, който водил операцията, й казал, че челюстта е толкова засегната, че е
възможно ищецът никога да не проговори. Ищецът изпитвал болки, будел се нощем, викал,
крещял, имал кръвонасядания в носната част, които му пречели да диша през носа заради
подуването на лигавицата, бил много отслабнал – с около 15 кг. Посочва, че два месеца
ищецът консумирал вода, сок и плодове през сламка, както и специална храна за
космонавти, с цел да не се задави и едновременно с това да е хранителна. Твърди, че след
сваляне на ластиците, с които бил двадесет дни, ищецът отново не можел да се храни, а
докато били на лицето му говорел неразбираемо - откъслечни думи, като “вода” или “сок”.
Твърди, че горе-долу около два месеца не можел да приема нормална храна. Споделя, че
ищецът приемал аулин, течен аналгин и спазмалгон, бил неспокоен, лицето му било подуто
много дълго време, с отоци, като постоянно преживявал случката – изпитвал страх. Преди
инцидента ищецът работел и следвал – бил първа година в “....”, като през време на
интензивната лекарска интервенция /фиксацията на челюстта/ бил в болничен и не работел.
След премахване на фиксацията се върнал на работа, но се наложило да смени
местоработата, тъй като разговорите по телефона натоварвали челюстта му. Новата работа
отново предполагала комуникация с клиенти, но вече не се налагало да говори, а да пише
/комуникирал с клиентите чрез чат/. Твърди, че ищецът се будел през нощта, тъй като
сънувал кошмари, но най-вече заради болката. Споделя, че възстановяването на ищеца
продължило много дълго време, като сега също изпитвал болка, челюстта била засегната
надълбоко, като и до ден днешен казвали, че няма да се възстанови напълно. Споделя, че в
началото на септември започнали лекциите на ищеца, занятията били присъствени /около
четиридесет дни/, като за целта го закарали до Б. и му намерили квартира близо до
университета, за да не пътува, а да ходи пеша. Квартирата била на четири, пет минути
нормален ход. Свидетелката сочи, че отоците по лицето били по-видими от дясната страна, а
след това категорично заявява, че били от лявата страна, която била по-засегната и по-
подута, като отоците отшумели за около месец. За периода от около 40 дни, в които ищецът
бил на лекции в Б., свидетелката споделя, че го взимали за прегледи, като имало дни, в които
не можел да се върне, тъй като състоянието му не позволявало – нямал сили и като цяло не
бил в кондиция. За периода, в който бил в Б., ищецът приемал течна храна. След свалянето
на ластиците не можел да си отваря устата. Споделя, че в квартирата живеел със състудент
от “....”, който през цялото време му помагал.
Пред съда е разпитан свидетелят А.М., който споделя, че познава ищеца и са
3
приятели повече от десет години, още преди да заминат да учат в Б.. Свидетелят е студент в
“....”, като споделя, че с ищеца вече не са състуденти, тъй като последният се прехвърлил в
С.. Докато били състуденти били задочна форма на обучение – първи курс, септември 2020 г.
Присъствените занятия продължили около месец. С ищеца живеели заедно на квартира.
Споделя, че наели апартамент /една стая/ за 30 дни на добра цена, който бил близо до
университета – на километър от него. През този период били заедно, с изключение на
момента, в който се наложило ищецът да отиде до С., за да му махнат ластиците, които били
прикрепени, за да не може по никакъв начин да си отваря устата. По време на лекциите
ищецът имал доста синини по лицето, които към края ставали кафеникави. Твърди, че в
началото, за период повече от 20 дни след побоя, челюстта на ищеца била видимо изкривена,
носът му - подут, а очите – с червен оттенък. Ластиците се виждали дори съвсем малко да си
отвори устата. Твърди, че ищецът фъфлел, колкото да си говори със свидетеля, трудно му се
разбирало и в университета не разговарял с никого. Ищецът се хранел само със сламка, като
свидетелят купувал зеленчуци и ги пасирал, тъй като всичко се пасирало, ставало течно и
така ищецът го приемал. Отслабнал много – с до 20 кг., което се отразило на физическото му
състояние. Споделя, че когато ходели повече, на ищеца му причернявало от жегата /края на
август/ и сядали. Твърди, че не е забелязал ищецът да приема обезболяващи лекарства или
други медикаменти. Споделя също, че присъствал на инцидента, но не си спомня точно кога
ищецът се е прибрал в С. - помни само, че се е прибрал, а свидетелят е останал в П.. Твърди,
че веднага след инцидента ищецът бил закаран от момче от компанията в най-близкото
лечебно заведение в района – не си спомня в кое, въпреки че ищецът му е споделял.
Свидетелят споделя, че първата вечер, след като е посетил лекар, непосредствено след
инцидента, ищецът останал с компанията в П.. На следващия ден бил с приятелите си, с
превръзка на окото, видимо изкривена челюст, подут нос и без да се храни, като гледал да не
говори много, защото го боляла челюстта, като едва на по-следващия ден се прибрал в С..
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на свидетеля М. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото.
По отношение показанията на свидетелката М.а /майка на ищеца/, съдът намира, че
като извърши преценка съобразно чл. 172 ГПК, то следва да ги кредитира частично. Съдът
намира свидетелката М.а за заинтересована от изхода на спора. Отделно самите показания на
свидетелката са отчасти противоречиви. Веднъж заявява, че ищецът бил хоспитализиран за
период от 3 дни. Впоследствие свидетелства, че хоспитализацията продължила 5 дни. При
разпита си свидетелката първо споделя, че отоците по лицето на ищеца били по-видими от
дясната страна, а след това категорично заявява, че били от лявата страна, която била по-
засегната и по-подута. Налице са и противоречия между показанията на свидетелката М.а и
тези на свидетеля М., последните кредитирани от съда като вътрешно непротиворечиви и
логични. На първо място, свидетелката твърди, че ищецът е докаран в С. от негов приятел
след настъпване на инцидента. Свидетелят М. споделя, че веднага след инцидента ищецът
бил закаран в най-близкото лечебно заведение, след което вечерта останал в П., като се
прибрал в С. не на следващия, а на по-следващия ден. Изложеното от свидетеля М.
съответства и на твърденията в исковата молба, а именно, че след инцидента ищецът
посетил “ФИРМА” АД, където му направили снимка, пил болкоуспокояващи и след като
разбрал за необходимостта от фиксация, се прибрал в С., за да се лекува. Прави впечатление,
че по думите на свидетелката ищецът не можел да говори и да си отваря устата, което
противоречи както на изложеното от ищеца в исковата молба, така и на показанията на
свидетеля М., който споделя, че след инцидента докато бил с компанията в П., ищецът
гледал да не говори много, защото го боляла челюстта. В исковата молба ищецът пък
поддържа, че комуникацията му с околните била много затруднена – начинът, по който
изговарял думите, бил провлачен, фъфлещ и недобре разбираем. Противоречие е налице и
4
между заявеното от майката на ищеца, че след сваляне на ластиците не можел да си отвори
устата, и споделеното от свидетеля М., че ищецът фъфлел, трудно му се разбирало и
ластиците се виждали дори съвсем малко да си отвори устата. Свидетелката М.а заявява, че
синът й приемал аулин, течен аналгин и спазмалгон, което се опровергава от свидетеля М.,
който споделя, че не е забелязал ищецът да приема обезболяващи лекарства или други
медикаменти. Съдът намира за достоверни показанията на свидетеля М., тъй като същият е
живял с ищеца в една стая в периода след инцидента, съответно възпроизвежда преки и
лични впечатления. Не може да не се отчете и противоречието между твърденията на
свидетелката М.а, че квартирата била на четири - пет минути нормален ход от университета
и заявеното от свидетеля М., че квартирата и университетът били на километър разстояние и
че когато ходели повече, на ищеца му причернявало и сядали за да почине и да събере сили.
За спорните по делото обстоятелства е приета съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от в.л. д-р А. М., който е дал заключение, че при данните по делото, при
получаване на уврежданията и особено от счупената челюст, пострадалият е изпитвал силни
болки и страдания, имал е затруднение в храненето по време на фиксацията на долната
челюст за период от 30 дни. Експертът посочва, че практически след проведеното лечение се
очаква пълно възстановяване на пострадалия за срок от около 2, максимум 3 месеца за
долната челюст. Изяснява се, че мекотъканните увреждания по тялото са преминали за 20 -
25 дни. При изслушването си в открито съдебно заседание на 25.04.2024 г. вещото лице
поддържа заключението, като пояснява, че теоретично в мястото на счупването може да има
болка при промяна на времето, но общо взето при младите хора възстановяването е доста
благоприятно и без последствия. Добавя, че при фиксация принципно говорът се затруднява,
но след махането й няма затруднение на речта.
Въз основа събраните по делото доказателства съдът приема за доказано, че ищецът
Б. В. М. е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди – болки и
страдания, телесни увреждания, стрес и душевен дискомфорт, в резултат от причиненото му
от ответниците непозволено увреждане. Видът и характерът на причинените увреждания са
установени от наказателните съдилища, а от свидетелските показания се установява и
интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания. За претърпените вреди
ответниците дължат обезщетение по предявените срещу тях искове с правно основание чл.
45 ЗЗД, като обезщетението се определя от съда по справедливост – чл. 52 ЗЗД. При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Техният размер се
определя според вида, характера и тежестта на увреждането, като размерът на
обезщетението трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички конкретни обстоятелства, които
носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства,
при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта
на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за
неговото развитие - решение № 202 от 24.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6375/2014 г., IV г. о.,
ГК.
В конкретния случай съдът като съобразява посочените по-горе критерии при
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и
установените по делото конкретни обстоятелства – полученото увреждане /фрактура –
5
счупване на долна челюст/, довела до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок
повече от 30 дни, отговарящо на квалификацията му като следна телесна повреда,
изживения от ищеца шок от нападението, силните болки и страдания при получаване на
увреждането, особено при счупване на челюстта, търпените от него болки и притеснения
след това, първоначалната невъзможност за извършване на обичайни житейски дейности,
затрудненията в дъвченето и говоренето по време на фиксацията на долната челюст за
период от 30-тина дни, невъзможността му да изпълнява трудовите си задължения на
заеманата преди инцидента длъжност, която изиска контакт с хора чрез постоянно
провеждане на разговори по телефона, затруднената комуникация с колеги и преподаватели
в университета, извършените медицински интервенции – 1 операция, периода на
възстановяване – 2, максимум 3 месеца за долната челюст и 20-25 дни за мекотъканните
увреждания по тялото, както и прогнозите за пълно възстановяване на пострадалия, намира,
че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 9 000 лева, което да
репарира претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на причинената му средна
телесна повреда. Съдът намира, че ищецът не е ангажирал доказателства установяващи да е
претърпял вреди обуславящи присъждането на по-голямо обезщетение, при съобразяване и
на принципа по чл. 52 ЗЗД.
Ответниците дължат и законна лихва, считано от 04.12.2023 г. /датата на депозиране
на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, като обезщетението се дължи от
датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане на обезщетенията. В
настоящия случай лихва за забава върху главницата за неимуществена обезвреда се дължи,
считано от датата на увреждането – 15.08.2020 г.
Размерът на лихвата за забава върху уважената главница в размер 9 000 лева възлиза
на 3 201,01 лв. за периода от 15.08.2020 г. /датата на увреждането/ до 03.12.2023 г. /датата,
предхождаща депозирането на исковата молба в съда/, изчислен от съда на основание чл. 162
ГПК. Акцесорната претенция спрямо ответниците Д. С. и М. Н. се явява основателна до
посочения размер, като тя следва да бъде отхвърлена за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 5 874,53 лв.
Съдът намира за частично основателно релевираното от ответника М. М. възражение
за погасителна давност по отношение претендираната лихва за забава върху главницата,
считано от 15.08.2020 г. /датата на увреждането/, тъй като това вземане е за лихва и попада в
хипотезата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо, ответникът М. следва да бъде осъден да
заплати лихва за забава само за периода, предхождащ 3 години от датата на депозиране на
исковата молба, а именно 04.12.2020 г. – 03.12.2023 г. /датата, предхождаща депозирането на
исковата молба в съда/. Размерът на обезщетението за забава за този период възлиза на
2 923,49 лв., изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, до който размер акцесорният иск
спрямо ответника М. се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за
разликата над 2 923,49 лева до размера от 3 201,01 лева и за периода от 15.08.2020 г. до
03.12.2020 г., като погасен по давност, и до пълния предявен размер от 5 874,53 лв., като
неоснователен.
По изложените съображения, искът за обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата 9 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 04.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане, съответно да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 16 500 лв., като ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят тази сума
солидарно на основание чл. 53 ЗЗД. По отношение на лихвата за забава от датата на деликта
следва да се приложи разграничителния критерий спрямо всеки един от ответниците
съобразно направеното от единия от тях правопогасяващо възражение за изтекла давност,
6
коментирано по-горе.
По претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди /пропуснати ползи/
за периода от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г., съдът намира следното:
При определяне размера на имуществените вреди, изразени в това, че поради
увреждането пострадалото лице не може да работи докато се намира в състояние на
временна неработоспособност, следва да се изхожда от разликата между действително
получаваното трудово възнаграждение към датата на увреждането и паричното обезщетение
за временна нетрудоспособност – т. 2 от ППВС № 4/1968 г. В конкретния случая за ищеца са
налице имуществени вреди, съставляващи пропусната полза от реализиран доход, тъй като
видно от представените по делото писмени доказателства и приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, към датата на инцидента е било налице трудово
правоотношение между ищеца и “ФИРМА” ЕООД, при договорено възнаграждение в
размер 1 700 лв., т.е. налице е пропуснато сигурно увеличаване на имуществото на
пострадалото лице с посочената сума по причина реализираното непозволено увреждане.
Ето защо претърпените вреди подлежат на обезщетяване за периода от 17.08.2020 г. до
19.11.2020 г., за който ищецът е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност.
Вредите се претендират на основание бъдещото им сигурно настъпване, което с оглед
данните на съдебно-икономическата експертиза съдът намира за установено.
В резултат на увреждането ищецът е бил възпрепятстван да упражнява труд в
периода на възстановяването си, за който период е налице пропусната полза,
представляваща разликата между получаваното от него възнаграждение преди инцидента и
заместващото го обезщетение за временна неработоспособност. От заключението на
съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда, като
пълно, обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че брутните трудови
възнаграждения, които ищецът би получил, ако бе продължил да работи на длъжността,
която е заемал към 17.08.2020 г., за периода от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г. са в размер на
6 508,48 лв., а нетните – в размер на 5 108,93 лв. Изяснява се също, че платените на ищеца
обезщетения за временна неработоспособност за периода от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г. са в
размер на 3 097,82 лв., от които 2 990,81 лв. от Н.О.И. и 107,01 лв. от работодателя.
Експертът посочва, че разликата между нетното трудово възнаграждение, което ищецът би
получил, ако бе продължил да работи на длъжността, която е заемал, и получените през
периода от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г. обезщетения за временна неработоспособност, е в
размер на 2 011,11 лева (5 108,93 – 3 097,82).
Предвид изложеното, съдът намира за основателна претенцията за пропуснати ползи,
като с оглед принципа на диспозитивното начало същата следва да бъде уважена изцяло за
сумата 1 364,86 лева за периода от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г.
Ищецът претендира и заплащане на обезщетение за имуществени вреди /претърпени
загуби/, изразяващи се в разходи, които е сторил за закупуване на медицинско изделие за
фиксиране на челюстта, за заплащане на прегледи и за престой в болница.
По делото са представени: декларация /приложение № 4/ от 20.08.2020 г. от Б. В. М.
за закупуване на медицински изделия – винт за серклаж самонарязващ 1,7 мм. x 12 мм. x 4
бр., с посочена единична цена 160 лв. с ДДС и максимална прогнозна стойност в лева с
включен ДДС - 640 лв.; фактура № ..../20.08.2020 г., издадена от .... “....” АД на името на
ищеца; фактура № ..../18.08.2020 г., издадена от .... “С.А.” ЕООД на името на ищеца; фактура
№ ..../21.08.2020 г., издадена от .... “....” – С. АД на името на ищеца. Към фактурите са
приложени: фискален бон от 18.08.2020 г. от ФИРМА ЕООД; фискален бон от 20.08.2020 г.
от .... “С.А.” АД; фискален бон от 18.08.2020 г. от .... “С.А.” ЕООД; фискален бон от
21.08.2020 г. от .... “С.А.” АД и фискален бон от 19.08.2020 г. от ФИРМА ЕООД, от които се
установява заплащането от ищеца на следните стоки и услуги: СМ Удостоверение на
стойност 40,00 лв., 043002 медицинско изделие на стойност 640,00 лв. с включен ДДС,
7
панорамна снимка на стойност 25,00 лв., потребителска такса /д-р Ж.Д./ на стойност 11,60
лв. с включен ДДС и хартиена торба ДМ 1 бр., .... вода за уста 50, ... салфетки бели 1 пл/10,
.... .. 4 бр., .... паста 75 мл., .... четка ... 1, .... дезинф. гел ръце 50, на обща стойност 25,65 лв.
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва извършването от ищеца на
посочените разходи и наличието на причинна връзка между заплатените суми и
увреждането, като не може да се приеме, че сторените разходи са били излишни и ненужни.
Предвид изложеното, съдът намира, че извършените от ищеца разходи на
претендираната от него обща стойност от 742,25 лв. представляват парично оценима вреда,
която е претърпял вследствие от противоправното поведение на ответниците. Ето защо, тази
имуществена вреда подлежи на обезщетяване, като ответниците следва да заплатят на ищеца
действителния размер на разхода. Тъй като увреждането е причинено от тях в съучастие, те
отговарят солидарно – чл. 53 ЗЗД. Предявеният иск за сумата 745,25 лева се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Ищецът претендира и лихва за забава от датата на извършване на всеки разход до
04.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/. Лихва върху главницата за
имуществена обезвреда се дължи от датата, на която паричната сума е излязла от
патримониума на ищеца. Размерът на акцесорното вземане за периода от деня на
извършване на всеки разход до 03.12.2023 г. /датата, предхождаща депозирането на исковата
молба в съда/ възлиза на 263,00 лв., изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК, до който
размер акцесорният иск спрямо ответниците Д. С. и М. Н. се явява основателен и следва да
бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над посочената сума до пълния предявен
размер от 263,27 лв. и за 04.12.2023 г.
Ответникът М. М. обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност по
отношение вземанията за лихва за забава, като предвид отделните и самостоятелни
правоотношения, в които се намира всеки един от тях, това възражение ползва само
страната, която го е направила. Съдът намира релевираното от ответника възражение за
частично основателно, тъй като за акцесорните вземания се прилага кратката 3-годишна
давност съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Ето защо, за акцесорното вземане за лихва за забава
върху главницата за имуществени вреди /претърпени загуби/ ответникът М. М. следва да
бъде осъден само за периода, предхождащ 3 години от датата на депозиране на исковата
молба. Размерът на лихвата за забава за периода от 04.12.2020 г. до 03.12.2023 г. /датата,
предхождаща депозирането на исковата молба в съда/ възлиза на 241,38 лв., изчислен от
съда по реда на чл. 162 ГПК, до който размер акцесорният иск спрямо ответника М. се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над 241,11 лева до
размера от 263,00 лева и за периода от датата на извършването на всеки разход до 03.12.2020
г., като погасен по давност.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените разноски в настоящото производство,
като разпределението на разноските между ответниците следва да бъде съразмерно
уважената част срещу всеки един от така предявените искове.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 3 381,64 лв., от които 354,60 лв. за
държавна такса за разглеждане на предявените искове за имуществени вреди, 400 лв. за
депозит за вещо лице и 3 000 лв. за адвокатско възнаграждение. Доколкото в представения
договор за правна защита и съдействие от 01.12.2023 г. /л. 6/ не е уточнено по кой иск и
срещу кой ответник каква част от възнаграждението се отнася, съдът приема, че е поравно -
по 1 000 лв. за всеки ответник, поради което и неоснователни се явяват възраженията на
ответниците по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
8
адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., заплатено изцяло в брой при подписване
на договора. Следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения, постановени по дела .../16 и .../16, съдът, след като съобрази фактическата и правна
сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален размер
по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразявайки и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело ..../22, съдът намира, за
справедлив размера на адвокатското възнаграждение от 3 000 лв., като същият съответства
на положения от адвоката труд по делото.
Ищецът има право на разноски съразмерно уважената част от исковете спрямо всеки
от ответниците. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Д. Г. С. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 735,60 лв., ответникът М. С. Н. – сумата 735,60 лв. и
ответникът М. М. М. – сумата 721,82 лв., представляващи сторени разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице /съдебно-икономическа експертиза/ и адвокатско
възнаграждение.
Ответниците са доказали извършването само на разноски за платени адвокатски
възнаграждения, като съдът намира възражението на ищеца за тяхната прекомерност за
неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, обективно съединяване
на няколко иска и доколкото са проведени две открити съдебни заседания. Ответникът Д. Г.
С. е представил договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024 г. /л. 72/, при уговорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв. Ответникът М. С. Н. е
представил договор за правна защита и съдействие от 26.02.2024 г. /л. 76/, при уговорено и
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 2 000 лв.
Ответникът М. М. М. е представил договор за правна защита и съдействие от
27.02.2024 г. /л. 81/, при уговорено адвокатско възнаграждение в размер 2 700 лв., от които
1 600 лв. заплатени в брой при подписване на договора. По делото не са ангажирани
доказателства за заплащане на остатъка от уговореното адвокатско възнаграждение в размер
на 1 100 лв., поради което и съдът приема, че ответникът М. е сторил разноски в размер на
1 600 лв.
Така съразмерно отхвърлената част от предявените срещу всеки от ответниците
искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника Д. Г. С. - сумата 618,36 лв., на ответника М. С. Н. – сумата 824,48 лв., а на
ответника М. М. М. – сумата 677,19 лв., представляващи сторени от ответниците разноски за
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК
ищецът е освободен от държавна такса и разноски по предявения иск за неимуществени
вреди, последните по силата на разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъдат възложени
в тежест на ответниците. Това са разноските за държавна такса за разглеждане на предявения
иск за неимуществени вреди в размер на 660 лв. и 400 лв. – разноски за съдебно-медицинска
експертиза. Ето защо ответниците Д. Г. С. и М. С. Н. следва да бъдат осъдени всеки от тях
да заплати по сметка на СРС сумата 129,31 лв. – за държавна такса и 78,37 лв . – за
експертиза, а ответникът М. М. М. – сумата 126,89 лв. – за държавна такса и 76,90 лв. – за
експертиза, съразмерно уважената част от предявените срещу всеки от ответниците искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Д. Г. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. “...” № ..., М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
“...”, ул. “....”, бл. ...., и М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...” № ...., да заплатят
9
солидарно на Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “....” № 46, сумата 9 000,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
телесни увреждания, стрес и душевен дискомфорт, вследствие на извършено от тях на
15.08.2020 г. престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, за което са
признати за виновни със споразумение, одобрено от съда на 28.10.2021 г. по НОХД №
541/2021 г. РС – Ц., присъда от 21.02.2023 г. по НОХД № 1199/2022 г. на СРС, 108 състав,
влязла в сила на 09.03.2023 г., и споразумение, одобрено от съда на 24.11.2021 г. по НОХД
№ 629/2021 г. РС – Ц., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане; сумата 1 364,86 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /пропуснати ползи/ за
периода от 17.08.2020 г. до 19.11.2020 г., сумата 742,25 лева (от които 40,00 лева – за
издаване на съдебно-медицинско удостоверение, 25,00 лева – за панорамна снимка, 640,00
лева – за закупуване на медицинско изделие за фиксиране на челюстта, 11,60 лева –
потребителска такса в болницата и 25,65 лева – разходи за лични хигиенни средства за
престой в болница), представляваща обезщетение за имуществени вреди /претърпени
загуби/, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2023 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане, сумата 3 201,01 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за неимуществени вреди за периода от 15.08.2020 г.
/датата на увреждането/ до 03.12.2023 г. /датата, предхождаща депозирането на исковата
молба в съда/ и сумата 263,00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
имуществени вреди /претърпени загуби/ за периода от датата на извършване на всеки разход
до 03.12.2023 г. /датата, предхождаща депозирането на исковата молба в съда/, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от
9 000,00 лева до пълния предявен размер от 16 500,00 лева; иска за лихва за забава върху
главницата за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 3 201,01 лева до
пълния предявен размер от 5 874,53 лева, а по отношение на ответника М. М. М. и за
разликата над 2 923,49 лева до уважения размер от 3 201,01 лева и за периода от 15.08.2020
г. до 03.12.2020 г., като погасен по давност, както и иска за лихва за забава върху главницата
за имуществени вреди /претърпени загуби/ за разликата над уважения размер от 263,00 лева
до пълния предявен размер от 263,27 лева и за 04.12.2023 г., а по отношение на ответника М.
М. М. и за разликата над 241,11 лева до уважения размер от 263,00 лева и за периода от
датата на извършването на всеки разход до 03.12.2020 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. “...” № ..., да заплати на Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “....” № 46, сумата
735,60 лв., М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...”, ул. “....”, бл. .... - сумата
735,60 лв., а М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...” № .... - сумата 721,82 лв.,
представляващи сторени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. “....” № 46 да заплати на Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...” № ...,
сумата 618,36 лева, а на М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...”, ул. “....”, бл. ....,
сумата 824,48 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. “....” № 46 да заплати на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...” № ....,
сумата 677,19 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к. “...” № ..., да заплати по сметка на СРС сумата 129,31 лева – разноски за държавна такса
и сумата 78,37 лева – разноски за експертиза, М. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
“...”, ул. “....”, бл. .... – сумата 129,31 лева – разноски за държавна такса и сумата 78,37 лева –
разноски за експертиза, а М. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. “...” № .... - сумата
126,89 лева – разноски за държавна такса и сумата 76,90 лева – разноски за експертиза.
10
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11