Р Е Ш Е Н И Е

   №

гр.София, 12.08.2019 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                   

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 209 по описа за 2018 г., по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, от К.Ж.К. срещу „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД за заплащане на сумата от 100 000 лв., претендирана като частичен иск от 200 000 лв., представляваща З.обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 01.09.2017 г., в гр.Сливен, на бул. „Стефан Стамболов", по вина на И.И.И., водач на лек автомобил „Фолксваген" модел „Поло" с peг. № *******застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното З.дружество, ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба в съда  - 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба са изложени твърдения, че процесното ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на  лекия автомобил „Фолксваген", модел „Поло", с peг. № *******който нарушавайки правилата за движение по пътищата, не е пропуснал пресичащия пътното платно пешеходец-ищец и го е блъснал. К.К. твърди, че вследствие на настъпилия удар са му причинени телесни увреждания, изразяващи се в контузия на дясна подбедрица, фрактура в средната трета на дясна тибия, охлузване на лява мишница, разкъсно-контузна рана на ляво коляно и ляво ходило. Поддържа, че на 01.09.2017 г. му е извършена операция и е наложена временна гипсова имобилизация - крачолна лонгета на долния десен крайник, бил е обездвижен на легло и не е могъл да се самообслужва. Сочи, че е търпял и продължава да изпитва силни болки в долните десен и ляв крайници, таза и кръста, водещи до бърза уморяемост и непълноценност, повлияли негативно и на психическото му състояние – получил е тежък психически шок, страх да излиза навън, загуба на съня.

Ответникът „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, но оспорва иска по основание и размер, тъй като поведението на водача не е виновно и противоправно, от което да са произлезли вреди за ищеца. При условията на евентуалност твърди, че с поведението си пострадалият е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, тъй като е нарушил нормите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, пресичайки на необозначено за целта място и без да се съобрази с движещите се превозни средства. Възразява срещу претендирания размер на застрахователното обезщетение, тъй като същият е прекомерен с оглед търпените неимуществени вреди.

 

 

 

 

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ, дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка „Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС и наличие на З.правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.

С влязло в сила решение № 392 от 27.08.2018 г., постановено по а.х.д. № 1151/2018 г. по описа на РС – гр. Сливен, Наказателно отделение, ІV-ти наказателен състав, И.И.И., е признат за виновен, в това, че на 01.09.2017 г.  при управление на МПС – „Фолксваген Поло Класик“, с рег. № *******в гр. Сливен, по бул. „Стефан Стамболов“, нарушил правилата за движение, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на К.Ж.К., изразяваща се счупване на големия пищял на десния крак, което е довело до „трайно затруднение на движенията на десния долен крайник“, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК.

Настоящият състав, сезиран с иск относно гражданските последици от деянието, е длъжен да се съобрази с решението на наказателния съд относно извършването на деянието, противоправността му и виновността на дееца – арг. чл. 300 ГПК.

Не е спорно по делото обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното ПТП е била застрахована при ответника по застрахователна полица № BG/30/11700561653, валидна от 16.02.2017 г. до 15.02.2018 г.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, К.Ж.К. в резултат на пътнотранспортното произшествие е получил следните травматични увреждания: охлузване на лявата мишница на широка площ; малки разкъсно - контузни рани на лявото коляно с размер около 1.5 см; малки разкъсно - контузни рани на лявото ходило с размери около 0.5 см; фрактура на дясната тибия (голямопищялна кост на подбедрицата), в средата на нейната горна част; Фрактурата е настъпила на същото място, на което е имало стара фрактура с поставен и несвален имплант (плака с винтове), с давност 18 г. На 07.09.2017 г. е направена операция - след установяване на счупване на стария имплант и рефрактура на тибията, се е наместила  и застопорила фрактурата с костни шпилки и се е поставил нов имплант - заключваща плака за бедро. Впоследствие са извършени още две оперативни интервенции - на 04.10.2018 г. и на 09.11.2018 г. Медицинските критерии за възстановяване и зарасване от конкретната фрактура в диафизата на тибията до ниво работоспособност, при навременно започнало и адекватно лечение, и липса на усложнения, е до 4-5 месеца, включително и рехабилитацията.

При ищеца, повече от една година след пътнотранспортното произшествие е установена псевдартроза на фрактурата на дясната тибия, което представлява усложнение, свързано със забавено срастване и накрая с несрастване на костните фрагменти, които вместо да зараснат образуват лъжлива става. Следователно, болките и страданията, които ищецът е търпял и ще търпи с променлива интензивност продължават, доколкото още няма отчетено зарастване на фрактурата, въпреки проведените 3 оперативни интервенции. От последната епикриза на ВМА е видно, че при изписване на ищеца на 12.11.2018 г., същият е бил в добро общо състояние, афебрилен, с първично зараснали оперативни цикатрикси по дясната подбедрица и без функционален дефицит в движенията на съседните на фрактурата колянна и глезенна стави. Същият е вертикализиран и приучен да ходи с помощни средства още 45 дни. Следователно от началото на 2019 г. се очаква ищецът да самостоятелно и да зарасне счупването, въпреки че на последната рентгенова снимка от 09.11.2018 г., все още се отчита забавено срастване на фрактурата на дясната тибия.

Възстановяването на дясната тибия на ищеца в анатомичния си вид и цялост след претърпени две фрактури на едно и също място, едната стара от преди 18 г. и една нова от преди 1.4 г. след ПТП, усложнена с псевдартроза е невъзможно. Последните 2 оперативни интервенции по пластично възстановяване на фрактурата и стабилната й фиксация с интрамедуларен пирон, както и неговата динамизация са положителни прогностични белези за очакваното зарастване и възстановяване на опорната функция на тибията, а оттам и до работоспособността на ищеца. До окончателното зарастване на тибията, процес който още не е завършил, ищецът ще търпи умерени болки с временни изостряния, свързани с натоварването на крайника и феномена на болката при промяна на атмосферното налягане.

От заключението се установява, че придружаващите заболявания на ищеца - стара фрактура на дясната тибия в нейната горна трета, с неизваден имплант, с давност 18 г. и диабет с инсулинов тип на поддържане, имат пряко отрицателно въздействие, както върху възникването на фрактурата, така и върху продължителността на възстановителния период. Поставеният някога имплант (плака с винтове) на старата фрактура на тибията, бидейки чуждо тяло за организма се подлага на разхлабване, т. нар. реакция на отхвърляне. Ако не се извади своевременно, същият предизвиква хронично микротравмиране на подлежащата кост, а това с течение на времето води до разреждане на костната структура, която е благоприятен терен за възникване на фрактура в тази зона, при значително по-леки травми от обичайните. Може само да се предполага дали имплантът се е счупил при процесната травма заедно с костта или спонтанно от умора от умора на метала преди ПТП. Няма данни за провеждане рехабилитация, което е показано при подобна травма.

От показанията на М.К.Ж.– М.  (дъщеря на ищеца) се установява, че поради диабета на ищеца, операцията е извършена на седми септември. След нея, състоянието не се  е подобрявало, не е можел да се движи сам, бил  е с две патерици. Силните болки са продължили една година.

От заключението на изслушаната и приета по делото автотехническа експертиза, процесното ПТП е настъпило в гр. Сливен на бул. „Стефан Стамболов”, на прав пътен участък. Бул. „Стефан Стамболов” се състои от две платна, разделе­ни с разделителен остров и е предназначен за двупосочно движение на автомо­билите, като за всяка посока има по две пътни ленти. ПТП е настъпило в свет­лата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Фолксваген” се е движил по бул. „Стефан Стам­болов” в лявата пътна лента със скорост на движение 50 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпване на ПТП, в същото време, пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за движение от дясно на ляво за посоката на автомобила. Пешеходецът е преминал върху уширението на спирка на МГТ, дясната пътна лента и е навлязъл върху лявата пътна лента на около 2 м. Водачът на процесния автомобил е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си лява част челно в зона­та на ляв фар на автомобила е ударил пешеходеца от дясната му страна. Вслед­ствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на пешеходеца, той е бил качен върху предния капак на автомобила, като е достигнал с главата си до предното стъкло и го е счупил. След удара, пешеходецът е бил отхвърлен на­пред и от автомобила, като се е установил пред него, а автомобилът е продължил движението си с аварийно спиране и се е установил на мястото, къ­дето е бил намерен при огледа .

Съгласно заключението, опасната зона за спиране на лекия автомобил „Фолксваген“ за определената му скорост на движение 50 км/ч  е около 33 м. Времето, преди настъпването на удара, в което водачът е имал възможност да забележи пешеходеца от момента на първото му стъпване на платното за движение – за спокоен ход на пешеходеца е 8.18 сек, а за бърз ход е 6.43 сек. Водачът на процесния лек автомобил „Фолксваген“, движещ се със скорост 50 км/ч. е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП за момент на първо стъпване на пешеходеца върху платното за движение при спокоен и бърз ход, и в момент на навлизане на пешеходеца върху пътната му лента със спо­коен ход. Водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати настъ­пването на ПТП за момент на навлизане на пешеходеца върху пътната му лента, при движение на пешеходеца с бърз ход. Той е щял да има възможност да пре­дотврати ПТП, ако се е движил със скорост 43 км/ч или по – ниска скорост.

Свидетелят И.И.И. сочи, че пътнотранспортното произшествие е реализирано през 2017 г., края на лятото, в гр. Сливен, като не помни името на булеварда. Движел се е в лявото платно на булеварда, като е видял мъж и жена, които вече са били към средата на платното. Жената е спряла между двете ленти и водачът е започнал да намалява скоростта.             В последният момент мъжът е „пребягал пред автомобила“ и И. се е опитал да спре, но е последвал сблъсък. Мястото на ПТП представлява главен булевард, с две платна, няма пешеходна пътека. В близост има спирка и остров, който е в средата на булеварда. Преди удара, мъжът е започна „да бяга“, за да премине пред автомобила.

При така установените факти, съдът намира, че са налице всички предпоставки, за реализиране отговорността на ответника по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Обезщетението за неимуществени вреди в случая, се определя от съда в съответствие с установения дефинитивно в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в съдебномедицинската експертиза, както съдът взе предвид, и че ищецът е имал стара травма на същото място, с неизваден имплант, което е благоприятствало настъпването на повторна травма, както и усложнило процеса на възстановяването, както и обстоятелството, че няма данни за провеждане рехабилитация. Релевантно за определянето размера на обезщетението са интензивните болки, търпени една година след произшествието и обстоятелството, че на практика възстановяване не е възможно, но след последните две операции са налице положителни прогностични белези за очакваното зарастване и възстановяване на опорната функция на тибията, както и социално - икономическите условия на живот в страната. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 70 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от ПТП.

Относно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

Ответникът ЗД „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД е релевирал възражение за съпричиняване на настъпването на вредоносния резултат, с доводи че ищецът е нарушил нормите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, пресичайки на необозначено за целта място и без да се съобрази с движещите се превозни средства. От събраните по делото доказателство, се установява че К.Ж.К. е предприел технически неправилно пресичане на пътното платно извън зоната на действие на пешеходна пътека и при наличие на приближаващ се автомобил. Съдът намира за доказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е проявил рисково поведение, предприемайки неправилно пресичане, с бърз ход, като съдът определя процента на съпричиняване на 1/5.

С оглед гореизложеното и редуцирайки определеното обезщетения за неимуществени с приетия процент съпричиняване, съдът намира, че настоящата претенцията се явява основателна за сумата от 56 000 лв., като за разликата до претендираните 100 000 лв., заявени като частичен иск от 200 000 лв., следва да бъде отхвърлена.Основателно се явява искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на завеждане на исковата молба – 05.01.2018 г.

По отношение на разноските:

            На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., ответникът следва да заплати на адв. В.В.О. (по договора от 01.02.2019 г. за процесуално представителство), съобразно уважената част от иска, сумата от 1237.60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

На основание чл. 78, ал. 3, ищецът следва да заплати на ответника, съобразно отхвърлената част от исковете, направените по делото разноски за експертизи и депозит за свидетел в общ размер на 110 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, съразмерно на уважената част от исковете, общо разноски в размер на 2352 лв., от които 2240 лв. - държавна такса и 110 лв. - депозит за СМЕ и САТЕ.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ЗД „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********, гр. София, бул. „*********, да заплати на К.Ж.К., ЕГН **********,***, чрез адв. В.В.О.,***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 56 000 лв. (петдесет и шест хиляди лева), представляваща З.обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.09.2017г., в гр.Сливен, на бул. „Стефан Стамболов", по вина на И.И.И., водач на лек автомобил  „Фолксваген“, модел „Поло“, с peг. № *******застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното З.дружество, ведно със законната лихва върху претендираното З.обезщетение, от датата на депозирането на исковата молба в съда  - 05.01.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъденото обезщетение до пълния предявен размер от       100 000 лв. (заявен като частичен иск от 200 000 лв.), като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗД „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********, гр. София, бул. „*********, да заплати на адв. В.В.О.,***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно уважената част от иска, сумата от 1237.60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.

ОСЪЖДА К.Ж.К., ЕГН **********,*** да заплати на ЗД „З.А.Д.Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената част от иска, направените по делото разноски в общ размер на 110 лв.

ОСЪЖДА, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, държавна такса и заплатените от бюджета на съда разноски, в общ размер на 2352 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                    СЪДИЯ: