№ 119
гр. Враца, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Христо Н. Христов
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20231400500165 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба,
подадена от „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез пълномощника адвокат А. М. К. - САК, против решение
№ 34/18.01.2023г. по гр.д. № 2793/2022г. по описа на Районен съд Враца в
неговата цялост, с което е признато за установено, че Х. Д. Д., ЕГН
**********, не му дължи сумата 4350,78 лв., от които - 3653,45 лв. главница
по договор за кредит от 2011 г., договорна лихва от 297,73 лв. за периода от
26.08.2011 г. до 20.03.2012 г., 9,79 лв. наказателна лихва за периода от
26.08.2011г. до 20.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от
02.05.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, 79,22 лв. държавна
такса и 310,59 лв. адвокатски хонорар /за които суми е издаден изпълнителен
лист от 03.05.2012г. по ч.гр.дело № 1727/2012г. по описа на ВРС/, поради
изтичането на погасителна давност, и е осъден да заплати на Х. Д. Д.
деловодни разноски за внесена държавна такса от 174.03 лв. и адвокатско
1
възнаграждение 550 лв.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и че при
постановяването му първоинстанционния съд не е взел под внимание, че по
време на образуваното изпълнително дело през 2012г. е действало ППВС №
3/18.11.1980г., съгласно чиито постановки давността на вземането не е текла
до постановяване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. Поддържа, че новото
изпълнително дело № 776/2018г. е образувано при ЧСИ Г. Б. с peг. № ***
преди изтичането на давностния срок, тъй като с молбата за образуване на
делото са поискани да бъдат извършени и изпълнителни действия - налагане
на запор, а през 2019г. и 2021г. са поискани да бъдат извършени нови
изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана отново. Посочва, че
според най-новата съдебна практика на ВКС всяка редовна молба от
взискателя прекъсва давността и подадената молба след прекратяване на
делото има значение на действие прекъсващо давността, течаща по
отношение на процесното вземане, доколкото в него не е релевирано изрично
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
което действие съдебният изпълнител е имал задължение да извърши. Счита
че първоинстанционният съд неправилно е стигнал до извода, че от датата на
последното валидно изпълнително действие - 06.12.2013г., до следващото
валидно действие, което се явява на 18.04.2019г., е изминал предвидения в
закона петгодишен давноствен срок, тъй като не е взел под внимание факта,
че при образувано изпълнително дело през 2012г. са се прилагали
постановките на ППВС № 3/18.11.1980г. - тоест давност не е текла до
постановяването на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г. Отчитайки това
обстоятелство давността за вземането е изтекла на 26.06.2020г., като през този
период са предприемани редица принудителни действия. Моли, въззивният
съд да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан и да му
присъди разноските в настоящето производство. В случай, че съдът потвърди
първоинстанционното решение прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед на правната и фактическа
сложност на делото.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Х. Д. Д., ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. М. Д. – АК-Враца, е постъпил писмен
отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита, че
решението на първоинстанционния съд е правилно, а подадената въззвивна
жалба е неоснователна. Твърди, че последното изпълнително действие по
изпълнителното дело пред ДСИ е от 07.02.2014 г., а на 05.04.2016 г.
изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК,
след което на 19.11.2018 г. пред ЧСИ Г. Б. peг. № *** при КЧСИ със същият
изпълнителен лист е подадена молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София,
позовавайки се на извършена цесия, за образуване на изпълнително дело, с
което да се събират дължимите от нея суми. Поддържа, че няма данни за
надлежното й уведомяване от „Юробанк и ЕФ Джи България” АД, респ. от
„Еос Матрикс” ЕООД за извършеното прехвъряне на дълга, поради което
2
цесията не е породила действие за нея. Посочва, че след образуването на изп.
дело № 776/2018 г., първите изпълнителни действия са от 19.04.2019 г. -
изпращане на запорно съобщение до работодателя й. Счита, че при
действието на ТР по ТД № 3/2013 г. в сила от 26.06.2015 г. образуването на
изпълнително дело не прекъсва давността и че едва извършването на
действия /не искането, а предприемането на действия/ за принудително
събиране на задължението прекъсва давността. Следователно към момента на
изпращане на запорното съобщение до работодателя й, считано от последното
изпълнително действие по първоначалното изпълнително дело при ДСИ от
06.12.2013 г. 5-годишната давност е настъпила. Моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение и да й присъди сторените разноски за
настоящата инстанция.
С въззивната жалба и с отговора страните не сочат доказателства и не
правят доказателствени искания.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба
настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК. При
констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо,
постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита, предявено с исковата молба на ищеца.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК от Х. Д. Д., ЕГН
********** от гр.Враца, чрез адв. М. Д. – АК-Враца против „Еос Матрикс”
ЕООД, ЕИК ***, гр. София, с искане за признаване за установено, че ищцата
не му дължи сумата 4350,78 лв., от които - 3653,45 лв. главница по договор за
кредит от 2011 г., договорна лихва от 297,73 лв. за периода от 26.08.2011 г. до
20.03.2012 г., 9,79 лв. наказателна лихва за периода от 26.08.2011г. до
20.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 02.05.2012 г. до
окончателното изплащане на главницата, 79,22 лв. държавна такса и 310,59
лв. адвокатски хонорар /за които суми е издаден изпълнителен лист от
03.05.2012г. по ч.гр.дело № 1727/2012г. по описа на ВРС и е образувано изп.
дело № 776/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № *** при КЧСИ/, поради
погасяване на вземанията поради изтичането на погасителна давност.
В исковата молба ищцата Х. Д. Д. твърди, че по искане на „Юробанк и
ЕФ Джи България” АД, гр. София е образувано заповедно производство по
ч.гр.д. № 1727/2012 г. по описа на Районен съд Враца и е допуснато
издаването на изпълнителен лист, че такъв е издаден на 03.05.2012 г. срещу
3
нея, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 437/2012 г. по
описа на ДСИ към Районен съд Враца. Поддържа, че въпреки събирането на
част от сумите, последното валидно изпълнително действие по това
изпълнително дело е извършено на 06.12.2013 г., съгласно отметката на
изпълнителния лист, след което в продължение на години не са предприети
действия за събиране на сумите и на 05.04.2016 г. изпълнителното дело е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Посочва, че на 19.11.2018
г. „ЕОС Матрикс” ЕООД гр. София, като взискател, позовавайки се на
извършена цесия, е подал пред ЧСИ Г. Б. per. № *** при КЧСИ със същият
изпълнителен лист молба за образуване на изпълнително дело за събиране на
дължимите от нея суми и е образувано изп. дело № 776/2018 г. Изтъква, че не
е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на дълга, съгласно чл. 99,
ал.3 ЗЗД, нито от „Юробанк и ЕФ Джи България” АД, нито от „Еос Матрикс”
ЕООД. Твърди, че първите изпълнителни действия по новото изпълнително
дело са от месец април 2019 г. и се изразяват в изпращане на запорно
съобщение до работодателя . Счита, че при действието на ТР по т.д. №
3/2013 г., в сила от 26.06.2015 г., образуването на изпълнително дело не
прекъсва давността, поради което към м. април 2019 г. възможността за
принудително събиране на задължението е била погасена по давност, тъй като
считано от 06.12.2013 г. до месец април 2019 г. са изтекли повече от пет
години, какъвто е срока на погасяване на възможността за принудително
изпълнение по изпълнителен лист.
В срочно подаден отговор ответникът „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***,
гр. София оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва фактите,
че последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №
437/2012 г. по описа на ДСИ към Районен съд Враца е извършено на
06.12.2013г. и че на 05.04.2016г. съдебният изпълнител е постановил
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Твърди, че на 18.01.2016г. между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на
който цедентът „Юробанк България“ АД е прехвърлил задължението на Х. Д.
Д., произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL
583264/26.04.2011г., на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Поддържа, че
съгласно чл.99 от ЗЗД до ищцата Х. Д. на посочения в договора адрес е
изпратено уведомително писмо, съдържащо уведомлението, че същото се е
върнало в цялост, като причина за не получаването му е отбелязано
„непотърсен“. Счита за неоснователно твърдението на ищцата, че не е
надлежно уведомена за цесията, тъй като цедентът, чрез негов пълномощник,
е изпратил уведомлението на посочения в договора адрес, но същото е
останало непотърсено, както и по делото от ищцата е представено заверено
копие от изпратеното уведомително писмо. Посочва, че по време на
образуваното изпълнително дело през 2012г. е действало ППВС №
3/18.11.1980г., съгласно чиито постановки давността на вземането не е текла
до постановяване на ТР № 2/2013г. от 26.06.2015г., че новото изпълнително
4
дело № 776/2018г. е образувано при ЧСИ Г. Б. с per. № *** преди изтичането
на давностния срок, тъй като с молбата за образуване на делото са поискани
да бъдат извършени и изпълнителни действия - налагане на запор, както и че
през 2019г. и 2021г. са поискани да бъдат извършени нови изпълнителни
действия, с които давността е прекъсвана отново. Изтъква, че в резултат на
предприетите принудителни действия в периода 14.02.2022г. - 05.10.2022г. по
делото регулярно постъпват принудително събрани суми, като последната
сума е от 05.10.2022г. Моли съда, да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан.
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства
и е приложено заверено копие от материалите по изпълнително дело №
776/2018г. по описа на ЧСИ Г. Б. с per. № *** с район на действие Окръжен
съд Враца, въз основа на които е прието, че предявеният иск е допустим и
основателен. Съдът не е споделил съображенията на ищцовата страна, че
същата не е надлежно уведомена за извършената цесия от 18.01.2016г. между
„Юробанк и ЕФ Джи България” АД и ответника. Приел е, че от последното
валидно изпълнително действие по изп. дело № 437/2012г., извършено на
07.02.2014г. /респ. на 06.12.2013г., съгласно щемпела поставен от ДСИ на
лист първи от изп. лист/ до следващото валидно изпълнително действие -
налагане на запор на ищцата въз основа на запорно съобщение от ЧСИ от
18.04.2019г. по новообразуваното изпълнително дело № 776/2018г., е изтекла
законоустановената в чл.110 ЗЗД пет годишна погасителна давност по
отношение на главницата и съответно и три годишната давност предвидена в
чл.111, б.”в” от ЗЗД по отношение на лихвите, при което вземанията по
процесния изпълнителен лист са погасени по давност и исковата претенция е
изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства
поотделно и в тяхната пълнота, при което приема следното:
Установено е по делото, че по ч. гр. дело № 1727/2012 г. по описа на
Районен съд Враца, в полза на „Юробанк и ЕФ Джи България” АД против
ищцата Х. Д. Д. е издадена Заповед от 03.05.2012 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, както и изпълнителен лист от същата дата, за
сумите: 3653,45 лв. главница по договор за кредит от 26.04.2011 г., договорна
лихва от 297,73 лв. за периода от 26.08.2011 г. до 20.03.2012 г., 9,79 лв.
наказателна лихва за периода от 26.08.2011г. до 20.03.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на
главницата, както и за сумата 79,22 лв. държавна такса и 310,59 лв.
адвокатски хонорар.
5
Въз основа на този изпълнителен лист първоначално е образувано
изпълнително дело № 437/2012 г. по описа на СИС при РС-Враца /което не е
представено по делото/, по което периодично са събирани суми, видно от
направените отразявания върху изпълнителния лист. Видно от отметките
върху изпълнителния лист поставени по изп. дело № 437/2012г. последната
отметка за събрана сума е от 07.02.2014г. /като щемпела е нечетлив/,
съответно в щемпела поставен от ДСИ на лист първи от изпълнителния лист е
посочено последно валидно изпълнително действие на 06.12.2013г. В същия
щемпел е отразено, че на 05.04.2016 г. изпълнителното дело е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
Установява се също, от приложения по изпълнителното дело договор за
възлагане на вземания /цесия/ от 18.01.2016г. и приложенията към него, че
„Юробанк България“ АД, в качеството си на цедент, е прехвърлила на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, процесните вземания на Х. Д.
Д., произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL
583264/26.04.2011г. По силата на представеното делото пълномощно,
цедентът е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от
името на цедента всички длъжници по прехвърлените вземания, съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД. Съобразно правата по упълномощаването е изготвено
уведомление от 25.10.2018 г., с което „ЕОС Матрикс“ ЕООД уведомява Х. Д.
Д. за прехвърлянето на вземанията. По делото няма доказателства това
уведомление да е връчено редовно на адресата, но копие от същото е
приложено от ищцата към исковата молба, с което се доказва, че същата е
запозната със съдържанието му.
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 776/2018 г. по
описа на ЧСИ Г. Б. рег. №*** при КЧСИ, се установява, че същото е
образувано по молба „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 19.11.2018 г. срещу Х. Д. Д. за
принудително събиране на сумите по посочения по-горе изпълнителен лист,
като молителят се е легитимирал като кредитор със сключен договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016г., по силата на който е
придобил вземанията на „Юробанк България“ АД спрямо Х. Д. Д.,
произтичащи от договора за кредит от 26.04.2011 г. С молбата взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да изпрати покана за доброволно
изпълнение до длъжника, да приеме и връчи уведомление до длъжника за
извършената цесия, да извърши справки в ТД на НАП и в банки за сключени
трудови дfговори от длъжника, за декларирано имущество от същия и за
налични банкови сметки на негово име, като го уведоми и предприеме
съответни изпълнителни действия с цел обезпечаване на вземането му. Към
молбата са приложени оригиналите на Заповед от 03.05.2012 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист по ч. гр. дело №
1727/2012 г. по описа на Районен съд Враца, както и документи,
удостоверяващи извършената цесия.
6
След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е
извършил изследване имуществото на длъжницата – направил е справки за
регистрирани трудови договори и за налични банкови сметки на нейно име.
На 18.04.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение
до „Интергрейтид Микро-Електроникс България” ЕООД, в качеството му на
трето задължено лице, с което е наложил запор на трудовото възнаграждение
на длъжника Х. Д. Д., като в известието за доставяне е отбелязана дата на
получаването му – 24.04.2019г. /също и в разписката на гърба на оформеното
съобщение/. С писмо, входирано при ЧСИ Г. Б. вх. № 4770/30.04.2019г.,
„Интергрейтид Микро-Електроникс България” ЕООД е уведомил съдебния
изпълнител, че Х. Д. Д. е наета по трудов договор в дружеството, както и че
вече има наложен запор върху трудовото й възнаграждение от ЧСИ И. Ц..
С молба от 23.05.2019г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал
от съдебния изпълнител да наложи запор върху трудовото възнаграждение на
Х. Д. Д., като върху самата молба съдебния изпълнител е положил резолюция,
че запорът е наложен. С молба от 12.04.2021г. взискателят „ЕОС Матрикс“
ЕООД е поискал от съдебния изпълнител да извърши справки в НОИ и в
Регистъра на банковите сметки и сейфове за сключени трудови диговори от
длъжника и за налични банкови сметки на негово име, както и при наличието
на такива да наложи запор. Последвали са също и молби от 25.08.2021г. и от
05.10.2021г., с които взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал от
съдебния изпълнител да наложи запори.
Установява се също така от извършените отбелязвания върху гърба на
изпълнителния лист, че през 2019г., през 2022г. и през 2023г. от длъжницата
по сметката на съдебния изпълнител са постъпвали различни суми.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК,
предмет на спора по който е отричаното от ищеца право на принудително
изпълнение за вземането на ответника, поради погасяването му по давност. За
основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването
на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на
погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази
връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от него право, а в тежест на
ответника е при условията на пълно и пряко доказване да установи
съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на
изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или
прекъсване течението на давността.
7
По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително
дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат
съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.
дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
При съобразяване на същите, съдът приема, че от датата на образуване на
изпълнително дело № 437/2012 г. по описа на СИС при РС-Враца до
приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването на
изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече от датата на
изискуемостга на вземанията погасителна давност и по време на
изпълнителния процес давност не тече, а след датата на постановяване на ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и съобразно
разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на
изпълнителния процес, но се прекъсва е предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело №
437/2012 г. по описа на СИС при РС-Враца е образувано при действието на
ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД
дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от
26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство
същата се спира. От горното следва, че с подаването на молбата за образуване
на изпълнителното дело първоначалният взискател „Юробанк и ЕФ Джи
България” АД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян
до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е
преди този срок, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение.
Тъй като в настоящия случай изпълнително дело № 437/2012 г. по описа
на СИС при РС-Враца е прекратено на 05.04.2016 г. на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК, т.е. поради т.нар. „перемция”, то през предходните две
години преди тази дата взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия. Следователно, предвид липсата на релевантни
8
изпълнителни действия, новата погасителна давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право в случая е започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до тази дата теченето на давностния срок е било
спряно. Поради това не могат да бъдат споделени съображенията на районния
съд, че новата погасителна давност за вземанията е започнала да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие по това дело - 07.02.2014г., респ. 06.12.2013г.
Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е
оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната
практика – Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV
г.о.
Към 19.11.2018г., когато е образувано второто по ред изпълнително
дело № 776/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б. рег. № *** при КЧСИ, давността не
е изтекла, тъй като не са изтекли необходимите 5 години, считано от
26.06.2015 г.
Самото образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, съгласно
посоченото Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че
преди да изтече давностния срок по образуваното изпълнително дело №
776/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б. рег. № *** при КЧСИ са предприети
изпълнителни действия, които са прекъснали течението на давностния срок, а
именно - на 18.04.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжницата Х. Д. Д., което изпълнително действие, съгласно чл. 117, ал. 1
ЗЗД, поставя началото на нов петгодишен давностен срок. Този давностен
9
срок не е изтекъл нито към момента на предявяването на настоящия
отрицателен установителен иск на 08.09.2022г., с който давността за
процесното вземане отново е прекъсната, тъй като през това време
насрещната страна - кредитор не разполага с правна възможност да действа,
за да осъществи правото си – предявяването на положителен установителен
иск за същото спорно право е недопустим (така е прието в Решение № 257 от
30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК); нито към момента
на приключване на устните състезания във въззивната инстанция –
31.05.2023г. /с оглед чл. 235, ал. 3 ГПК/, поради което процесните вземания на
ответника за исковите суми не са погасени по давност.
С оглед изложеното, доколкото не се доказва твърдяното от ищцата
основание за недължимост на исковите суми, за които против същата е
издаден изпълнителен лист от 03.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1727/2012 г. на РС-
Враца, въз основа на заповед по чл. 417 ГПК - погасителна давност,
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение на РС-Враца следва да бъде
отменено изцяло поради нарушение на материалния закон, като вместо него
следва да бъде постановено решение, с което се отхвърли исковата претенция.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира
подадената въззивна жалба за основателна.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл.
78, ал. 1 от ГПК, на въззивника се дължат направените в хода на въззивното
производство разноски в размер на 87,00 лв. за държавна такса.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 34/18.01.2023г. по гр.д. № 2793/2022г. по описа на
Районен съд Враца, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
10
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Д. Д., ЕГН ********** с постоянен и
настоящ адрес ***, против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване недължимост на сумата
4350,78 лв., от която - 3653,45 лв. главница по договор за кредит от 2011 г.,
договорна лихва от 297,73 лв. за периода от 26.08.2011 г. до 20.03.2012 г., 9,79
лв. наказателна лихва за периода от 26.08.2011г. до 20.03.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от 02.05.2012 г. до окончателното изплащане на
главницата, 79,22 лв. държавна такса и 310,59 лв. адвокатски хонорар, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 03.05.2012г. по ч.гр.дело №
1727/2012г. по описа на ВРС и са предмет на принудително изпълнение по
изпълнително дело № 776/2018 г. по описа на ЧСИ Г. Б., рег. № *** при
КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата 87,00 лв. за държавна такса за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11