№ 296
гр. Костинброд, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850100603 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК от страна на
Д. Р. Ц., с който е поискано да се признае за установено, че същата не дължи
сумата от 8399. 62 лв., представляваща главница по предоставен банков
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2011 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1746. 49 лв., представляваща лихва за
забава за периода 11.04.2011 г. – 13.10.2011 г., както и разноските по това
дело – сумата в размер на 202. 92 лв. – държавна такса и 452. 92 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които вземани е издаден изпълнителен
лист от 07.12.2011 г., по ч. гр. д. № 2151/2011 г. по описа на РС- Б. и въз
основа на който се води изпълнително дело № 20167920400323 по описа на
ЧСИ Г.К., образувано по молба на ответника „О.“ ЕАД.
Сочи, че на 30.11.2016 г. въз основа на издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу наследодателите на ищцата Е.И. Ц. и
Р.Д.Ц. е образувано изп. дело №20167920400323 по описа на ЧСИ Г.К., като
на 30.01.2018 г. ищцата е била конституирана като длъжник по делото на
мястото на починалия Р.Ц. а след смъртта на Е. Цонева нейното задължение
са наследили ищцата, И.Т. и В.Л.. Сочи се, че последните двама са направили
отказ от наследство, поради което ищцата е останала единствен наследник.
1
Твърди се, че молбата на взискателя- ответника по делото за
извършване на имуществено проучване и евентуално налагане на запори,
както и молбите му за извършване на изпълнителни действия, които не са
извършени и за които не са платени такси, не могат да бъдат приравнени на
редовно действие по принудително изпълнение, което да е прекъснало
започналия да тече в полза на ищцата давностен срок.
С молба уточнение добавя, че давността е започнала да тече на
30.11.2016 г. и е следвало да се счита за изтекла на 30.11.21 г., доколкото не
са били предприети действия, които да я прекъснат.
Ответникът- „Б.“/правоприемник на „О.“ ЕАД“/, гр. С. в депозиран в
срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен.
Сочи, че ищцата е получила лично и като наследник на поръчителя
Р.Ц. покана за доброволно изпълнение с изх. № 931/14.02.2018 г. по описа на
ЧСИ Г.К., ведно със заповедта за незабавно изпълнение, издадена по ч. гр. д.
No 2151/2011 г. на РС- Б. на дата 23.02.2018 г., като същата не е възразила в
законоустановения срок срещу заповедта за изпълнение. Твърди се, че заради
това за нея се е преклудирала възможността да оспори вземането с твърдения
за давност, изтекла преди подаване на исковата молба.
Твърди се, че спрямо ищцата са били предприети редица действия по
принудително изпълнение, които са валидно извършени и годни да прекъснат
перимпцията и давността.
Сочи се, че на 14.02.18 г. на ищцата е бил извършен запор върху
банковите сметки, на 15.06.18 г. е бил извършен запор върху трудовото и
възнаграждение, а на 08.10.19 г. от запорираната сметка на ищцата е била
постъпила по изпълнително дело сумата от 439.94 лева, която е била
преведена впоследствие на взискателя.
Твърди се, че на 27.01.21 г. от взискателя е поискано да се
предприеме действие на принудително изпълнение- опис на движимите вещи
на ищцата.
С горните съображения се отправя искане за отхвърляне на
предявената претенция.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз
2
основа на чийто анализ и по смисъла на чл. 12 от ГПК, съдът е мотивиран да
стори следните фактически констатации:
Установява се, че срещу наследодателите на ищцата – Е.И. Ц. и
Р.Д.Ц. е бил издаден изпълнителен лист от 07.12.2011 г., по ч. гр. д. №
2151/2011 г. по описа на РС- Б. в полза на „О.“ ЕАД.
Въз основа на издадения изпълнителен лист с молба от 25.11.2016 г.,
подадена от „О.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20167920400323 по
описа на ЧСИ Г.К..
Видно от материалите по изпълнително дело през 2018 г. ищцата е
подала множество молби до ЧСИ, с които е отправила искания за вдигане на
наложени запори, както и за информация относно дължимите суми по
изпълнителното дело.
В хода на образувано пред ЧСИ К. изпълнително дело са налагани
запори на банкови сметки на ищцата, както следва: на 16.02.2018 г.,
23.02.2018 г., на 16.02.2019 г., като на 08.10.19 г. от запорираната сметка на
ищцата е била постъпила по изпълнително дело сумата от 439.94 лева.
Доказва се, че ЧСИ К. е наложил запор на вземанията които ищцата е
имала към ДФЗ на 19.06.2018 г.
Последният наложен запор на банкови сметки на ищцата е този на
16.02.2019 г.
Доказва се, че в хода на изпълнителното дело взискателя по делото е
подал молба – на 27.01.21 г., с която е искал от съдебния изпълнител да
извърши справки по отношение на ищцата, както и да наложи запор върху
банковите и сметки и всяко открито нейно имущество.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на
събраните писмени доказателства, които съдът приема за достоверни,
доколкото не са оспорени и са безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да
стори следните правни изводи:
В настоящето производство е заявен отрицателен установителен иск с
квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който длъжникът оспорва с иск
изпълнението, като основава твърденията си на факти настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
3
изпълнителното основание.
По същество:
По предявен отрицателен установителен иск в доказателствена
тежест на ответника е да установи възникването и съществуването на
оспореното от ищеца вземане. В процесния случай предмет на предявените
искове са вземания на ответника, признати в производство по чл. 417 от ГПК.
С оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на
вземанията, спорът по делото е концентриран върху това дали след издаване
на изпълнителния лист същите са били погасени по давност, поради което с
изготвения доклад по делото съдът е указал на ответника, че носи тежестта да
установи настъпването на факти, довели до спиране/прекъсване течението на
давностния срок.
Следва да се посочи, с уважаването на заявлението по чл. 417 от ГПК
и издаването на изпълнителен лист започва да тече нова давност. В казуса тя е
тази по чл. 117, ал. 2 ЗЗД и е петгодишна.
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с
предприемането на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. "в"
ЗЗД). В разглеждания случай с молбата за образуването на изпълнителното
производство ответникът е поискал предприемането на изпълнителни
действия, поради което давността е била прекъсвана и оттогава-25.11.2016 г. е
започнала да тече нова петгодишна погасителна давност съгласно чл. 117, ал.
1 ЗЗД. Действително, със с нея взискателят е възложил на съдебния
изпълнител осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ. Предприемането на подобни изпълнителни действия по инициатива
на съдебния изпълнител, щом по волята на кредитора са били възложени на
съдебния изпълнител, би могло да прекъсне давността (в този смисъл т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС).
В дадения случай съдебният изпълнител е предприемал изпълнителни
действия – наложил е запори на банковитв сметки на длъжника, последният
от които е от 16.02.2019 г., като наред с това, преди да изтече двугодишния
„перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е отправена молба за
предприемане на действия по изпълнителното дело от страна на взискателя,
включително и чрез налагане на запори върху банкови сметки на ищцата или
налагане на обезпечение върху открито нейно имущество от 27.01.21 г.
Безспорно е, че с образуване на изпълнителното производство
давността е била прекъсната – така още с образуването на изпълнителното
дело през 2016 година давността по изпълнителния лист е прекъсната и е
4
започнала нова. В този смисъл и е прието с Постановление № 3 от 18.11.1980
г., Пленум на ВС.
Съдът намира, че настоящата искова молба е подадена на 10.02.23 г. и
не са изтекли пет години от започването на новата погасителна давност, а
именно тази от 27.01.21 г. г., когато е била отправена последната молба от
страна на взискателя по делото за предприемане на действия от страна на
съдебния изпълнител, като при тези изводи давността следва да изтече на
27.01.26 г.
В настоящия случай ответникът носи доказателствена тежест да
докаже, че давността е спирана или прекъсвана, каквито именно
доказателства са събрани с приетото като писмено доказателство копие на
изпълнителното дело, поради което настоящия състав като приема, че не са
изтекли пет години от последното валидно изпълнително дело, което е
прекъснало давността, приема и, че вземанията предмет на процесния
изпълнителен лист не са погасени по давност, поради което следва да
отхвърли заявените субективно съединени искови претенции като
неоснователни.
По разноските:
При изводите на съда за неоснователност на исковите претенции на
ищеца не се дължат разноски в претендирания размер.
На ответника с оглед изхода на спора се дължат разноски – по
аргумент от противното на чл. 78, ал. 3 от ГПК за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 25, ал.1 НЗПП определя в
размер на 200, 00 лева. Наред с това, ответникът е ангажирал доказателства
за сторени разноски по настоящото дело в размер на 175 лева, поради което
същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание
чл.439, ал.1 ГПК от Д. Р. Ц.,ЕГН**********, с адрес село Т., община С., ул.
„Ц.“ №41, с който е поискано да се признае за установено, че същата не
5
дължи сумата от 8399. 62 лв., представляваща главница по предоставен
банков кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2011 г.
до окончателното изплащане, сумата от 1746. 49 лв., представляваща лихва за
забава за периода 11.04.2011 г. – 13.10.2011 г., както и разноските по това
дело – сумата в размер на 202. 92 лв. – държавна такса и 452. 92 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен
лист от 07.12.2011 г., по ч. гр. д. № 2151/2011 г. по описа на РС- Б. и въз
основа на който се води изпълнително дело № 20167920400323 по описа на
ЧСИ Г.К., образувано по молба на ответника „Б.“ АД, ЕИК***, гр. С., ул.
„М.“ №19/правоприемник на„О.“ ЕАД/.
ОСЪЖДА Д. Р. Ц.,ЕГН**********, с адрес село Т., община С., ул.
„Ц.“ №41 да заплати на „Б.“ АД, ЕИК***, гр. С., ул. „М.“ №19/правоприемник
на„О.“ ЕАД/ сумата от 375 лева, представляваща сторените разноски по гр.
дело № 603/2023 година по описа на Районен съд- Костинброд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд – в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6