№ 698
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500653 по описа за 2022 година
С решение № 266045 от 11.10.2021 г. по гр. д. № 3700/2019 г., СГС, І-7
с-в, осъжда А. Г. П. да заплати на ЗК "Лев Инс" АД на основание чл. 274, ал.
1, т. 1 КЗ (отм.), вр. § 22 от КЗ сумата от 180 000 лв. представляваща платено
от ищцовото дружество застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 19.11.2009 г., причинено виновно от ответника,
който управлявал МПС в пияно състояние, с концентрация на алкохол - 1.7
промила, ведно със законната лихва от 18.03.2019 г. - датата на завеждане на
исковата молба до окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от особения
представител на А. Г. П. – адв. В. К. (л. 59). Твърди, че исковата претенция е
погасена по давност, както и че не е установено, че виновният водач е имал
застраховка при ищцовото дружество, като твърди, че договорът е бил
прекратен поради неплащане на вноски по него. Претендира да се изискат
общите условия на застрахователното дружество към 19.11.2009 г. Моли да се
отмени решението.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва жалбата. Подчертава, че
плащането на застрахователното обезщетение на увредените лица е станало
1
през 2015 г., поради което искът, предявен на 13.03.2019 г. не е погасен по
давност. Представя справка от Гаранционен фонд за съществуването на
валиден застрахователен договор към датата на инцидента – 19.11.2009 г.
Моли да се отхвърли жалбата и да се присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.).
Ищецът ЗК „Лев Инс“ АД твърди, че на 19.11.2009 г., водачът А.П.,
чиято гражданска отговорност към този момент е била застрахована при
ищцовото дружество, е причинил виновно инцидент, при който е загинал
синът на Р. и С. П.. Застрахователя сочи, че заплатил обезщетение в размер на
180 000 лв. за претърпените неимуществени вреди и претендира тази сума да
му бъде възстановена от виновният водач, заедно със законната лихва от
исковата молба, както и разноски.
Ответникът А. Г. П., представляван от адв. В. К., особен представител, е
оспорил иска като погасен по давност, както и като завишен по размер.
Посочено е, че не е доказано, че към момента на ПТП отговорността на П. е
била застрахована при ищеца-застраховател.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че А. Г. П. е признат с влязла в сила присъда за виновен за
това, че на 19.11.2009 г. е причинил смъртта на Б. С. Д., в резултат на
управление на МПС, с рег.№ ***, в нетрезво състояние. Не се спори, че в
полза на наследници на загиналото лице застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 180 000 лв. през 2015 г. по изпълнително дело № №
20157810400730, по описа на ЧСИ Г. Д., с рег. № 781. Приетата ССЕ е
установила, че по изпълнителното производство застрахователят е заплатил
сумата от 303 959, 25 лв., като плащанията са извършени в периода от
27.10.2015 г. до 17.11.2015 г., а производството е прекратено на 19.11.2015 г.,
поради пълно плащане на дълга.
По делото е представена справка – л. 8 от преписката на СГС и л. 10 от
2
преписката пред САС, от която е видно, че за МПС с рег. № *** към датата на
ПТП – 19.11.2009 г., е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“
със ЗК „Лев Инс“ АД.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.) застрахователят има право
да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма. Спорните въпроси за дължимостта на регресната претенция в
настоящото производство са само два – дали искът е погасен по давност и
дали застрахователят е бил обвързан със застрахователен договор по
отношение на увредените лица, респ. дали е имал задължението да изплати
обезщетение.
Във връзка с първото възражение относими към казуса са разрешенията
дадени в константната практика на ВКС (актуална и тази по отменението КЗ и
ЗЗ) – определение № 100 от 18.02.2020 г. по т. д. № 1639/2019 г., Т. К., І Т. О.,
т. 14 на Постановление № 7/77 г. от 4.X.1978 г. на ВС, решение № 53 от
16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г. на ВКС, ТК, решение № 131 от 07.10.2011
г. по т.д. № 806/2010 г. на ВКС, ТК, Решение № 192/14.08.2012 г. по т.д. №
768/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 147/12.11.2014 г. по т. д. № 3708/2013
г. на ВКС, ІІ т. о. и др. В същата е прието, че за регресното право на
застрахователя, платил застрахователното обезщетение на правоимащите
лица, важи общата петгодишна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, като течението
на този срок започва от момента на изплащането. От този момент вземането
на застрахователя спрямо делинквента, което възниква въз основа на
самостоятелен фактически състав, става изискуемо. В настоящият случай,
плащането е извършено по изпълнително дело в периода 27.10.2015 г. до
17.11.2015 г., а исковата молба е предявена на 18.03.2019 г. По правилата на
чл. 72 ЗЗД петгодишният давностен срок към датата на предявяване на иска
не е бил изтекъл.
Относно второто възражение следва да се приложи правилото на
действащия към момента на събитията отменен КЗ, закрепено в чл. 295, ал. 7.
3
Според същото документите, изготвени от Гаранционен фонд въз основа на
данните от Информационния център, до доказване на противното,
удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и
крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси)
на моторното превозно средство и пр. По делото е налична справка, от която
еднозначно се установява, че застрахователят на процесното МПС към датата
на инцидента е именно ЗК „Лев Инс“ АД. Установената презумпция не е
оборена от ответника, който е твърдял, че няма доказателства за сключен
договор. Представеното пред първата инстанция извлечение от
Информационният регистър не е било своевременно оспорено от
представителя на ответника. Въведените във въззивната жалба оплаквания, че
договорът е бил прекратен предварително поради неплащане на вноски, са
преклудирани, каквито са и доказателствените искания за установяване на
това твърдение.
Доколкото страните нямат спор по другите правно релевантни факти в
настоящата инстанция решението на СГС, с което искът по чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ (отм.) е уважен, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на застрахователят се следват разноски за
юрисконсулт в размер на 150 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266045 от 11.10.2021 г. по гр. д. №
3700/2019 г., СГС, І-7 с-в.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК *********, сумата от 150 лв., като разноски.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5