М
О Т И
В И :
Против подс. В.М.П. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б.“В“ , във вр. с чл.342, ал.1,
предл.3
от НК за това, че на 26.10.2018г. в землището на с. ***, обл.
Плевен, при управление на МПС – л.а. „ ***
„ с рег.№ ***, собственост на С. Р.В. *** ,
нарушил правилата за движение по пътищата:
-чл.20, ал.1 от
Закон за движение по пътищата: „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства“;
-чл.96 от Закон за движение по пътищата :– „Водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се
приведе в движение или да потегли само“;
-чл. 98 от Правилник за прилагане на
закона за движение по пътищата : „
Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство , може да го
напусне, ако е взел мерки то да не
потегли само“
и по
непредпазливост причинил смъртта на E. Т. ***. по време на пренията представителят
на ПОП поддържа обвинението против подсъдимия.
Частните обвинители И.И., Л.С., М.П.,
Е.П., М.К., И.Ц., А.А., Т.С. и С.С., чрез поверениците си, поддържат
обвинението против подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия ангажира
мнение, че обвинението не е доказано и моли първоинстанционния съд да оправдае
подзащитния му.
Подсъдимият
П. разбира в какво се състои повдигнатото против него обвинение, не се признава
за виновен и дава подробни обяснения. Моли съдът да го оправдае по повдигнатото
обвинение.
Съдът,като
прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,намира за
установено следното от фактическа страна:
Подс. В.М.П.
е правоспособен водач с кат.С,В,
DE D CE AM TKT и притежава СУМПС със срок на валидност до 17.01.2020г.
Той бил регистриран като земеделски производител
и се занимавал с отглеждане на животни .
Притежавал кравеферма в землището на с. ***, обл. Плевен, в имот с идентификатор № ***. Кравефермата се намирала
в близост до бившия
стопански двор на населеното място и представлявала едноетажна тухлена постройка, а достъпът до
нея се осъществял чрез преминаване по отъпкан земен път , започващ от границите на с.***, обл. Плевен . През 2018г.
подс. В.М.П. управлявал л.а. „ *** „ с рег.№ *** ,тъмно сив на цвят, собственост на свидетеля С. Р.В.
/живеещ на семейни начала с дъщерята на подсъдимия/, който през 2017г.
бил предоставил моторното превозно средство за ползване на последния.
Автомобилът се експлоатирал ежедневно от
подсъдимия за обслужване на фермата и
за придвижване на работещите в обекта лица.
През 2018г. в притежаваната от подс. В.П. кравеферма работели свидетелите И. А.И.
– доячка , както и св. С.Т.С., като
пастир и починалата E. Т., която почиствала стопанските помещения. Свидетелят С.С. и E. С. към месец октомври
2018г. живеели на семейни начала и
обитавали недвижим имот, находящ се в с.***, обл.Плевен. Съгласно постигната с подс.В.П.
договореност, същият ежедневно транспортирал работниците С.С. и E. С. с лекия
автомобил „ *** „ с рег.№ ***от дома им в с. ***, обл.Плевен до фермата в землището на с. ***, обл.Плевен,
като след приключване на работния ден,
ги превозвал обратно до обитавания от тях имот.
Около 18.30 часа на 26.10.2018г. подс. В.М.П.,
управлявайки лек автомобил „ *** „ с
рег.№ ***, се придвижил до притежаваната
от него кравеферма, за да достави фураж за животните и да закара, както обичайно С.С. ***. За да транспортира храна за
кравите си бил демонтирал част от
седалките на лекия автомобил, като били останали предните две и една седалка отзад, в дясната страна. На сочената дата –
26.10.2018г. , подсъдимият натоварил в
автомобила в задната част на МПС
три чувала с фураж. При пристигането до имота паркирал управлявания от него лек
автомобил „ ***“ с рег.№ ***зад сградата на фермата, на приблизително
равен участък с лек наклон / с
денивелация на терена 5,14-8,53
градуса/, с предна част на МПС към
стопанския двор на с.***, обл.Плевен и
изгасил двигателя, като осигурил
автомобила против потегляне-включил на първа
скоростна предавка и задействал ръчната спирачка. След това подс. П. заедно със свид. С.С. започнали да разтоварват
фуража. В същото време в близост
до МПС се намирала E. Т. С., която влязла във вътрешността на
купето. Неизвестно как, въздействайки умишлено или по невнимание върху
скоростния лост и ръчната спирачка тя освободила механизмите, предпазващи
автомобила от самозадвижване и той
тръгнал по наклона на площадката,
като E. Т. С. останала в автомобила и извикала към подсъдимия, че автомобилът е
тръгнал. Моторното превозно средство
продължило движението си по ската със
свободно търкаляне на колелета, без
съпротивление на двигателя и устройствата
за намаляване на скоростта и спиране ,като скоростта му
на движение постоянно се увеличавала , след което от брега на дерето автомобилът паднал в
дерето ,в голяма пропаст с дълбочина
около 20 метра , при което, вследствие
на удара, се деформирала предната му част- рамките на предна и задна
леви врати, разкъсан таван, счупено стъкло на предна врата , деформиран преден капак, счупено предно
обзорно стъкло, а в купето се
деформирали лява греда между
двете врати , предната лява
седалка на МПС се изкривила към дясната и се извадила от нормалното си положение. В следствие на удара , на E. С.
била причинена съчетана механична травма - отоци, охлузвания, кръвонасядания по лицето,
две разкъсно- контузни рани по лигавицата на устните, кръвонасядане по гърдите,
счупване на десет леви / 1-10/ и осем десни ребра/ 1,2,6-11, нараняване на пристенната и органната
плевра, натъртване и сътресение
на белите дробове, разкъсване на
сърдечната торбичка и пукване на
дясната сърдечна камера, масивна кръвозагуба в плевралната кухина/
хемоторакс/ , напукване и
размачкване на черния дроб, която травма
довела до смъртта на E. Т. С..При движението на МПС по терена, E. С. започнала да
призовава за помощ . Подс. В.П. и
свидетеля С.С. последвали пеш
лекия автомобил, но същият паднал
в дерето, в голяма пропаст с дълбочина около 20 м. Впоследствие подсъдимият
успял да се приближат до лекия автомобил „ *** „ и
констатирал, че E. Т. С. паднала
на пода на МПС, приблизително в средата
на купето, зад облегалките на предните седалки, като същата била без
пулс и дишане.
Депозиран бил сигнал на тел.112,
като местопроизшествието било посетено и от органите на МВР, като била констатирана смъртта на E. Т. С..
По повод горното е
образувано и проведено досъдебно производство.
На подс. В. М.П. били взети
с протоколи за медицинско изследване за
употреба на алкохол и /или наркотични вещества биологични проби от кръв и урина и в последствие назначена съдебно-химическа експертиза.
Съгласно протокол за химическо изследване
за определяне концентрацията на алкохол
№ 465/ 30.10.2028г., в получената
за изследване кръв , взета от обв. В.М.П. не е установено наличие на етилов алкохол.
При извършеното разследване е
назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза за изследване на труп.
Съгласно експертното заключение, при
огледа и аутопсията на трупа на E. Т. С. е установено: - съчетана
механична травма – Глава / отоци,
охлузвания, кръвонасядания по лицето, две разкъсно- контузни рани по лигавицата
на устните/. Гръден кош / кръвонасядане
по гърдите, счупване на десет леви /
1-10/ и осем десни ребра/ 1,2,6-11 ,
нараняване на пристенната и органната
плевра, натъртване и сътресение
на белите дробове, разкъсване на
сърдечната торбичка и пукване на
дясната сърдечна камера, масивна кръвозагуба в плевралната кухина/
хемоторакс/ , Корем- напукване и
размачкване на черния дроб, кръвоизлив в
коремната кухина/ хемаскос/ ;-
бременност/ 5-ти лунарен месец/ , плод от мъжки пол без малформации;
Смъртта на E. С. се дължи на несъвместима
с живота,съчетана механична травма с увреждане на жизнено важни органи/
сърце, бели дробове, черен дроб / и масивна
кръвозагуба , настъпила
веднага. Уврежданията са в резултат на
тъпа травма, в условията на
станалото произшествие, в резултат от удари
върху вътрешните повърхности на купето на автомобила , при преобръщането
му по ската. Състоянието на трупа
отговоря на смърт от първо денонощие.
Съгласно
заключението на извършената
съдебно- психиатрична експертиза, при освидетелствания В.М.П. не е установено
психично заболяване в тесния смисъл на
това понятие, т.е. психоза, както
при изследването, така и в минало време.
Осв. П. към момента е клинично психично
здрав, същият е личност с
особености в характера и темперамента,
които не надхвърлят нормата по начин,
който да възпрепятства нормалната
му социална адаптация в обичайни условия. Интелектуалното му
функциониране е в границите на средната норма , като не се констатират паметови нарушения, няма основание да се коментира
дементен процес . По време на
инкриминираното деяние няма данни
освидетелстваният да е бил с нарушения
в базисни сфери от психичната дейност, които да са нарушавали
основните му психични годности,
като същият не е бил в болестно състояние, което да е възпрепятствало способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. При осв.П.
няма основание да се
коментира недоразвитие на паметови способности или интелектуален дефицит, който да
възпрепятства психичните му
годности за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и обстоятелства. В
състояние е да съхрани и възпроизведе консистентни , логически свързани описания на
ситуацията. Не е установена извънмерна склонност към лъжа, себеоневиняване или
манипулиране на действителността. Преди, по време и понастоящем осв. В.П.
е могъл правилно да възприема,
запаметява и понастоящем да възпроизвежда факти и събития от значение за разкриване на обективната истина по делото, т.е да дава достоверни показания. Същият има съхранена психичната годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия спрямо него, т.е. може да участва пълноценно в наказателния процес, като спрямо него може да бъде реализирана наказателна отговорност.
В хода на проведеното разследване
са назначени и изготвени автотехническа и комплексна съдебна автотехническа –
съдебномедицинска експертизи. Съгласно
заключението на вещите лица, механизма на
възникналото произшествие не се
свързва с неизправности на л.а. „ *** „
преди произшествието,като не са съществували по същия технически
неизправности, които да са предпоставка за ПТП или причина за предотвратяването му. Особеностите на
уврежданията на пострадалата E. С., имащи отношение към съждението за
разположението й в автомобила при произшествието, съобразена с мястото на
намиране на трупа,според експертите са:-десностранна латерализация на повърхностите и мекотъканните увреждания- дава основание да
се приеме,че най- вероятно С. е седяла
на задна дясна седалка; лице- отоци, охлузвания, кръвонасядания,
разкъсно- контузни рани по лигавицата на
устните в дясно; - гръден кош- кръвонасядане по гърдите в дясно; - корем- напукване и размачкване на
черния дроб/ здрава слезка/ ; особености на счупване на ребрата/ множество ребра двустранно , в дясно по лопатъчната, а в ляво по лопатъчната
и предната мишнична линия/ - напред с кръвонасядане по гърдите, насочва към
възможността за ексцентричен предно-
страничен удар на гърдите в дясно , възможно в предната дясна облегалка; липса
на увреждания по долните крайници / с
изключение на повърхностно охлузване по дясното коляно/ - в подкрепа на мястото
на намиране на трупа , зад предните
облегалки- Деформацията на ламарините в
мястото на педалите, би причинило
увреждане на долните крайници , а
вероятно и фиксиране на трупа.липсата на увреждания по горната част на
главата и по шийната част на гръбначния
стълб- при седеж на предните седалки,
деформацията на предната част на тавана
с хлътване в посока към предните
облегалки предполага увреждания по
темето , черепа , шията , каквито липсват.
Автомобилът
след произшествието е установен с лостът на ръчната спирачка в долно
положение, изключена незадействан, и с
лост на скоростите в неутрално
положение. До педалите на спирачката и
съединителят няма достъп , деформирани ламарини . Теренът е земен с наклон в посоката стопанския двор с предна част в посока
,в която автомобилът е тръгнал по
ската на спускане към дерето. МПС не е
осигурено против тръгване по наклона със
ръчната спирачка и включена задна скорост. Пострадалата E. С. е
намерена зад предните седалки а
пода до чувал, пълен с храна. Според
вещите лица, С. се е качила в задната част на
МПС , като движението й е оказало влияние в разпределението на
масата на автомобила и същият е тръгнал по наклона. Въпреки горното , условията за тръгване не
МПС са неутралното положение на лоста за скоростите и незадействана ръчна
спирачка. Според експертното заключение, при челен удар на автомобила
и разположение на пострадалата в
предната част на МПС или надвесена над
облегалките на предните седалки, следва
да е паднала напред над предните седалки и арматурното табло. Пострадалата E. С. се е намирала в задната
част на автомобила , като същата не е имала
достъп до органите на управление. Няма особености, които да определят
действията на пострадалата за тръгване на автомобила по наклона, като нейното
качване е довело до дебалансиране на МПС
и същото е тръгнало по наклона на площадката.
За изключване на ръчната спирачка
и лоста на скоростите, са
необходими знания за натискане на бутон
в лоста на ръчната спирачка , изтеглянето му
незначително вертикално и при
натиснат бутон да се постави м изключено положение. Няма данни
пострадалата с определени действия да е
причинила тръгването на автомобила по
наклона.Според вещите лица , скоростта на автомобил „*** „ с рег.№ ***непосредствено
преди тръгването по наклона е V= 0 ,като при движението по
ската към дерето ,скоростта постоянно се е увеличавала. , като към мястото на падане в дерето същата
е била V= 55,2 км / ч.
Съгласно заключението на вещите лица при
изготвената комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, за осигуряването на автомобил, за да
не тръгва самостоятелно , следва да се използват монтираните устройства в системите на същия. Такива устройства са ръчната спирачка
и включване на най- ниската предавка ,в зависимост от посоката на наклона.
Водачът на л.а. „ *** „ – обв. В.П.
не е използвал устройствата за предотвратяване тръгването на автомобила по наклона- ръчната спирачка и най- ниската
предавка, в зависимост от наклона – първа или задна
предавка.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява от обясненията
на подсъдимия, отчасти от показанията на свид. С.С., С.В., И.И., В.И., от
заключенията на ВЛ по назначените експертизи и от писмените доказателства,
приложени към делото, прочетени от съда на етапа на съдебното следствие на осн.
чл.283 от НПК.
От събраните в хода на наказателния процес доказателства безспорно се
установява, че E. С. е починала от травма причинена при ПТП, намирайки се в
купето на автомобил. Основният спорен въпрос е бил ли е осигурен автомобила от
неговия водач срещу самопотегляне.
В обясненията си подсъдимият твърди, че
когато отива на фермата си спира на едно и също място, което има лек наклон към
дерето, където е станало процесното ПТП и затова винаги го осигурява чрез
включване на скорост и задействана на ръчна спирачка, за да не потегли само.
Следва да се има предвид също, че подсъдимият е професионален водач на МПС с
дългогодишен опит, посещавал е многократно фермата, спирал е на едно и също
място и при него тези действия са физически стереотип довел до автоматизъм.
Свид. С.С., С.В. и И.И. също сочат, че когато е паркирал пред фермата
подсъдимият го е правил на едно и също място, което има наклон и е осигурявал
автомобила против самозадвижване, защото иначе би потеглил по наклона.
Конкретно за деня на инцидента подсъдимият
твърди, че е осигурил МПС, за де не потегли само, като е включил първа
скоростна предавка и е задействал ръчната спирачка. Останалите двама свидетели,
които са се намирали в близост-С.С. и И.И. не си спомнят с категоричност
действията предприети от подсъдимия за осигуряване на автомобила срещу
самозадвижване.
Няма спор, че след като паркирал
автомобила подсъдимият слязъл от него и отворил задната багажна врата и той и
свид. С.С. започнали да разтоварват чувалите с храна на животни, които
подсъдимият бил докарал. Подсъдимият твърди, че в автомобила е имало общо три
чувала, разтоварили са само един и докато той е отвързвал връзките му, за да го
изсипе в нарочно подготвен съд, а свид. С. се е връщал към автомобила е чул E. С.
да вика: „Бате В., колата тръгна!“. Свид С. сочи, че двамата с подсъдимия са
били разтоварили всички чували 3 или 4, били са започнали да прецеждат млякото
и тогава са чули вика на E. С.. Подсъдимият и свидетелят С. определят по
различен начин времето изтекло между паркирането на автомобила и задвижването
му, като това се обяснява с вида и броя на извършените от тях действия. От
протокола за оглед на местопроизшествието и приложения към него фотоалбум е
видно, че в купето на автомобила, след настъпване на ПТП е установен един чувал
със зоб, което поставя под съмнение, както твърденията на подсъдимия за
разтоварване на един от общо три чувала, така и показанията на свид. С. за
разтоварване на всички чували. Установяването на тези факти е важно не само за
преценка на времето от паркирането до потеглянето на автомобила, но и за
изменението на масовия му център, което според ВЛ по автотехническата и комплексна съдебна автотехническа –
съдебномедицинска експертиза е имало
значение за започване на движението.
Безспорно е, че в един момент, в който
автомобила не е бил наблюдаван от никого в него се е качила E. С.. Неизвестно
според настоящата инстанция е през коя от вратите се е качила последната и къде
е застанала. Според свид. С. тя винаги се е качвали през задна дясна врата и е
сядала на мястото си. Подс. П. и свид. И.И. обаче твърдят, че в други случаи
когато МПС е било паркирано пред фермата E. С. се е качвала през различни
врати, както в предната, така и в задната част на купето и е започвала да пипа
и да тършува навсякъде, за цигари и монети, да пуска музика от музикалната
уредба, намираща се на арматурното табло между двете предни седалки и т.н.
Действително липсват преки доказателства
досежно мястото на проникване в автомобила и действията на E. С. след това, но
маниерът й на поведение създава съмнение, че е възможно именно тя да е
предизвикала освобождаването на механизмите осигуряващи автомобила срещу
самопотегляне. Вярно е, че същата е имала ментални проблеми и не е можела да
управлява автомобил, но не са редки случаите, в които малолетни деца с
незавършено психическо развитие и без квалификация за управление на МПС са
предизвиквали задвижване на такива пипайки умишлено или по невнимание части от
системата за управление и контрол на автомобили.
В този ред на мисли съдът не възприема
изцяло заключенията на ВЛ по назначените автотехническата и комплексна съдебна автотехническа –
съдебномедицинска експертизи, досежно
механизма на произшествието и неговото предизвикване. Според тях автомобилът е
бил оставен неосигурен срещу самозадвижване по наклон, който не е стръмен и
промяната в масовия му център предизвикан от качването в него на E. С. е
придезвикало потеглянето му. Сочат, че наклонът е твърде малък и е възможно
неосигурен автомобил да се задържи известно време докато не се въздейства върху
центъра на масите и да се преодолее триенето на колелата с повърхността.
Подсъдимият и свид. И.И., С.С. и С.В. обаче твърдят обратното-че наклонът е
такъв, че оставен без задействане на системите предотвратяващи самозадвижване
автомобилът ще потегли.
ВЛ по назначената допълнителна тройна комплексна съдебна автотехническа –
съдебномедицинска експертиза посочват,
че мястото където е било паркирано МПС е с нееднороден наклон между 5,14 и 8,53
градуса и хипотетично е възможно автомобилът да се задържи ако не е осигурен
срещу потегляне, само ако е бил паркиран с гуми перпендикулярно на наклона. По
делото липсват данни автомобилът да е бил паркиран по този начин.
От друга страна следва да се има предвид,
че промяната на масовия център на автомобила е настъпила за първи път, при
излизането на водача от купето, впоследствие при разтоварване на чувал/и/ с
храна за животни и в този смисъл ако е бил неосигурен срещу самопотегляне би
следвало да се задвижи много преди влизането в купето на E. С..
Относно действията на последната не само
не е ясно какво е правила тя след като е влязла в автомобила, но и откъде е
влязла, което също има значение и за центъра на масата. Според заключението на
ВЛ по назначената първоначална и допълнителна тройни комплексни съдебно автотехническа – съдебномедицински експертизи към момента на удара починалата се
е намирала в задната част на автомобила, но е необходимо да се съобрази, че от
момента на влизането й в купето до момента на удара е изминало време и не е
изключено тя да се е придвижила от една да друга част на купето-при извършения
оглед на местопроизшествието десния й крак е намерен между двете предни
седалки. Освен това подсъзнателния инстинкт за самосъхранение би подсказал на
човек, находящ се в предната част на автомобил, който се движи неконтролирано
напред и предстои сблъсък да се отдалечи от предната част, която ще поеме
удара.Ако е била в задната част на автомобила и се е пресягала съгласно
предходните си маниери да пуска музика или да търси пари и цигари в жабката,
което предполага достъп до арматурното табло най-естествено е да се протегне
между двете предни седалки, където се намират скоростния лост и ръчната
спирачка.
Всички тези неизяснени факти внасят
множество съмнения в обвинението. Не може да се установи по категоричен начин
твърдяното от прокурора бездействие на подсъдимия и неизпълнението на
задължението му да вземе мерки МПС да не може да се приведе в движение или да
потегли само. Напротив в обясненията си последният сочи, че както е правил
винаги, когато е пристигал на фермата си е спирал на едно и също място, което
има наклон и затова е осигурявал автомобила си като е задействал ниска
скоростна предавка и ръчна спирачка. Тези многократно повтарящи се действия на
едно и също място от едно и също лице с професионална квалификация водят, както
при спортистите да изграждане на подсъзнателен динамичен стереотип. Вярно е, че
обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и средство за
защита, но в хода на процеса не бяха събрани доказателства които да оборват
изложеното от подсъдимия.
При така изложената фактическа обстановка съдът
приема за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимия не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343,
ал.1, б.“В“ , във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, като на 26.10.2018г.
в землището на с. ***, обл. Плевен, при управление на МПС – л.а. „ *** „ с рег.№ ***, собственост на С. Р.В.
*** , нарушил правилата за движение по
пътищата:
-чл.20, ал.1 от
Закон за движение по пътищата: „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства“;
-чл.96 от Закон за движение по пътищата :– „Водачът на спряно за престой или
паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се
приведе в движение или да потегли само“;
-чл. 98 от Правилник за прилагане на
закона за движение по пътищата : „
Водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно средство , може да го
напусне, ако е взел мерки то да не
потегли само“
и по непредпазливост причинил смъртта на E. Т. ***.
Ето защо и на основание чл.304 от НПК същият
следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: