Р Е Ш Е Н И Е
№ 15
20.01.2020г. град
Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на
тринадесети януари две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: М. АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при
секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 480 по описа
на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл.53а, т.3 от ЗКИР.
П.Д.П. чрез пълномощника и негов
баща Д.П.П. със съдебен адрес:***, п.к. 1504 обжалва отказ, обективиран в писмо
изх.№20-29383/14.05.2018г. на началника на СГКК – Кюстендил, постановен по
заявление за изменение на одобрените КККР за гр.Дупница, изразяващо се в
нанасяне в КК на нов самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.20.472.2
и вписване в КР на собствеността на обекта. Релевира основанията за оспорване
по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Същественото нарушение на
административнопроизводствените правила свързва с липса на събрани нови
доказателства за статута на обекта, съгласно указанията на съда в решението по
адм.д.№362/2017г. на КАС. Нарушението на материалния закон свързва с валидно и
законно заснемане и нанасяне на сградата в КККР като обект на кадастъра, поради
което е дължимо процедиране по нанасяне на обекта по проекта за изменение.
Претендират деловодни разноски.
В с.з. пълномощникът на
жалбоподателя поддържа жалбата.
Пълномощникът на ответния началник
на СГКК - Кюстендил намира жалбата за неоснователна и претендира деловодни
разноски.
Заинтересованите страни Г.В.Р., А.Д.К.
и М.О.К. не изразяват становища по жалбата.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната
фактическата обстановка по спора:
Административното производство е
образувано по заявление вх.№01-315662/11.10.2017г. от П.Д.П. чрез пълномощника
му Д.Д.П. до СГКК – Кюстендил с искане за приемане на проект за изменение на
КККР на гр.Дупница за сграда с идентификатор 68789.20.472.2. Към заявлението е
приложен проект за изменение на КККР, от обяснителната записка на който е
видно, че изменението е поискано в хипотезата на чл.53а, т.3 от ЗКИР и се
изразява в нанасяне на самостоятелен обект в сградата с трайно предназначение
„за търговска дейност“ с административен адрес: гр.Дупница, ж.к.“Б.“, търговски
обект „К.“ и вписване на собствеността в КРНИ, съгласно документите за
собственост. Проектът е придружен със схема-проект на основание одобрен
инвестиционен проект №93/1999г. част „Архитектура“ и оглед на място. Схемата
касае първия етаж от сградата, на който е нанесен новия самостоятелен обект с
проектен идентификатор 68789.20.472.2.1 с НТП „за обществено хранене“
/кафе-аператив/. Схемата на етажа е изработена в цифров и графичен вид.
Изработен е и КРНИ по изменението. Документите за собственост на обекта
включват нотариален акт №75, том III, рег.№7242, дело №472/2001г. на нотариус Е.К. с рег.№397 на
НК и район на действие РС – Дупница и договор за доброволна делба на съсобствен
недвижим имот от 16.12.2003г., вписани в СВ. Нотариалният акт обективира
договор за покупко-продажба от 29.11.2001г., съгласно който жалбоподателят и
лицата А.Д.К. и Г.В.Р. са придобили собствеността върху временен търговски
обект „К.“ с два подобекта във вид на магазин за хранителни стоки със застроена
площ 51.41кв.м. и кафе-аперитив със застроена площ 99.68кв.м., находящ се в част
от УПИ V-6346
в кв.218 по рег.план на гр.Дупница, който парцел е общинска собственост. Съгласно
договора за доброволна делба в дял на П.П. е поставен кафе-аперитива /клуб „Е.“/,
а в общ дял на А.Д.К., М.О.К. и Г.В. Р.. е поставен магазина за хранителни
стоки.
КККР на гр.Дупница са одобрени със
заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК, а със заповед
№КД-14-10-34/20.02.2009г. на основание чл.54 от ЗКИР е одобрено изменение, касаещо
промяна в границите на поземлени имоти, между които ПИ 68789.20.408,
собственост на община Дупница, в който е нанесена сграда с идентификатор
68789.20.408.10 със собственици жалбоподателя и заинтересованите страни въз
основа на договора за доброволна делба. С изменението е нанесен като нов обект
на кадастъра ПИ с идентификатор 68789.20.472, собственост на общината с НТП:
Високо застояване /над 15м/ и две сгради в него с идентификатори 68789.20.472.1
и 68789.20.472.2, като втората е сградата със стар идентификатор
68789.20.408.10, видно и от скицата на л.57 от делото.
С писмо изх.№20-58754/19.10.2017г.
началникът на СГКК – Кюстендил е формирал отказ по заявлението за изменение на
КККР, който отказ е отменен с решение №109/08.05.2018г. по адм.д.№362/2017г. на
КАС и преписката е върната на органа за продължаване на производството с
указания за изследване статута на обекта по изменението чрез събиране на
доказателства, че представлява временен търговски обект. Решението на съда е
влязло в сила на 25.05.2018г.
С процесното писмо
изх.№20-29383/14.05.2018г. на началника на СГКК – Кюстендил жалбоподателят е
уведомен, че в изпълнение на съдебното решение по адм.д.№362/2017г. на КАС е
установено, че по доказателствата по преписката сградата, в която се иска
нанасяне на самостоятелния обект представлява временен строеж по чл.55 от ЗУТ и
на основание чл.38, ал.4, т.2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. във вр. с
§182 ПЗРЗИДЗУТ /ДВ, бр.65/2003г./ не представлява недвижим имот по чл.110 от ЗС
и не подлежи на нанасяне в КК и записване в КРНИ. Съобщението не е връчено
редовно на жалбоподателя, т.к. известието за доставяне на л.23 от делото е
оформено нередовно /вписана дата за получаване на пратката е 16.05.2017г./.
Същото е оспорено по административен ред пред началника на АГКК с жалба от
28.09.2018г. /вж. л.26/, като произнасянето на по-горестоящия орган в писмо
рег.№94-543/18.12.2018г. е след образуване по делото и не касае разрешаване на
спора по арг. от чл.129, ал.1 от АПК /вж. л.53/.
От приетата по делото техническа
експертиза на вещо лице инж.Д.В.Х. се установява, че по приложения архитектурен
проект №93/02.04.1999г. /вж. л.15-гръб
по адм.д.№362/2017г. на КАС/ сградата в поземления имот представлява „Магазин
за хранителни стоки и кафе-аперитив - временен търговски обект“ с ясно
обозначена връзка между съставляващите го помещения, което описание съответства
на описанието на търговския обект „К.“ с двата подобекта в нотариалния акт от
2001г. След одобряване на проекта от 1999г. въз основа на Конструктивно
становище е извършено преустройство на обекта, касаещо монтиране на носеща
стена за разделяне на двете помещения. От справката в община Дупница вещото
лице е установило, че за сградата липсва издадена виза за проектиране и одобрени
строителни книжа, като има разрешителен документ за поставяне на метален
павилион с №88/19.04.1999г., издаден от Главния архитект на общината. Вещото
лице сочи, че по КККР на гр.Дупница е отразена едноетажна сграда с
идентификатор 68789.20.472.2. Съгласно описанието на постройката в писмените
доказателства по преписката, същата представлява типов едноетажен метален
павилион. В съдебно заседание вещото лице допълва, че обектът се състои от
метални панели, конструктивно разделен на магазин и кафе-аперитив с бетонова
основа, която е не повече от 10см. и на която са поставени панелите. Според
вещото лице е възможно преместване на павилиона и поставяне на друго място
посредством разделяне на панелите и тяхното ново монтиране с изливане на
основа. Заключението на вещото лице и изявленията му в съдебно заседание в
коментираните части съдът намира за обективно и достоверно, т.к съответства на
писмените доказателства по делото и състоянието на обекта на място.
Заключението в останалата част, досежно изводите на вещото лице за характера на
обекта по ЗУТ, съдът не обсъжда, т.к. изводите са с правен характер.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Писмото по правен характер
представлява индивидуален административен акт по дефиницията на чл.21, ал.1 от АПК, т.к. съдържа изрично волеизявление на органа с правни последици на отказ да
допусне исканото изменение на КККР. Писмото е издадено във връзка с изпълнение
на задължителните съдебни указания в решението по адм.д.№362/2017г. на КАС,
поради което е краен акт на органа по преписката. Жалбоподателят е лице с
правен интерес от оспорване на отказа по арг. от §1, т.13 от ДР на ЗКИР. Същият
е вписан в КРНИ като собственик на сградата, предмет на исканото изменение.
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.3 от АПК. Съдът е компетентен да
разгледа спора по правилото на чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата e основателна.
Във връзка с предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспореният
отказ е незаконосъобразен административен акт. Съображенията за това са
следните:
Възможността за изменение на КККР по
чл.53а, т.3 от ЗКИР е в правомощията на началника на СГКК - Кюстендил по
аргумент от чл.51, ал.2 от ЗКИР. Съгласно нормата на чл.6 от УП на АГКК /обн.
ДВ, бр.76/2016г., изм. и доп./ АГКК е структурирана в обща и специализирана
администрация, като СГКК - Кюстендил е част от специализираната администрация
/вж. чл.14 от УП/. Нормата на чл.18, ал.1 от УП възлага ръководни функции на
началника на СГКК, която служба има правомощие да поддържа в актуално състояние
КККР /вж. чл.18, ал.5, т.6 от УП/. Изложеното обосновава наличието на
материална, териториална и персонална компетентност на административния орган.
Отказът е постановен в писмена
форма. Писмото съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието
на органа-издател, адресата на акта, съдържа фактически и правни основания и
подпис на издателя. Разпореждането на органа за разрешаване на преписката се
извежда от съдържанието на изложението.
При издаване на акта са спазени
процесуалните правила за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая по
чл.35 от АПК и събиране на относимите доказателства чл.36 от АПК.
Доказателствата за вида и статута на сградата, въз основа на които органа е
формирал становището си, са достатъчни за валидно произнасяне по преписката,
противно на твърденията в жалбата. Законосъобразността на извода на органа за
вида на сградата като временен строеж е въпрос по съществото на спора. При
произнасянето на органа са спазени и специалните правила по чл.51, ал.3 и ал.5
от ЗКИР /редакция, ДВ, бр.57/2016г./, доразвити в чл.56, ал.1 и ал.3, чл.58,
ал.1 и ал.3, чл.74, ал.1 и чл.75, ал.1, ал.4 и ал.8 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г.
за съдържането, създаването и поддържането на КККР /обн. ДВ, бр.4/13.01.2017г.,
изм. и доп./. Административното производство е започнало с подаване на
заявление от пълномощника на П. до началника на СГКК - Кюстендил със
съдържанието по чл.58, ал.3 от Наредбата. Представен е проект за изменение със
съдържанието по чл.75 от Наредбата от правоспособно лице по кадастъра в цифров
и графичен вид, придружено със схема-проект за самостоятелния обект в сградата.
Отказът обаче е постановен е
нарушение на материалния закон.
Отказът е формиран поради преценката
на органа, че сградата, в която се иска нанасяне на новия самостоятелен обект,
е временен строеж по чл.55 от ЗУТ, който се включва в разпоредбата на §182 от
ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.65/2003г./ и следователно не се нанася в КК и не се
записва в КР.
Изводът на органа относно вида на
сградата е незаконосъобразен. От писмените доказателства по делото и
заключението на вещото лице е видно, че сградата с идентификатор 68789.20.472.2
по КККР на гр.Дупница няма характеристиките на временен строеж, а на
преместваем обект. Обектът е изграден към 1999г. във вид на павилион, състоящ
се от метални панели, като същият може да се премести в пространството и да
бъде ползван със същото предназначение. За него има издадено разрешение за
поставяне от Главния архитект на общината от 19.04.1999г. и няма издадени строителни
книжа. Одобреният инвестиционен проект, част Архитектура от 02.04.1999г. не
представлява част от издадено за обекта РС. Преустройството на обекта въз
основа на последващото Конструктивно становище касае обособяването на две отделни
помещения, без да променя неговия статут към момента на прехвърлянето по
нот.акт от 2001г. Последвалата делба от 2003г. удостоверява единствено факта на
обособяване на двете помещения като самостоятелни обекти на собственост със
съответните функционални предназначения за кафе-аператив и магазин за
хранителни стоки. Следователно, към момента на поставяне на павилиона, същият
отговаря на изискването за преместваем обект по чл.120а, ал.1 от ППЗТСУ /обн.
ДВ, бр.62/07.08.1973г., отм. бр.1/02.01.2011г., в сила от 31.03.2001г./ и
продължава да е такъв понастоящем по легалната дефиниция на §1, т.80 от ДР на
ЗУТ във вр. с чл.56 от ЗУТ. За изграждането на сграда като временна постройка до
отмяната на ал.4 на чл.120 от ППЗТСУ /отм./ се е изисквало издаване на РС, а
след отмяната, съществуването на такава постройка е недопустимо по см. на
чл.120, ал.1 от ППЗТСУ, т.к. отсъства изискването за връзка на изграденото с
организацията и механизацията на строителството. Освен това, видът на обекта не
покрива изискването за строеж по действащите правила на ЗТСУ /отм./ и дефиницията
на §1, т.38 от ДР на ЗУТ, което не налага изследване дали на същия е даден
градоустройствен статут по реда на §6а, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, §50а, ал.3 от
ПЗР към ЗИД на ЗТСУ /отм./ и §17, ал.2 от ПР на ЗУТ. Следователно, обектът не
представлява временен строеж, а преместваем обект по чл.56, ал.1 от ЗУТ. Като
такъв, същия се включва в изброяването по чл.55 от ЗУТ, поради което е
приложимо правилото на §182 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.65/2003г./. Следователно,
по силата на закона, търговският обект към момента на одобряване на КККР за
гр.Дупница със заповед №300-5-56/30.07.2004г. на изп.директор на АГКК не е
подлежал на нанасяне в КККР. Правилата на чл.48, ал.6, от Наредба №14/23.07.2001г.
за съдържанието, създаването и поддъжрането на КККР /отм./ и на чл.43, ал.4 от
едноименната Наредба №3/28.04.2005г. не са съобразени с §182 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ. Съобразяването е осъществено с нормата чл.38, ал.4, т.2 от действащата
понастоящем Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. Това обаче не означава, че
забраната не е била налична към момента на одобряване на КККР, т.к. същата се
съдържа в по-висок по степен нормативен акт по общото правило на чл.15, ал.1 и
ал.3 от ЗНА.
Независимо от съществуващото и
дължимо правило за поведение, обектът е нанесен и заснет в КККР от 2004г. като
самостоятелна сграда с идентификатор 68789.20.408.10, а в резултат на
изменението на КККР от 2018г. – като сграда с идентификатор 68789.20.472.2 и
записан на името на собствениците. Заснемането на обекта като сграда по КККР,
обект на кадастъра по чл.23, т.2 от ЗКИР с данните по чл.27, ал.1, т.2 и чл.29,
ал.1, т.3 от ЗКИР е извършено на валидно правно основание – влезли в сила
индивидуални административни актове на компетентни органи, поради което е
задължително за зачитане и съобразяване от всички държавни и общински органи,
съда и отделните лица. Валидността на записването на обекта като сграда в КККР
налага задължение на административния орган да извършва правни действия по
поддържане на КККР в актуално състояние. Органът не може да откаже изменение на
КККР на основание, предмет на разрешаване в приключило предходно
административно производство, докато по предвидения от закона ред не издаде акт
за заличаване на съществуващата сграда. Съгласно чл.2, ал.5 от ЗКИР данните в
КККР, досежно основните кадастрални данни, са доказателство за обстоятелствата,
за които се отнасят до доказване на противното. Опровергаването на неверността
на удостоверяването в КК не може да става инцидентно, както е в настоящия
случай.
С оглед на изложеното, на основание
чл.172, ал.2, пр.второ от АПК съдът ще отмени оспорения отказ за изменение на
КККР. По правилото на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на органа за
довършване на процедурата по разглеждане на заявлението за изменение на КККР на
основанието по чл.53а, т.3 от ЗКИР. Органът следва да процедира проекта за
изменение съобразно относимите за него правила по ЗКИР и Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР.
На основание чл.143, ал.1 от АПК
ответникът дължи заплащане на жалбоподателя на деловодни разноски в размер на 450лв.,
включващи 10лв. за ДТ и 440лв. за вещо лице.
Поради изхода от спора ответникът
няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в писмо изх.№20-29383/14.05.2018г. на началника на
СГКК – Кюстендил, постановен по заявление вх.№01-315662/11.10.2017г. от П.Д.П.
чрез пълномощника Д.П.П. за изменение на одобрените КККР за гр.Дупница,
изразяващо се в нанасяне в КК на нов самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.20.472.2 и вписване в КР на собствеността на обекта.
ИЗПРАЩА преписката на началника на СГКК –
Кюстендил за постановяване на административен акт при спазване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на решението.
ОСЪЖДА СГКК - КЮСТЕНДИЛ да заплати на П.Д.П. деловодни разноски в размер на 450лв. /четиристотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване от
страните с касационни жалби пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: