№ 158
гр. Плевен, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на пети април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20214400100788 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба /ИМ/ от С.С.Б. чрез пълномощника й адвокат
Х.В. от САК против Р.Г.А., уточнена с молби по делото от 08.11.2021 г. и
28.02.2022 г., депозирани от адвокат Х.В..
В ИМ се твърди, че: М.А.Р., б.ж. на гр. Плевен е починала на ****** в
гр. Плевен и е оставила за законни наследници дъщерите си – ищцата С.С.Б. и
нейната сестра И.Р.И.. Към момента на смъртта си майката на ищцата е била
разведена с втория си съпруг Р.И.Р.. След смъртта на майка си ищцата е
получила от ответницата и нейна племенница копие от завещанието на своята
майка, с което същата завещава цялото си движимо и недвижимо имущество
към момента на смъртта си на ответницата, като завещанието е обявено на
****** от нотариус П.П., № ****** в НК и район на действие РС Павликени и
приложено в нот. дело ******, регистър за саморъчни завещания № ****** г.
по описа на същия нотариус. Ищцата живее в чужбина, не е поддържала
контакти с майка си и единственото недвижимо имущество, което й е
известно да е притежавала нейната майка към момента на смъртта си е
апартамент № 31, находящ се в ******, със застроена площ 53,70 кв.м.,
съставляващ имот с идентификатор ****** по КККР на гр. Плевен, одобрени
със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп.директор на АГКК, с граници и
съседи, подробно описани в ИМ.
1
Ищцата оспорва саморъчното завещание да е написано и изписано от
нейната майка и счита, че същото не е изцяло ръкописно изписано и
подписано от завещателката и това води до неговата недействителност, тъй
като е нарушена разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗН. Според ищцата
обстоятелството, че в завещанието е изписано ЕГН на ответницата, което не
съществува също е от значение за неговата валидност.
Ищцата твърди, че не е получава завети или дарения от своята майка и
със завещанието в случай, че е действително е накърнена запазената й част от
наследството на нейната майка в размер на 1/3 и.ч..
Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи на основание
чл. 42 б. „б“ от ЗН недействителността на саморъчно завещание от 28.01.2021
г., обявено на ****** от нотариус П.П., № ****** в НК и район на действие
РС Павликени и приложено в нот. дело ******, регистър за саморъчни
завещания № ****** г. по описа на същия нотариус, с което наследодателката
М.А.Р., ЕГН **********, починала на ****** е завещала на Р.Г.А. цялото си
движимо и недвижимо имущество, като неистинско и несъставено и
неподписано от завещателя. При условие на евентуалност, при отхвърляне
като неоснователен на иска с правно основание основание чл. 42 б. „б“ от ЗН
се иска от съда да постанови решение, с което да възстанови запазената част
на ищцата С.С.Б. от наследството на нейната майка М.А.Р., ЕГН **********,
починала на ******, бивш жител на гр. Плевен като намали с 1/3 и.ч.
универсалното завещателно разпореждане на М.А.Р., извършено със
саморъчно завещание от 28.01.2021 г. в полза на Р.Г.А., обявено на ****** от
нотариус П.П., № ****** в НК и район на действие РС Павликени и
приложено в нот. дело ******, регистър за саморъчни завещания № ****** г.
по описа на същия нотариус. Моли се съда да уважи предявените искове и
присъди на ищцата направените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
ИМ от ответницата Р.Г.А. чрез пълномощника й адвокат М.А. от ПлАК, с
който оспорва основателността на предявените искове и моли съда да ги
отхвърли. Ответницата признава, че ищцата е дъщеря на нейната баба М.А.Р.
и същата не е поддържала връзка със своите майка и сестра - майката на
ответницата и твърди, че съществуването на ищцата е било неизвестно за
ответницата и останалите членове на семейството й до издаване на
2
удостоверението за наследници на наследодателката. Твърди, че е положила
усилия да намери ищцата в социалните мрежи и да я уведоми за смъртта на
баба си и за саморъчното й завещание, като е искала доброволно да уредят
отношенията си и не очаквала завеждането на съдебен спор. Ответницата
поддържа, че завещанието е изписано и подписано саморъчно от
завещателката, както и че цялото наследствено имущество на завещателката
се изчерпва с процесния апартамент в гр. Плевен, описан в ИМ. Заявява, че
ще ползва от оспореното завещание, като счита, че същото е изписано и
подписано от завещателката, а сгрешения номер на ЕГН в същото не е
основание за прогласяване на нищожността му. Според ответницата същата
не е станала причина за завеждане на делото, тъй като тя е тази, която е
потърсила ищцата и я е уведомила за смъртта на общата им наследодателка и
за завещанието. Изразява желание въпросът с накърняване на запазената част
на ищцата, за която признава, че е накърнена да се уреди доброволно между
страните.
В о.с.з. ищцата не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника
си адвокат Х.В. от САК депозира писмено становище, в което поддържа
предявените искове. Моли съда да не взема предвид заключението на
изготвената съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/, тъй като същата не е
категорична и обстойна при изследване на сравнителния материал и е
посочено изписването само на две букви, като видимо подписите се
различават, като приеме, че завещанието е недействително като неистинско,
несъставено и неподписано от завещателката М.А.Р.. Алтернативно, в случай,
че съдът приеме завещанието за действително и отхвърли предявения иск с
правно основание основание чл. 42 б. „б“ от ЗН се иска от съда да постанови
решение, с което да възстанови запазената част на ищцата от наследството на
нейната майка като намали с 1/3 и.ч. универсалното завещателно
разпореждане на наследодателката. Претендира направените по делото
разноски съгласно списък на разноските, включен в писмените бележки.
Ответницата не се явява лично, чрез пълномощника си адвокат М.А. от
ПАК поддържа депозирания отговор и изложените в него възражения и
изразява становище за неоснователност на исковете. Поддържа, че от
заключението на СПЕ се установява по безспорен начин, че завещанието е
изписано и подписано от завещателката, поради което моли съда да приеме,
че същото е действително и да отхвърли предявения иск с правно основание
основание чл. 42 б. „б“ от ЗН с тези доводи. Моли съда да отхвърли
3
предявения иск с правно основание чл. 30 ал. 1 от ЗН с оглед липсата на
доказателства ищцата да е приела наследството на своята майка в
тримесечния срок, предвиден в чл. 61 от ЗН. Възразява, че ищцата е узнала за
смъртта на своята майка значително по-рано преди да подаде ИМ, като от
подаване на ИМ до иницииране на производството за приемане на
наследството по опис от страна на ищцата пред ПлРС също е изтекъл по –
голям период от време от три месеца. Според процесуалния представител на
ответницата същата не е имала възможност да участва в охранителното
производство по приемане на наследството по опис, образувано по искане на
ищцата, но тежестта на доказване на спазване на тримесечения срок,
предвиден в закона и евентуалното му удължаване е върху ищцата и това не е
доказано, а напротив от доказателствата по делото се установява, че от
момента на узнаване от страна на ищцата за смъртта на майка й до подаване
на молбата за приемане на наследството по опис са изминали 7-8 месеца.
Претендира направените по делото разноски от страна на ответницата
съгласно представения списък на разноските и прави възражение за
прекомерност на направените от ищцата разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
С ИМ съдът е сезиран със следните предявени от ищцата С.С.Б. против
ответницата Р.Г.А. съединени при условие на евентуалност искове:
иск с правно основание чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН за
прогласяване на недействителността на саморъчно завещание от 28.01.2021 г.
на М.А.Р., ЕГН **********, починала на ******, обявено на ****** от
нотариус П.П., № ****** в НК и район на действие РС Павликени и
приложено в нот. дело ******, регистър за саморъчни завещания № ****** г.
по описа на същия нотариус, с което наследодателя М.А.Р., ЕГН **********,
починала на ****** е завещала на ответницата Р.Г.А. цялото си движимо и
недвижимо имущество
и при условие на евентуалност
иск с правно основание чл. 30 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 от ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на нейната
майка М.А.Р. като се намали с 1/3 и.ч. универсалното завещателно
разпореждане на М.А.Р., извършено със саморъчно завещание от 28.01.2021 г.
в полза на Р.Г.А., обявено на ****** от нотариус П.П., № ****** в НК и
район на действие РС Павликени и приложено в нот. дело ******, регистър за
4
саморъчни завещания № ****** г. по описа на същия нотариус.
Съгласно разпоредбата на чл. 42 б. „б“ от ЗН завещателното
разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са
спазени разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25 ал. 1от ЗН. Съгласно
разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗН саморъчното завещание трябва да бъде
изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на
датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да
бъде поставен след завещателните разпореждания. С оглед оспорване от
страна на ищцата на спазване на формата за действителност на същото, вкл.
че завещанието е изписано и подписано от завещателката М.А.Р., както и
заявлението на ответницата, че ще се ползва от оспореното завещание, съдът
е дал указания на ответницата, която се ползва от завещанието, че в нейна
тежест е да докаже, че завещанието е изписано и подписано от завещателката
и е спазена предписаната в чл. 25 ал. 1 ЗН форма за действителност на
завещанието.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 1 от ЗН децата на починалия
наследяват по равни части. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ал. 1 от ЗН
запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато
наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него -
1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на
наследодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от ЗН наследник с право
на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Съгласно
разпоредбата на чл. 30 ал. 2 от ЗН когато наследникът, чиято запазена част е
накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по
закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Съгласно
разпоредбата на чл. 61 ал. 1 от ЗН приемането на наследството по опис трябва
да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок, откакто
наследникът е узнал, че наследството е открито, като този срок може да бъде
продължен от районния съдия до три месеца и приемането се вписва по реда
на чл. 49 ал. 1 от ЗН. С оглед цитираните разпоредби съдът е дал указания на
ищцата, че в нейна тежест е да докаже, че е приела наследството на своята
майка М.А.Р. по опис съгласно изискванията на ЗН, че завещанието
накърнява запазената й част от наследството на нейната майка и размера на
запазената й част.
5
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници
от ******, издадено от Община Плевен, че М.А.Р., б.ж. на гр. Плевен е
починала на ****** в гр. Плевен и е оставила за законни наследници
дъщерите си – ищцата С.С.Б. и нейната сестра И.Р.И..
Установява се от представеното по делото в заверен препис саморъчно
завещание на М.А.Р. /л. 40 от гр.д. № 5062/2021 г. на ПлРС/, че същото е
обозначено като саморъчно завещание със следното съдържание: „На
28.01.2021 г., подписаната М.А.Р. от ****** с ЕГН **********, лична карта
№ ****** с пълно съзнание за значението на акта, който извършвам правя
следните разпореждания с имуществото, което притежавам по време на моята
смърт: завещавам на Р.Г.А. с ЕГН ****** цялото си движимо и недвижимо
имущество което притежавам. Това е моята последна воля, която желая да
изпълнят наследниците ми. Завещанието написах и подписах саморъчно. Гр.
Плевен, 28.01.2021 г. Завещател: М.А.Р.“, след което е поставен саморъчен
подпис. Установява се от надлежното отбелязване върху самото завещание,
че същото е вписано в Службата по вписванията при РС – Плевен с вх. №
******.. Видно от съдържанието на завещанието, че на ред 6 от текста /ред 7
на листа/ след думата „следните“ е налице зачертаване на буква, а в
последващо изписаната дума „разпореждания“ буквите „з“ и „п“ са удебелени
и поправят други букви.
Установява се от представения по делото протокол за приемане за
съхранение и обявяване на саморъчно завещание, съставен на ****** от
нотариус П.П., № ****** в НК и район на действие РС Павликени /л. 41 от
гр.д. № 5062/2021 г. на ПлРС/, че на същата дата посоченият нотариус е приел
за съхранение и обявил описаното по-горе саморъчно завещание, оставено от
М.А.Р. по молба на Р.Г.А., ЕГН ********** с л.к. № ******/14.09.2020 г.,
издадена от МВР Плевен и завещанието е приложено в нот. дело ******,
регистър за саморъчни завещания № ****** г. по описа на същия нотариус.
Установява се от протокола, че в същият е констатирано, че завещанието е
написано на бял /пожълтял/ лист на редове, на една страница, датирано на ред
3 с дата 28.01.2021 г. и на ред 14 с дата 28.01.2021 г., че завещанието е
подписано на ред 17 без поправки, добавки и зачерквания, освен на ред 7
между думите „следните“ и „разпореждания“ има зачеркнато и в думата
„разпореждания“ са поправени буквите „з“ и „п“.
6
Установява се от представените по делото в заверен препис
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, издадено от
АВ, СВ Плевен на 08.04.2021 г., удостоверение за данъчна оценка по чл. 264
ал. 1 от ДОПК, издадено от Община Плевен на 07.09.2021 г., договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен на
02.08.1991 г. между ОбНС и М.А.Р. и оригинал на схема на самостоятелен
обект в сграда, издадена на 08.09.2021 г. от СГКК Плевен /л. 8, 10-11, л. 30, л.
36 от гр.д. № 5062/2021 г. на ПлРС/, че към момента на смъртта си М.А.Р. е
била едноличен собственик на придобит с покупко-продажба през 1991 г.
недвижим имот, съставляващ имот с идентификатор ****** по КККР на гр.
Плевен, одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на изп.директор на
АГКК, с административен адрес: ******, намиращ се в сграда с
идентификатор ****** по КККР на гр. Плевен, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта – 1, с площ –
53,70 кв.м,. ведно с прилежащо избено помещение № 25 с площ 3,40 кв.м. и
1,287 % и.ч. от общите части на сградата, при граници, подробно описани в
схема на самостоятелен обект в сграда, издадена на 08.09.2021 г. от СГКК
Плевен.
Установява се от представеното удостоверение от 21.09.2021 г., издадено
от началник на СПП при ОД на МВР Плевен, ведно с разпечатка от системата
на МВР /л. 44-46 от гр.д. № 5062/2021 г. на ПлРС/ и не се спори между
страните, че към момента на смъртта си М.А.Р. не е притежавала МПС.
Установява се от представените по делото заверен препис от определение
№ 1032/14.03.2022 г. по ч.гр.д. № 344/2022 г. по описа на ПлРС и оригинал на
удостоверение от 14.03.2022 г. по същото дело / л. 72-73, 76-78 от делото/, че
по молба на С.С.Б. от 21.01.2022 г. за приемане на наследството на М.А.Р. по
опис по делото са изготвени оглед, опис и оценка на недвижим имот,
представляващ идеални части от апартамент № 31, находящ се в ******,
разпоредено е вписване на заявлението за приемането по опис в особената
книга за това при ПлРС, като вписването е извършено под № 66/14.03.2022 г..
По делото са представени от ответницата писмени доказателства /л. 21-28
от делото/ на хартиен носител с твърдение, че същите представляват
разпечатка на електронна кореспонденция, проведена между ответницата и
ищцата с профил ****** в социалната мрежа Facebook през периода
08.05.2021 г. – 22.05.2021 г.. С писмено заявление на ищцата чрез
пълнощника й адвокат Х.В. от САК с вх. № 18.01.2022 г., същата е признала
представените от ответницата писмени доказателства за електронна
кореспонденция между страните и е заявила, че не я оспорва. С второ
писмено заявление на ищцата чрез пълнощника й адвокат Х.В. от САК с вх.
7
№ 11.02.2022 г. същата е оспорила представените писмени доказателства,
съставляващи електронна кореспонденция между страните, като е възразила,
че кореспонденцията е проведена с нея. С протоколно определение в о.с.з. на
15.02.2022 г. съобразявайки второто заявление на ищцата, съдът е открил на
основание чл. 184 от ГПК производство по оспорване на истинността на
електрония документ, съставляващ електронна кореспонденция между
страните и е указал на ответницата, че следва да докаже осъществяването на
кореспонденцията и нейното съдържание, както и да представи на електронен
носител оспорения електронен документ. Като съобрази, че до приключване
на съдебното дирене по делото от страна на ответницата не е представен
електронен носител на оспорения електронен документ, съдът приема, че
представените преписи от електронния документ следва да бъдат изключени
от доказателствата по делото без да бъде обсъждано подробно тяхното
съдържание.
Установява се от заключението на съдебно - почеркова експертиза /СПЕ/,
изготвена от вещото лице М.М. /л. 66-69 от делото/, че вещото лице е
извършило изследване на оригинала на оспореното саморъчно завещание на
М.А.Р. от 28.01.2021 г., съхраняван при нотариус П.П., № ****** в НК и
район на действие РС Павликени, както и на представения от страните и
наличен в БДС при МВР Плевен сравнителен материал от подписа и почерка
на М.А.Р. и е достигнало до заключение, че ръкописния текст и подписът в
графа завещател в саморъчното завещание са изписани от М.А.Р..
По иска с правно основание чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН за
прогласяване на недействителността на саморъчното завещание:
Представеното по делото саморъчно завещание на М.А.Р. има характера на
общо завещателно разпореждане, тъй като със същото завещателката се е
разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на
ответницата. Завещателното разпореждане, независимо дали е частно или
общо е нищожно, когато при съставянето му не са спазени изискванията за
форма, установени с разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 ЗН, като същото следва
да е изписано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означението на
датата, на която е съставено и да е подписано от завещателя.
Съгласно съдебната практика подписът е материализираното с писмени
знаци име на лицето. Допустимо е той да се състои от едновременното
изписване на трите имена (изписване на собственото име, бащиното име и
фамилното име), с изписване чрез инициали на някое от тези три имена, а
може да бъде и положен параф без оглед дали се разчита добре или не.
8
Законът за наследството по отношение на саморъчните завещания не посочва
конкретно какъв трябва да бъде подписа на завещателя, поради което следва
да се приеме, че завещателното разпореждане може да бъде подписано по
всеки един от посочените по – горе начини, вкл. едновременно, но в този
случай следва да се счита, че завещателното разпореждане е подписано с
последният положен от завещателя подпис.
Съдът, като съобрази заключението на вещото лице М.М. по СПЕ, което
като компетентно възприема изцяло, приема за че саморъчното завещание,
датирано на 28.01.2021 г. е изписано и подписано от завещателката М.А.Р., а
направеното оспорване на истинността му по реда на чл. 193 от ГПК се
извърши неуспешно от ищцата. Следва да бъдат оставени без уважение
възраженията на пълномощника на ищцата за неприемане на заключението,
доколкото при изслушване на вещото лице в о.с.з. и от констативната част на
заключението се изяснява, че вещото лице е съобразило в цялост
предоставения по делото и наличен в БДС при МВР сравнителен материал за
периода от 1968 г. до 2019 г. и е установило характерност и устойчивост в
почерка и подписа на завещателката водещи до извод за образувана
идентификационна съвкупност и конкретно е посочило съвпаденията в
общите графически признаци и в конкретни частни признаци, каквито са
формата на движенията при изписване на елементи от посочени букви и
формата на движение при свързване на отделни елементи на посочени букви.
Съдът приема, че при съставяне на завещанието е изпълнено и изискването
за означение в съдържанието му на датата, на която е съставено. В
завещанието има обозначена една дата на съставянето му – 28.01.2021 г.,
поставена двукратно, като второто изписване на датата също е преди трите
имена и саморъчния подпис на завещателката, поради което следва да се
приеме, че подписът на завещателката следва завещателното разпореждане.
Съдът приема за доказано по делото, че в саморъчното завещание
завещателката погрешно е посочила като ЕГН на ответницата номера на
личната й карта, но приема, че това обстоятелство не води до извод за
неспазване на изискуемата форма на завещанието. При съобразяване на
гореизложеното и закона, съдът приема за безспорно доказано по делото, че
саморъчното завещание от 28.01.2021 г. е изписано и подписано от
завещателката М.А.Р. и съдържа всички изискуеми съгласно разпоредбите на
чл. 24 и чл. 25 ЗН реквивизити, обуславящи неговата валидност.
9
При тези правни изводи съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН за прогласяване на
недействителността на саморъчното завещание на М.А.Р. в полза на
ответницата е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен от съда
със законните от това правни последици, поради което следва да разгледа
предявения при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 30 ал. 1
от ЗН.
По иска с правно основание чл. 30 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 от ЗН за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на
нейната майка:
Съгласно т. 4 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. ОСГК на ВКС
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за
реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към
наследяване. В мотивите към т. 4 на ТР ОСГК на ВКС приема, че изискването
за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото
да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато
наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни
завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е
универсално, тъй като в тази хипотеза общото завещателно разпореждане
съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено,
качеството наследник, а не на кредитор на наследството, както и когато
завещание, което не е било известно е било открито след приемането на
наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.
При съобразяване на задължителното разрешение, дадено в т. 4
на цитираното ТР на ОСГК на ВКС следва да се направи извод, че
приемането на наследството по опис от страна на ищцата като наследник по
закон на своята майка е материална предпоставка за реализиране правото й да
иска възстановяване на запазена част от наследството, но само в хипотеза, в
която същото се упражнява спрямо заветник или надарен, който не е призован
към наследяване, каквато обаче ответницата не е, тъй като в конкретния
случай завещателното разпореждане в нейна полза е общо, а не частно. Ето
защо, въпреки, че е указал на ищцата да докаже в производството по делото,
че е приела наследството на своята майка по опис в тримесечен срок, считано
10
от узнаване, че наследството е открито и безспорните доказателства, че
същата не е сторила това в този срок, съдът намира, че приемането на
наследството по опис от страна на ищцата извън срока по чл. 61 ал. 1 от ЗН не
води до извод за липса на материална предпоставка за уважаване на иска по
чл. 30 от ЗН.
С оглед изложените по - горе правни изводи и при съобразяване на
разпоредбите на чл. 5 ал. 1 и чл. 29 ал. 1 от ЗН, съдът приема, че след като
наследодателката на страните М.А.Р. след смъртта си не е оставила преживял
съпруг и нейни наследници по закон са двете й дъщери, една от които е
ищцата, то запазената част на двете низходящи при равни права между тях е
2/3 от наследството на наследодателката, т.е. запазената част на ищцата от
наследството на нейната майка е 1/3 и.ч.. В конкретният случай страните не
спорят наследодателката да е правила разпореждания приживе в полза на
ищцата, поради което не са налице основания за образуване на маса по чл. 31
от ЗН. Налице е и установена трайна практика на ВКС, в която се приема, че
когато правото на запазена част от наследството е накърнено с едно
универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не се
образува маса по чл. 31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част,
равна на запазената част от наследството.
Налице са основанията на чл. 30 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 вр. чл. 5 ал. 1 от ЗН и
предявеният иск за възстановяване на запазената част на ищцата от
наследството на нейната майка в размер на 1/3 и.ч. от наследството, открито
със смъртта й се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
и се намали с 1/3 и.ч. общото завещателно разпореждане, извършено от
М.А.Р. със саморъчно завещание от 28.01.2021 г. в полза на ответницата, като
се възстанови запазената част на ищцата в размер на 1/3 и.ч..
По разноските:
С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищцата претендира
заплащане на общо на сумата от 3 352,73 лв., от която: в размер на 390,95 лв.
за държавна такса, 400 лв. за депозит за вещо лице, 36,78 лв. за държавна
такса за вписване на ИМ и препис в размер на държавни такси, 25 лв. за 5 бр.
съдебни удостоверения, 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение, за които с
оглед данните по делото и представените доказателства съдът приема, че са
реално извършени. С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК
11
ответницата претендира заплащане на сумата от 600 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, за заплащането на които са представени
доказателства.
Съдът съобрази възраженията на ответницата по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК
за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение и
намира същите за неоснователни. При липса на доказателства за
договореното между ищцата и пълномощника й адвокатско възнаграждение
по всеки от предявените искове съдът приема, че ищцата е заплатила
възнаграждение в размер на 1 250 лв. по всеки от тях. С оглед защитавания
интерес по всеки от исковете и при съобразяване на разпоредбите на чл. 7 ал.
2 т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съдът приема, че договореното адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат Х.В. по главния иск не надхвърля минимално предвидения в
закона размер на адвокатското възнаграждение от 1 702,85 лв., а по
евентуално предявения иск надхвърля незначително минимално предвидения
в закона размер на адвокатското възнаграждение от 920,91 лв. и не следва да
бъде намалявано.
Съдът приема, че при съобразяване на направените разноски от ищцата по
реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК във връзка с уважения иск за редукция на
завещанието следва да съобрази разноските за държавна такса по този иск в
размер на 130,32 лв., разноските за вписване на ИМ в размер на 36,78 лв.,
разноските за съдебни удостоверения в размер на 25 лв. и разноските за
адвокатско възнаграждение по този иск в размер на 1 250 лв. или общо
разноски в размер на 1 442,10 лв.. Не следва да бъдат съобразени като
дължими в полза на ищцата по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК направените от нея
разноски, които се намират във връзка само с отхвърления иск с правно
основание чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН, а именно: разноски в размер на
400 лв. за възнаграждение на вещо лице, разноските за държавна такса за
разликата над 130,32 лв. до заплатения размер от 390,95 лв. и разноските за
адвокатско възнаграждение по този иск в размер на 1 250 лв..
При същата правна логика и липса на доказателства за договореното между
ответницата и пълномощника й адвокатско възнаграждение по всеки от
предявените съединени при условие на евентуалност искове съдът приема, че
ответницата е заплатила възнаграждение в размер на 300 лв. за защита по
12
всеки от тях. С оглед отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 42
б. „б“ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК съдът приема, че
в полза на ответницата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за
защита по този иск в размер на 300 лв..
На основание чл. 78 и след компенсация на насрещните вземания на
страните за разноски в полза на ищцата следва да бъдат присъдени съдебни
разноски в общ размер на 1 102,10 лв..
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
адвокат Х.В. от САК, ****** против Р.Г.А., ЕГН ********** от ****** иск с
правно основание чл. 42 б. „б“ вр. чл. 25 ал. 1 от ЗН за прогласяване на
недействителността на саморъчно завещание от 28.01.2021 г. на М.А.Р., ЕГН
**********, б.ж. на гр. Плевен, починала на ******, обявено на ****** от
нотариус П.П., № ****** в НК и район на действие РС Павликени, приложено
в нот. дело ******, регистър за саморъчни завещания № ****** г. по описа на
същия нотариус, с което наследодателя М.А.Р., ЕГН **********, починала на
****** е завещала на ответницата Р.Г.А., ЕГН ********** цялото си движимо
и недвижимо имущество като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 вр. чл. 5 ал.
1 от ЗН запазената част на С.С.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес:
адвокат Х.В. от САК, ****** в размер на 1/3 идеална част от наследството
на нейната майка М.А.Р., ЕГН **********, б.ж. на гр. Плевен, починала на
******, като НАМАЛЯВА универсално завещателно разпореждане по
саморъчно завещание от 28.01.2021 г. на М.А.Р., ЕГН **********, б.ж. на гр.
Плевен, починала на ******, обявено на ****** от нотариус П.П., № ****** в
НК и район на действие РС Павликени, приложено в нот. дело ******,
регистър за саморъчни завещания № ****** г. по описа на същия нотариус в
полза на Р.Г.А. ЕГН ********** с 1/3 идеална част от завещаното
имущество, необходима за попълване на запазената част на ищцата С.С.Б.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адвокат Х.В. от САК, ******.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК след компенсация Р.Г.А., ЕГН
13
********** от ****** да ЗАПЛАТИ на С.С.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адвокат Х.В. от САК, ****** съдебни разноски в общ размер на
1 102,10 лв., направени по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14