№ 26
гр. гр. Добрич, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20243200500688 по описа за 2024 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу решение
№106/23.08.2024 г. по гр.д.№681/2023 г. на Балчишкия районен съд,с което са
отхвърлени предявените от въззивника срещу „Олд тауър 7“ ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:с. К.,ул. „Д.“ №46,общ.
Б.,обл.Д. искове с правно основание чл.422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79
и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между
страните,че ответникът дължи на ищеца сумата от 601,27 лв,представляваща
главница за неплатена цена за мрежови услуги за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност за обекти на потребление с абонатни
№№***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и кл. № ***,находящи се в с.К.,ул. „Д.“
№46,общ. Б.,обл.Д.,за периода от 22.06.2020 г. до 30.06.2021 г.,за която сума са
издадени 80 бр. фактури в периода 13.08.2020 г.-05.07.2021 г.,както и сума в
размер на 157,71 лв,представляваща сбора от мораторната лихва по
процесните фактури за периода от датата на падежа на всеки от счетоводните
документи до 11.08.2023 г.,ведно със законната лихва,считано от датата на
подаване на заявлението в съда на 17.08.2023 г.,до окончателното изплащане
1
на задължението,за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК №217/04.09.2023 г. по ч.гр.д.№544/2023 г. по описа на Районен
съд-Б.,респ. въззивникът е осъден да заплати на „Олд тауър 7“ ЕООД сумата
от 400 лв,представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
С доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение въззивникът
настоява за отмяната му и уважаване на исковите претенции.Същият излага,че
ответното дружество „Олд тауър 7“ ЕООД е небитов клиент,купуващ
електрическа енергия за стопански нужди,поради което дължи заплащане на
цена за мрежови услуги,в случая достъп до електроразпределителната
мрежа,начислена на база предоставена мощност,за поддръжката на
резервирания за него капацитет от мрежата независимо от моментната
консумация при наличие на присъединяване към мрежата и при
съобразяване,че правоотношението между страните за процесния период е
предмет на регулация от разпоредбите на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ
/ДВ,бр.57/2020 год.,в сила от 26.06.2020 год./.Въззивникът настоява и за
присъждане на сторените от него разноски в двете инстанции,като навежда
възражение за прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата
страна „Олд тауър 7“ ЕООД изразява становище за неоснователност на
жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Претендира
сторените в настоящата инстанция разноски.Излага доводи,че въпреки
големия си обем жалбата е бланкетна,тъй като не съдържа конкретни
основания,обосноваващи порочност на първоинстанционното решение,а
представлява по съдържанието си писмена защита на въззивника по същество
на спора.Сочи,че въззивната проверка следва да се ограничи само до такава за
валидност и допустимост на обжалвания акт,доколкото конкретни нарушения
на процесуалния и материалния закон от първоинстанционния съд не са
визирани от въззивника.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
2
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
11.09.2024 г.,а жалбата му срещу решението е подадена на 13.09.2024 г. при
изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 25.09.2024 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице /страна в производството по делото/ с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими установителни искове.По същество е правилно,като
съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№681/2023 г. на БРС е образувано по повод искова молба с вх.
№4942/03.11.2023 г. /уточнена с молби вх.№5371/28.11.2023 г.,вх.
№5446/30.11.2023 г. и вх.№1699/10.04.2024 г. по описа на БРС/,с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на
основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.1 от
ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Енерго-Про Продажби“
АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Варна,Варна
Тауърс,бул.“Владислав Варненчик“ №258 срещу „Олд тауър 7“ ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление с.К.,общ.Б.,обл.Д.,ул.“Д.“ №46
за установяване в отношенията между страните,че ответникът дължи на
ищеца сумите-предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №217/04.09.2023 г.,издадена по ч.гр.д.№544/2023 г. по описа на
РС-Б.,както следва:сумата от 601,27 лв,представляваща сбор от главници за
незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност през периода от 22.06.2020 г. до 30.06.2021
г.,начислени по 80 бр. фактури,издадени през периода 13.08.2020 г.-05.07.2021
г.,за обекти на потребление с абонатни №№***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и
за клиентски №***,находящи се в с.К.,общ.Б.,обл.Д.,ул.„Д.“
№46,бл.10,ап.2,3,4,5,12,13 и 15,ведно със законната лихва върху
3
главниците,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,до
окончателно изплащане на вземанията,и сумата от 157,71 лв,представляваща
сбор от мораторната лихва върху главниците за периода от датата на падежа
на всеки от счетоводните документи /фактури/ до 11.08.2023 г.
Исковете са предявени в рамките на едномесечния преклузивен срок по
чл.415 ал.4 от ГПК /заявителят „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна е
получил на 19.10.2023 г. съобщение за определение №564/10.10.2023 г. по
ч.гр.д.№544/2023 г. на заповедния БРС,съдържащо указания за предявяване на
установителни искове в горния срок поради подаване от длъжника на
възражение срещу заповедта за изпълнение,а исковете са предявени на
03.11.2023 г. при изтекъл едномесечен срок за това на 20.11.2023 г./.Налице е
идентичност между страните в заповедното производство по ч.гр.д.№544/2023
г. на БРС /заявител и длъжник/ и страните в исковото производство /ищец и
ответник/,както и между вземанията-предмет на заповедното производство и
на настоящото исково производство.Предвид горното исковете са процесуално
допустими.
Исковата молба е основана на твърдения,че през периода,за който се
претендират вземанията,било налице между страните валидно облигационно
правоотношение по доставка на ел.енергия в обектите на ответника в
с.К..Ответникът бил небитов клиент по смисъла на §1 т.33 от ПЗР на ЗЕ.За
сочения период за обектите нямало начислена сума за потребена
ел.енергия.Небитовите клиенти заплащали цена за поддръжката на
резервирания за тях капацитет от мрежата независимо от моментната
консумация при наличие на присъединяване към мрежата.Стойността на
услугата достъп до разпределителната мрежа зависела от предоставената
мощност съгласно чл.33 ал.1 и чл.37 от Наредба №6/24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи.Предвид горното за
процесния период били начислени с издадените от ищцовото дружество
фактури единствено суми за мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“,изчислени на база предоставена мощност.
В писмения отговор на исковата молба ответникът „Олд тауър 7“ ЕООД е
оспорил исковите претенции като неоснователни.Твърди,че през периода,за
който се претендират вземанията,не е бил обвързан от договор за продажба на
4
ел.енергия и за достъп до електроразпределителната мрежа относно
процесните обекти на потребление.Такива договори били сключени с друго
дружество „Темора Трейд Лтд“ Кчт,поради което и фактурите,на които
ищецът се позовавал,били издадени за задължено лице „Темора Трейд Лтд“
Кчт.Не било ясно защо ищецът е решил да предяви претенциите си срещу
ответник „Олд тауър 7“ ЕООД.Отговорността на ответното дружество можело
да се търси само в хипотеза на правоприемство между него и абоната „Темора
Трейд Лтд“ Кчт,но такова правоприемство между двете дружества не било
налице.Между двете дружества имало спор за собственост относно
процесните обекти-апартаменти,който приключил с влязло в сила на
05.12.2023 г. съдебно решение,с което исковете на „Олд тауър 7“ ЕООД били
уважени.Владението върху имотите било предадено на последното дружество
на 03.01.2023 г. с протокол за въвод във владение по изп.д.№20228110400198
по описа на ЧСИ Н.Ж..Признаването на правото на собственост и предаването
на владението не водело до приемство на „Олд тауър 7“ ЕООД в
неизпълнените задължения на „Темора Трейд Лтд“ Кчт към ищцовото
дружество.Касаело се за облигационни отношения,които обвързват само
страните по тях,а за трето лице договорите можело да породят задължения
само в предвидени от закона случаи-при встъпване в дълг /чл.101 от ЗЗД/ и
при заместване в дълг /чл.102 от ЗЗД/,каквито хипотези в случая не били
налице.
Видно от договорите на листи 22-42 от делото на БРС,на 03.11.2015 г. са
били сключени между електроразпределителното дружество „Енерго-Про
Мрежи“ АД /сега „Електроразпределение Север“ АД/ и третото на настоящия
спор лице „Темора Трейд ЛТД“ Кчт /клон на чуждестранен търговец/ в
качеството на небитов клиент договори за достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД
при Общи условия за всеки един от процесните седем обекта на потребление в
с.К.,ул.“Д.“ №46,бл.10 с посочено в тях предназначение на обектите за
„стопанска дейност“.Съгласно извлечение от сметка към 11.08.2023 г. /на
листи 43-44 от делото на БРС/ и представените по делото фактури /на листи
65-177 от делото на БРС/,с които са начислени вземанията-предмет на
исковете,процесните обекти на потребление са били вписани в партидата на
клиента „Темора Трейд ЛТД“ Кчт,респ. и задълженията за услугата достъп до
разпределителната мрежа на база мощност за тези обекти за процесния период
5
22.06.2020 г.-30.06.2021 г. са фактурирани на името на получило услугата и
задължено лице „Темора Трейд ЛТД“ Кчт,което е небитовият абонат за
обектите съгласно договорите от 2015 г.
Предвид горните обстоятелства ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД
следва да обоснове пасивната процесуална и материална легитимация на
ответника „Олд тауър 7“ ЕООД по предявените установителни искове,като
докаже,че ответното дружество е било лично обвързано от облигационно
правоотношение по доставка и пренос на ел.енергия за процесните обекти на
потребление през периода 22.06.2020 г.-30.06.2021 г. или че то е
правоприемник /вследствие преобразуване,сделка или по силата на законова
регламентация/ на обвързаното от такива правоотношения в рамките на
посочения период задължено по цитираните договори от 2015 г. лице „Темора
Трейд ЛТД“ Кчт.
Третото на спора лице „Темора Трейд ЛТД“ Кчт е било със сигурност по
силата на горните договори от 2015 г. небитов абонат до 01.10.2020 г. /т.е. в
рамките на част от процесния период 22.06.2020 г.-01.10.2020 г./.Според
разпоредбата на чл.94а ал.1 от ЗЕ в редакцията й от ДВ,бр.57/2020 г.
/разпоредбата е в сила от 01.10.2020 г./ крайният снабдител осигурява
снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови крайни
клиенти,присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение,като при сравнение с предходната редакция на разпоредбата от
кръга на снабдяваните клиенти са изключени изрично небитовите
такива.Според §15 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020 г.,в сила от
26.06.2020 г./ в 30-дневен срок от влизане в сила на закона крайните
снабдители следва да изпратят уведомление до всеки небитов краен клиент за
прекратяване снабдяването с ел.енергия от 01.10.2020 г.,като според ал.2 в
случай,че небитов клиент не сключи договор с търговец на ел.енергия по
свободно договорени цени до 30.09.2020 г. вкл.,доставката на ел.енергия се
извършва от досегашния доставчик.Досегашният доставчик следва да сключи
типов договор с клиентите,които до 30.09.2020 г. вкл. не са сключили договор
с търговец на свободния пазар,като типовият договор следва да е със срок от
01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. /§15 ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ-ДВ,бр.57/2020
г.,в сила от 26.06.2020 г./.До сключване на типовия договор доставчикът
осигурява доставката на ел.енергия при условие,че клиентът своевременно
заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
6
Не се твърди и липсват доказателства небитовият абонат „Темора Трейд
ЛТД“ Кчт да е сключил до 30.09.2020 г. договор с търговец на ел.енергия по
свободно договорени цени относно процесните обекти,нито да е сключил
типов договор с ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД като краен снабдител за
периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г.,т.е. липсват данни „Темора Трейд
ЛТД“ Кчт да е било страна по облигационно правоотношение по доставка на
ел.енергия за процесните обекти през периода 01.10.2020 г.-30.06.2021
г.,обективирано в писмен договор.По смисъла на §15 ал.3 изр.3 от ПЗР към
ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020 г./ презумптивно се приема,че досегашният
доставчик е продължил да осигурява доставката на ел.енергия за процесните
обекти и за периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021 г. в полза на абоната
„Темора Трейд ЛТД“ Кчт,т.е. че действието на правоотношението е
продължено по силата на закона и през периода 01.10.2020 г.-30.06.2021 г.
Събраните доказателства сочат на налично през процесния период
22.06.2020 г.-30.06.2021 г. облигационно правоотношение с третото лице-
небитов абонат „Темора Трейд ЛТД“ Кчт.Не се твърди и липсват
доказателства ответникът по предявените искове „Олд тауър 7“ ЕООД да е бил
някога и в частност през процесния период,за който се претендират
вземанията,обвързан от договор за достъп и пренос на ел. енергия за
процесните седем обекта в с.К..Липсват и доказателства дружеството да е
правоприемник на предходния абонат „Темора Трейд ЛТД“ Кчт по силата на
преобразуване на последното дружество или да е обвързано от
облигационното правоотношение с предходния абонат вследствие на
встъпване в дълг или заместване в дълг по смисъла на чл.101 и 102 от ЗЗД.
Сключването на договорите от 2015 г. с „Темора Трейд ЛТД“ Кчт се
обяснява с факта,че именно това дружество се е манифестирало като
собственик и ползвател на процесните седем обекта към момента на
сключване на договорите.Според действащите към 2015 г. ОУ за достъп и
пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Еверго-Про
Мрежи“ АД,одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-05/21.07.2014 г.,и ОУ за
продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-06/21.07.2014 г,отменени първите с решение №595/17.01.2017 г.
на ВАС,а вторите с решение №798/20.01.2017 г. на ВАС,клиент на
електроразпределителното дружество и на дружеството-краен снабдител
7
може да бъде не само собственикът,но и ползвателят на обекта на
потребление /чл.4 ал.1 от горните ОУ/.След отмяната на горните ОУ от ВАС
през 2017 г. приложение към заварените договори следва да намерят
предходните действали ОУ.И според ОУ на договорите за продажба на
ел.енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД,одобрени от ДКЕВР с решение
№ОУ-061/07.11.2007 г.,потребител на електрическа енергия за стопански
нужди е физическо или юридическо лице,присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север” АД и
което купува електрическа енергия за стопански нужди,включително и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет,както и
възложителят,съответно собственикът на сградата,в случаите на временно
снабдяване с електрическа енергия,необходима за извършването на
строителство,ремонт или реконструкция /чл.4 ал.2 и 3 от ОУ от 2007
г./.Горните клаузи не дефинират потребителя за стопански нужди непременно
като собственик на присъединения към електроразпределителната мрежа
обект-достатъчно е да ползва присъединения обект и да купува ел.енергия за
стопански нужди.И ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи,одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-
060/07.11.2007 г.,не въвеждат изискване абонатът да е собственик.Тези ОУ
боравят най-общо с термина „ползвател на мрежата“.
С оглед горното ако клиент е ползвателят на обекта на
потребление,именно последният е обвързан с договор за достъп и пренос до
електроразпределителната мрежа и с договор за продажба на ел.енергия и
именно той е титуляр на правата и задълженията по договорите,а не
собственикът на обекта.
Видно от представените от ответното дружество влезли в сила съдебни
актове-решение №28/05.03.2019 г. по гр.д.№513/2018 г. на Балчишкия районен
съд,решение №334/07.11.2022 г. по в.гр.д.№143/2022 г. на Добричкия окръжен
съд и определение №5900/05.12.2023 г. по гр.д.№1565/2023 г. на ВКС на
РБ,между ответника по настоящото дело „Олд тауър 7“ ЕООД и клиента на
ищцовото дружество „Темора Трейд ЛТД“ Кчт е бил разглеждан през
периода,за който се претендират вземанията-предмет на настоящите
установителни искове,по съдебен ред спор относно собствеността върху
процесните седем апартамента.Производството по предявените от „Олд тауър
7“ ЕООД срещу „Темора Трейд ЛТД“ Кчт искове на основание чл.108 от ЗС е
8
приключило с влязло в сила на 08.11.2021 г. решение в частта,с която правото
на собственост на „Олд тауър 7“ ЕООД върху процесните седем обекта е
признато за установено,и с влязло в сила на 05.12.2023 г. решение в частта,с
която дружество „Темора Трейд ЛТД“ Кчт е осъдено да предаде на „Олд тауър
7“ ЕООД владението върху имотите.Преди влизане в сила на решението в
осъдителната му част за предаване на владението въз основа на издаден по
в.гр.д.№143/2022 г. на Добричкия окръжен съд изпълнителен лист е
осъществен принудителен въвод във владение на собственика „Олд тауър 7“
ЕООД /протокол за въвод от 03.01.2023 г. по изп.д.№20228110400198 по описа
на ЧСИ Н.Ж. с район на действие ДОС/.Ответното дружество е във владение
на процесните обекти на потребление от 03.01.2023 г.,т.е. през периода
22.06.2020 г.-30.06.2021 г.,за който се претендират вземанията по настоящото
дело,дружеството дори не е владяло имотите и очевидно не е било потребител
на ел.енергия в тях.За процесния период 22.06.2020 г.-30.06.2021 г. задължен
за заплащане на претендираната цена на мрежови услуги за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност не е ответникът по
исковете „Олд тауър 7“ ЕООД,който не е обвързан през този период от
облигационно правоотношение с електроразпределителното дружество и с
ищцовото дружество-краен снабдител.Задължението е в тежест на реалния
ползвател на процесните седем обекта на потребление в рамките на визирания
период,който е бил и страна по облигационните правоотношения за
достъп,пренос и доставка на ел.енергия в обектите,а именно „Темора Трейд
ЛТД“ Кчт.Ако клонът на чуждестранното търговско дружество е
заличен,както твърди ответникът,то отговорността за процесните задължения
към ищцовото дружество е на чуждестранния търговец „Темора Трейд ЛТД“
със седалище Р.Сейшели или на негов правоприемник.
С оглед изложеното предявените искове са неоснователни и подлежат на
отхвърляне.Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на
ответника по делото са присъдени сторените от същия в първата инстанция
съдебно-деловодни разноски.При този изход от спора ищецът „Енерго-Про
Продажби“ АД няма право на разноски,сторени в първоинстанционното
производство.
Двете страни по спора са претендирали присъждане на сторените от тях
9
разноски и във въззивната инстанция.С оглед изхода от спора /отхвърляне на
исковете/ ищецът и въззивник „Енерго-Про Продажби“ АД няма право на
разноски и в настоящата инстанция,респ. такива не следва да му се
присъждат.На основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника по делото и
въззиваем „Олд тауър 7“ ЕООД следва да се присъдят разноски,сторени във
въззивното производство,в размер на 400 лв адвокатско
възнаграждение,изплатено от страната на упълномощения й адвокат в брой
при сключване на договор за правна защита и съдействие №35/30.10.2024 г.
/на лист 58 от делото на ДОС/ съобразно отразеното в самия договор и
съгласно квитанция към ПКО №10/30.10.2024 г. /на лист 60 от делото на
ДОС/.
Още с въззивната жалба е наведено от „Енерго-Про Продажби“ АД
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на горното адвокатско
възнаграждение.Възражението е неоснователно.Цената на исковете-предмет
на спора не надвишава 1 000 лв.При такава цена минималното адвокатско
възнаграждение за една инстанция се определя от разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1
от Наредба №1/09.07.2004 г. в размер на 400 лв.Изплатеното от въззиваемата
страна възнаграждение е равно на минимума по горната Наредба и не следва
да бъде намалявано.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №106/23.08.2024 г. по гр.д.№681/2023 г. на
Балчишкия районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Варна,Варна Тауърс,бул.“Владислав Варненчик“ №258
да заплати на „Олд тауър 7“ ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление с.К.,общ.Б.,обл.Д.,ул.“Д.“ №46 сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лв /четиристотин
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11