№
гр. Варна, 29.10.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13317
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 61211/21.08.2019 г. от А.Н.С., ЕГН:
**********,*** срещу Ф.И. О., ЕГН:
**********,***, an. 13, с която са предявени в условията на обективно евентуално съединяване искове, както следва:
-
с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК съдът да приеме за установено по отношение на ответницата Ф.И. О., че придобитият по време на брака, по силата на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело
№ 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно: Апартамент
№ 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 72709.501.290.1, с адрес: с.
Т., област В., със застроена площ от 93,25 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и две тераси, при граници на апартамента: на същия етаж: 72709.501.290.1.14,
под обекта: 72709.501.290.1.10; над обекта: 72709.501.290.1.16, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 13, с площ от 8,58 кв.м., при граници на избата: избен коридор, изби на апартамент
№ 15, 1 и 9, двор, изба на апартамент
№ 2 и изба на апартамент
№ 3, както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор 72709.501.290, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на А. С. и е негова лична собственост.
и в условията на евентуалност
-
с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК съдът да приеме за установено, по отношение на ответницата Ф.И. О., че ищецът притежава в лична собственост 12000/12300 ид. части от придобития по време на брака, по силата на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело
№ 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 72709.501.290.1, с адрес: с.
Т., област В., със застроена площ от 93,25 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и две тераси, при граници на апартамента: на същия етаж: 72709.501.290.1.14,
под обекта: 72709.501.290.1.10; над обекта: 72709.501.290.1.16, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 13, с площ от 8,58 кв.м., при граници на избата: избен коридор, изби на апартамент
№ 15, 1 и 9, двор, изба на апартамент
№ 2 и изба на апартамент
№ 3, както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор 72709.501.290, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м., поради придобиването им с лични средства на ищеца А. С..
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
С ответницата Ф. О. са бивши съпрузи по силата на сключен граждански брак на 07.07.1996 г. пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, който брак е прекратен, съгласно влязло в сила Решение
№ 295 от 25.01.2019 година по гр.д.№ 10686/2018 година на PC - Варна. От брака си имаме родено едно дете, което към настоящия момент е пълнолетно.
През първите години на брака им, отношенията между им били добри. След това между тях започнали да се проявяват сериозни различия,който често водели до скандали. Живеели на квартира, разходите по поддръжката на която, както и дължимите сметки поемал ищецът, тъй като ответницата не работила, след като се оженили. Той издържал и дъщеря им. В домашните задължения полагали грижи и двамата, като той по-често се занимавал и с почистването и подредбата на дома.
След като дълги години живеели на квартира /от 1995
г./ през 2000
г. му се отдала възможност да закупи имотът, в който живеели на квартира, предоставен им от консервената фабрика, която била собственик на имота. За сумата от 12 330
лева и около 2 000
лева разноски по прехвърлянето на недвижимия имот. Въпреки че, той пътувал като моряк на търговски и пасажерски кораби, средствата, които заработвал, съпругата му използвала за поддържане на себе си, детето и дома, нямали никакви спестявания. Тя също нямала никакви спестявания, а и не работила, тъй като ищецът като моряк изкарвал пари и я издържал изцяло. Това наложило да се обърне за помощ към своите родители. Баща му разполагал със средства, тъй като също като ищеца бил моряк и имал значителни валутни постъпления. За закупуването на недвижимия имот, баща му обменил сумата от 12 000
щатски долара и му ги дарил за закупуването на апартамента. Апартаментът бил закупен на няколко вноски, които ответницата заплатила цената с предадените ѝ от родителите на ищеца парични средства, за които ищецът твърди, че са дарени лично на него, и поради което са негови лични средства.
Със заплата, която получавал през 2003 г. –
2004 г., ремонтирал жилището, като твърди, че ответницата по никакъв начин не участвала в закупуването и изплащането на този имот.
Ответницата, в депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба оспорва предявените в евентуалност искове като неоснователни, като излага следното:
През 1995г. срещнала бившия си съпруг. По това време била студентка трета година задочно обучение във ВПИ „Константин Преславски“(към настоящия момент ШУ „Епископ Константин Преславски“),
специалност Турска филология. По същото време работила и почасово във фирма за локумени изделия. От 1995г. до 1997г. посещавала лекции придружавана от бившия си съпруг, тъй като бил много ревнив и не ѝ разрешавал да бъде сама.
С ответника сключили граждански брак на 07.07.1996 година в град Варна, Община Варна, Област Варна, с акт за граждански брак № 848 от 07.07.1996 година, първи по ред и за двамата.
През периода от 11.12.1996г. до 10.02.1997г. работила във "Варна Консерв" ЕАД, от което дружество закупили процесния имот.
На 07.02.1997г. се родила дъщеря им Ш. Александрова Найденова.
През периода от 07.02.1997г. до 07.02.1999г. била в законоустановен отпуск по майчински и получавала средства от държавата за майчинство, включително и детските добавки, които средства използвала изцяло за отглеждане на дъщеря им и за нуждите на семейството.
Докато учила в университета бившият ѝ съпруг ѝ повтарял, че нямало смисъл да се задълбочава в учението, тъй като нямало да работи, т.е. че той няма да ѝ позволи да работи, затова не се явила на държавните изпити, които били през юли 1997г. Когато през 2000г. бившият ѝ съпруг бил на рейс за 3 месеца, използвала неговото отсъствие, като се подготвила и се явила на 20.10.2000г. на държавните си изпити, които издържала с отличен.
Бившият ѝ съпруг заедно с баща си пътувал по корабите, където работил като моряк и бояджия за около три до четири месеца на календарна година. Парите, които изкарвал на тази длъжност били крайно недостатъчни, за да се грижи за прехраната на семейството, поради което както нейните, така и неговите родители винаги им погали финансово, като дарявали средства за семейството.
От раждането на дъщеря им, докато бившият ѝ съпруг работил, тя се грижила за дъщеря им. Когато съпругът ѝ не бил на работа на кораба, той обичал да прекарва повече от свободното си време с приятели извън дома. Отново в тези периоди им помагали нейните и неговите родители, като дарявали средства за плащане на разходите.
Излага още, че тя и бившият ѝ съпруг са от турски произход и въпреки че са получили образование и са възпитани по европейски норми, все пак си е останала част от турския им манталитет, обичаи и неписани норми, които гласят, че повечето от съпругите не работят, а се грижат за децата и семейството като домакини. Така било в семейството на бившия ѝ съпруг. Майка му била домакиня и само баща му работил, и това бил и примерът, който ищецът следвал. Ето защо, въпреки желанието ѝ да работи, след приключване на майчинските ответницата си останала в къщи, отглеждала дъщеря си и се грижела за домакинството, поддържала домът им чист и спретнат, грижела се за бившия си съпруг, като му осигурявала хармонична и спокойна обстановка и домашен уют. Когато обаче съпругът ѝ заминал да работи в Англия във фирмата на зет си, тя използвала неговото отсъствие и започнал първата работа, която си намерила като оператор на машини-преса в цех за спортни облекла, където работила 8 години. Ищецът дълго я убеждавал, че трябва да напусне работа, тъй като там всички жени според него били неморални, а той много я ревнувал. Била добра домакиня и любяща майка. Грижела се за възпитанието на дъщеря им. Ответницата излага още, че имали събрани пари от сватбата като подаръци от гостите, която обща сума не помни. С част от тези пари в размер на 1000 щатски долара, бившият ѝ съпруг заплатил на фирма посредник, която го уредила, за да започне работа като моряк на кораб. Останалата малка сума вложил на свое име в банка, като тя съхранявала спестовната книжка. Въпреки усилията ѝ да запази средствата за семейството, той успял да изтегли и изхарчи парите от спестовната книжка за свои нужди без да се допита до нея. Така по принцип преминавало съжителството им и поради тази причина не им достигали средства и родителите им се налагало да им помагат. Ответникът често постъпвал безотговорно.
Още от девойка, заедно с родителите си и сестра си живеели в процесния апартамент, предоставен им от КК „Янко Костов“
на 15.02.1991г., тъй като нейните родители работили дълги години в предприятието. Тогава, когато се нанесли, апартаментът бил необзаведен и родителите ѝ направили подобрения в него и го обзавели изцяло. През септември 1992г. сестра ѝ и баща ѝ заминали за Турция, а тя с майка си продължила да живее в апартамента. През 1995 г. срещнала бившия си съпруг и той дошъл да живее в апартамента заедно с нея и майка ѝ, като със себе си донесъл само една чанта с дрехи. На 07.07.1996г. сключили брак и продължили да живеят под наем в това жилище, като съпрузи, като наемът и всички консумативи и битови сметки за апартамента продължила да заплаща майка ѝ до заминаването ѝ за Турция в края на август 1997 година. След като закупили апартамента през 2000г. дълги години не закупили нищо ново, а цялото обзавеждане в апартамента било на нейните родители.
През 2000 година, на нея и родителите ѝ, тъй като са работили в КК „Янко Костов“
(след това се преименува на „Варна консерв“
АД), им било предложено да закупят жилището на по-ниска от обичайната пазарна цена за този вид апартаменти. Баща ѝ И. О. К.имал трудов стаж в КК „Янко Костов“
от 18.101975г. до 30.06.93г, а майка ѝ Е. М. К.от 01.04.1976г. до 31.12.1996г. Ответницата работила също през периода от 11.12.1996г. до 10.02.1997г., до момента в който излязла в отпуск по бременност и раждане на детето им.
На 29.05.2000 година сключила предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот за продажна цена в размер на 12 330 лева. Съгласно чл.3, ал.2 от същия се задължила за заплати 20% от цената в срок до 16.VI.2000 година в брой или по специално открита набирателна сметка на продавача в банка ДСК, която сума да бъде блокирана до изповядването на сделката пред нотариус.
В изпълнение на задължението си по договора на 19.VI.2000 год. ответницата лично заплатила сумата от 2 466лв. в клон на банка ДСК, като основание за внасянето на сумата посочила покупка на жилище в село Т., за което ѝ била издадена разписка на ДСК №0312, К.№465 от 19.06.2000 год.
На 31.07.2000г. ответницата лично заплатила и остатъка от цената в размер на 9 864лв., като ги внесла в брой в клон на Банка ДСК отново по същата набирателна сметка на продавача, като основание за вноската отново записала покупка на жилище в село Т., за което съставили разписка на ДСК №0312, К.№575 от 31.07.2000 год.
На 06.11.2000 год. с продавача сключили окончателен договор за покупко-продажба на процесния имот, който обективирали в нот.акт №224, том II, рег.№6521, дело 408 от 2000 год. на нотариус Роза Кожухарова, нотариус с рег.№212, с район на действие ВРС, като като купувач на имота в акта била записана единствено ответницата, въпреки че съпругът ѝ присъствал на сделката. Неговите родители настоявали процесният имот да бъде записан изцяло на нейно име, тъй като се притеснявали от безотговорното отношение на ищеца. Излага, че в нот. акт, който сочи, че е официален свидетелстващ документ, нотариусът изрично е констатирал в точка първа от същия, че продажната цена в размер на 12 330
лева с включен ДДС е изплатена напълно и в брой от купувача на продавача. В тази връзка завява, че процесният имот е придобит в условията на семейна имуществена общност, където с пълна сила се разпростира презумпцията по чл. 21,ал.3 СК.
Цялото обзавеждане, което се намирало в апартамента при закупуването му, с изключение на един диван и малка секция, било собственост на нейните родители: бяла техника, телевизор, мебели, всичко било закупено от тях през годините, когато живеели в процесния апартамент. Когато закупили апартамента, родителите ѝ им подарили цялото обзавеждане в него. Твърди, че част от средствата с които закупили процесния апартамент били дарение от нейния баща. Оспорва твърдението, че баща ѝ не е пребивавал на територията на Република България по време на закупуването на апартамента. Напротив разполага със снимки, които показват, че е бил в България при заплащането на втората вноска от цената. Винаги при срещите им родителите ѝ им подпомагали финансово години наред. Често изпращали пари и по международната автобусна линия на фирма Нишикли, където работила тяхна позната. Когато трябвало след години да поднови готварска печка, пералня и бойлер, баща ѝ платил за тях. Когато трябвали пари за дъщеря им винаги са помагали, дали за екскурзията из Европа 2000 лв., за абитуриентски бал и шофьорска книжка за дъщеря им Ш. 3000лв., за обучението на дъщеря им в университета за 4 години дарявали на семейството по 400лв. всеки месец от пенсиите си. С оглед на горното излага, че дори и да е работил средствата, които ищецът получавал като заплата, никога не били достатъчно и винаги е разчитала на дарения от родители си, за да се грижа за семейството и за заплащане на битовите сметки.
По наведеното от ищеца твърдение, че средствата за придобиване на апартамента са дарение от неговите родители, при режим на евентуалност, ако се докаже че е налице твърдяното дарение, заявява, че средствата са дарени за семейството, а не лично на ищеца. Именно родителите на бившия ѝ съпруг настоявали, като собственик в нотариалния акт да бъде записана единствено ответницата, тъй като имали доверие само на нея, за да пази семейното имущество, въпреки че имало възможност да се прехвърли на името на двамата, тъй като при прехвърлянето на апартамента при нотариуса на 06.11.2000 год. била придружена от бившия си съпруг.
Отделно се позовава на задължителната практика на ВКС /решение № 464 от 05.08.2010 г. по гр.д. № 1136/2009г. III г.о. решение №62 от 01.04.2011 г. по гр.д. № 1680/2009 г., IV ,г.о. и решение №129 от 04.05.2011 г. по гр.д. № 89/2010 г., IV г.о./, съгласно която сочи, че придобиването на имот на името само на единия съпруг изключва трансформацията на лично имущество за другия, като сочи, че когато се придобива на името на единия съпруг, може да възникне или съпружеска имуществена общност, или трансформация за придобиващия съпруг. С TP №5/2013 година от 29.12.2014 година на ОСГТК на ВКС тази практика била променена само досежно придобиването на имот на името на двамата съпрузи, тъй като съгласно т. 4. „В случаите на придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за покупко - продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23. ал.1 и 2 СК / чл.21, ал.1 и 2 СК. отм./."
В писмена защита ответницата чрез процесуален представител излага правните си доводи по същество на спора.
С писмена молба ищецът, чрез процесуален представител твърди, че писмената защита на ответника е подадена извън предоставения от съда срок.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С Решение №295/25.01.2019 г., постановено по гр.д. № 10686/2018 г. сключеният между ищеца А.Н.С. и ответницата Ф.И. О. на 07.07.1996 г. граждански брак е бил прекратен (5).
По силата на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 29.05.2000 г. между
„Варна-Консерв“ АД и Ф.И.
О. страните са задължават да сключат окончателен договор за попупко-продажба, с който Продавачът да прехвърли на купувача или
посочено от него
трето лице собствеността на следния недвижим имот: апартамент №13,
находящ се на
5 етаж, в сграда бл. А, с. Т. при
цена от 12330,00 лв.,платима на две вноски както следва, първа
вноска в размер на 25 % от цената до 16.05.2000 г. и втора вноска в размер на остатъка от уговорената цена
до 31.07.2000 г. (118).
Видно
от разписка с ДСК №0312, К. №465/19.06.2000 г. Ф.И.
О. е наредила по сметка на
„Варна-Консерв“ АД сумата от
2466,00 лв. с основание „Покупка на жилище в с. Т.
(л.117).
Видно
от разписка ДСК
№0312, К. №575/31.07.2000
г. Ф.И. О. е наредила по сметка на
„Варна-Консерв“ АД сумата от
9864,00 лв. с основание „Покупка на жилище в с. Т.
(л.116).
На
06.11.2000 г. е сключен окончателен договор между
„Варна-Консерв“ АД,
в качеството му на продавач и Ф.И. О.,
в качеството ѝ на купувач на процесния недвижим имот, както следва: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 72709.501.290.1, с адрес:
с. Т., област В., със застроена площ от 93,25 кв.м., състоящ се от три
стаи, кухня, баня,
тоалет, коридор и две тераси, при граници на апартамента: на същия
етаж:
72709.501.290.1.14, под
обекта:
72709.501.290.1.10; над
обекта:
72709.501.290.1.16, ведно
с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13, с площ
от 8,58 кв.м.,
при граници на избата: избен
коридор, изби на апартамент №
15, 1 и 9, двор, изба
на апартамент № 2
и изба на апартамент №
3, както и 6,8823% идеални части
от общите части
на сградата, ведно
с 126,00 кв.м. идеални части
от дворното място
с идентификатор 72709.501.290, в което
е построена сградата, цялото с площ
от 5 730 кв.м.
По делото е представен договор за дарение, сключен в писмена форма между З. И. С. и А.Н.С., по силата на който З. И. С. дарява на сина си А.С. сумата от 13000 лв., която да послужи за закупуване на жилище в село Т.. Същият е оспорен от ответницата по отношение на неговото авторство и дата.
По делото са изслушани показанията на свидетелката З. И. С. - майка на ищеца А., чиито показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. От показанията на свидетелката се установява следното: Когато синът ѝ сключил граждански брак с Ф.И., ответницата живеела в с. Т. с майка си. Баща ѝ бил заминал за Турция и ищецът отишъл да живее с ответницата в с. Т.. Когато започнали да продават жилищата на „Янко Костов“, понеже ответницата била работила там, а свидетелката имала заделени 20 хиляди долара, тъй като мъжът й и синът й пътували под чужд флаг, и направила дарение на дъщеря си за ап. 14 и на сина си за апартамент 13 по 13000 хиляди лева на всеки. Парите дарила април месец като подписали представения от ищеца договор. Понеже съгласно договора с „Янко Костов“ цената следвало да се плаща на два етапа, парите за първата вноска дала на ръка на сина си, който заедно с ответницата отишъл да я платят. За втората вноска, понеже синът ѝ пътувал по корабите с баща си, отишли заедно с ответницата до ДСК и платили в брой, като парите дала на ответницата предварително в дома си. Жилището било на „Янко Костов“, родителите на ответницата работели там и Ф. работила там по-малко от година, за да вземе майчинство. Затова документите са на нейно име. Свидетелката сочи, че и в Р. имала едно жилище и го продала и дала парите на нея, за да ремонтират основно жилището. А после заявява: „След като купиха жилището, аз продадох жилището в Разград и тези пари дадох на тях, 2008 г. и те обзаведоха това жилище и го ремонтираха, с парите от жилището в Р., което продадох.
По делото са изслушани и показанията на свидетеля А. А. П., първи братовчед на ищеца, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК. В показанията си свидетеля излага, че след като сключили брак, страните заживели заедно в село Т.. 2000 г. майката на ищеца разделила на двете деца, Ж. и А. по 13 хиляди лева, за да си купят жилища на едно и също място, на един етаж. Той лично възприел как майка им дала на Ж. и А. по 13 хиляди лева, което станало в един и същи ден – с тези пари А. и сестра му си купили жилища. Ищецът и баща му пътували по корабите и изкарвали много пари, двамата работили едно и също и си вземали заедно парите. Майката на А. имала наследствен имот в Р., един имот, който после го продали и тя дала парите на А. да направи основен ремонт на жилището. Не е чувал бащата на А. да е давал пари за закупуване на жилището.Дъщерята Ж. тогава не е работила в завод „Янко Костов“, но успяла да си купи жилище от него.
По делото са изслушани показанията на свидетелката Е. М. К., майка на ответницата Ф. О., които
съдът цени при
условията на чл.
172 от ГПК. В показанията си свидетелката твърди, че със съпруга ѝ са помагали на семейството на дъщеря ѝ с каквото могат.
Бащата на Ф. О. предоставил 1000 долара, за което дошъл
лично в България през 2000 г. Разбрали се с бащата на А., събрали парите, те дали
1000 долара, а останалите пари ги дал
на А. баща
му. Бащата на А. дал
парите на Ф.,
защото синът му не е сериозен, не му вярвали и мислили, че ще продаде жилището. Направили дарение на семейството, „да могат да живеят спокойно младите, да имат
къща над главата.“ Бащата на А. умрял 2000 или
2001 г. в Истанбул. Преди да умре
купил апартамента. Мъжът
ѝ дал 1000 долара, заедно сложили парите със свата от там отишли в ДСК, където дали парите на Фатмето и тя платила.
Изслушани са и показанията на свидетеля И. О. К., баща на ответницата, чийто
показания съдът цени
при условията на чл. 172 от ГПК. През
2000 година бил дошъл
в България 31 юли
– началото на август за една седмица. Свидетелят дошъл лично,
защото работели в предприятието и се обадили, че продават апартамента. Своите 2000 лв. дал
на бащата на А., който
ги дал на касата на Ф. и тя ги внесла.
По делото е изслушана и приобщена към
доказателствения материал по делото и съдебно-графологична експертиза на вещото лице Е.А., от която се установява, че подписът, положен за „Дарител“ в Договор за Дарение от
10.04.2000 г. е изпълнен от З. И.С..
Не може да се отговори на въпроса, кога
е съставен Договора за дарение от
10.04.2000 г.
Представена е квитанция за извършена покупка на валута – 4525,50 лв. за 2100,00 щатски долара на 03.05.2001 г. от СЖ „ЕКСПРЕСБАНК“ АК – клон Варна от Н. С..
От разписка от 21.11.2000 г. и 22.11.2000 г. (л.7) е видно, че сумите от 2900,00 лв. и 3050,00 лв. са внесени от А.Н. С. на „Варнаконсерв“ – гр. Варна с основание вноска жилище, съгласно договор.
От представените на л. 11-20 от делото копия от спестовни книжки на Н. С. не се установява да са теглени суми в периода от 29.05.2000 г. до 31.07.2000 г. реципрочни на цената на апартамента, респ. на вноските по него.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният недвижим имот е закупен от Ф.И. О. по време на брака ѝ с ищеца А.Н.С., по което време е бил действащ Семейният кодекс от 1985 г., отм. с параграф 3 от ПРЗ на СК в сила от 01.10.2009 г. Съгласно параграф 4 от ПРЗ на СК (2009). Правилата на кодекса относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
Съгласно чл.23, ал.1 СК лични са вещите придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Разпоредбата на чл.22, ал.1 СК сочи, че вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
По установителните искове за трансформация на лични средства по отношение на придобития по време на брака на страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота.
Между страните не е спорен въпросът относно размера на заплатените средства за придобиване на имота.
Спорен между страните е въпросът относно произхода на средствата, с които е закупен процесният имот. Обстоятелствата, свързани с произхода на средствата за придобиването на имуществото, предмет на спора могат да се установяват с всички допустими по ГПК средства. Въпросът дали приведените доказателства са достатъчни да установят извънсемейния произход на средствата и да оборят презумцията на закона, че придобитото по време на брака принадлежи общо на двамата, е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по всяко дело факти. В този смисъл решение № 94/10.05.2010 г. по гр.д. № 1258/2009 г. на първо г.о. на ВКС.
Критерият за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен и при него се изследва единствено характерът на вложените средства. В този смисъл Тълкувателно решение № 5/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.4. Обстоятелството дали другият съпруг е полагал труд по време на съществуване на брака и дали е полагал грижи по отношение на домакинството и отглеждането на децата са ирелевантни, доколкото тези факти и обстоятелства не са относими към предявения иск по реда на чл. 23 СК. В същата т. 4 на това решение е прието, че „придобитото през време на брака, независимо на чие име, е с характера на вложените в придобиването средства. Ако те са изцяло или отчасти лични на единия съпруг, другият няма принос в придобиването - изцяло или за съответната част, макар да участва в придобивната сделка. Бракът не е средство за неоснователно обогатяване. Съществен е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът. С оглед на изложеното, съдът намира, че са неоснователни твърденията на ответната страна, че тълкувателното решение обхваща хипотезите само относно сделки с имущества, които са придобити съвместно, но не и такива, при които придобиването е само на името на единия съпруг. Колкото е възможно при съвместно придобиване единият съпруг да няма принос, поради трансформация на лични средства на другия съпруг за закупуване на имота, толкова е възможно и при самостоятелно придобиване от единия съпруг, ако средствата са предоставени от другия и са лична негова собственост.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че имотът е закупен с дарени средства, като спорен е въпросът кой и на кого е дарил средствата. Ищецът с исковата молба въвежда тезата, че средствата са му били дарени лично от баща му за закупуване на имота, който бил закупен на името на съпругата му само, защото тя е имала право да го придобие от завод „Янчо Костов“, тъй като е работила в него. Твърдяната причина обаче имотът да бъде придобит на името на съпругата му не се доказа по делото. На първо място това се опровергава от съдържанието на сключения между съпругата му и завода предварителен договор, съгласно който продавачът следва да прехвърли недвижимия имот на продавача (посоченото в предварителния договор лице) или на посочено от него трето лице. Такова трето лице може да бъде всяко лице, включително и ищецът. Че имотът е можел да бъде закупен и от лице, което не е работило в завода, сочат и показанията на свидетеля А. П., който заявява, че сестрата на ищеца не е работила в завода, но все пак е закупила жилище от него (съседно на процесното).
За доказване на личния характер на средствата, с които е закупен имотът обаче ищецът представи договор за дарение не с баща си, а със своята майка. Като дата в договора е посочена 10.04.2000 г. Договорът беше оспорен по отношение на неговото авторство, което оспорване с оглед на депозираното заключение не беше доказано. Напротив категорично се установи, че подписът под договора е изпълнено от лицето, сочено за дарител З. С..
Договорът
беше оспорен и по отношение
на неговата дата с твърдението, че
е антидатиран и изготвен за
целите на процеса. Съдът
намира това оспорване за надлежно проведено.
По смисъла на чл. 181 ГПК
трето лице е това, което
черпи права от лицето, подписало
документа и правата, които
то черпи могат да възникнат само
при условие, че датата на
възникването им предшества датата
на документа. Следователно трети неучаствали лица в съставянето на
документа са тези лица,
които черпят права от някой от
издателите и биха могли
да бъдат увредени от неговото антидатиране. В този смисъл
е и практиката на
ВКС, обективирана в решение 177/13.06.2012 г. по гр.д. № 1672/2011 г.
на 3 г.о. на
ВКС и в решение
№ 193/04.06.2010 г. по гр.д. № 176/2010 г.
по описа на 2-ро г.о.
на ВКС. Тъй като ответницата се явява именно
такова лице, то посочената в
договора дата не важи спрямо
нея, а ще важи
датата на представянето на
документа в съда – 21.01.2021 г. Отделно
от горното съдът възприема доводите на ответника за
липса на изискуема от
закона форма на договора, тъй
като не е с
нотариална заверка на подписите, съгласно
разпоредбата на чл. 225, ал.2
от ЗЗД, в който случай
следва да се установи
предаването на даряваната сума.
Отделно от това представения
договор за дарение на
средства от майка му
не кореспондира с наведените от
самия него твърдения, че сумите са
предоставени от баща му
и то на няколко
пъти.
Поради това съдът намира този документ за антидатиран и изготвен за целите на
настоящото производство, поради което не го кредитира.
По въпроса за предаването на паричните средства за закупуване на имота по делото се събраха противоречиви данни. От една страна самата дарителка твърди, че първо е дала сумата за първата вноска на сина си, който я внесъл заедно със съпругата си, а втората вноска била дала лично на ответницата, тъй като той отсъствал. Свидетелят А. П. пък излага, че парите били броени изцяло – по 13000 лв. на всяко от децата. Това е в противоречие не само с показанията на самата дарителка, но и с наличните по делото квитанции, от които е видно, че ищецът е заплащал суми за закупуването на апартамента на сестра си, което е щяло да бъде излишно, ако наистина ѝ беше дарена сумата от 13000 лв. Показанията на тези двама свидетели са в коренна противоположност с показанията на родителите на ответницата, в които се твърди, че по-голямата част от средствата били дарени от бащата на ответника, като бащата на ответницата дарил сумата от 1000 евро, равняваща се на 2000 лева, а бащата на ищеца остатъка, и които суми били дарени общо на двамата като семейство, за да си закупят семейно жилище. Освен това не е ясно от къде самата дарителка е успяла да спести колосалната за онова време сума от 20000 евро, при положение, че излага, че не е работила. Може би това са били средства от трудовата дейност на съпруга ѝ, съхранявани в дома им, но и това не се установи с категоричност. Така или иначе категорично се установи, че втората вноска в размер на 9864 лв. е предадена лично на ответницата, независимо от това дали е предадена от майката на ищеца, от неговия баща или от нейния. Същата ѝ е дадена с цел да се закупи жилище за семейството. С оглед на това съдът намира, че доколкото и първата сума е дадена за закупуване на същото жилище, то и тя е дарена на семейството, а не лично на ищеца.
В Решение № 75 от 05.06.2018 г. по гр. д. № 3178/2017 г. на ВКС, II г. о. постановено по реда на чл. 290 от ГПК по въпроса дали заплащането на покупната цена за имота, извършено от родител на единия съпруг, е с цел да бъде надарен този съпруг, участващ в сделката или дарственото намерение е спрямо семейството, включващо и другия съпруг, е прието, че обичайно в подобни хипотези се приема, че намерението на родителите е да дарят своето дете, но не и неговия съпруг, но наред с това, следва да се вземе предвид между кои лица е сключен договорът за дарение - ако е сключен между единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, не може да се приеме, че и другият съпруг, който не е страна по договора, придобива подареното; обратно, ако договорът за дарение е сключен с двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то дарената сума не е основание за трансформация на лични средства при придобиването на недвижимия имот.
Настоящият казус не е напълно идентичен с разгледания в цитираното решение, но на неговата база може да се извлече изводът, че ако средствата са дадени при закупуването на имота на ответницата (която в случая не е дете на родителя, който дава средствата, а негова снаха), то намерението е било да се надари както собственото дете на дарителя, така и съпругата му, която внася парите и която е страна по договора. Още повече, че както се спомена не е имало пречка като страна по договора да бъде вписан само ищецът, но това не е направено, именно поради причината, че средствата са дарени за семейството. Съдът намира горното и за житейски разумно с оглед на отношението между съпрузите към датата на дарението.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Поради приетото разрешение от фактическа страна по главния иск, а именно че имотът е придобит изцяло с дарени на семейството средства (10330 лв. от семейството на ищеца и 2000 лв. от бащата на ответницата) съдът намира, че имотът изобщо не е придобит при съвместен принос на съпрузите, поради което и претенцията по предявения в евентуалност иск следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ответницата, ищецът следва да бъде осъден да ѝ заплати направените от нея разноски в размер на 1112,30 лева, представляващи платен
адвокатски хонорар
от 962,00
лв. и 2,30 лв. за издаване на съдебно удостоверение и депозит за СТЕ в размер
на 150,00
лв., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца А.Н.С., ЕГН: **********,*** срещу ответницата Ф.И. О., ЕГН: **********,***, aп. 13 в условията на обективно евентуално съединяване искове, както следва:
- с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК съдът да приеме за установено по отношение на ответницата Ф.И. О., че придобитият по време на брака, по силата на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 72709.501.290.1, с адрес: с. Т., област В., със застроена площ от 93,25 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и две тераси, при граници на апартамента: на същия етаж: 72709.501.290.1.14, под обекта: 72709.501.290.1.10; над обекта:
72709.501.290.1.16, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13, с площ от 8,58 кв.м., при граници на избата: избен коридор, изби на апартамент № 15, 1 и 9, двор, изба на апартамент № 2 и изба на апартамент № 3, както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор 72709.501.290, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на А. С. и е негова лична собственост.
и в условията на евентуалност
- с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК съдът да приеме за установено, по отношение на ответницата Ф.И. О., че ищецът притежава в лична собственост 12000/12300 ид. части от придобития по време на брака, по силата на Нотариален акт№ 224, том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно: Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор 72709.501.290.1, с адрес: с. Т., област В., със застроена площ от 93,25 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, коридор и две тераси, при граници на апартамента: на същия етаж: 72709.501.290.1.14, под обекта: 72709.501.290.1.10; над обекта:
72709.501.290.1.16, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 13, с площ от 8,58 кв.м., при граници на избата: избен коридор, изби на апартамент № 15, 1 и 9, двор, изба на апартамент № 2 и изба на апартамент № 3, както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор 72709.501.290, в което е построена сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м., поради придобиването им с лични средства на ищеца А. С..
Осъжда А.Н.С., ЕГН: **********,*** да заплати на Ф.И. О., ЕГН: **********,***, an. 13,
сумата от 1112,30 лева (хиляда сто и дванадесет лева и тридесет стотинки), представляваща направени разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: