№ 386
гр. Пловдив, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330106149 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* срещу Д.З. Х., ЕГН:
**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 963, 42 лева, представляваща стойността на разпределена и доставена
топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. за обект,
находящ се в гр. *****, сумата от 83, 67 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за периода 02.07.2019 г. - 26.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл.
410 ГПК - 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 845/
28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1346 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, XX- ти
гр.с-в.
Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото
търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че
ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в гр. *****, има
качеството на клиент на топлинна енергия. Поддържа, че за процесния период
01.05.2019 г. - 30.04.2020 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца,
извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация на обща
стойност 963, 42 лева. Доколкото дължимата сума не е заплатена своевременно, върху
нея се дължи и обезщетение за забава в размер на 83, 67 лв. за периода 02.07.2019 г. -
26.01.2021г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК № 845/ 28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1346 по описа за 2021 г. на
1
Районен съд Пловдив, XX- ти гр.с-в. Същата била връчена на ответника по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за
съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Поради изложеното моли така предявената искова претенция да бъде уважена.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения особен представител на ответника. Оспорва исковете по основание и
размер. Изтъква, че ответникът не е собственик или ползвател на процесния имот,
поради което между него и ищцовото дружество не е възникнало правоотношение по
доставка на топлинна енергия. Предвид това, ответникът не следва да отговаря и за
заплащането на сумите за доставена и потребена топлинна енергия в имота. Съобразно
изложеното, моли се така предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1346/2021 г. на ПдРС, XX гр. с-в, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение.
Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, чрез залепване на уведомление, поради което и на ищеца е указано да предяви
иска по чл. 422 ГПК, което е сторено в срок. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за
процесния период, в която е отразено, че задълженията са за отопление, сградна
инсталация и услуга разпределение.
В настоящото производство е приета съдебно - техническа експертиза, по която
вещото лице е дало заключение, че разпределението на начислената на абоната
топлинна енергия, е извършено съгласно утвърдена методика.
Прието е заключение и на съдебно – счетоводна експертиза, която е установила,
че стойността на количеството консумирана топлинна енергия от абоната за процесния
период възлиза на сумата от 963 лева, а лихвата за забава - на 83,67 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна
намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява
при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните, а тя не се и оспорва от ответника.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Собствеността на
ответника се доказа от ангажираните от ищеца писмени доказателства — справка за
лице от Служба по вписванията, от която се установява, че ответникът е придобил
2
правото на собственост върху процесния недвижим имот в режим на СИО, заедно със
***** си Х.Б.Х. Установява се от Удостоверение за семейно положение, че през 2005
год. бракът им бил прекратен като придобитият по време на брака недвижим имот,
находящ се в гр. *****, е определен в дял на ответника. Видно от справка от Служба
по вписвания е, че през 2020 г. апартаментът е прехвърлен на трето лице, но процесния
период - от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е преди ответника да се разпореди с имота,
поради което същият е задължен за процесните суми в качеството си на клиент на
топлинна енергия. В тази насока за неоснователни се намират възраженията на
ответника в обратния смисъл.
Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с
включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. Според чл.4, ал.1 ОУ,
продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е
регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер
на законната лихва.
Съобразно нормата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите, като съгласно чл. 143, ал. 3 от Закон за енергетиката -
топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за
отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Вертикалната топлинна
сградна инсталация преминава през всички обекти на сградата и същата се явява обща
част по естеството си. Предвид това, всеки собственик на индивидуален обект в
сградата в режим на етажна собственост, дължи заплащане на частта от отдадената от
нея топлинна енергия, разпределена му съобразно правилата на Методиката за
разпределение на топлинна енергия Заплащането на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на топлинна енергия
от собствениците, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по
естеството си.
Определянето размера на месечното задължение за плащане цената на
потребената ТЕ, независимо дали е за отопление или БГВ на всеки потребител от
сградата - етажна собственост, начинът на разпределяне, респективно формиране на
месечното задължение, са регламентирани в ЗЕ и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост /за процесния
период норм. акт е бил действащ, като частичната отмяна с Решение на ВАС от
26.06.2020 г. по адм. дело № 14350/2019 г. има действие занапред/.
По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза, в което
експертът отбелязва, че за процесния период е доставена и начислявана ТЕ за сградна
инсталация, отопление и БГВ. АС, обслужваща жилищния блок, е работила като е
подавала ТЕ за отопление и БГВ. Технологичните разходи в размер на 4,267616 MWh
са за сметка на ЕВН Топлофикация. В имота на ответника са били монтирани 3 бр.
отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за дистанционен отчет на
изразходвано количество ТЕ за отопление и 1 бр. водомерно устройство за
дистанционен отчет на изразходвано топла вода за БГВ. През имота на ответника
преминава и 1 бр. щранг-лира с мощност 514,08 W. В процесния период, на ответника
е начислявана ТЕ при условията на т.6.7, вр. с т.6.5. от Методиката за
3
топлоснабдяването за 1 бр. щранг-лира, поради липса на уред за отчет. Отбелязано е,
че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищеца. Разпределението и начисляването на ТЕ, са извършвани в
съответствие с нормативните изисквания. Заключението не е оспорено, няма основание
да не бъде кредитирано, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи, като доразви и допълни отговорите си и в устния си доклад
пред съда.
Следва да се посочи и, че ответникът е задължен и за разходите за ТЕ, отдадена
от сградната инсталация. След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена
сграда, трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите
части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е
отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката;
произнасяне на СЕС с Решение от 05.12.2019 г. по преюдициални дела С- 708/17г. и С-
725/17г./.
Поради изложеното, съдът намира, че ответникът дължи цената на реално
доставените услуги. Конкретният размер на задълженията на абоната се установява от
вещото лице по ССчЕ. Експертът е отразил, че консумираната топлинна енергия в
периода 01.05.2019 г.- 30.04.2020 г. е на стойност 963,42 лева. Посочено е и че
методиката на изчисление съвпада с цените на топлинната енергия, определени от
КЕВР. Мораторната лихва за периода 02.07.2019 г.- 26.01.2021 г. е определена в размер
от 83,67 лв. Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита
същото за обективно, обосновано и пълно.
Доколкото ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си,
съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, исковете като доказани по основание и
размер следва да бъдат уважени в цялост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното погасяване,
като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева –ДТ, депозити за
СТЕ и ССЕ в общ размер от 300 лева; 300 лева - възн. за особен представител, като се
претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС.
Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото
дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с
чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова
от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна
сложност на делото и 50 лева за заповедното.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. ЗДР. Х.,
ЕГН: **********, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, на
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: сумата от 963,42 лева /деветстотин шестдесет и
три лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща стойността на доставена и
разпределена топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2020 г. за обект, находящ се в гр. *****; сумата от 83,67 лева /осемдесет и три
лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главницата за периода 02.07.2019 г. – 26.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410
ГПК – 27.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
845/28.01.2021 г. по ч.гр.д. № 1346 по описа за 2021 г. на ПдРС, XX- ти гр.с-в.
ОСЪЖДА Д. ЗДР. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***** да заплати на “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 следните суми: общо 675 лева /шестстотин
седемдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство и общо 75 лева
/седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1346 по
описа за 2021 г. на ПдРС, XX- ти гр.с-в.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5