Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
Силистра, 21.05.2014 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на
тринадесети май през две хиляди и
четиринадесета година, като разгледа докладваното в.гр.д. № 48 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 650/08.01.2014
г., постановено по гр.д. № 1583/2013 г., Силистренският районен съд е отхвърлил
исковете на Б.М.Т. срещу „Елекроенергиен системен оператор” ЕАД гр. София за
признаване за незаконно уволнението му с акт № 186/15.07.2013 г. на основание
чл.328, ал.2 от КТ, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„Ръководител мрежови експлоатационен подрайон Силистра, МЕР Русе, Дирекция
ЕРПМ” и да му присъди обезщетение за незаконно уволнение за шест месеца в
размер на 19 081,68 лв., ведно със законна лихва от датата на уволнението
до изплащането, както и разноски по делото със законна лихва от датата на
извършването им до окончателното изплащане.
Производството е образувано
по въззивна жалба на Б.М.Т. чрез
процесуален представител с искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване
на предявените искове, претендира развоски.
Ответникът по жалбата „Елекроенергиен системен оператор” ЕАД гр. София чрез процесуален
представител моли да се потвърди обжалваното решение, претендира разноски.
Окръжният съд, като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото и оплакванията в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, но по същество неоснователна.
Обективно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение. Същото съдържа подробни, обосновани и
законосъобразни мотиви, които въззивният съд изцяло споделя, поради което и на
основание допустимата препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение
следва изцяло да се потвърди без преповтаряне на мотивите.
Районният съд е допуснал
процесуално нарушение на чл.312, ал.2 и 3 от КТ, тъй като след разпореждането
от 04.12.2013 г. не е дал едноседмичен срок на страните да предприемат действия
по дадените указания и да имат възможност за възражения по представените
доказателства преди открито съдебно заседание. Неправилно е отказал и отлагане
на делото за извършване на такива действия преди приключване на устните състезания.
Окръжният съд отстрани това
нарушение, като прие допълнителни доказателства във връзка с оспорената дата на
договора за управление на дружеството.
При указана тежест на
доказване ответникът поиска по реда на чл.192 от ГПК представяне на регистъра
на договорите за управление на дъщерните дружества в системата на Български
енергиен холдинг ЕАД. Последното дружество като трето неучастващо в делото лице
представи нотариално заверен препис на регистъра, снет от оригинал съгласно
печата на нотариуса, в който регистър се потвърждава датата на процесния
договор за управление – 05.07.2013 г. Следователно възражението, че към датата
на уволнението – 15.07.2013 г. не е бил сключен договора, се явява
неоснователно.
Ищецът-жалбоподател оспори
съдържанието на нотариално заверения препис. Съдът счита, че нотариалните
удостоверявания имат обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. В този случай обаче доказателствената тежест се обръща в задължение
на оспорващия, а процесуалният представител на жалбоподателя не направи искания
за доказателства по този въпрос.
Останалите съображения във
въззивната жалба също не налагат промяна в мотивите. Няма никакво значение
какво заглавие ще носи документът за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл.335, ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява писмено – няма
изрично изискване да бъде със „заповед”, а и процесният „акт” по същество е
заповед – еднолично волеизявление на представляващия работодателя. Допълнителни
мотиви освен сключения договор за управление не са необходими, тъй като
основанието на чл.328, ал.2 от КТ е лаконично – поради сключване на договор за
управление. Жалбоподателят неправилно се позовава на чл.9, ал.3 от Устава на
„Електроенергиен системен оператор” ЕАД, защото въпросът е уреден в чл.9, ал.5
на устава, съгласно който договорът с изпълнителния директор се сключва от
името на съвета на директорите от председателя му, както е в случая – И. А. е
председател на съвета на директорите. Съображенията за съдържанието на договора
за управление не са относими към спора. По отношение ръководния статут на
длъжността на ищеца доводите са несъстоятелни – районният съд подробно и
задълбочено е разсъждавал по този въпрос, а и представената длъжностна
характеристика ясно сочи, че ищецът ръководи цялостния производствен процес на
територията на град Силистра.
С отговора на въззивната
жалба ответникът претендира разноски за въззивната инстанция, но доказателства
за разноски не са представени и не следва да се присъждат.
Водим от горните
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 650/08.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1583/2013 г. по
описа на Силистренският районен съд.
Решението може да се обжалва
пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.