О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1584 15.06.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На петнадесети юни през две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 946 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В,
представлявано от юрисконсулт Радина Илиева.
Обжалва се разпореждане №239 от 12.02.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№1327 по описа за 2019г. на Районен съд- Карнобат в частта,
в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК против В.А.С., за сумата от 274,25 лв., представляваща стойността
на задължение за пакет от допълнителни услуги, както и сумата от 30 лв.,
представляваща начислени такси за извънсъдебно събиране на вземането. Сочи се,
че обжалваното разпореждане е неправилно, като са изложени подробни съображения
в подкрепа на становището на жалбоподателя, че съдът е излязъл извън обхвата на дължимата проверка и не
разполага на този етап с правомощия да се произнася по валидността на сделката,
от която заявителят черпи права. Счита, че изменението на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК не изключва това негово становище. При първата хипотеза на нормата била
необходима преценка дали по предвидения процесуален ред конкретната клауза е
обявена за неравноправна, какъвто не бил настоящия случай. При втората хипотеза
следвало да се прецени дали от събраните доказателства може да се направи
обоснован извод, че дадена клауза от потребителския договор е неравноправна,
като доказателствата следвало да бъдат подведени под нормата на чл.143 ЗЗП,
което не било сторено от районния съд. Според частния жалбоподател, районният
съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна
клауза: 1/ клауза, която е сключена във вреда на потребителя; 2/ клауза , която
не съответства на изискванията за добросъвестност, присъщи за нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза,
която води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца
и доставчика и потребителя, а освен това не бил отчел и разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП, че преценката на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му
предмет. Развити са подробни съображения, от които според жалбоподателя следва
извод, че не са налице нарушения на законодателството в областта на
потребителското кредитиране. За кредитора е налице законоустановена възможност
да предлага допълнителни услуги, поради което, предвид характера им тяхната
стойност е извадена от годишния процент на разходите по кредита. Споразумението
между страните за допълнителния пакет услуги било сключено по искане на
клиента, направено при наличието на информиран избор от негова страна. Тази
клауза не се прилага автоматично за всички договори, сключени от дружеството и
за всички негови съконтрахенти.
На второ място са развити доводи
за неправилност на съдебният акт в частта, касаеща таксите по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането. Сочи, че същите не представляват такива по
усвояване и управление на кредита. След анализ на мотивите към законопроекта за
изменение и допълнение на ЗПК/ ДВ бр.35 от 22.04.2014г. е направено заключение,
че според законодателя при законосъобразно и точно изпълнение на задълженията на
потребителя, кредиторът няма право да начислява допълнителни такси и разноски.
Това ограничение обаче не важало при неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя. В този случай той имал право да предприеме допълнителни
действия по събирането на просроченото вземане като обаждания, изпращане на
смс-и и писма, съответно да събере такса, кореспондираща на размера на
разходите за тези допълнителни действия, като тази такса не попада в приложното
поле на забраната на чл.10а, ал.2 ЗПК. Фактът, че забраната за допълнителна
такса за управление на кредита не важала за таксите, налагани при неизпълнение,
личал от разпоредбата на чл.19, ал.3 ЗПК, в която нарочно било посочено, че
таксите, налагани при неизпълнение, не се включвали в ГПР. Това тълкуване
произтичало и от разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит.
Затова частният жалбоподател счита,
че обжалвания съдебен акт е неправилен. Моли разпореждането да бъде отменено в като
се постанови издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от
заявлението. Претендират се деловодни разноски за настоящото производство-
държавна такса от 15 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №1327 по
описа за 2019г. на Районен съд- Карнобат е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България” ЕООД,
чрез пълномощника- юрисконсулт Илиева, който е представил пълномощно,
удостоверяващо представителната му власт. Иска се издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против В.А.С. от гр.Карнобат, за сумата от 706,73
лв., включваща: 348,47 лв. главница по договор за потребителски кредит №**********,
сключен между страните на 1.10.2018г.; 43,03 лв., представляващи възнаградителна
лихва за периода от 10.12.2018г. до 10.05.2019г.; 274,25 лв.- неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги; 30 лв.- такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 11.11.2018г. до
20.02.2019г., 10,98 лв.- лихва за забава, начислена за периода от 11.11.2018г.
до 20.02.2019г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
Изложени са още доводи, че кредитът
следвало да бъде погасен за срок от 7 месеца, на вноски от по 110,97 лв. с падежна
дата всяко десето число от месеца. Съгласно Общите условия към договора длъжникът дължал и договорно възнаграждение,
предварително определено в договора. Страните сключили и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, по силата на което длъжникът също
дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването на
споразумението. Това възнаграждение по съгласие на страните било разсрочено за
срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за
погасяване на кредита. Длъжникът не изпълнил задължението по договора, като
направил 1 вноска и изпаднал в забава за останалите, съгласно погасителния
план. Падежът на последната погасителна вноска бил на 10.05.2019г. Във връзка
със забавеното изпълнение на задълженията на длъжника съгласно ДПК и
погасителния план към него, кредиторът направил допълнителни разходи,
определени в Тарифа за таксите на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, поради което била
начислена и сумата от 30 лв., представляваща такси за периода от 11.11.2018г.
/датата на изпадане в забава/ до 20.02.2019г. За същия период се дължала и
мораторна лихва, в остатъчен размер от 10,98 лв.
Понеже погасителният план
изтекъл, за заявителя възникнал правен интерес да потърси неплатените задължения
по договора за кредит. Претендират се деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно и
квитанция за внесена държавна такса.
Във връзка с указания за
уточняване на претенциите заявителят е представил молба /л.11-13/, в която е
посочил размера на кредита, началната и крайната падежна дата, уточнил е, че
длъжникът се е възползвал от услугите по договора за допълнителния пакет-
приоритетно разглеждане на искането за отпускате на кредит. Конкретизиран е и
периодът, до който се претендира лихва за забава и са начислени такси, като
крайната дата е променена от 20.02.2019г. на 19.02.2019г.
Във връзка с указания за
отстраняване нередовности на заявлението /за представяне на договора, ведно с
всички приложения и изменения, както и указания до заявителя, че съдът служебно
следи за наличието на неравноправни клаузи в договора/, заявителят е представил
втора молба, с която заявява, че клаузите, въз основа на които се претендират
процесните суми не са неравноправни, нито нищожни. Развити са съображения.
Приложени са стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити; допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити; процесния договор за потребителски кредит; Общи условия
на Профи Кредит ЕООД към договора за потребителски кредит; погасителен план към
ДПК.
Съдът е издал заповед № 68/12.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, възнаградителната
лихва, мораторната лихва, както и за законната лихва от подаването на
заявлението, както и за част от разноските.
С обжалваното разпореждане №239/12.02.2020г.
е отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за стойността на пакета
от допълнителни услуги, както и начислените такси за извънсъдебното събиране на
вземането. Изложени са съображения, че претендираните суми за стойността на
пакета от допълнителни услуги противоречат на изискванията на добрите нрави,
както и на изискването за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребителя. От тези условия на договора за кредит следвал извод за
неравностойност на насрещните задължения по договора, както и за наличието на
прикрита неустоечна клауза, поета от заемателя. Размерът на задължението за
допълнителни такси бил и необосновано висок с оглед на обичайните търговски
практики. Горните изводи за неравноправност на договорните клаузи били важими и
по отношение на претенцията за таксите за извънсъдебно събиране на вземането.
Посочил е и, че на основание
чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да надвишава 5 –кратния размер на законната
лихва по просрочени задължения в левове и валута, а договорни клаузи, които
надвишават тези размери се считат за нищожни.
Бургаският окръжен съд приема, че
разпореждането е правилно и законосъобразно, а частната жалба- неоснователна.
Съображения:
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с правомощия да
извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва
проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
т.3 от същата разпоредба /новела, приета ДВ бр.100 от
20.12.2019г./ предвижда такава и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. В настоящия случай, процесният договор за
кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да
следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е
изпълнил тези свои задължения районният съд не е превишил правомощията си и не
е нарушил съдопроизводствените правила, както
неправилно счита жалбоподателя.
Въззивният
съд не споделя доводите по същество, изложени в жалбата, че така уговореният
пакет допълнителни услуги не бил задължителен за отпускане на
кредита и се подписвал по избор на
потребителя, като на същия се давала възможност да се възползва от допълнителните
услуги, които не били свързани с дейността на кредитора по кредитирането, както
и доводите, че претендираното възнаграждение не представлявало цена на
услугите, а било дължимо за наличието им и за възможността длъжникът да поиска
промяна в договора за кредит във всеки един момент. В случая, според уточнението на заявителя,
допълнителната услуга, от която се възползвал длъжникът, била за приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на кредит. Неоснователни са доводите
на жалбоподателя, че допълнителният пакет
услуги не бил във връзка с дейността по кредитиране. Видно от споразумението,
голямата част от тези услуги (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
отлагане на определен брой вноски; намаляване на определен брой вноски; смяна
на датата на падежа) са свързани именно с отпускането и изплащането на
задълженията по сключения договор за потребителски кредит. Не е свързана с
договора единствено последната услуга „улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“, но за същата липсва каквато и да било
конкретизация в какво точно се изразява тази услуга, нито пък са изложени
твърдения длъжникът да се е възползвал от нея, т.е. да са му били предоставяни
допълнителни парични средства. Поради това, неоснователно се твърди в жалбата,
че допълнителните услуги не са пряко свързани с договора за кредит, при
положение, че данните по делото и представения договор за потребителски кредит
сочат точно обратното. От данните по делото и от твърденията на заявителя става
ясно, че длъжникът дължи възнаграждението по пакета за допълнителни услуги от
момента на подписване на споразумението, като плащането му е разсрочено и е
включено като част от погасителната вноска по кредита. Следователно, в случая се касае за уговорки по сключения договор за
потребителски кредит, още повече, че същите са инкорпорирани в самия договор и
месечната погасителната вноска включва освен главница и възнаградителна лихва,
но и възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което по тази причина следва
да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за
потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК.
В този смисъл, въззивният съд намира, че изключването на допълнителните услуги
от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлява
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждение по пакета за допълнителни
услуги не представлява плащане за услуга, а всъщност представлява
прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне на ограниченията
на закона за максимален размер на ГПР, а това води до нищожност на клаузите за
уговореното възнаграждение за допълнителния пакет услуги на основание чл.19,
ал.5 и чл.21 ЗПК.
Ето защо, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на длъжника и претендирана на основание споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е недължима.
Относно таксите в размер на 30 лв. по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, въззивната инстанция констатира следното.
В текста на процесния договор за потребителски кредит
липсват конкретни уговорки между страните за това при какви условия и в какъв
размер могат да бъдат начислявани такива такси. В Общите условия на договора се
съдържат две разпоредби. Според чл.12.4, при обявяване на предсрочна
изискуемост на някое от основанията по чл.12.3 от ОУ/каквато не е настоящата
хипотеза/, клиентът дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план,
включващи и възнаграждението по закупен пакет допълнителни услуги, лихва за
забава и таксите, дължими по реда на чл.17.4. Втората клауза и тази на чл.17.4
, според която клиентът заплаща такси за извършени от кредитора услуги по
Тарифа. Клиентът се съгласява, че кредиторът има право на обезщетение за всички
разноски, свързани с действията по извънсъдебно или съдебно събиране на
просрочен дълг на клиента, в това число, но не само разноските за телефонни
обаждания и/или писма за напомняне на просрочени задължения, посещения на
място, СМС-и и други, съгласно действащата Тарифа. В чл.18.1 от ОУ е посочено,
че неразделна част от ДПК са ОУ, погасителния план, декларация за обработка на
лични данни, искате, Тарифа, образец на разписка за получаване на парични
средства, други приложения, като например споразумение за предоставяне на
допълнителни услуги, в случай, че клиентът е сключил такова.
Въпреки разпоредбата на чл.18.1 от ОУ и указанията на
съда да представи всички приложения към ДПК, заявителят не е представил
тарифата, на която основава вземането си за такси за извънсъдебно събиране на
вземането. Това е достатъчно за отхвърляне на заявлението в частта за таксите-
в този смисъл е разпоредбата на чл.411, ал.2, т.1 ГПК във връзка с чл.410, ал.3
от ГПК, тъй като заявителят препятства съда да извърши проверка за съответствие
на клаузата на чл.17.4 от ОУ и Тарифата към нея, на императивните норми на ЗПК
/т.е. проверката по чл.411,ал.2, т.2, предл.1 ГПК/, евентуално за
неравноправност /т.е. проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК/.
Заявлението за заплащането на процесните суми противоречи на закона /по отношение
възнаграждението за допълнителния пакет от услуги/, а в частта за таксите за извънсъдебно
събиране на вземането искането не отговаря на изискванията на чл.410, ал.3 ГПК
и заявителят не е отстранил нередовностите в дадения му срок, поради което районният съд
правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед за изпълнение за тях.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд, обжалваното разпореждане
е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение
като неоснователна.
С оглед изхода на делото искането
за разноски е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба
вх.№1439 от 6.03.2020г. по описа на РС-Карнобат, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, против разпореждане №239 от 12.02.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№1327 по описа за 2019г. на Районен съд- Карнобат в
частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК против В.А.С., за сумата от 274,25 лв., представляваща
стойността на задължение за пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30 лв.,
представляваща начислени такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.