Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
30.06.2023 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
||||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
08.06. |
Година |
2023 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
164 |
по
описа за |
2023 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Депозирана е жалба от О.А.Е. от ***, с
ЕГН **********, действаща чрез пълномощник, против Решение №
2153-08-98/21.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата против Разпореждане № 14/прот. № N
01001/03.01.2023 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ – Кърджали.
Счита, че цитираното решение е
незаконосъобразно, немотивирано, издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, както и в несъответствие с целта на закона.
По същество са развити съображения, че
органът, издал Разпореждане № 14/прот. № N
01001/03.01.2023 г. и директорът на ТП на НОИ – Кърджали, неправилно са приели,
че началната дата, от която следва да се отпусне пенсията на жалбоподателката следва да е 11.10.2022 г., а не 14.06.2019
г. – датата, до която е следвало да се произнесе ТЕЛК, респ. да извърши
освидетелстване на О.А.Е. ***, предвид депозираното от нея заявление-декларация
с рег. № Кж-3-595 от 11.03.2019 г., адресирана до РКМЕ, с която е поискала да
бъде освидетелствана от ТЕЛК.
Въвежда доводи, че изводите на
административния орган относно начална дата, от която следва да се изплаща
пенсията за инвалидност на жалбоподателката се
явявали в противоречие с разпоредбата на чл. 93, ал. 3 от КСО.
Излага подробен анализ на относимата нормативна уредба.
Релевира твърдения, че късното произнасяне от ТЕЛК,
аргументирано с високата натовареност на комисията, по никакъв начин не е следвало
да рефлектира в неблагоприятен аспект върху правата на О.А. да бъде
освидетелствана в законоустановения срок и съответно
да и бъде отпусната полагащата й се лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване.
Моли съда да постанови решение, с което
да отмени Решение № 2153-08-98/21.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 14/прот. № N 01001/03.01.2023 г., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, като посочи, че датата, от
която следва да бъде отпусната пенсията за инвалидност на О.А.Е., е 14.06.2019
г. Претендира присъждането на деловодни разноски.
В
съдебно заседание чрез адв.А.Я., поддържа депозираната жалба по изложените в
нея съображения. В представена писмена защита развива подробни доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали.
Ответникът
по жалбата – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, се представлява от юрисконсулт З.
Б., която оспорва изцяло депозираната жалба и моли съда да я отхвърли като
неоснователна, присъждайки юрисконсултско
възнаграждение. В депозирана писмена защита развива подробни съображения в
подкрепа на доводите си за законосъобразност на решението на директора на ТП на
НОИ – Кърджали и потвърденото с него разпореждане.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 13.10.2022 г. О.А.Е.
от ***, с ЕГН **********, е подала в ТП на НОИ – Кърджали заявление за
отпускане на пенсия/и и добавки/вх. №
2112-08-1247- л. 69 – л. 70/, с което е поискала отпускането на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
В тази връзка в ТП
на НОИ – Кърджали е представено и Експертно решение № *** от зас. № ** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – *** /л. 67/, с което на жалбоподателката е
определена ** % трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране
11.10.2022 г. и срок на инвалидността до 01.10.2025 г. На страница втора от
експертното решение е отразено, че същото се издава във връзка с подадено от О.А.Е.
заявление-декларация за освидетелстване с рег. № Кж-3-595/11.03.2019 г. на
РКМЕ. Експертното решение е получено от жалбоподателката
на 11.10.2022 г. като не се твърди и липсват данни да е оспорено от нейна
страна пред НЕЛК в срока по чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето.
На 07.11.2022 г.
медицинската комисия към ТП на НОИ – Кърджали е потвърдила изцяло Експертно решение
№ *** от зас. № ** на *** г. на ТЕЛК /Решение № 4632 от зас.
№ 68 – л. 66/.
С Разпореждане №
14/прот. № N01001 от 03.01.2023 г./л. 37/, издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, на О.А.Е.
е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1
от КСО за ** % трайно намалена работоспособност, считано от 11.10.2022 г. до
01.10.2025 г. – крайният срок на инвалидност.
О.А.Е. е обжалвала
така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, при което с Решение №
2153-08-98/21.03.2023 г./л. 25 – л. 26/,
издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като
неоснователна. В акта са изложени доводи, че определената с влязло в сила
експертно решение дата на инвалидизиране – 11.10.2022
г. е в съответствие с нормата на чл. 94 от КСО, която се явява и начална дата
на отпускане инвалидната пенсия, поради което и разпореждането за нейното
отпускане е прието за законосъобразно.
Във връзка с
горното са въведени съображения, че жалбоподателката
е придобила право на пенсия за инвалидност на 11.10.2022 г. - началната дата на
инвалидизиране според ЕР № ** от *** г. на ТЕЛК и
предвид това, че същата е подала заявлението за отпускане на пенсия на
13.10.2022 г., т.е. в срока по чл. 94, ал. 1 от КСО, то пенсията правилно била
отпусната от датата на нейното придобиване.
На следващо място
са релевирани доводи, че дори и хипотетично да са
били налице предпоставките за приложението на чл. 94, ал. 3 от КСО, то пенсията
отново следвало да се отпусне от датата на инвалидизиране,
посочена в експертното решение на ТЕЛК.
Предвид това е
прието, че посочената в ЕР на ТЕЛК начална дата на инвалидизиране
на жалбоподателката, се явява и начална дата, от
която следва да й се отпусне инвалидната пенсия.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е подадена в срока по чл. 118, ал.
1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен
интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт,
който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност,
поради което се явява процесуално допустима.
След извършване на
проверката по чл. 168, ал. 1 от АПК относно законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за
установено, следното:
Оспореното
решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО
писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му.
Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в
съответствие с материалния закон, при липса на допуснати нарушения на
административно производствени правила и в съответствие с целта на закона, по
следните съображения:
Съгласно
чл. 72 от КСО пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица
с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане.
По
силата на чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите
преди постъпване на работа – от датата на заявлението по чл. 94.
Анализът
на горните разпоредби сочи, че инвалидизирането е
релевантен факт за признаване на правото на пенсия за инвалидност, като по
аргумент от чл. 61 от Наредбата за медицинската експертиза инвалидизирането,
като факт с правно значение, се установява и удостоверява с експертно решение
от компетентния орган, извършващ експертизата на работоспособността.
За
придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване е необходимо
и определен осигурителен стаж придобит към датата на инвалидизиране
/арг. от чл. 74, ал. 1 от КСО/.
По
делото не е спорно, че О.А.Е. е придобила право на пенсия за инвалидност поради
общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО /загубила е работоспособността си от
определена дата и към същата тази дата е придобила изискуемия осигурителен
стаж/, както и че такава пенсия е била отпусната с Разпореждане № 14/прот. №
N01001/03.01.2023 г. на пенсионния
орган при ТП на НОИ – Кърджали. В тази връзка от наличните по делото
доказателства се установява, че с Експертно решение № *** от зас. № ** на *** г., издадено от *** състав на ТЕЛК към
МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – ***, на О. А. Е., с ЕГН **********, е определена **% трайно намалена
работоспособност, с дата на инвалидизиране 11.10.2022
г. и срок на инвалидността 01.10.2025 г. Няма данни, а и не се твърди от страна
на жалбоподателката, същото решение да е било
оспорено от нея по надлежния ред, предвид което и с оглед обстоятелството, че
то е връчено на освидетелстваното лице на 11.10.2022 г., следва да се приеме,
че е влязло в сила по отношение на О.Е. на 26.10.2022 г., каквото отбелязване е
направено и на страница втора от самия административен акт. Посоченото решение
не е било оспорено и медицинската комисия към ТП на НОИ – Кърджали, вследствие
на което с по-горе посоченото разпореждане на жалбоподателката
е била отпусната заявената лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като
същата е отпусната от 11.10.2022 г. Видно от мотивите на оспореното решение, с
което е потвърдено като правилно разпореждането за отпускане на пенсия на О. Е.,
издателят на оспорения акт е приел, че датата на инвалидизиране
на лицето, отразено в ЕР за освидетелстване, се явява и начална дата на
отпускане на пенсията. Според жалбоподателката обаче
този момент следва да е 11.03.2019 г. - датата на подаване на
заявление-декларация за освидетелстване от ТЕЛК или 14.06.2019 г. – датата до
която ТЕЛК е следвало да извърши освидетелстването на лицето.
Предвид
горното и с оглед релевираните в жалбата доводи,
спорният въпрос по делото е, кой е началния момент, от който е следвало да бъде
отпусната пенсията за инвалидност поради общо заболяване на О.А.Е.
В
тази връзка, настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани
изложените от административния орган мотиви и направените изводи в оспорения
акт, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на О.Е. следва да
бъде отпусната от 11.10.2022 г., респ. пенсията следва да се отпусне от датата
на придобиване на правото, която се явява началната дата на инвалидизиране,
посочена в ЕР на ТЕЛК за освидетелстване на лицето.
В
този смисъл, съгласно чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се
отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите
документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени
след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките
към тях се отпускат от датата на подаването им.
Както
вече бе посочено по-горе, в ЕР № ** от зас.№ ** от
*** г. органите на медицинската експертиза са определили за дата на инвалидизиране 11.10.2022 г. Предвид това и по аргумент от
посочената норма, за да бъде отпусната пенсията от тази дата, е следвало
заявлението с необходимите документи да бъде депозирано в двумесечен срок от
тази дата, което в случая е извършено – заявлението е подадено в ТП на НОИ -
Кърджали на 13.10.2022 г. При това положение, като е определил началната дата
на пенсията на О.Е. от 11.10.2022 г., респ. от датата на инвалидизиране,
пенсионният орган при ТП на НОИ – Кърджали, а в последствие и горестоящият му административен орган, са приложили
законосъобразно правилото разписано в нормата на чл. 94, ал. 1 от КСО за
отпускане на пенсията от датата на придобиването на правото й.
Съдът
споделя и изводите на издателя на оспореното решение, отнасящи се до
приложението на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, според които дори и в
този случай пенсията се явявала правилно отпусната от датата 11.10.2022 г. –
началната дата на инвалидността. Посочената норма предвижда, че извън случаите
по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от
датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната
експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на
потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са
подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в
едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на
ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице. Нормата е специална по отношение на
правилото разписано в ал. 1 на чл. 94 от КСО и се прилага само по отношение на
пенсиите за инвалидност. От една страна разпоредбата предвижда по-благоприятна
дата на отпускане и изплащане на пенсията за инвалидност, а именно от датата на
подаване на заявлението за освидетелстване в ТЕЛК, но същевременно същата
въвежда ограничение, че тази по-благоприятна начална дата не може да предхожда
началната дата на инвалидизирането, което е в смисъла
на по-горе изложената норма на чл. 73, ал. 1 от КСО. В случая е безспорно, че жалбоподателката е подала заявлението си за пенсиониране на
13.10.2022 г., а ЕР № ** от *** г. на ТЕЛК, с което същата е освидетелствена с ** % ТНР с начална дата на инвалидността
11.10.2022 г., е било връчено на лицето на същата дата и поради необжалването
му е влязло в сила на 26.10.2022 г. Следователно жалбоподателката
предсрочно е подала заявлението за отпускане на пенсия, респ. от нейна страна е
спазено изискването за депозиране на заявление в едномесечен срок от влизане в
сила на ЕР. Предвид това и с оглед определената с влязло в сила ЕР на ТЕЛК дата
на инвалидизиране, пенсията на жалбоподателката
правилно е била отпусната от тази дата, в който смисъл е и разпоредбата на чл.
94, ал. 3 от КСО.
Неоснователни
са въведените в жалбата съображения за отпускане и изплащане на инвалидната
пенсия на О.Е. от по-ранна дата, респ. преди 11.10.2022 г. В тази връзка още
веднъж следва да се посочи, че правото на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване се придобива при установена намалена работоспособност /** % или над **
% ТНР/ и при наличие на минимално изискуем осигурителен стаж, придобит до
датата на инвалидизирането. Както се посочи по-горе, О.Е.
е отговаряла на тези условия, тъй като видно от Опис на осигурителния й стаж /л. 64 – л. 65/ към релевантната дата на инвалидизиране същата е имала придобит осигурителен стаж от
19 година, 11 месеца и 07 дни. Въведените в жалбата доводи, че инвалидната
пенсия на О.Е. е следвало да бъде отпусната от 14.06.2019 г., до която дата,
според жалбоподателката, ТЕЛК е следвало да извърши
освидетелстването й, са неоснователни от гледна точка на материалния закон, тъй
като в разпоредбата на чл. 94 от КСО, регламентираща началния момент на
отпускане и изплащане на пенсиите, липсва хипотеза, която да свързва началната
дата на пенсията със сроковете за произнасяне от органите на медицинската
експертиза. Освен това към датата
14.06.2019 г., съобразно данните в процесното ЕР на
ТЕЛК един от правопораждащите правото на пенсия юридически
факти, а именно инвалидността, не е съществувал, поради което искането да се
отпусне инвалидна пенсия от тази дата е неоснователно и в противоречие с
материалния закон /чл. 73, ал. 1 от КСО/, тъй като отпускането на пенсията ще
предхожда датата на възникване на самото право.
В
заключение, настоящият състав намира изводите на административния орган, че
личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката
следва да е с начална дата 11.10.2022 г., респ. пенсията следва да се отпусне и
изплаща от датата на инвалидизиране на лицето,
определена с ЕР № ** от зас. № ** от *** г. на ***
състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - ***, за
законосъобразни и съответни на релевантните доказателства.
За
прецизност следва да се отбележи, че доводите в жалбата за
недобросъвестно поведение от страна на органите на медицинската експертиза,
свързано със забавяне на освидетелстването на О.А.Е., три години след
депозиране от нейна страна на заявление-декларация в РКМЕ, са ирелевантни за настоящия спор. Експертното решение на ТЕЛК,
с което по отношение на О.Е. е установена ** % трайно намалена работоспособност
с дата на инвалидизиране 11.10.2022 г., е можело да
бъде обжалвано от освидетелстваното лице по реда на чл. 112 от Закона за
здравето в частта, относно определената в него дата на инвалидизация,
от което право лицето не се е възползвало, поради което процесното
ЕР, като влезнало в сила, представлява стабилен административен акт, което по арг. на чл. 113, ал. 3 от ЗЗ е задължително в частта му
относно определения процент ТНР и датата на инвалидизиране
за всички лица, органи и организации в страната, в т.ч. и за пенсионния орган
при ТП на НОИ – Кърджали.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение №
2153-08-98/21.03.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № 14 / прот.
№ N01001/03.01.2023 г., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, е законосъобразно и
обосновано. Депозираната против него жалба е неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на
процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането
на разноски, произтичащи от юрисконсултско
възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр.
с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на О.А.Е. от ***, с ЕГН **********, срещу
Решение № 2153-08-98/21.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата й против Разпореждане № 14/прот.
№
N01001/03.01.2023 г., издадено от
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали.
ОСЪЖДА О.А.Е. от ***, с ЕГН **********, да заплати на ТП на
НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на
100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в
14 – дневен срок от съобщаването му страните.
Председател: