Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.
Русе, 13.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4530 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК и чл.
149 от СК от И.Е.А. против А.К.Н..
Ищецът претендира упражняването
на родителските права само по
отношение на децата Е* и Н*, тъй като по отношение на
детето Н* е завел иск с правно основание чл. 67 от СК пред РОС. Претендира издръжка по отношение на двете деца.
В законоустановения срок ответникът е дал отговор, оспорва
исковете. Претендира да й бъде предоставено
упражняването на родителските права, да бъде определено
местоживеенето на трите деца при
нея, на бащата
да бъде определен
режим на лични отношения, както и да бъде
осъден да заплаща издръжка.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, че
са живели заедно в условията на фактическо съпружеско съжителство и че през
този период- на 10.01.2011 год. се родила дъщеря им Е* И.Е., а на 27.11.2013
год. се родил синът им Н* И.Е.. Горното се установява от удостоверение за
раждане, издадено от Община Русе на 29.09.2020 год. въз основа на акт за
раждане № 0061 от 12.01.2011 год. по описа на Община Русе и от удостоверение за
раждане, издадено от Община Русе на 29.09.2020 год. въз основа на акт за
раждане № 1793/29.11.2013 год. по описа на Община Русе.
Страните не спорят и че са
разделени от лятото на 2019 год., както и че понастоящем ищецът живее с новата
си съпруга и децата в дома на неговите родители.
Установи се в хода на делото от
приложеното гр.д. № 466/2020 год. по описа на РОС, че е унищожено поради измама
извършеното от И.Е.А. припознаване на детето Н*, родено на *** год. от майка А.К.Н..
Свидетелят Г* А* А. (майка на ищеца) заяви, че биологичният
баща на детето не го е припознал, а майката е заминала с детето Н* и новия си
партньор за Г*, без да се обади на децата. Това обстоятелство се потвърди и от
свидетеля на ответника С* А* А*.
Свидетелите на ищеца посочиха,
че през 2019 год. след скандал между страните по делото, А. изгонила И. и
децата от дома, в който живеели. На сутринта след скандала бащата, заедно с
трите деца, напуснал дома на ответника и с малко личен багаж се преместили в
къщата на неговите родители, която е в съседство. От тогава заживели там, като
помощ на бащата оказвали неговите родители, а впоследствие и жената, за която
той се оженил през 2020 год.
Детето Е*, което беше изслушано
в съдебно заседание, потвърди изложеното от свидетелите- че майка й е изгонила
баща им и тях, както и относно начина им на живот понастоящем и полаганите
грижи от разширеното семейство на бащата. Детето сподели, че е виждало как
майка му си пише с мъже в интернет, но криело това от всички. Когато е било
изгонено от майка си, то преживяло болка и понастоящем все още не може да я
преодолее.
Месец след раздялата на
страните, през август 2020 год. детето Н* заживяло при майка си, а бащата
оспорил произхода му.
Няма данни до лятото на 2020
год., когато ответникът е сезирала социалните работници, тя да е имала
претенции по отношение на родителските права над децата, нито е имало
оплаквания, че не може да ги вижда. Не бяха ангажирани доказателства бащата да
е ограничавал децата в контактите с тяхната майка. Това на практика би било и
трудно осъществимо, тъй като те живеят в съседни къщи.
Според социалните работници,
извършили проучване, базисните потребности на децата се задоволяват по подходящ
начин от бащата и бабата по бащина линия. Децата са в добро физическо и психическо
здраве. Редовно посещават училище, имат отличен успех, грижовни са към
учебниците и помагалата си. Е* чете много книжки, самостоятелна е в
подготовката си. Бащата и неговите родители проявяват загриженост за
образованието на децата, водят ги и ги вземат от училище. В дома на бащата са подсигурени много добри
жилищно- битови условия, поддържа се подходяща хигиена.
Социалните работници посочват в
социалния доклад, че децата живеят в сигурна и стабилна семейна среда, обгрижвани и обградени с много обич и внимание от баща си,
който среща помощ и подкрепа от своите родители и настоящата си съпруга.
Според социалния доклад майката
е трайно безработна, което донякъде е обяснимо с факта, че в рамките на
последните 10 години е отглеждала три деца. Не са представени доказателства за
трудовата й заетост понастоящем, нито за средствата, с които разполага за
собствената си и на децата издръжка. Бащата има частен бизнес в Кралство Н*,
поради което му се налага често да пътува до там и да отсъства по 3- 4 дни. В
тези периоди грижите за децата поема баба им по бащина линия.
Ответникът не ангажира никакви
доказателства за твърденията в своя отговор относно неадекватни грижи за децата
от страна на бащата, за манипулиране и отчуждаване от майката и т.н.
Съдът не споделя изложеното от
процесуалния представител на ответника, че страните не са имали задължение за
вярност един към друг, тъй като не са бил в брак. Всяка връзка предполага
вярност и взаимност, а когато децата стават свидетели на изневяра на единия си
родител и впоследствие става ясно, че баща на роденото по време на
съжителството на родителите им сестриче не е техният баща, това неминуемо води
до разочарование и гняв у тях. В този смисъл поведението на майката и преди, и
след раздялата е укоримо
от гледна точка на децата. Настоящото дело не е за развод по вина на някой от
съпрузите, така че брачната вина не е предмет на обсъждане и произнасяне.
В хода на настоящото
производство стана ясно, че молбата за защита от домашно насилие, подадена от А.Н.
против И.А. и въз основа на която е образувано гр.д. № 3378/2020 год. по описа
на РРС е отхвърлена, тъй като пострадалата въобще не е присъствала на конфликта
между К* И* (неин баща) и И.А. на посочената дата. Касаело се е за неуредени
имуществени отношения между ищеца по делото и родителите на ответника.
Въз основа на горните факти, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е иск правно основание чл. 127, ал. 2 СК. Съвместното живеене на детето с родителя е съществен елемент от
съдържанието на родителските права и задължения, без който ежедневното им и
текущо упражняване е практически невъзможно. Затова положението, когато
родителите са трайно разделени или не са в брак и не живеят заедно, налага да
бъде определено кой от двамата родители ще упражнява еднолично родителските
права за в бъдеще, което пък е необходима предпоставка, за да бъде установен
режим на лични отношения на другия родител с детето.
Настоящият случай е именно такъв. От
данните по делото се установява, че страните са родители на децата Е* и Н* и са
във фактическа раздяла от юли 2019 год. До завеждане на настоящото дело по
съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява
родителските права, т. е. касае се за първоначално определяне на подобен режим,
а не за изменение на вече определен такъв.
Съдът следва да уреди и личните
отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на
родителските права. Той трябва да разрешава въпроса само с оглед техните интереси.
Въз основа на гореизложените
съображения съдът счита, че искането на ищеца за предоставяне на родителските права
по отношение на малолетните деца на него е основателно. Съдът споделя доводите,
изтъкнати от представителите на социалното ведомство в приложения социален доклад,
както и аргументите им и намира, че оставянето за отглеждане при бащата с
помощта на разширеното семейство, на този етап е в най- добър интерес на децата.
Ищецът се справя с отглеждането им, като разчита на родителите си и съпругата
си. Битовите условия, в които децата живеят, са много добри, бащата задоволява
по адекватен начин всички нужди на децата, между тях има силна емоционална
връзка.
Родителите на децата са създали
настоящото фактическо положение при първоначална конфликта ситуация и
последвало във времето съгласие, поради което съдът намира, че то не следва да
бъде променяно. Още повече, че от поведението на майката преди предявяване на
иска и в хода на настоящото производство може да се съди, че тя е поела пътя си
с най- малкото дете и настоящия си партньор в чужбина, като няма никакви данни
дали ще се върне в страната. От изложеното в социалния доклад, както и
признанията на самия ищец пред социалните работници, може да се направи извод,
че майката е отглеждала децата в продължение на осем години, когато родителите
са живели в сговор и разбирателство. Бащата е работил в чужбина, връщал се е периодично,
грижил се за издръжката на семейството. Майката се грижила за децата и дома.
Тези чести раздели в продължение на много години очевидно са довели до
охладняване на чувствата между двамата партньори и всеки от тях е потърсил
близост и топлина другаде. Това неминуемо е довело и тяхната раздяла, но както
бе казано и по- горе настоящото дело не е за развод и личните отношения между
двамата съжителстващи партньори нямат отношение към определяне на това кой
родител следва да упражнява родителските права. То следва да бъде предоставено
на бащата, тъй като това по- добре би отговорило на нуждите им на настоящия
етап. Изцяло и в най- добър интерес на децата е те да имат възможност да
поддържат близки контакти с майката, като предвид обстоятелството, че тя,
заедно с тяхната сестричка и с настоящия си партньор живее в друга държава,
това би могло да става през ваканциите. Раздялата на родителите не бива да са
причина децата да бъдат лишавани от емоционален контакт с единия от родителите.
Недопустимо е разделянето на
децата Е* и Н*. Според приетото в т. 3 от Постановление№ 1 от 12.11.1974 г. по гр.д. № 3/1974 г. на
Пленума на ВС за да се постанови такова
разделяне, е необходимо да са налице сериозни причини, като напр. голямата
разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително
разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и т. н. Подобни
твърдения и доказателства в настоящото производство липсват.
На майката следва да бъде
определен подходящ режим на лични отношения с децата, съответстващ на
обстоятелството, че живее в чужбина. В този смисъл съдът намира за подходящо
майката да взема децата при себе си всяко лято по един месец, който не съвпада
с платения годишен отпуск на бащата; половината от дните, определени от Министерство на образованието и науката за
пролетна ваканция; всяка нечетна година - цялата зимна ваканция.
ІІ.
Издръжката на детето.
Съдът
намира, че предвид нормативно установените граници за минималния размер на
месечната издръжка, който понастоящем е 162.50 лева, нуждите на децата от храна,
облекло и други потребности, както факта, че няма данни за реализираните от
майката доходи понастоящем, определя същата в размер близък до минималния,
както следва: за детето Е*- 200.00 лева месечно, а за детето Н*- 180.00 лева
месечно, платима от ответника занапред. При определяне размера на издръжката
според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума трябва да се осигурят
условия на живот на децата, които са имали преди раздялата на родителите и счита,
че този размер не би създал особени затруднения на дължащия я родител. Разликата
до пълния размер на необходимата месечна издръжка следва да се понася от ищеца,
заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата.
Ищецът
претендира издръжка за двете деца в размер на 200.00 лева за голямото и 180.00
лева за малкото за период една година преди предявяване на иска. Не са
ангажирани доказателства за нуждите на децата в този период, нито за доходи на
ответника. Установи се по делото, че тя е била безработна дълги години,
отглеждайки двете деца, а от 2019 год. е в отпуск по майчинство и отглежда най-
малкото си дете. При това положение и предвид обстоятелството, че издръжката на
непълнолетните е безусловна, без значение дали дължащият я родител работи и дали
има доходи, съдът намира, че трябва да присъди издръжка в минимален размер за
двете деца. За периода октомври- декември 2019 год. тя е в размер на по 140.00
лева, а за периода януари- септември 2020 год. е 152.50 лева. При това
положение ответникът дължи издръжка на всяко от децата за периода 06.10.2019
год.- 06.10.2020 год. в размер на 1792.50 лева. Не са представени доказателства
ответникът да е заплащала издръжка за двете деца в едногодишния период преди
предявяване на иска.
ІІІ. По разноските за делото.
Ищецът
е заявил претенция за разноски, представен е списък съобразно чл. 80 от ГПК.
Съдът установи, че направените от ищеца разноски по делото са в размер 50.00
лева за заплатена държавна такса. Липсват доказателства за направени разноски
за банкови такси и адвокатско възнаграждение. Предвид уважаването на иска му, те следва да
бъдат присъдени в тежест на ответника.
Ответникът дължи държавна
такса, съобразно присъдената издръжка за бъдеще време в размер на 547.20 лева
на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК
и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Държавната такса по исковете за издръжка за бъдеще време на основание чл. 69,
ал. 1, т. 6 от ГПК е в размер на 143.40 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на малолетните Е* И.Е., родена на *** год., ЕГН ********** и
Н* И.Е., роден на *** год., ЕГН ********** на бащата И.Е.А., ЕГН **********,
като определя местоживеенето им да е при него в гр. Р*, ул. К* № *.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката
А.К.Н., ЕГН ********** с децата Е* И.Е. и Н* И.Е. всяко лято по един месец,
който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; половината от дните,
определени от Министерство на
образованието и науката за пролетна ваканция; всяка нечетна година - цялата
зимна ваканция.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН ********** да
заплаща на Е* И.Е., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител И.Е.А.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от предявяване на иска- 06.10.2020 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН ********** да
заплати на Е* И.Е., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител И.Е.А.,
ЕГН ********** издръжка за периода 06.10.2019 год.- 06.10.2020 год. в размер на
1792.50 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на иска- 06.10.2020 год. до изплащането й.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН ********** да
заплаща на Н* И.Е., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител И.Е.А.,
ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от предявяване на иска- 06.10.2020 год. до
настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН ********** да
заплати на Н* И.Е., ЕГН ********** чрез нейния баща и законен представител И.Е.А.,
ЕГН ********** издръжка за периода 06.10.2019 год.- 06.10.2020 год. в размер на
1792.50 лева, ведно със законната
лихва от предявяване на иска- 06.10.2020 год. до изплащането й.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН ********** да
заплати на И.Е.А., ЕГН ********** сумата 50.00
лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.К.Н., ЕГН ********** да заплати
по сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 547.20 лева по исковете издръжката за
бъдеще време и 143.40 лева по
исковете за издръжка за минало време.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: